Р Е Ш Е Н И Е
№ 341
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, в открито заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Георги Георгиев като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 328
по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н.Н.Й.,***,
против решение № 463/31.05.2022 г., постановено по а.н.д. 158/2022 г. по описа
на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-1882-000650/03.11.2021 г. на началника на РУ 01 – Русе, с което на
оспорващия, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се твърди, че са
кредитирани противоречиви гласни доказателства. Липсващият преден
регистрационен номер бил установен от водача едва на 08.10.2020 г., нарушението
не било виновно извършено, не били
обсъдени предпоставките за маловажност на нарушението. Иска се отмяна на решението на РС и отмяна на потвърденото НП.
Ответникът – началник на 01 РУ – Русе,
чрез юрк. Й., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Твърди се, че категорично в производството е доказано, че водачът се е движил
за един продължителен период от време без предна регистрационна табела. Иска се
потвърждаване на решението на РС. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ОП – Русе дава
мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна е било установено, че Й. управлявал
л.а. Ауди А8 с рег.№ ******, регистрирано на дружество. Към средата на м.
септември 2021 г., поради технически причини пада предната регистрационна
табела на автомобила. Изчаквайки ремонт на предната броня Й. поставя предната
табела на предно обзорно стъкло и така управлява автомобила. На 08.10.2021 г.
около обяд в гр. Русе е бил спрян за проверка от длъжностно лице. За същите
обстоятелства, свързани с табелата, на Й. е издаден АУАН и впоследствие НП, с
което на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
За да прецени жалбата като неоснователна районният съд е
позовал основно на показанията на актосъставителя свид. И., който в съдебно
заседание, проведено на 16.02.2022 г. е дал показания, че след като се е
запознал с жалбата на Й. е направил допълнителни издирвания и от видеокамерите
на гр. Русе установил, че от 19.09. до 14-15.10.2021 г. водачът, там където се
вижда заснет, е шофирал автомобила при идентични обстоятелства – без надлежно
поставена регистрационна табела.
При тези данни съдът намира, че обжалваното решение е
правилно.
Твърденията на актосъставителя, че водачът е управлявал
автомобила с неправилно поставени табели за продължителен период от време, не
са опровергани. Съобр. чл. 117 от НПК, приложим на осн. чл. 84 ЗАНН, със
свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е
възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Тези
установени със свидетелски показания факти не са оборени в производството пред
въззивната инстанция. Оспорващият не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване
на установеното по делото, макар първоначално да поискал разпит на свидетел,
който впоследствие не е бил доведен.
Във въззивната жалба, както и в касационната такава, е
поставен акцент на обстоятелството, че в деня на съставяне на АУАН Й. е бил на
гробищата за извършване на помен на родителите си, но тези факти по никакъв
начин не са относими към спора и не са смегчаващи обстоятелства.
Макар да не е се е позовал изрично на неприложимостта на чл.
28 от ЗАНН въззивният съд е посочил, че множеството нарушения на ЗДвП,
извършени от оспорващия, за изключително кратък период от време, са отчетени
като отегчаващи обстоятелства и липсата на превантивен ефект от наложените
наказания правилно е обусловила определяне на санкциите на предвидените максимуми.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на
ответника следва да се присъдят претендирани разноски за касационната инстанция
в размер на 80 лв. на осн. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2
от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
463/31.05.2022 г., постановено по а.н.д. 158/2022 г. по описа на Районен съд –
Русе
ОСЪЖДА Н.Н.Й. *** да заплати на ОДМВР -
Русе сумата от 80 (осемдесет) лева съдебни разноски – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |