Р Е Ш Е Н И Е
№…../ г. 28.08.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На двадесет и осми август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Ив.Г.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1734 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от М.Д.И. с ЕГН ********** ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,кант.***,чрез адв. М. А -ЯАК,за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице,с което се намира във фактическо съпружеско съжителство – Й.В.П. ***.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Молителката твърди,че с ответника се намирали във фактическо съпружеско съжителство,през последните четири години. Същия бил доста ревнив,като по този начин правил сцени,като на няколко пъти,освен психически тормоз и нанасял и физически такъв. През летния сезон на тази година отишли да работят в к.к.“***“,като се установили на адрес –к.к.“***“,ул.“***“ №. През нощта на 04 срещу 05.07.2020 г. ответника започнал скандал по повод ревност. След като влезли от терасата в стаята ответника се нахвърлил върху молителката,като я съборил на дивана и започнал да я души. След като същата паднала на земята,започнал да я рита,като молителката се била свила и правила опит да се предпази.Един от ритниците който и нанасял ответника попаднал в лявата й ръка,като почувствала ужасна болка. Същата се свила,като казала на ответника,че много я боли,но същия не й повярвал,казал й,че го лъже,като я хванал за ръката и започнал да я размахва,като болката станала нетърпима. Молителката го молила да отидат на лекар,защото много я боляла ръката,но ответника отказвал. Не можала да сигнализира на тел.***,защото ответника й взел телефона,за да не се обади на родителите си. В един момент ответника,вероятно притеснен от състоянието на молителката се съгласил да отидат на лекар,но в населеното място където живеели в момента,нямало спешен кабинет,като отишли в гр.Б. да бъде оперирана,като счупената кост да бъде наместена и фиксирана с плаки и болтове. Молителката се прибрала при родителите си,като платила дължимите здравни вноски и на 07.07.2020 г. постъпила в болницата в гр.С.З.Там била оперирана,разместените фрагменти на счупената лакътна кост били наместени и фиксирани с метални плаки и винтове,като била в болнични. Освен посочената травма,от нанесения от ответника побой имала много синкави кръвонасядания по тялото,които подробно били описани в съдебномедицинско удостоверение издадено от съд.лекар.
Молителката се страхува от ответника, счита, че същият е заплаха за нея и претендира налагане на мерки за защита по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДН, както и издаване на заповед за незабавна защита по отношение на нея. Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в същия смисъл, изложен в молбата за защита.
Ответникът в законоустановения срок оспорва молбата,като не отрича ,че познава молителката,но не живеел с нея на семейни начала.Счита,че наведените с молбата доводи са неоснователни и са неистина. На посочената в молбата дата молителката му се обадила и го помолила да се видят,като отишла при него.Помолила го да остане при него,като през това време той посещавал заведения и се срещал с приятели,като си почивал. Вечерта на 04.07.2020 г. си направили вечеря и седнали. Поради късния час ответника отишъл да си легне,като преди това отишъл до тоалетната. Молителката решила да разтреби масата и докато ответника бил в тоалетната чул шум. След като излязъл по най-бързия начин видял молителката на земята,като си държала ръката.Помогнал й да се изправи,като същата много я боляла. Ответника се обадил на такси и отишли на мястото където има медицински пункт,като им препоръчали да отидат до спешен център. След обаждане на тел. *** му казали,че най близкия спешен пункт се намира в гр.Б., като с таксито отишли там. Там ги приели,направили и снимка,като установили счупване и трябвало да се направи операция. Там ответника отново я попитал как си е счупила ръката,като молителката му отговорила,че паднала. Превързали й ръката,след което се прибрали. Понеже молителката не разполагала с финансови средства ответника привел по сметката й сумата от 1700,00 лв. Сутринта молителката останала в къщата на приятеля му,като той излязъл и родителите и дошли и я прибрали.Твърди,че на 14.07.2020 г. получил обаждане от молителката,като му поискала сумата от 10 000 лв.,като му дала една седмица срок. След една седмица му се обадила,като ответника категорично и отказал и я помолил да не прави глупости,след което молителката прекъснала разговора. Счита се,че ограничителната заповед е неоснователна,като оспорва декларираните обстоятелства по чл.9,ал.3 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа молбата, сочи доказателства и претендира налагане на мерките по по чл.5, т.1 и т.3 ЗЗДН.Претендира присъждане на разноски.
Ответникът редовно призован се явява лично и с пълномощник адвокат,ангажира доказателства,като моли за отхвърляне на молбата и претендира разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН –лице с което се е намирала във фактическо съпружеско съжителство. В тази връзка съдът не възприема защитната теза на ответника,че с молителката не са живели на семейни начала,като тези негови твърдения се опровергават от събраните гласни доказателства,а именно от разпита на свидетелите Б.,С. и С. които съдът изцяло кредитира.Безспорно се установява,че молителката и ответника са живеели на семейни начала,като в периода на съвместното им съжителство са се разделяли и след това отново са се събирали. Косвени доказателства в тази насока се съдържат и в разпита на свидетелката Д.,която потвърждава,че тримата заедно са заминали на морето и,че молителката е присъствала на рождения й ден,без да е била поканена.
Безспорно е по делото,че за причинената й средна телесна повреда е образувано наказателно производство в РП гр.Б.,което още не е приключило.
За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е възпроизведена фактическата обстановка от молбата за защита.
По делото молителката е ангажирала свидетелски показания за доказване на твърденията си.Свидетелката Б. Б.,без родство със страните,приятелка на ищцата заявява,че страните са живели на семейни начала от м.март 2020 г.,а след това заедно са заминали на морето. Когато се видели на морето ответника бил нервен и искал да си тръгват. За инцидента на домашно насилие научила от обаждане по телефона от молителката,която споделила с нея,че Й. проявил голяма агресия,като и счупил ръката. Съдействала и за намиране на ортопед,където и била направена операция. Знае и за предишни такива инциденти с проявена агресия от страна на ответника срещу молителката,които са се случили преди това. Свидетелката Ш.С. майка на ищцата също споделя,че страните са живели на семейни начала,като най дългия период бил от м.март 2020 г. докато се случил инцидента. Възприемали Й. като техен зет,ходил им на гости и почивки,като дори се запознали с майка му.За инцидента научила от дъщеря си,като им казала,че ръката и е счупена и иска да отидат и да я вземат от морето.Разговаряла и с ответника който и се извинявал,казал й,че е ударил молителката,като й счупил ръката. В гр.С.З. направили операция на дъщеря им,като също споделя за преходни инциденти,като към настоящия момент същата много се страхува от Й.. За това,че страните са живели на семейни начала свидетелства и свидетеля В. С.,който им е ходил на гости в гр.С. За инцидента разбрал от леля си свидетелката Щ. С. която му разказала,че молителката била нападната от Й.,който и счупил ръката и те отишли да я вземат от морето,където живеели и работили. През целия период на съвместното им съжителство са се разделяли и пак са се събирали,като братовчедката му молителка в настоящото производство не знае да е живяла с друг човек,независимо от техните раздели.
Свидетелката И.Д. заявява,че с ответника живеят в една къща в различни стаи в гр.С.,където са на квартира. За първи път видяла молителката в средата на месец май 2020 г.,но не живеели заедно. Пътували до морето заедно,като след това на следващия ден се прибрали с Й.,като молителката останала там. Не може да посочи дали страните са спели заедно,но имали връзка повече от обикновена приятелка. Не са живели на семейни начала двамата,като от Й. разбрала,че молителката паднала и си счупила ръката,като обвинявали него затова.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, емоционално, психическо, икономическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдяния в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката,като през нощта на 04 срещу 05.07.2020 г. ответника започнал скандал по повод ревност. След като влезли от терасата в стаята ответника се нахвърлил върху молителката,като я съборил на дивана и започнал да я души. След като същата паднала на земята,започнал да я рита,като молителката се била свила и правила опит да се предпази.Един от ритниците който и нанасял ответника попаднал в лявата й ръка,като почувствала ужасна болка. Същата се свила,като казала на ответника,че много я боли,но същия не й повярвал,казал й,че го лъже,като я хванал за ръката и започнал да я размахва,като болката станала нетърпима. Молителката го молила да отидат на лекар,защото много я боляла ръката,но ответника отказвал. Също така се установява , че ответникът е решил да действа посредством принуда,като и нанесъл удари врезялтат на което й счупил ръката.Тези негови действия се установяват освен от рапитаните по-горе свидетели,така и от приложените доказателства и най вече от приложеното съдебно медицинско удостоверение. Съдът не споделя възраженията на ответника,че не е осъществил акта на домашно насилие,като в тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства по делото.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички писмени доказателства, включително и от приложената от нея декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил емоционално и психическо насилие над молителката на посочената в молбата дата, по времето и начина, описани в същата. Отделно от това, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства-чрез разпита на свидетелката Балджиева,като незаинтересован от изхода на делото,съдът не намира основания да не кредитира и да не им даде вяра ,настоящия съдебен състав счита,че е налице системност в агресивното и противоправно поведение на ответника, което е провокирало траен основателен страх у молителката за живота и здравето и. Поради това, съдът счита, че споменатото домашно насилие, предмет на настоящото производство, са само единични случаи от системно такова, характеризиращо се с упоритост в противоправното поведение на ответника, накърняващо физическия и психически интегритет на молителката.
Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителката се наложат следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката; забрана на ответника да доближава жилището на молителката, местоработата й и местата на социални контакти и отдих на молителката на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.
Съдът намира, че предвид интензитета на отправените към молителката заплахи и упражненото над нея насилие, както и с оглед основателния страх, който това поведение предизвиква у нея, мерките следва да бъдат наложени за максимален срок, предвиден в закона – 18 месеца.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в размер от 400 лв. Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид посегателство върху живота на пострадалите, осъществен чрез акта на домашно насилие.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителите следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв. както и разноски на молителя в размер на 400.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
Р Е Ш И:
Налага мерки за защита на М.Д.И. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,кант.***, срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство – Й.В.П. ***, КАТО:
Задължава Й.В.П. *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Д.И. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,кант.
Забранява на Й.В.П. ***, да приближава жилищата на М.Д.И. с ЕГН ********** *** , както и адресите на които се намира месторабота й в гр.С.,х-л „***“,бул.“***,курорт ***,х-л „Б.“ и гр.С.“Гранд хотел С.“,както и местата за социални контакти и отдих на М.Д.И. с ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.
Налага на Й.В.П. *** глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Осъжда Й.В.П. *** да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Й.В.П. *** да заплати на М.Д.И. сума в размер на 400.00 лева,представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Й.В.П. ***, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: