№ 25631
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20211110145357 по описа за 2021 година
Като сложи за разглеждане докладваното от председателя гр.дело № 45357 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано въз основа на Молба вх. №
176392/24.08.2022 г. от „С..........“ АД, за изменение на решението в частта за разноските.
В молбата се твърди, че присъденото от съда възнаграждение за адвокат на ответника за
заповедното производство в размер на 300 лв. е прекомерно. Иска се неговото намаляване под
размера, предвиден в чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения до размер, определим по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата,
като се позовава на съдебна практика. Счита, че тъй като възражението по чл. 414 от ГПК е
бланкетно, следва тази защита да се приравни на изготвянето на документи по чл. 6, т.5 от
Наредбата. Позовава се и на практика на СЕС по преюдициални запитвания във връзка с
ограничаване наконкуренцията в рамките на вътрешния пазар чрез определяне на минимален
размер на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по молбата Т. Л., чрез пълномощник, ангажира становище в дадения от съда
срок, като счита молбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Сочи, че едва в
молбата си по чл. 248 от ГПК молителят навежда доводи за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за изготвянето и подаването на възражение в заповедното производство, като
списъкът за разноски на ответната страна е бил представен преди последното открито съдебно
заседание. Моли съда да отхвърли молбата.
След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
счита, че молбата се явява неоснователна по следните съображения: Видно е от приложеното
частно гражданско дело № 29956/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, че Т. Л. е депозирала
възражение срещу издадената заповед, като е посочила, че не дължи, поради погасяване на
вземането по давност и е направено искане за присъждане на разноски по приложения Договор за
правна помощ от 22.06.2021 г. Договореното възнаграждение в Договора е 350 лв. за предоставено
процесуално представителство по цитираното частно гражданско производство. Видно е от
постановеното решение по настоящото производство, че съдът е намалил размера на уговореното
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК на 300 лв. – минималният размер за
1
адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 7 отНаредбата, според който текст за
защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Цитираната от
молителя разпоредба на §1 от ДР на Наредбата урежда, че за непредвидените от Наредбата случаи
възнаграждението се прилага по аналогия. В случая обаче не е налице тази хипотеза, тъй като в чл.
7, ал. 7 от Наредбата ясно е уреден начина на определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение. Доводът, че се касае за изготвяне на бланков документ, което следва да се
съотнесе с хипотезите на чл.6, т. 5 от Наредбата, според настоящият състав е неоснователен.
Съгласно тази разпоредба, минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на нотариални
покани, молба за приемане или отказ от наследство, изготвяне на книжа за нотариално вписване,
молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, се определя в размер от 50 лв. В
настоящия случай обаче имаме договорено възнаграждение за предоставяне на процесуално
представителство по частно гражданското дело, а не само с изготвянето на възражението. Видно е,
че възражението не само е изготвено от адвокат, но е и депозирано от такъв с пълномощно, което
не може да се приравни на изготвянето на документ, тъй като включва действително съдействие на
страна по делото да реализира процесуалните си права по делото.
Неоснователни са и доводите, позоваващи се на практиката на СЕС, тъй като цитираните
преюдициални запитвания. В цитираното решение на СЕС е даден отговор на поставени
преюдициални въпроси относно присъждането на адвокатско възнаграждение под размера,
определен в Наредба №1, като в правомощие е на запитващата юрисдикция, тоест българският
национален съд, да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането на националната
уредба, действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат
до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнение на тези легитимни цели. Касае се обаче
за случаи, когато самият адвокат и клиентът му, страна по делото, договарят размер на
възнаграждението под минималния, определен в Наредбата, както и когато съдът присъжда такива
разноски под този размер, което би могло да ограничи конкуренцията между лицата,
предоставящи правни услуги. Настоящият случай не е такъв. В настоящия случай има реално
заплатено възнаграждение за предоставени правни услуги, като съдът намалява този размер, който
следва да се присъди в тежест на насрещната страна, до минималния размер, предвиден в
Наредбата, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като това намаляване до този размер в
никакъв случай не може да съставлява пречка или помощ на конкуренцията на лицата, които
предоставят правна помощ на територията на страната.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита молбата за неоснователна, поради
което и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 176392/24.08.2022 г. от „С..........“ АД, за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3