РЕШЕНИЕ № 97
гр. Сливен, 25.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
при секретаря П.С., като разгледа
докладваното от Хр. Марева гр.д. № 28 по описа на съда за 2015г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба подадена от адв. Мл. Д. от СлАК в качеството му на пълномощник на Д.В.Р.,
с която предявява искове против ЗАД „АРМЕЕЦ“ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от общо 140 000 лв. заедно със законната
лихва от датата на увреждането – 24.06.2014г., до окончателното изплащане с
правна квалификация на предявените права по чл. 226, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД във вр. със чл.58, т. 3 ЗДвП.
Обстоятелствата, на които се
основават предявените права са следните:
На
24.06.2014г. по АМ „Тракия"
на км. 330+500, при управление
на МПС- лек автомобил „Ауди 80" с per. № А 5579 KB, собственост и управляван от Ш.Е.Х.,
живущ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по
непредпазливост е причинил смъртта на сина на ищцата – М. В. Д., починал на
24.06.2014г.
За
възникналото ПТП е образувано досъдебно производство № 339/2014г. по описа на
РУП-Карнобат и вх. № 5259/2014г., пор. № 359/2014г по описа на Окръжена
прокуратура- Бургас.
В хода на
досъдебното производство се установило, че виновният водач на МПС Ш.Е.Х.
притежава свидетелство за управление на МПС и автомобилът, с който е извършено нарушението
е застрахован в ЗАД "АРМЕЕЦ" с полица № 11113002697864
издадена на 13.11.2013г., с начална дата на покритие 17.11.2013г. и крайна дата
на покритие 16.11.2014г.
От смъртта на М.
В. Д. на ищцата са нанесени неописуеми страдания и мъка от загубата на
непрежалимия близък човек за цял живот. Той е бил физически здрав, в разцвета
на силите си и оказвал неоценима помощ както на ищцата, така и на братята си.
Работел постоянно като шофьор във „Маргарита Кар „ ЕООД ЕИК *********. Издържал
цялото семейство и бил любящ син. Ищцата останала завинаги лишена от неговите
обич и грижи. На всеки празник вместо да празнува, тъжи, че сина й не е с нея.
Заедно с него изчезнали сигурността й и мъжката му подкрепа. Със сина си М.
ищцата имала изключително силна родствена връзка и той бил нейна подкрепа.
Със смъртта му
загубила не само него, но и обичта и грижите му, загубила син, който бил за
пример и много уважаван човек. Ищцата е с ниска пенсия и той я издържал изцяло,
като поел грижите за лекарства, отопление, храна и всичко необходимо.
С неговата
смърт настъпил за ищцата продължителен емоционален стрес и всички нейни
роднини, който продължава и към настоящия момент.
Претърпените
болки и страдания са неоценими в пари, но обезщетението за тях е предвидено, за
да компенсира до известна степен неимуществените вреди.
Предвид
изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 140 000 лева /сто и
четиридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
24.06.2014г. Претендира деловодни разноски.
В отговора по чл. 131, ал.2 от ГПК ответното дружество не оспорва, че е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № 11113002697864, сключен между
ЗАД "АРМЕЕЦ" и собственика на лек автомобил „Ауди 80" с per. № А 5579 KB, валидна към
24.06.2014 година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното
произшествие.
Оспорва се наличието на виновно поведение, а оттам и
отговорността на водача на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB и наличието на
причинна връзка с претърпените от ищцата вреди, в резултат от смъртта на сина й
М. В. Д.. Твърди се, че отговорността за настъпилото произшествие не е на
застрахования при ЗАД "Армеец" водач - Ш.Е.Х. и няма данни същият да
е допуснал нарушение на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, в
резултат на което да е настъпил вредоносния резултат.
Твърди се, че съставът от превозни средства - влекач
„Ман" с per. № А 1595 ВМ и закачено на него товарно
ремарке с per. № А 1242 ЕК, е бил технически изправен и
неправомерно е бил спрян от починалия върху аварийната лента, без да е било
налице необходимост от принудително спиране, поради внезапно възникнала
техническа неизправност. Няма данни тежкотоварния автомобил да е имал повреда и
каквато и да е било причина за спиране в аварийната лентата.
На следващо място се твърди, че не е имало поставен
предупредителен светлоотразителен триъгълник на лентата за принудително
спиране. С това свое поведение М. Д. е поставил в опасност другите участници в
движението по автомагистралата като е нарушил разпоредбите на чл.58, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119 от ППЗДвП.
Твърди се, че М. Д. неправомерно е бил на пътното
платно, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Движението
на пешеходци извън населеното място следва да бъде подчинено на правилата,
посочени в разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, което очевидно не е било спазено от
починалия. Водачът не е бил облечен с предпазна светлоотразителна жилетка,
съгласно изискването на чл.101, ал.1 от ЗДвП.
Твърди се, че за да се приеме, че е налице вина за
настъпване на ПТП водачът на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB следва да се е
движел неправомерно в лентата за принудително спиране на автомагистралата. При
сухо време, слънчево, дневна светлина и много добра видимост, водачът на
л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB може да забележи
спрелия състав от превозни средства от голямо разстояние -над 500 метра.
Житейски нелогично е същия да се движил в тази лента предвид препятствието,
което се намира на нея. Установено е, че скоростта на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB е била в рамките на
позволената за автомагистрала, тъй като при скорост над 130 км/в час, товарния
автомобил би бил изместен от удара, а няма такива данни по делото.
Твърди се , че причината за внезапно навлизане на
водача на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB в лентата за
принудително спиране е неправилна маневра от друго МПС, което е принудило
водача да напусне дясната лента, в която се е движил. Тъй като автомобилът е
бил прекалено близо до неправилно спрелия в аварийната лента състав, то
спирачният път е бил недостатъчен да се предотврати процесното ПТП.
Алтернативно се твърди, че водачът на л.а.„Ауди
80" с per. № А 5579 KB е получил внезапно
неразположение от медицински характер, което е довело до невъзможност да
контролира управлявания от него автомобил. Вредите са настъпили в резултат на
случайно деяние, за което отговорността не може да се вмени на водача на
л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB.
Алтернативно се твърди, че причина за настъпилото
произшествие е неравност по пътното платно в дясната активна лента за движение,
което е изхвърлило л.а. Ауди, надясно към аварийната лента, но поради
недостатъчното разстояние, на което се е намирал в този момент л.а. Ауди от
спрелия в лентата за принудително спиране тежкотоварен автомобил е настъпилото
конкретното ПТП.
На следващо място с оглед на разпоредбата на чл.52
от Закона за задълженията и договорите претенцията за неимуществени вреди в
размер на 140 000 лева от Д. Василева Р. като наследник на починалия, е
прекомерно завишена и несъобразена с икономическата и социална действителност,
както и със съдебната практика.
Понятието „справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид - възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди, включително настъпилите в страната в
обществено - икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата.
Твърди се, че не е доказано, че ищца е имала близки
отношения със своя син. Няма данни за отношенията помежду им, нито дали същите
са живели в едно домакинство.
С оглед на гореизложеното, претенцията на ищцата за
неимуществени вреди се явяват изцяло неоснователно и следва да бъдат
отхвърлена.
Евентуално, ако искът е основателен, то следва при
определяне на обезщетението да бъде взето предвид, че събитието е настъпило на
пътното платно, на място, където е забранено движението на пешеходци.
Настъпването на вредоносния резултат е в пряка причинно – следствена връзка с
неправилното спиране и престой в лентата за принудително спиране. В случай, че
ако съставът от превозни средства не се е намирал спрян неправомерно на това
място, то е нямало да настъпи и процеснотото ПТП. В обобщение, неправомерното
поведение на починалия значително е допринесло, и дори е предизвикало
процесното ПТП. Дори да бъде приет за основателен иска, то съпричиняването на
вредоносния резултат от починалия М. Д. е в значителна степен и следва да бъде
взето предвид от решаващия съд. При определяне на обезщетението следва да бъде
оценен приноса за настъпването на всеки един от участниците в ПТП.
В с.з. се явява представител на ищцата по пълномощие
– адв. Мл. Д., който от името на доверителката си поддържа предявените искове.
Поддържа, че от събраните доказатлства се установява противоправно поведение на
водача на л.а. „Ауди“, чието нарушение по ЗДвП е в причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, довел до смъртта на пострадалия син на ищцата,
като относно спирането на товарния автомобил в аварийната лента се позовава на
разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП, установяваща задължение на водача на МПС да
спре при неравномерно действие на спирачната система, като от доказателствата
по делото се обосновава фактическия извод, че е имало неравномерно спиране.
Поддържа, че е установена съществувалата между ищцата и нейния син връзка и
грижите, които той е полагала за нея, от които тя е лишена със смъртта му.
Претендира деловодни разноски и присъждане на възнаграждение на основание чл.
38 от ЗАдв.
Ответното дружество се представлява от пълномощници,
като в съдебно заседание в хода на устните състезания пълномощника адв. Дойчева
становище за отхвърляне на предявените искове и евентуално за уважаването им
при отчитане на съпричиняване от страна на пострадалия М. Д.. В писмено
становище се поддържа, че не е доказана по категоричен начин вината на водача
на л.а. „Ауди“ 80, респективно – липсва виновно противоправно поведение, което
да е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Няма данни същият да е
допуснал нарушение на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а при извод
на съда за такова поведение се иска, съдът да отчете степента на съпричиняване
на водача на товарния автомобил, изразяваща се в нарушение на разпоредбите на
чл. 58 и чл. 119 от ЗДвП предвид спирането на товарния автомобил върху лентата
за принудително спиране, без да е налице независещо от водача обстоятелство. В
тази връзка се позовава на липсата на данни за повреда на товарния автомобил. Отделно
от това, пострадалият М. Д. се е намирал неправомерно на пътното платно в
нарушение на разпоредбата на чл. 101 и чл. 108 от ЗДвП. Поддържа се, че
претендирания размер е завишен, като е направено позоваване на практика на ВКС
без обосноваване на конкретен, съобразен със закона и практиката размер.
Въз основа на събраните по делото
доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно
релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:
На
24.06.2014г. Ш.Е.Х., живущ *** по
АМ „Тракия" на км.
330+500, при управление на собствения си лек
автомобил „Ауди 80" с per. № А 5579 KB, навлязъл в лентата за
принудително спиране, в следствие на което е възникнало ПТП, от което е
причинена смъртта на сина на ищцата М. В. Д.. Последният се е намирал на същото
място в лентата за принудително спиране, в задната част на спрения от него
товарен автомобил – състав от превозни
средства - влекач „Ман" с per. № А 1595 ВМ и закачено на него товарно
ремарке с per. № А 1242 ЕК, собственост на дружеството, при което е работил
като шофьор М. Д. – „Маргарита Кар“ ЕООД.
За възникналото
ПТП е образувано досъдебно производство № 339/2014г. по описа на РУП-Карнобат и
вх. № 5259/2014г., пор. № 359/2014г по описа на Окръжена прокуратура- Бургас,
прекратено с постановление от 22.01.2015г. на А. А. – прокурор н ОП – Бургас,
на основание чл. 199, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК –
поради смърт на дееца.
За
установяване механизма, причините и конкретното поведение на участниците в ПТП
и обективните релевантни обстоятелства, съдът изиска и приложи като
доказателство материалите по ДП
досъдебно производство №
339/2014г. по описа на РУП-Карнобат и вх. № 5259/2014г., пор. № 359/2014г по
описа на Окръжена прокуратура- Бургас. Въз основа на веществените и писмените
доказателства в досъдебното производство, по настоящото дело в.л. д-р инж. Х.У.
установява следния механизъм на възникване на ПТП:
На първо място на базата на извършените
изчисления, обосновани с техническите параметри на двете МПС, деформации и
обективно установените на място следи непосредствено след катастрофата вещото
лице определя скоростите на двете МПС: Скоростта на л.а. „Ауди“ – 149
км/ч. непосредствено преди ПТП, а на т.а. „МАН“ с прикачено ремарке - в покой, което се доказва и от приложената
по досъдебното производство тахошайба.
Освен, че в момент ан ПТП т.а. „МАН“ е бил в покой, вещото
лице определя също, че преди да паркира, т.а. „МАН“ се е движил със скорост от 90 км/ч, като водачът е предприел
намаляване на скоростта до около 33 км/ч, а след това е увеличил скоростта
до около 43 км/ч и е предприел спиране.
При така изяснените
скорсти механизмът на възникване на ПТП е следния:
Л. а. „Ауди“ се е
движил по автомагистрала „Тракия", в посока от изток на запад със скорост
на движение около 149 км/ч при сухо време и суха пътна настилка. Опасната му
зона за спиране при определената скорост на движение е била около 165 м. В
същият момент, в аварийната лента за движение, вече е паркиран
т.а. „МАН“, като водачът на товарния автомобил е слязъл от автомобила и
е застанал зад полуремаркето.
В зоната на прав участък
водачът на л.а.
„Ауди“ е отклонил автомобила от собствената дясна
лента към аварийната лента. В момента на отклоняване на автомобила той се е
намирал на разстояние 65,4 м. от мястото на удара. Така определеното разстояние е
значително по-малко от опасната зона за спиране, което определя и
невъзможността водачът на л.а. „Ауди“ да
предотврати удара. Намиращия се зад товарния автомобил водач
също не е имал техническата възможност да избегне удара, като той е бил ударен
с челната част на Ауди, след което тялото е продължило с автомобила Ауди.
От заключението на в.л. д-р С.С., н-к Отделение по обща и
клинична патология при МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД се установява, че причината за смъртта на водача
на т.а. „МАН“ – М. В. Д., на 47 г., е
политравма – глава, гърди корем с описаните подробно в СМЕ на труп № 173/2-14г.
травматични увреждания, като водеща е била травмата на главата –
черепно-мозъчнатравма с масивен, субарахноидален кръвоизлив с пробив в
мозъчните стомахчета и последвалото мозъчно притискане на центровете на дишане
и съдречна дейност в продълговатия мозък с летален изход – смърт. Травматичните
увреждания довели до смъртта на М. Д. са в очевидна причинна връзка с
настъпилото на 24.06.2014г. ПТП и травми, в следстиве притискането на тялото на
човека между движещия се автомобил и други твърди предмети по механизма на
сблъсъка между двата автомобила, като в механизма участва и момента на
притискане на тялото между движещия се л.а. и корпуса на полуремаркето
Отклоняването
на автомобила Ауди надясно спрямо предварително избраното направление обективно е резултат от конкретни действия на водача
при завъртане на волана. Съгласно данните от досъдебното производство не са
налице описани неравности и други обекти, които да са повлияли на така
предприетите действия от водача на л.а. „Ауди“. Видно от определената
скорост на движение същата е значителна и една минимална промяна чрез завъртане
на волана е довела до напускане на лентата за движение.
Мястото на удара между
автомобилите е определено от положението на товарния автомобил и то е на 15,6 м. преди мерната линия и на ниво от 0,4 м. до
2,2 м. вдясно от непрекъснатата разделителна линия между
дясната лента и аварийната лента.
От така установения механизъм следва, че техническите причини за възникване на ПТП е навлизането на л.а. „Ауди“ в лентата за принудително спиране, където по същото време се е намирал паркирания т.а. „МАН“, а зад него излезлият водач – М. В. Д..
От тук насетне фактическите въпроси, които се поставят във връзка с ПТП е причината, поради която л.а. „Ауди“ се е отклонил надясно навлизайки в лентата за аварийно спиране, съответно – причината, поради която в същия момент там е паркирал т.а. „МАН“ и съответно – причината, поради която водачът се е намирал извън шофьорската кабина зад т.а. „МАН“.
От събраните по делото
доказателства, не се установява причина, в съответствие с която водачът на л.а. „Ауди“ несъзнателно да е навлязъл
в лентата за принудително спиране на 65 м. преди местоположението на т.а. „МАН“ при това със скорост около 149 км/ч. преди ПТП и
преди автомобилът да се е отклонил надясно спрямо предварителната посока на
движени. При тази скорост дължината на опасната
зона за спиране е повече от два пъти по-голяма – около 165 м. Скоростта на л.а. „Ауди“ непосредствено преди удара е около 147,8
км/ч като промяната на скоростта е резултат от действието на съпротивителните
сили при търкаляне на колелата от мястото на отклоняване до мястото на удара. Така определената скорост на движение на автомобила в момента на
удара е на база приложения метод и в съответствие с линията на деформацията
като методът предвижда и грешка на изчислителния процес, която в определени
случаи може да достигне до около 20 %. Имайки предвид процента грешка
може да се предполага, че най-малката скорост, с която се е движил автомобила
Ауди е около 119 км/ч,
но изчислената скорост – 149 км/ч на движение е опраделената от в.л. предвид данните за наличните деформации.
Анализът
на вещото лице в допълнителното заключение показва, че при плавен преход от дясната лента с ъгъл
на завъртане на колелата около собствената им вертикална ос до 1° надясно и
последващи действие при завъртане до 2° наляво автомобилът е достигнал до
мястото на удара при така изчислената скорост преди ПТП от около 149 км/ч.
Началото на тези действия е на разстояние около 65 м. от мястото на удара. От малкия ъгъл на завиване на колелата се определя, че маневрата е плавна, което обяснява липсата на находки за промяната на направлението на автомобила. В случай, че действията на водача са били при рязка промяна на направлението, автомобилът би загубил напречна устойчивост. В този случай гумите биха оставили следи от относително странично плъзгане, но такива следи не са установени. Не са установени и спирачни следи от л.а. „Ауди“, което означава, че промяната на движението на автомобила надясно спрямо собствената посока е резултат от плавно завъртане на волана. Най-малкото възможно надлъжно разстояние, на което е възможен преход от дясната лента до аварийната лента за л.а. „Ауди“ е около 65 т. За това разстояние водачът не е имал техническата възможност да задейства спирачната система
Съгласно огледния протокол по платното за движение не е имало неравности, като „... в участъка на произшествието пътното платно е от гладка асфалтова
настилка, без неравности, чиста, без разливи на инертни материали, суха".
Твърдението в отговора
на исковата молба, че отклонението е в следствие на възникнала опасност не се
подкрепя от установените данни по делото и намерените спичани следи.
Същите са с ширина от 0,3 м и достигат до нивото на задните леви гуми на
ремаркето, теглено от товарния автомобил т.а. „МАН“, а ширината на протектора
на гумите на автомобила Ауди е 0,195 м или по-малка от ширината на следите,
което означава, че те са оставени полуремаркето на т.а. „МАН“. Именно въз
основа на тях и вещото лице описва движението на т.а. „МАН“ непосредствено
преди спирането в аварийната лента. Освен тези следи не са описани други следи
от спиране или друг характер на движение на автомобила Ауди преди удара.
Движението му е при ротация на гумите без
плъзгане, което означава, че отклонението е в следствие плавно завъртането на
волана от водача, а не приплъзване в следствие употребата на спирачната система
на автомобила като реакция на възникнала опасност.
От данните – установени в досъдебното производство се изключва и вероятността, отклонението към аварийната лента да е в следствие на повреда в спирачната и/или кормилна системи на автомобила. В протокола за оглед са описани характерни деформации в челната част на автомобила, които са получени при прекия удар между л.а. „Ауди“ и задната част на полуремаркето и не са описани увреждания с разкъсване на кинематичната връзка между волана и предните управляеми колела. Липсата на такава повреда се потвърждава и от допълнително направления оглед на л.а. „Ауди“, както и от обстоятелството, че при разкъсване на такава връзка следва да са налице характерни следи преди удара, каквито отсъстват. Що се отнася до спирачната система, то за времето на движение на автомобила от дясната лента към аварийната водачът на л.а. „Ауди“ не е имал техническата възможност предприеме ефективно спиране. Евентуално възникналата техническа неизправност със спирачната система би довело до разлив на спирачна течност, но такъв липсва, от което следва отрицателния факт, че не е настъпила техническа неизправност със спирачната система на л.а. „Ауди“.
В допълнителната
експертизата на в.л. д-р инж. Хр. У. се
изключва и евентуално разхерметизиране
на предна дясна гума или блокиране само на предна дясна гума. При такъв случай отклонението на автомобила би било
надясно. Това обаче е първоначалното изменение от
предварително зададеното направо. В резултат на така
посочените технически неизправности и при определената скорост на движение
твърде вероятно е да настъпи и загуба на управление, а по делото
няма данни за налични следи от движението на автомобила Ауди преди удара.
Ако е настъпила подобна техническа неизправност
по автомобила, това би довело освен до промяна на направлението, но и до оставяне на
характерни следи по платното от триене на гума или твърд предмет /джанта/, каквито следи не са установени.
Освен обективни причини, които да са довели до отклоняването към аварийната лента на автомобила от действията на водача на л.а. „Ауди“ , във връзка с твърденията на ответника съдът назначи СМА относно евентуалното наличие на субективни и независещи от водача причини, свързани с неговото здравословно състояние, които да изключват съзнателно – умишлено или непредпазливо, поведение.
От заключението на в.л. д-р С.С., н-к Отделение по обща и клинична патология при МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД, изготвено въз основа на данните от досъдебното производство и допълнително приложените по настоящото дело документи от електронното досие – предоставено от д-р Б.К. – ИППМП – гр. Карнобат, личен лекар на починалия, се установява, че:
Причината за смъртта на Ш.Е.Х. е тежка черепно-мозъчна травма – травматично отворен (череп с приплесната назад глава на нивото на основата на носа с многофрагментно натрошен череп – основа и свод, разкъсана мека и твърда мозъчна обвивка с обилно зацапване с мозъчно вещество с липса на дясната мозъчна половина. В следстиве характера на травматичните увреждания не може да се диагностицира микроскопски дали в момента на ПТП е претърпял инсулт, като от друг астрана при евентуален исхемичен инсулт, некрозата на мозъчна тъкан поради запушване на кръвоносен съд не е имало време да се позитивират поради настъпилата моментална смърт. Пак поради внезапно настъпилата смърт не е било възможно позиционирането на биохимичните маркери за некроза на миокарда – тропонин и креатин киназа, т.к. същите се позиционират най-рано два часа след настъпване на инфаркт.
Здравния статус на водача на л.а. „Ауди“ – Ш.Е.Х., назад във времето е бил нормален и не е имал хронични заболявания, психични заболявания, социално значими заболявания като атеросклероза, хипертония, диабет и други. От амбулаторния лист е видно, че е имал гастрит, който се е обострял през различни периоди от време и обичайно настиване – бронхит, които по естеството си и по начина на засягане на физиологията на лицето, не водят до загуба на съзнание или друго обективно състояние, което да води до загуба на контрол.
На следващо място по делото са спорни фактическите обстоятелства, касаещи причините за паркиране на т.а. „МАН“ в лентата за принудително спиране.
Във връзка с
това от експертните заключения на в.л. д-р инж. Х.У. се установява следното: В протокола за оглед е описана спирачна следа с ширина 0,3 м., която е с начало на 55,1 м преди мерната линия и на 0,4 м вдясно от непрекъсната линия и достига до 17,3 м преди мерната линия, където
следата прекъсва няколкократно и достига до задните леви гуми на полуремаркето. Подобни следи от десните гуми
липсват. В същото време съгласно графиката на тахошайбата водачът
на автомобила е намалил скоростта аварийно от 90 км/ч, до около 33 км/ч, след това е
увеличил скоростта до около 43 км/ч и отново е предприел аварийно спиране, като следите оставени от левите гуми съответствата на така
установената последователност на промяна на скоростта на движение на т.а. „МАН“
Според
цитираната техническа литература спирачното закъснение на натоварен автомобил и
равен участък е около 4 м/с. Водачът е предприел аварийно спиране при скорост от
43 км/ч,
като е изминал разстояние от 43,5 т. В този случай спирачното закъснение е 1,62 м/с2. Видно е, че така
определеното спирачно закъснение е по-малко от технически допустимото, което от
друга страна е показател за възможна техническа неизправност в спирачната система. За
това свидетелства и наличието на спиране
само в левите гуми на полуремаркето. Това водачът
на МАН е възможно да го констатира върху
уредите на арматурното табло с отчитане на налягането в пневматичната
система, но по досъдебното производство не са приложени категорични доказателства за извършена техническа
диагностика на спирачната система. Съгласно данните по
делото, както и в досъдебното производство не са посочени категорични
доказателства за настъпила техническа неизправност в товарната композиция.
Ако се допусне, че е имало техническа неизправност в спирачната система
продължаване на движението на автомобила МАН би било опасно и технически неправилно, като установеното спирането само с левите задни гуми на
полуремаркетои
закъснението от 1,62 м/с2. са показател за възможна техническа неизправност в
спирачната система на полуремаркето, при каквато продължаването на движението е
технически недопустимо.
В заключението по
допълнителната експертиза в.л. изследва въпросите: Възможно ли е
и при изправна спирачна система да се оставят следи само от леви или само от десни колела? Ако
водача на товарния автомобил не е спирал аварийно, а служебно или на границата
между аварийно и служебно спиране, биха
ли се оставили пак спирачни следи от описаната конфигурация и тогава спирачното
закъснение би ли било в допустимите граници с оглед на това, че то се е
контролирало от водача? Ако спирачната система на товарния
автомобил е била неизправна и са задържали повече левите от десните колела
нямаше ли следата от колелата да има дъговидна форма?
Изхождайки от
данните в протокола за
оглед от мястото на ПТП, че следата е от триене на левите автомобилни гуми,
като същата е права и с частично прекъсване преди крайното положение на покой, вещото лице посочва две
възможни причини като обяснение: При
разпределение на товара с известен по-голям натиск върху десните колела и по-голям натиск върху десните колела, получен при
движение на автомобила по аварийната лента,
където е наличен естествения вираж на лентата към дясната канавка. По този начин автомобила се наклонява леко надясно, като по делото няма данни за характера на товара и
неговото позициониране в борда на ремаркето.
Независимо
от конкретните
причини, настъпва
преразпределение на реакциите в колелата вследствие на възникващите инерционни
сили. В случая те нарастват в десните колела и намаляват в левите.
Десните колела се търкалят с минимално плъзгане, силата на
триене е близка до тази на покой и спирачният ефект е съизмерим с този в левите
колела. Ето защо липсва в случая дясна следа от
десните гуми на автомобила в началото на ефективния спирачен път. Ако отсъства
спирачен ефект в десните колела отсъства, то е възможно да се достигне до
частично завъртане на автомобила около вертикалната си ос.
При служебно
спиране спирачното закъснение е по-малко, което определя закъснително движение
на автомобила, но без оставяне на спирачна следа. От това се налага и извода, че при наличната спирачна следа, спирането на т.а. „МАН“ в конкретния случай и
при конкретните данни от делото не е било служебна, а аварийно.
От показанията на
свидетелите Ж. И. и Й. С. се установява, че Ищцата Д. В. Р. е преживяла много
тежко загубата на сина си, защото М. Д. много се грижил за нея, докато брат му
отсъства от България. Посещавал я е винаги, когато каже, че е болна - преди 20
г. ищцата е претърпяла инсулт и след смъртта на сина си, е претърпяла инсулт
отново. Преди това е лежала в болница, защото е била на инсулино-поддържаща
терапия. В случаите, когато не е било възможно да се грижи за нея в Сливен, а е
взимал да живее с негои семейството му в гр. Поморие. Привързаността към М. Д.
на ищцата е обусловена и от обстоятелството, че е имала трима сина, но по-големият
брат на М. Д. е починал от рак в Аржентина и тежестта на грижите за ищцата е
паднала на М., защото и по-малкия му брат не живее в България, то когото ищцата
е била подпомагана понякога само с парични средства, но преките грижите е
получавала от пострадалия М. Д.. След загубата на сина си, ищцата е изпаднала в
затруднение за снабдяване с храна и лекарства. Тежко е понесла загубата, което
се е отразило обективно на здравословното й състояние и понастоящем се нуждае
от постоянна помощ. Към настоящия момент не се е възстановила от загубата и
макар да се обслужва сама, има нужда то допълнителни грижи.
Няма спор и е видно от
доказателствата по делото, че за л.а. „Ауди“ - управляван от Ш.Е.Х. е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество
в ЗАД "АРМЕЕЦ" с
полица № 11113002697864 издадена на 13.11.2013г., с
начална дата на покритие 17.11.2013г. и крайна дата на
покритие 16.11.2014г.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна се налага правния извод, че предявеният иск с правно
основание по чл. 226, ал. 1 КЗ е основателен и следва да се уважи до размера от
100 000 лв., заедно с претенцията за заплащане на законна лихва от деня на
увреждането – 24.06.2014г. до окончателното изплащане, като над тези размери
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ за
пострадалия съществува възможност да претендира обезщетение за причинените
вреди пряко от застрахователя, ангажирайки неговата гаранционно-обезпечителна
отговорност въз основа на сключения с деликвента договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.
Пасивната материална и процесуална
легитимация на ответното дружество е несъмнена с оглед сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица
№ 11113002697864 издадена на 13.11.2013г., с начална
дата на покритие 17.11.2013г. и крайна дата на
покритие 16.11.2014г. за
водача на МПС л.а. „Ауди 80“ с рег. № А 5579 КВ – собственост на починалия „Ш.Е.Х.“,
с участието на който несъмнено е възникнало ПТП на 24.06.2014г. на път АМ
„Тракия“ на кв. 330+500.
За
настъпилото ПТП е образувано
досъдебно производство № 339/2014г. по описа на РУП-Карнобат и вх. №
5259/2014г., пор. № 359/2014г по описа на Окръжена прокуратура- Бургас, което
е прекратено с постановление от 27.05.2014г. на РП – Сливен на основание чл.
199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Прекратяването на наказателното
производство в досъдебната фаза налага установяването на деянието, дали е
извършено от застрахования при ответното дружество, неговата противоправност и
виновността на дееца изцяло в рамките на настоящото производство, с които
въпроси са свързани и възраженията на ответното дружество, чието правно
основание е в чл. 47 ЗЗД, чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чл. 97, ал. 4, 5 и 6 ЗДвП, чл.
59 и чл. 55, ал. 1 ЗДвП и чл.52 от ЗЗД.
При липсата на съдебен акт на наказателния съд (присъда,
съгласно чл. 300 ГПК), който да установи категорично дали е извършено деянието,
противоправността на деянието, както и вината на твърдения извършител, от ответното дружество се
поддържа, че липсва противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Ауди
80“, чието навлизане е в следствие на случайно събитие и независещи от него
обстоятелства и изцяло противоправно поведение от страна на загиналия водач на
т.а. „МАН“, изразяващо се в неправомерно паркиране в лентата да принудително
спиране, при липса на причини, които да са независещи от него и да са наложили
принудително спирането.
Възражението относно липсата на
противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Ауид 80“, е неоснователно.
Несъмнено се
установи от заключението на в.л. инж. Хр. У. по данните от досъдебно производство №
339/2014г. по описа на РУП-Карнобат и вх. № 5259/2014г., пор. № 359/2014г по
описа на Окръжена прокуратура- Бургас, че причината за настъпилото ПТП е поведението на
водача на л.а. „Ауди“, който е навлязъл, движейки се в лентата за принудително
спиране на автомагистралния път, което представлява нарушение на нормата на чл.
58, т. 3 от ЗДвП, установяваща забрана за движение в лентата за принудително
спиране, а с оглед и на останалите обстоятелства изяснени по делото във връзка
с начина и условията на навлизане в лентата за принудително спиране – с висока
скорост, от разстояние не позволяващо ефективно спиране при установената
скорост на движение от 149 км/ч., с навлизане от дясната пътна лента при
минимално отклонение в следствие непредпазлива волева употреба на кормилната
уредба. Действително подобно поведение се изключва логически като целенасочено
за психически здрав човек (още повече, че в л.а.“Ауди“ с него са пътували двама
пътници, единият от които – дете на 3 г.). Несъмнен и установен факт е, обаче, въз
основа на доказателствата и изготвените по делото САТЕ, че непосредствената,
пряка причина за възникване на ПТП е именно навлизането и движението на л.а.
„Ауди“ в лентата за принудително спиране, при това в следствие на плавно
завъртане на кормилната уредба, което, свидетелства за съзнателно поведение.
Противното – допускането на несъзнателно поведение в следствие на което да е
предприета маневрата на плавно завиване и навлизане в аварийната лента, налага
извод за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
установяваща задължение за водачите на МПС да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват. Доколкото, обаче, по делото несъмнено и
безспорно като непосредствена причина за възникване на ПТП се доказва
навлизането с висока скорост на движение в лентата за принудително спиране и
няма данни за загуба на контрол върху МПС, конкретното противоправно поведение
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП от страна на
водача на л.а. „Ауди 80“, в следствие на което е възникнало и ПТП
От данните по
делото се изключва всяко едно от обстоятелствата, въз основа на които от
ответното застрахователно дружество се поддържа наличие на непреодолими и независещи
от водача на л.а. „Ауди 80“, причини които да са довели до несъзнателно
отклоняване на МПС от пътната лента за движение към лентата за принудително
спиране на магистралния път.
Установи се,
че наличните спирачни следи в района на местопроизшествието не са оставени от
гумите на л.а. „Ауди 80“ – оставени са от т.а. „МАН“), като движението е било
плавно, без данни за реакция от водача на външни, непредвидени и непредвидими
фактори, каквито биха могли да са неравности, техническа неизправност в
спирачната и кормилната система или, както се поддържа в отговора – евентуално от
внезапното навлизане в дясната лентата за движение на друго превозно средство.
Времето е било ясно и слънчево, видимостта – пълна и неограничена, при което
възприемането на намиращия се в аварийната лента т.а. „МАН“ не е било
препятствано от мястото, от което е започнало навлизането на ла. „Ауди 80“ в
аварийната лента – на 65 м., със скорост от 149 км/ч. При тази скорост за
водача на л.а. „Ауди 80“ не е било възможност да задейства ефективно спирачната
система и няма данни за подобно поведение от негова страна.
При липсата
на обективни данни, от които логично да се обоснове, че водачът на л.а. „Ауди
80“ несъзнателно е предприел навлизане в лентата за принудително спиране при
наличието на опасност – паркирания т.а. „МАН“, която е могъл да възприеме, по
делото не се подкрепя и другата теза на ответника – застраховател, а именно
възникването на независещи от водача субективни причини от здравословен
характер, препятстващи възможността му да ръководи действията си.
Изводът,
който се налага от гореизложеното е, че поведението на водачът на л.а. „Ауди
80“ е било такова, че е довело до недопустимо движение в лентата за
принудително спиране и сблъсък с намиращия се в нея т.а. „МАН“ и тегленото от
него полуремарке, в задната част на което се е намирал и водачът на това
превозно средство.
С оглед
неоснователността на възражението на ответника – застраховател за липса на
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована, на следващо място се поставя въпроса от възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на т.а. „МАН“ чрез
противоправно поведение, изразяващо се в неправомерно паркиране на
композицията, състояща се от т.а. „МАН“ и прикачено към него полуремарке в
лентата за принудително спиране в разрез с правилата на чл. 59, ал. 1 ЗДвП. По
аргумент от противното от тази разпоредба следва забрана за спиране на
превозните средства върху лентата за принудително спиране в случай, че не са
налице непреодолими и независещи от водача препятствия, като през нощта и при
намалена видимост следва да сигнализира спряното ППС с предупредителен,
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. Поставянето на такива
извън тези случаи - в светлата част на денонощието и независимо от други
ограничения или намаляване на видимостта, се изисква от разпоредбата на чл. 97,
ал. 3 – 5 от ЗДвП.
С оглед
установените данни, изяснени от назначените по делото САТЕ съдът намира, че не
са допуснати такива нарушения от пострадалия водач на т.а. „МАН“ – М. В. Д..
На първо
място, разпоредбите на чл. 97, ал. 3 – 5 от ЗДвП се отнасят за случаите –
посочени в първата алинея, а именно – при спиране на ППС върху платното за
движение, като по отношение на обозначаването на спрялото превозно средство в
лентата за принудително спиране има отношение само нормата на чл. 59, ал. 1 ЗДвП изискваща поставяне на предупредителен светлоотразителен триъгълник и
включен авариен сигнал само през нощта и
при намалена видимост.
ПТП в случая
е възникнало в светлата част на денонощието (13.05ч.) на 24.06.2014г. при ясно
и слънчево време, с неограничена и ненамалена видимост.
Извън това
спорният въпрос е свързан с обективното наличие на непреодолими и независещи от
водача на т.а. „МАН“ обстоятелства, които да са го принудили да спре върху
лентата за принудително спиране.
Твърдението
на ответника е, че при липса на авария в спирачната или други уредби на
товарния автомобил и прикаченото към него полуремарке липсва основание за спиране
на ППС в лентата за принудително спиране.
Нормата на
чл. 59, ал. 1 ЗДвП изисква от обективна страна вън съзнателното и волево
поведение на водача на МПС да са възникнали обстоятелства, които от субективна
страна да създават у него основателно представа за невъзможност или опасност от
продължаване на движението на МПС по автомагистралата. Следователно според разпоредбата
е ирелевантно действителното наличие на техническа авария в системите на МПС,
като е достатъчно наличието на такива обстоятелства, от които да е възможно
обосновано да се направи предположение за възникване на авария.
Установените
от огледния протокол данни, така както се изясняват от САТЕ и заключението на
в.л. д-р инж. Хр. Узунова налагат извода, че са били налице именно такива
независещи от водача на т.а. „МАН“, които са го принудили да спре в съответствие
с изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗДвП.
На място е била установена обективно спирачната следа с ширина 0,3 м. която е с начало на 55,1 м преди мерната линия и на 0,4 м вдясно от непрекъсната линия и достига до 17,3 м преди мерната линия, където
следата прекъсва няколкократно и достига до задните леви гуми на полуремаркето. Подобни следи от десните гуми
липсват, а в
същото време съгласно графиката на тахошайбата водачът на автомобила е намалил
скоростта аварийно от 90 км/ч, до около 33 км/ч, след това е увеличил скоростта
до около 43 км/ч и отново е предприел аварийно спиране, като следите оставени от левите гуми съответствата на
така установената последователност на промяна на скоростта на движение на т.а.
„МАН“. Водачът е предприел аварийно спиране при
скорост от 43 км/ч, като е изминал разстояние от 43,5 т. В този случай спирачното закъснение е 1,62 м/с2, , което е по-малко от
технически допустимото и е показател за възможна техническа неизправност в
спирачната система. За това свидетелства и наличието на спиране само в левите гуми на
полуремаркето, което водачът на МАН е възможно да го констатира върху уредите на
арматурното табло с отчитане на
налягането в пневматичната система.
При такива данни за възприемане от страна на водача на възможна неизправност в
спирачната система, продължаването на движението на автомобила МАН създава
обосновано и адекватно впечатление за опасност и е технически неправилно. Установеното спирането само с левите задни гуми на полуремаркетои закъснението от 1,62 м/с2. Е показател за възможна техническа неизправност в
спирачната система на полуремаркето, при каквато продължаването на движението е
технически недопустимо като несъмненият извод е, че се касае за аварийно, а не за служебно
спиране на композицията от т.а. „МАН“ и.
Възражението, че
водачът на т.а. „МАН“ недопустимо се е намирал извън МПС до задните гуми на
тегленото полуремарке, обаче, е основателно.
Намирайки се извън
МПС водачът на т.а. „МАН“ е имал качеството на пешеходец по смисъла на чл. 107,
ал. 1 от ЗДвП, като разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. посл. ЗДвП забранява
движението в това му качество – на пешеходец, върху пътното платно, което има
своето легално определение в разпоредбата на § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП: "Пътно платно"
е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на
платното за движение.“ Несъмнено от тази законова дефиниця следва, че лентата за принудително
спиране на автомагистралния път се включва в пътното платно, в рамките на което
чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗДвП забранява движението на пешеходците.
От установените
обстоятелства, отнасящи се до извода, че не е налице нарушение от страна на
водача на т.а. „МАН“ на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗДвП, поради възникването
на обстоятелства, които сочат на евентуална техническа повреда, създаваща
опасност за движение на МПС по автомагистралния път, излизането на водача извън
МПС е допустимо само при условията на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП, установяваща
задължение на водачът да спре
и да вземе мерки за отстраняване на възникналата неизправдност, но в този случай, ако спряното пътно превозно
средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън
превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка.
Няма данни и не се и
поддържа отстрана на ищцата, излезлият извън превозното средство водач да е
имал светлоотразителна жилетка, което би направило присъствието му в значителна
степен забележимо за останалите участници в движението, вкл. водачът на л.а.
„Ауди 80“. Излизайки извън МПС без такава жилетка, водачът на т.а. „МАН“ се е
поставил и сам в опасност.
Конкретната степен
на значение на така допуснатото от водача на т.м. „МАН“ нарушение, обаче, съдът
намира, че е в изключително ниска степен от гледна точка на причинно
следствената му връзка с възникналото ПТП. За водача на л.а. „Ауди 80“ не е
съществувала пречка да възприеме значително по-големия обект, какъвто е
товарния автомобил и прикаченото към него полуремарке, но въпреки това същият е
навлязъл в лентата за принудително спиране, при това плавно и без никакви данни
за активно поведение насочено към намаляване на скоростта на движение. При
конкретно изяснените обстоятелства неползването на светлоотразителната жилетка
от страна на водача на т.а. „МАН“ в съответствие с изискването на чл. 101, ал.
1 ЗДвП би допринесло перцептивно в изключително ниска за възприемането и
реакциите от страна на водача на л.а. „Ауди“ на товарния автомобил като
паркиран, респективно – относно допълнителната опасност за живота на намиращия
се извън МПС, поради което съпричиняването в следствие на това нарушение е не
повече от 10 %.
Въз основа
на установеното нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП от водача на л.а. „Ауди“ – чиято
„Гражданска отговорност“ е застрахована при ответното дружество, представляващо
причина, която е в пряка връзка с възникналото от ПТП, в което е загинал сина
на ищцата – М. Д., както и извода, че от страна
на последния е налице противоправно поведение в изключително ниска степен, с което да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, ответното дружество дължи репарация на ищцата – майка на пострадалия
в пълния размер за всички претърпени от нея вреди, които са пряка последица от
увреждането, намалено с не повече от 10 % с оглед нарушението на пострадалия М.
Д. по чл. 101, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед
доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищцата страданията
свързани със загубата от смъртта на нейния син – М. В. Д., съдът намира, че размерът
на дължимото обезщетение е 100 000 лв., който е съобразен с установените от
закона и възприети в практиката критерии за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
определена в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е гаранционна и обхваща
всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които
увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на
непозволеното увреждане.
В тази насока е задължителна и
следва да бъде съобразена съдебната практика по т. 11 на Постановление № 4/68г.
на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съгласно
които понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на
болките, прогнозите за в бъдеще и др.
Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във
връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на
обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди.
От показанията на разпитаните
свидетели се установи, че освен поради типичните и обичайни емоционални
отношения между майка и син, за ищцата загубата се определя от обективно
съществувалите до момента отношения на привързаност и загриженост. Установи се,
че пострадалият е имал съществено значима роля в живота на ищцата, макар и
живеещ трайно в друго населено място. От тримата си синове, към момента на ПТП,
в което е загинал М. Д., ищцата е разчитала само на него както в аспекта на
психична потребност от емоционална съпричастност и свързаност, така и като
помощ в своето битие, получавана до тогава от ищеца с оглед на синовния морален
дълг и чувство на привързаност и загриженост. Степента на психичната емоционална и душевна травма, претърпяна от
ищцата се определя с оглед данните от показанията на свидетелите не само поради
родствената връзка, но и от установената емоционална близост и привързаност,
свидетелство за което е настъпилото обективно влошаване на нейното здравословно
състояние.
С оглед разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД този размер на обезщетението следва да се намали най-много с 10 %,
като застрахователят следва да заплати сумата от 90 000 лв.
Съгласно чл. 223, ал. 2, пр.
посл. във вр. с чл. 224, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 84, ал. 2 ЗЗД застрахователя
дължи обезщетени в размера на лихви за забава върху дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди, считано от деня на причиняването им –
24.06.2014г., до окончателно изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
е основателна претенцията на ищцата за присъждане на деловодни разноски. Такива
са заплатени от нея в размер на 400 лв. за изготвяне на САТЕ, като на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 2 450 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на степента на
фактическа и правна сложност на делото
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати в полза на съда дължимата по делото държавна такса
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1000, общ. С., р-н „С.“, ул. „С. К.“ № * да заплати на Д.В.Р.,
ЕГН **********,***, представлявана от адв. Мл. Д. *** сумата 90 000 лв. (деветдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие на причинената смърт на сина й М. В. Д. в ПТП на 24.06.2014г.
по АМ
„Тракия" на км. 330+500,
предизвикано от
починалия в същото ПТП Ш.Е.Х. при
управление на МПС- лек автомобил „Ауди 80" с per. № А 5579 KB, в следствие нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл. 58, т. 3 от ЗДвП, както и законната лихва върху обезщетението от
100 000 лв. (сто хиляди лева), считано от 24.06.2015г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над 90 000
лв. до пълния размер от 140 000 лв., както и за заплащане на обезщетение
за забава върху същата част като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* да заплати на Д.В.Р.,
ЕГН **********сумата 400лв. (четиристотин
лева), представляваща заплатени от нея разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* да заплати на М.Л.Д.,
ЕГН **********, адвокат при СЛАК, в качеството му на процесуален представител
на ищцата Д.В.Р., ЕГН ********** възнаграждение в размер на 2 250 лв. (две
хиляди двеста и петдесет лева) за оказаната съгласно чл. 38, т. 2 от ЗАдв
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Окръжен съд – Сливен дължимата по делото държавна такса в размер на 3 600
лв. (три хиляди и шестстотин лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК
********* за заплащане на деловодни разноски като неоснователна.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: