№ 7814
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110171373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба вх. № 108092/14.12.2021 г., уточнена с молба с вх.
№ 112978/21.12.2021 г., с молба с вх. № 4191/11.01.2022 г., с молба с вх. №
17005/31.01.2022 г., както и с молба с вх. № 33374/21.02.2022 г., с правно
основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Т. Б. К., с която търси защита от
домашно насилие за себе си срещу ИВ. ПЛ. П., за когото се твърди, че е баща
на детето й. При съобразяване с направеното в последната постъпила по
делото молба с вх. № 33374/21.02.2022 г. уточнение, Т.К. търси защита за
твърдян за извършен спрямо нея от ответника акт на насилие на 13.12.2021 г.,
около 12:30-13:00 часа, на ул. „Петър Величков“, където последният е
отправил заплаха към нея с думите „ще те убия, ще те пребия“ с последващо
насочен юмрук към лицето й и стискайки я за яката на блузата и за врата, като
свидетели на посочените действия били служителите в сервиза.
Молителят пледира за налагане на мерки за защита по ЗЗДН на
ответника. Развива съображения за основателност на молбата. Претендира
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не е представил отговор в предоставения срок. В откритото
по делото съдебно заседание от 13.04.2022 г. лично заявява, че оспорва
подадената срещу него молба по ЗЗДН.
Заповед за незабавна защита е издадена по делото на 15.12.2021 г., като с
нея съдът е наложил временно мярка за защита срещу ответника по чл.5, ал.1,
т.1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е
пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 от
1
ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за
това лице. Молителката твърди, че ответникът е осъществил спрямо нея акт
на домашно насилие на 13.12.2021 г., молбата до съда е подадена на
14.12.2021 г., поради което е спазен и преклузивният срок по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН, с оглед на което молбата е допустима.
По делото не се спори, че страните имат общо дете – Иванина Иванова
П.а, родена на 03.05.2019 г., което се установява и от представеното по делото
удостоверение за раждане № ********** от 08.05.2019 г., издадено от
Столична община, Район „Триадица“, поради което ответникът притежава
материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно
чл.3, т.3 от ЗЗДН.
Описаните в молбата действия представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо и физическо насилие спрямо молителката. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.
Съгласно това определение актът на домашното насилие представлява
специален деликт, поради което и за него следва да са налице
характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН от молителката не може да бъде доказателство за деянията на
ответника, доколкото същата е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
доказателства, какъвто не е настоящият случай. Съобразно изложеното от
молителката в сезиращата съда молба и последващите уточнения, на
процесния случай е имало преки очевидци, поради което декларацията не
следва да се ползва с доказателствената стойност, придадена от чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията,
развили се в посочения ден, час и място, по делото са разпитани свидетелите
Радослава Методиева К. – майка на молителката, и Янис Никос Чочос, чиито
показания съдът кредитира, доколкото са логични, последователни и
пресъздават непосредствени впечатления за точната динамика на процесния
случай, като в тях се съдържат преки данни за последния. От показанията на
св. К., които съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че на
11.12.2021 г. вечерта ответникът посетил адреса, на който живеят
свидетелката и молителката в гр. София, като по негово настояване св. К. му
хвърлила ключовете на автомобила на дъщеря си през терасата и ответникът
казал, че ще го върне в неделя, тъй като му трябвал за почивните дни. От
същите се установява, че на процесната дата - 13.12.2021 г., около обяд, св. К.
заедно с молителката пристигнали с автомобила на свидетелката пред сервиз
в кв. „Орландовци“, където работел ответникът, последната паркирала
непосредствено зад автомобила на молителката, който видяла там, след което
молителката слязла, а свидетелката останала на шофьорското място.
Ответникът дошъл след около десет минути и разговарял с молителката в
близост до двата автомобила, като свидетелката чувала разговора, тъй като
2
нейният бил с отворени прозорци. Ответникът попитал молителката кой е
ремонтирал колата и започнал да удря по задната врата на автомобила на
молителката с отвертка, при което последната отрекла някой да е правил
ремонт. След това ответникът се обърнал към молителката с думите: „Ти ли,
мръсницо, ме лъжеш?“ и хванал от дясната страна яката на блузата , след
което допрял юмрук до дясната буза на молителката и казал, че „нищо няма
да върне, защото колата не пали“. След това молителката отново му казала
да върне ключовете, но ответникът се качил и потеглил с автомобила, при
което свидетелката и молителката го последвали с колата на свидетелката, но
не успели да го настигнат. Свидетелката посочва, че от страна на ответника и
преди процесния случай многократно са отправяни заплахи по отношение на
молителката. Посоченото било възприето и от другия очевидец – св. Чочос,
който казва, че на 13.12.2021 г., около обяд, при преминаване с автомобила си
непосредствено пред сервиз в кв. „Орландовци“ в гр. София видял ответникът
да стиска молителката за гушата и че е надвесил ръката си в юмрук към
лицето , но свидетелят не спрял, а продължил по пътя. По-късно през същия
ден позвънил на молителката и тя му обяснила, че с ответника са имали спор
и че той я е заплашил.
Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно се установява по
делото да са налице конфликтни отношения между страните до преди
издаването на заповедта за незабавна защита, както и че на процесната дата
13.12.2021 г. е възникнал спор между тях, в рамките на който поведението на
ответника е ескалирало до степен на вербална агресия и физически действия
спрямо молителката чрез стискане на врата и посягане към лицето с
юмрук, с които действия ответникът е осъществил домашно насилие, под
формата на психическо и физическо такова.
Съдът намира за доказано твърдяното извършване на акта на домашно
насилие спрямо молителката от ответника П., доколкото по делото са
ангажирани непротиворечиви гласни доказателства, които установяват по
достатъчно конкретен начин извършването на психическо насилие спрямо
молителката, осъществено посредством заплахи, както и на физически
действия спрямо личността на молителката по време на възникналия
конфликт на соченото от молителката място. Същевременно не се установява
в конкретния случай молителката да е проявил каквато и да е вербална или
физическа агресия спрямо ответника, като този извод съдът обосновава въз
основа на депозираните в хода на производството свидетелски показания.
Актът на домашно насилие е извършен от ответника виновно, а умисълът му е
обективиран в поведението му - вербално и физически.
Ответникът не е провел насрещно доказване, за да разколебае извода на
съда, доколкото по отношение на заявеното становище от ответника в
първото открито по делото съдебно заседание, че между страните е възникнал
конфликт, но на друга дата и не се е развил по посочения от молителката
начин, не са ангажирани каквито и да е доказателства.
С оглед на гореизложеното и след като съобрази характера и интензитета
на акта на домашно насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН, а именно: задължаване на
извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалото лице
и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице на разстояние
по-малко от 100 метра. Чрез посочените мерки ще се даде защита на
пострадалото лице, като няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на
3
ответника, доколкото неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
С оглед приетото за доказано по делото обстоятелство, че на процесната
дата ответникът е извършил актове на насилие, определената от съда мярка
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН следва да мотивират ответника към
неагресивно поведение към пострадалото лице, както и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие. Мерките за защита от
домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица.
За посочената мярка за защита по т. 1 на чл. 5 от ЗЗДН не следва да се
определя срок, тъй като задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено
във времето. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗЗДН следва да се наложи за
срок от дванадесет месеца, считано от издаването на заповедта за защита,
който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното
деяние, така и своето бъдещо поведение.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне
само при наличие на безспорно установени актове на домашно насилие,
каквито се установиха в настоящото производство.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева. Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази
характера и тежестта на извършеното от ответника, и намира, че на ответника
следва да се наложи глоба в размер на 200 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено молителката,
като същата е претендирал присъждането на такива в размер на сумата от 500
лева, представляваща адвокатски хонорар. Същевременно, от представения
по делото договор за правна защита и съдействие /л. 17 от делото/ се
установява единствено размерът на уговореното между Т.К. и адвоката й
адвокатско възнаграждение и начина му на плащане – в брой, но не и
обстоятелството, че възнаграждението действително е било заплатено – по
делото липсват доказателства така посочената сума да е била реално
заплатена, включително в договора няма отбелязване същият да има характер
и на разписка за получаване на сумата. Предвид изложеното, доколкото
молителката не е доказала действителното извършване на претендираните
разноски с оглед задължителното условие за присъждането им,
регламентирано в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС, то и искането на последния за тяхното присъждане следва да
бъде оставено без уважение.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
4
следва да се възложи на ответната страна, която съобразно чл.3 от Тарифата е
в размер на 25,00 лв. и ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза
на съда.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу ИВ. ПЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Мила родина“,
№ 13, като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН ИВ. ПЛ. П., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето Т. Б. К., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3, пр.І ЗЗДН на ИВ. ПЛ. П., ЕГН
**********, да се доближава до лицето Т. Б. К., ЕГН **********, на
разстояние по-малко от 100 /сто/ метра, за срок от дванадесет месеца,
считано от 08.07.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответникът ИВ. ПЛ. П., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата.
НАЛАГА на ответника ИВ. ПЛ. П., ЕГН **********, на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер от по 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА ответника ИВ. ПЛ. П., ЕГН **********, да заплати по сметка
на СРС държавна такса в размер от по 25 /двадесет и пет/ лева, на основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления
на МВР по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5