Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Велико Търново, 22.04.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на четвърти март две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3486 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният е иск с правно основание по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че в качеството си на експлоатационно предприятие е извършвало услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в имот, находящ се гр. ***, ул. „***. Ищецът сочи, че за този имот при него има разкрита партида с аб. № ***. Твърди, че за ползваните в този обект на потребление услуги за периода 16.07.2014г. – 21.02.2019г. е издал фактури, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 913, 04 лв. Ищецът изтъква, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на консумирана вода и получени услуги в срока по чл. 33 ал. 2 от ОУ, регламентиращи договорните отношения между страните, поради което на основание чл. 44 от тях му е начислена мораторна лихва върху всяко отделно вземане, считано от 30 дни след дата на всяка фактура до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, чийто общ размер възлиза на 224, 50 лв. Ищецът сочи, че за горепосочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1861/2019г. на ВТРС, срещу която е постъпило възражение от длъжника по чл. 41 ГПК. В съдебно заседание ищецът по реда на чл. 232 ГПК оттегля частично претенцията си за главница в размер на 445, 54 лв. по фактури издадени за периода 29.08.2014г. – 30.06.2016г., както и претенцията си за лихва за забава в размер на 176, 27 лв. за периода 28.09.2014г. – 21.03.2019г., поради което в тази си част производството по делото е прекратено. В тази връзка ищецът иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 467, 50 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация по фактури издадени в периода 29.07.2016г. – 28.02.2019г., както и сумата от 48, 23 лв. – мораторна лихва за забавено плащане за периода 28.08.2016г. – 21.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че не е бил своевременно информиран за задълженията си за ползвани услуги, тъй като не е получавал фактурите, от които те произтичат. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. В тази връзка изтъква, че вземанията на ищеца за цена на доставена питейна вода и ползвани услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД и се погасяват с кратката тригодишна давност. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че ответникът е ползвател на предоставяните от ищцовото дружество ВиК услуги по доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води за имот, находящ се в гр. ***, ул. „***. Липсва спор, че ответникът е титуляр на партида с абонатен № ***, по която е воден карнетен картон /лист 13-16/. От представените с исковата молба карнетни листи е видно, че за периода от 22.06.2016г. до 21.02.2019г. в процесния обект, чрез радиоотчет, е отчетена консумация на вода от 187 куб.м. От приложената справка – извлечение № 64670 и от издадените фактури за времето от 29.07.2016г. до 28.02.2019г., които писмени доказателства ответникът не оспорва, се установява, че в исковия период стойността на ползваните от него услуги по доставка на питейна вода и по пречистване на отпадни води и канализация възлиза общо на 467, 50 лв. От горепосочената справка, както и от представената в съдебно заседание справка за актуално задължение е видно, че на основание чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор /ОУ/ върху вземането по всяка от процесните фактури за периода от 28.08.2016г. до 21.03.2019г. е начислена лихва за забава в общ размер на 48, 23 лв. Общите условия са част от договорното съдържание на съществуващото между страните облигационно отношение, доколкото са спазени изискванията за публикуването им по чл. 11 ал. 7 ЗРВКУ и абоната не е възразил спрямо тях в срока по чл. 11 ал. 8 ЗРВКУ.

От приложеното ч.гр.д. № 1861/2019г. на ВТРС се установява, че за процесните суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 748/20.06.2019г., срещу която ответникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

При предявен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка с ответника по договор за доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води, регламентирана от публично известни ОУ, изпълнение на задълженията си за доставяне на питейна вода и в какво количество, както и за пречистване на отпадни води и канализация по отношение имота на ответника за процесния период. В случай на установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.

По делото е безспорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 2 вр. чл. 3 ал. 1 от ОУ и като такъв е в договорни отношения с ищеца по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води. Липсва спор, че имота на абоната е водоснабден, а от представените писмени доказателства се установява категорично, че през исковия период е имало монтиран измервателен уред, с който при условията и реда на чл. 30 и сл. от Наредба № 4/14.09.2004г. се е отчитало потребеното количество доставена вода. Безспорно се установи по делото, че в процесния период ответникът е консумирал общо 187 куб. м. питейна вода на стойност 467, 50 лв. Количеството потребена вода се установява от представените карнетни листи, в които са вписани данните за месечното потребление в обекта на абоната снети чрез радиоотчет. Макар да представляват частни свидетелстващи документи, доколкото не се оспорват от ответника карнетните листи установяват доставката и консумацията на горепосоченото количество вода. Неговата стойност по единични цени и в общ размер се установява от издадените от ищеца фактури в периода 29.07.2016г. - 28.02.2019г., които също не са оспорени по съдържание от абоната. Напротив в съдебно заседание ответникът по същество признава, че фактурираните количества вода и услуги са доставени и потребени от него в исковия период.

Предвид на изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че абонатът дължи заплащане на потребени количества ВиК услуги в общ размер на 467, 50 лв., фактурирани от ищеца в периода 29.07.2016г. до 28.02.2019г. по утвърдени от КЕВР цени. Ответникът не твърди и не доказва да е заплатил тази сума, както и да я е погасил по някои от другите предвидени в закона начини, поради което същият е останал задължена за нея. Възраженията му за недължимост на тази сума, основани на твърдения за недобросъвестно поведение на ищцовото дружество, доколкото не е преустановил водоподаването в имота на основание чл. 40 ОУ, поради наличието на множество неплатени задължения по фактури е напълно несъстоятелно. Във визираната клауза от ОУ е уредено едно право на ВиК оператора, а не задължение, неупражняването на което респ. късното му упражняване не може да има за последица отпадане на отговорността на потребителя да заплати ползваните от него ВиК услуги. След като е потребявал вода в обекта си, последният дължи нейната стойност, без значение били ли са налице предпоставките за преустановяване на водоподаването и дали ищеца се е възползвал от това си право.

Основателността на главната претенция има за последица и основателност на акцесорната претенция за лихва за забава. Според чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ОУ ВиК - операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С изтичането на този срок за плащане потребителят изпада в забава и без покана /арг. чл. 84 ал. 1 ЗЗД/, като дължи заплащане на мораторна лихва върху непогасената главница. В тази връзка нито съдържанието, нито неполучаването на поканата за доброволно плащане от абоната /листи 9-11/ има значение за поставянето му в забава. На основание чл. 162 ГПК, чрез използване на интернет калкулатор за законна лихва, съдът намира акцесорната претенция за обезщетение за забава за доказана до заявения и поддържан в исковия процес размер на 48, 23 лв. за периода от 28.08.2016г. до 21.03.2019г.

В хода на делото ответникът, с оглед частичното прекратяване на производството, поради оттегляне на исковете претенции за част от първоначално заявения период, не поддържа възражението си за изсрочване по давност на процесните вземания за главница и лихва. Но дори да бе длъжен да се произнесе по него, съдът намира същото за неоснователно. Искът за установяване дължимостта на вземанията по фактури издадени в периода 29.07.2016г. до 28.02.2019г. е предявен на 19.06.2019г. /арг. чл. 422 ал. 1 ГПК/, към който момент не е бил изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 111 б. „в” ЗЗД за никое от тях.

Мотивиран от горното съдът намира, че предявените искове претенции за установяване съществуването в полза на ищеца срещу ответника на вземане за главница в размер на 467, 50 лв., представляващо стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация по фактури издадени в периода 29.07.2016г. до 28.02.2019г., както и за сумата от 48, 23 лв. - мораторна лихва за забавено плащане за периода от 28.08.2016г. до 21.03.2019г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1861/2019г. на ВТРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019г. до окончателно изплащане, са основателни и доказани изцяло.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски както в исковото, така и в заповедното производство. За настоящото дело същите са в размер на 435.00 лв. - 75 лв. за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. По заповедното производство те са в размер на 385 лв. - 25 лв. за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „П. Яворов” № 30, СУМАТА от 467, 50 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ - главница, представляваща общ размер на вземанията по фактури издадени в периода 29.07.2016г. до 28.02.2019г. за доставена, но незаплатена питейна вода и ползване на услуги за пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен № *** за обект в гр. ***, ул. „***, КАКТО и СУМАТА 48, 23 лв. /четиридесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава върху вземанията по фактурите в периода от 28.08.2016г. до 21.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед № 748/20.06.2019г. за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 1861/2019г. по описа на ВТРС.

          ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. П. Яворов, 30, сумата от 435/ четиристотин тридесет и пет/ лв. –направени по настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 385 /триста осемдесет и пет/ лв. – направени по заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

          След влизане в сила на решението заверен препис от него да се приложи по ч.гр. дело 1861/2019г. по описа на ВТРС.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчване препис от него на страните.

         

                                                                     Районен съдия: