Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ 02.2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Галина СЛАВОВА, като
разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №2159/2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.№45672/10.08.2017г. на Ю.Г.К.
ЕГН ********** срещу решение №3065/21.07.2017г.,
постановено по гр.дело №6571/2016 г. по описа на ВРС, с което предявеният от нея иск е
отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателката счита решението за неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон. Твърди, че районният съд е извършил съществени процесуални нарушения като е
оставил без уважение направени от нея основателни доказателствени искания, в
резултат на които делото е останало непопълнено с относими към предмета на
спора доказателства, което е опорочило крайните изводи на съда и е довело до
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Счита, че
неправилно ВРС е оставил без уважение искането за разкриване на банкова тайна и операции по банковата сметка на Г. Н.
К. в Първа инвестиционна бА. АД. Твърди,
че от представените по делото от „Първа инвестиционна бА." АД документи,
съпоставени с приложената към исковата молба нотариално заверена декларация на А.
К. относно паричните средства в „Първа инвестиционна бА." АД в
наследствената маса на наследодателя К., може да се предположи, че наличната
сума към 24.11.2014г. по банковата сметка на Г. Н. К. в размер на 5170.04 евро
е била изтеглена от тази сметка, но не е била внесена по откритата на същата
дата банкова сметка *** К.. Поради съществуващата банкова тайна преди датата на
смъртта на наследодателката К., починала на 20.12.2015г., ищцата не е могла да
узнае от коя банкова сметка (*** К.) е била извършена транзакция - теглена в
брой, както и кой е извършил същата (наследодателката К. или ответника).
Жалбоподателката твърди, че в съдебно заседание от 23.06.2017г. районният съд е
оставил без уважение доказателственото ѝ искане като неправилно е приел,
че същото няма касателство с въведения предмет на спора, очертан с исковата
молба. Счита, че този извод на съда за липса на относимост е неоснователен, тъй
като още с исковата молба се е твърдяло,
че тази сума е била изтеглена от ответника в качеството му на пълномощник на А.
К. след откриване на наследството на Г. К.. Жалбоподателката твърди, че като не
е уважил това искане, съдът е допуснал процесуално нарушение, което я е лишило
от възможността да докаже исковата си претенция. Твърди също, че районният съд
не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства
в тяхната съвкупност и поотделно, както и всички нейни възражения и доводи,
което е съществено процесуално нарушение според задължителната съдебна практика
на ВКС. Посочва, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е изследвал
какви по размер са сумите, приети за изплатени от ответника за такси и разноски
по възложената му от упълномощителката А. К. правна работа, както и конкретната
обща сума, получена като адвокатско възнаграждение. Липсата на фактически
констатации относно размера на тези суми правят невъзможна проверката на
приетите от съда като отчетени на упълномощителката с разходно-оправдателни
документи суми и платените от същата суми за адвокатски хонорар на
ответника. Счита, че за ответника по настоящия иск е
възникнало задължение да предаде на упълномощителката А. К., а след нейната
смърт, настъпила на 20.12.2015г.- на нейната наследница Ю.К. получената сума от
закритите банкови сметки през м.ноември 2014г. в трите банки в общ размер
7753.38 лева и 2500 евро. В случая към момента на извършените на 11.11.2014г.
банкови транзакции адвокат Д.М. е бил задължен по силата на специалния закон
(39, ал.2 от ЗА), както и на чл.284, ал.1 ЗЗД да уведоми упълномощителката за
изтеглените от него суми от посочените банкови сметки в изпълнение на договора
за поръчка, като даде отчет и предаде полученото. При установеното неизпълнение
на горното задължение, от този момент (най-късно от деня, следващ последното
теглене, извършено на 11.11.2014г.) ответникът е изпаднал в забава, считано от
12.11.2014г. и дължи обезщетение по чл.8б ЗЗД.
По изложените съображения моли решението на ВРС да бъде отменено, а на
негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени като ответникът бъде осъден да ѝ заплати претендираните суми
ведно с направените по делото разноски. В о с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Ответната страна, чрез представения писмен отговор и в
ос.з. лично и чрез пълномощник изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, като при постановяването му първоинстанционният съд обстойно е
обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и
гласни в тяхната съвкупност. Излага, че фактите по делото, имащи значение за
правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за неоснователност на
предявените искове. Счита а неоснователно твърденията за допуснати от първоинстанционния
съд съществени процесуални нарушения. В заключение моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение -да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира и присъждане на направените
разноски.
Настоящото производство не е контролно
- отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по искове на Ю.Г.К. ЕГН **********, предявени срещу Д.И.М. ЕГН **********,
за осъждане на последния да ѝ заплати сумата от 6137,95лв., включваща изтеглени на
11.11.2014г. суми от сметките на Г. К. в
„СиБанк” ЕАД, ведно със сумата от 981.83лв., предетендирана като закона
лихва за периода от 12.11.2014г. до 08.06.2016г.; сумата от 1615.43 лв.,
представляваща изтеглена на 11.11.2014г. сума от сметката на Г. К. в „БА. ДСК”
АД, ведно със законната лихва в размер на 258.40 лв. дължима за периода 12.11.2014г. до
08.06.2014г., както и сумата от 2500 евро, изтеглени през м. ноември 2014г. от
сметката на А. К. от „Първа Инвестиционна БА.” АД, ведно със сумата от 400.31 лв.,
претендирана като законна лихва за периода от 12.11.2014г. до 08.06.2016г. на
основание чл.39, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.79, ал.1 и чл.284,
ал.2 от ЗЗД, и във вр. с чл.86 от ЗЗД. Ищцата излага, че тези суми са останали
непредадени и неотчетена от ответника в полза на упълномощителката, починала на
20.12.2015г. въпреки наличието на сключен помежду им договор за поръчка. Твърди,
че е единствен наследник по закон на А. Д. К., починала на 20.12.2015г.
Последната от своя страна е била съпруга и наследник по закон и завещание на
съпруга си Г. Н. К., починал на 08.03.2014г. На 17.07.2013г., наследодателят Г.
Н. К. е открил в „Първа инвестиционна бА."АД депозитна банкова сметка ***.
С протокол от 08.05.2014г. на помощник нотариус било обявено саморъчното
завещание от 27.02.2009г., с което Г. Н. К. завещава на А. К. недвижими имоти и
пари, налични по банковите му сметки. С нотариално заверено пълномощно с
рег.№1704 от 15.10.2014г. наследодателката А. К. упълномощила адвокат Д.И.М.
ЕГН **********, с правото да тегли суми от откритите на името на Г. Н. К.
банкови сметки в "Първа инвестиционна бА." АД, „БА. ДСК" ЕАД и
„СиБанк" ЕАД, включително с право да закрие банковите сметки. Ищцата
твърди, че на 11.11.2014г. ответникът Д.И.М. изтеглил: от „СиБанк" ЕАД от
банкова сметка ***: ***.92лв. и от банкова сметка ***: ***.02лв., т.е. общо изтеглената сума от „СиБанк" ЕАД е
в размер 6137.95лв.; от „БА. ДСК" АД от банкова сметка ***: ***.43лв., като
е закрил банковата сметка.
През
м.ноември 2014г., в качеството на пълномощник на наследодателката А. К., адв. М. изтеглил от „Първа инвестиционна бА." АД
от банкова сметка *** К., сумата 2500евро, като е закрил същата. Ищцата твърди, че при
извършване на транзакциите от банковите
сметки на наследодателя Г. Н. К. в „СиБанк"ЕАД, „БА. ДСК"АД и „Първа
инвестиционна бА." АД, както и на наследодателката А. Д. К.,
упълномощеният адвокат М. се излага е действал от името и за сметка на
упълномощителката А. Д. К. като неин довереник и пълномощник /чл.292, ал.1 ЗЗД/. Правото, съгласно даденото с пълномощното да се теглят суми от банките
сметки на наследодателя, не освобождава упълномощеното лице (довереника) от
задължението за даване на сметка, което включва не само посочване на полученото
и изразходваното, но и представяне на отчетни документи за отделните разходи и
за изпълнението на поръчката. Именно поради задължението за даване на сметка, в
тежест на довереника е било да се снабди с доказателства за полученото и
даденото в изпълнение на поръчката. От разпоредбата на чл. 281 ЗЗД следва, че
довереникът е длъжен да изпълни и основното си задължение по даване на отчет на
доверителя, вкл. да осигури необходимите отчетни документи с грижата на добър
стопанин. Тъй като адв. М. не бил изпълнил това свое задължение, а именно да
предаде на упълномощителката А. К., а след нейната смърт на 20.12.2015г. на
нейната наследница Ю.К. получената сума от закритите банкови сметки през
м.ноември 2014г. в трите банки, в общ
размер 7753.38 лева и 2500 евро. Според ищцата, още към момента на извършените
на 11.11.2014г. банкови транзакции адв. М. е бил задължен по силата на чл. 39, ал.2 от ЗА и чл.284, ал.1 ЗЗД да
уведоми упълномощителката за изтеглените от него суми от посочените банкови
сметки в изпълнение на договора за поръчка, като даде отчет и предаде
полученото, и след като не изпълнил това свое задължение, от този момент,
ответникът е изпаднал в забава, считано от 12.11.2014г. и поради това се
настоява, че дължи и обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на общо 1240.24лв. Въпреки, че ищцата
многократно канила устно адвоката да даде отчет и предаде получените суми от
банковите сметки, до настоящия момент ответникът не е сторил това. С оглед изложеното в исковата молба, след като приживе А.
Д. К. е упълномощила адв.Д.И.М. с право да тегли суми от откритите на името на Г.
Н. К. банкови сметки в „СиБанк”, в „ПИБ”АД, в „БА. ДСК”, вкл. с право да закрие
тези сметки, то при теглене на суми от посочените банкови сметки, отв.М. се
сочи, че е действал от името и за сметка на упълномощителката, като неин
довереник и пълномощник/чл.292, ал.1 ЗЗД/, но не е спазил задълженията си по
чл.284, ал.2 от ЗЗД да даде на доверителя отчет и да му предаде всичко, което е
получил в изпълнение на поръчката.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор и в
о.с.з. лично и чрез пълномощника си оспорва исковите претенции и фактическите твърдения на
ищцата. Излага, че е действал правомерно и добросъвестно, съобразно
предоставените му пълномощия от наследодателката на ищцата, като получените от
банковите институции парични средства е употребил в неин интерес, по посочения
от нея/упълномощителката/ начин, при наличие на надлежни документи за
извършените отчетни сделки. Не оспорва, че между него и наследодателката на
ищцата са съществували договорни отношения по сключен договор за правна помощ,
като освен чисто правните действия, той е оказвал и битова помощ на А. К.,
която била възрастна и болна жена, и не получавала такива грижи от своята
дъщеря. Ответникът твърди, че като адвокат на наследодателката на ищцата, я е
представлявал и защитавал, оказвайки и не само правна помощ по повод водени
съдебни производства, но и е извършвал и други фактически действия, основани на
човешкия морал, като на практика е заместил дъщерята в грижите за нейната болна
майка. Ответникът не оспорва, че по силата на посочения по-горе договор, К. му
предоставила пълномощно, чрез което той да има право да се разпорежда с нейните
парични средства по влоговете й. Излага, че от фактическа и правна страна
отношенията между А. К. и адв.Д.М. са се основавали както на обичайните човешки
взаимовръзки, така и на поет от страна на ответника ангажимент по договор за
правна услуга от 22.05.2014 година, който се представя, но и на лични
отношения, представляващи хуманна грижа за един възрастен и болен човек. Не
оспорва, че чрез предоставеното му пълномощно,
е изтеглил от „СИБанк" АД и от „БА. ДСК" АД претендираните
парични суми в лева, но твърди, че част от сумите са използване за да извърши
/съобразно договора/ от името и за сметка на доверителката си всички необходими
правни и фактически действия, които да направят възможно вписването на
завещанието - като подготви искането до нотариуса, изготви декларация за
притежаваните от завещателя имущества, набави необходимите документи, описани
подробно но неизчерпателно в договора за правна услуга, което е било свързано и
с пътуване до всяко едно от населените места /Провадия, Ветрино, Вълчи дол/. По повод самото обявяване на
Завещанието също сочи, че са заплатени разходи в размер на 230,26лева в полза
на Нотариус Ал.Ганчев, както и сумата от 115,20лева разходи по нотариално
производство при нотариус Наталия Стоева. Твърди също, че тъй като ищцата, като дъщеря на починалата А. К.,
категорично не е желаела да се грижи за майка си, именно ответникът бил този,
който организирал полагането на необходимите грижи за едно изоставено от
собственото си дете човешко същество, като за да има А. К. необходимите
средства за живот, и в изпълнение на договора за правна услуга, адв.Д.М.
ѝ предоставял необходимите й парични средства, като с част от тях е
заплатила уговорени в негова полза хонорари, както следва: по декларация
/разписка/ от 01.11.2014 година - получена сума в размер на 150.00лв.; по
декларация от 01.12.2014 година - изплатена сума за адвокатски хонорар в размер
на 2000.00лева, който хонорар е общ такъв по три дела за делба, посочени в
договора за правна помощ; По декларация от 01.12.2014 година изплатена сума в
размер на 750.00лева, необходими за заплащане на такси по обявяването на
завещанието; По декларация от 01.12.2014 година изплатена сума за адвокатски
хонорар в размер на 600 лева, по повод по обявяването на завещанието на съпруга
на А. К.; По декларация /разписка/ от 05.12.2014 година - получена сума в
размер на 200.00лв, като общият размер на тези суми е 3 700.00лева. Твърди, че във връзка с
претърпяната травма и наложилото се лечение на А. К., било наето лице, което да
се грижи за нея- Б. К. Т., на която на два пъти са били изплатени парични суми
в размер на по 2000.00лева - общо 4000.00лева.
За уреждане на наследствени
правоотношения във връзка със земеделски земи, на 09.03.2015г. ищцата получила
от ответника сума в размер на 200.00лева. Ответникът твърди, че след като
изпълнил възложените му задачи и в изпълнение на изискванията да даде отчет на
доверителката си, на 20.01.2015 година предал на А. К. сумите от 2300.00лева и
4500.00евро, които преди това той е изтеглил от сметките на нейния съпруг и
завещател. По такъв начин, общият размер на паричните средства, които Д.М. е
предал на ищцата или е изразходвал по нейно нареждане, включително и като е
получил уговорения в негова полза хонорар, възлизат на суми в размер на
4 500.00евро и 10 200.00лева. Предвид изложеното, ответникът
счита, че е изпълнил добросъвестно задълженията си по повод предоставеното му
пълномощно, като се е разпоредил с паричните средства по начина, указан му от
упълномощителката, поради което не дължи на дъщерята, ищца по делото нито
отчетна сделка, нито каквито и да е суми. Твърди, че главните искове се явяват
изцяло неоснователни, тъй като получените от банковите институции парични
средства на наследодателката на ищцата са употребени по посочения от нея начин,
в нейн интерес и при наличие на надлежни документи за извършените отчетни
сделки. Моли за отхвърляне както на главните искове като неоснователни, така и
на претенциите за лихви.
Настоящият състав, като съобрази събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, и като
взе предвид становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните липсва спор, че ищцата Ю.К. и А. К. са били наследници по закон на Г.
Н. К., починала на 07.03.2014г., а след смъртта на А. К., настъпила на
20.12.2015г., ищцата остава неин единствен наследник.
От
приетото по делото пълномощно с рег.№1704 от 15.10.2014г./л.24/
на нотариус Росица Табакова с рег.№148, е видно, че на 15.10.2014г., А. Д. К.
ЕГН ********** упълномощава Д.И.М. да я представлява пред „Първа инвестиционна
бА.” АД, „БА. ДСК” АД и „СИБАНК” ЕАД в качеството ѝ на законен наследник
на починалия ѝ съпруг Г. Н. К., като се разпорежда от нейно име и за
нейна сметка неограничено със средствата по открити на името на наследодателя в
„Първа инвестиционна бА.“АД, „БА. ДСК“ЕАД и „Сибанк“АД, като и не само тегли в
брой и/или внася по открити на нейна сметки, и да извършва всякакви преводи
включително за част или за цялата наличност по съответните сметки на
наследодателя Г. Н.К., като включително и при необходимост да ги закрие, вкл. с
предоставено право на отв.М. да извършва всякакви правни и фактически
действия, неупоменати изрично в същото, но имащи връзка с описаните действия по
разпореждане със средства по открити сметки на наследодателя Г. Н. К. ЕГН **********,
да сключва всякакви договори, като валидно задължава упълномощителката А. Д. К.
ЕГН ********** с подписа си, включително да получава всякаква информация от бА.та
за наличността по сметките, открити на нейно име и на името на общия
наследодател, да получава и права всякакви искания, заявления и други документи
при упражняването на правата по това
пълномощно.
По делото е представен договор за
правна услуга, сключен на 22.05.2014г., видно от който, А. К. възлага на адв. М.,
в качеството му на неин пълномощник да извърши всички необходими правни и
фактически действия по обявяването на
завещанието на съпруга й Г. Н. К., сключително снабдяване с всички необходими
документи, както и да осъществи процесуалното представителство на доверителката
по гр. дело № 324/2013г., № 325/2013 по описа на ДРС и по гр. дело №
1019/2013г. по описа на ПРС, като са уговорени и дължимите възнаграждения, а
именно 600лв. за обявяване на завещанието; по гр.дело №325/13- при
упълномощаването -400лв., след първо о.с.з. – 400лв; по гр. дело №324/2013- при
упълномощаването -300лв., след първо о.с.з. -400 лв.; по гр. дело № 1019/2013-
при упълномощаването -500 лв. и след първо о.с.з.-400лв.
Ответникът не оспорва, че е изтеглил
от „СИБанк” АД и БА. ДСК посочените суми в лв., т.е. между страните е
безспорно, че ответникът е изтеглил от сметките
Г. К. в тези две банки общата сума в размер на 7 753.38 лв.
От приетите пред настоящата инстанция
копия на счетоводни документи, изпратени от Първа инвестиционна БА. АД, се
установява, че на 17.07.2013г. Г. К. е открил свободен депозит в бА.та, като е
внесена сумата от 2500 евро. Видно е, че на 24.11.2014г. сметката е закрита,
като цялата налична сума от 5 175 евро/ като е удържана сумата от 15.88
евро –такса за теглене/ е изтеглена от
адв. М. въз основа на представеното пълномощно.
С оглед така коментираните писмени
доказателства, съдът приема за установено, че адв. М. въз основа на
предоставеното му от А. К. пълномощно е изтеглил от сметките на Г. К. – на
11.11.2014г. сумата от 7 753.38 лв.
/от СИБанк АД и БА. ДСК/, и на 24.11.2014г. - сумата от 5 175 евро- от
„Първа Инвестиционна БА.” АД.
Във връзка с изразходването и
отчитането на така получените суми, съдът въз основа на събраните писмени
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приетите по делото фактури,
адв. М. е заплатил във връзка с обявяване на Завещанието на Г. К., разходи в
общ размер на 230,26лева в полза на
Нотариус Ал.Ганчев, както и сумата от 115,20лева разходи по нотариално
производство при нотариус Наталия Стоева.
От представените квитанции и приходни
касови ордери /л.38-42/, се установява, че ответникът М. е заплатил следните суми: в Община
Вълчи дол за снабдяване с документи - адм.услуга на стойност от 30.00лв; в
Община Варна за заверка на копие от документи от техн.архив - 30,40лева; в
Общинска служба по земеделие - Провадия - за скици – 24.00лева; в Общинска
служба по земеделие - Ветрино - за скици - 30,40лева; в Общинска служба по земеделие
- Вълчи дол - за скици -16.00лева; в
Община Провадия - за изготвяне на данъчна оценка и удостоверение за наследници
суми в размер на 20.00лв. + 4,30лева; в Община Ветрино - за подаване на
декларация по чл. 14 от ЗМДТ – 40.00лева; в банкова институция за получаване на
документ за размера на наличен влог – 50.00лева.
От представените
декларации се установява заплащането от А. К. в полза на отв.М., в качеството
му на адвокат на хонорари, както следва: по декларация от 01.12.2014 година/л.46/
- изплатена сума за адвокатски хонорар в размер на 2000.00лева; По декларация
от 01.12.2014 година/л.47/ изплатена сума в размер на 750.00лева, необходими за
заплащане на такси по обявяването на завещанието на починалия съпруг на А. Д. –
Г. Н. К.; По декларация от 01.12.2014 година/л.48/ изплатена сума за адвокатски
хонорар в размер на 600 лева, по повод по обявяването на завещанието на съпруга
на А. К..
Декларация от
09.03.2015г./л.52/ удостоверява заплащането от адв.М., в качеството му на
пълномощник на А. Д. К. на сумата от 200лв., за изготвяне на скица за имот,
находящ се в гр.Варна, ул.“Кръстю Мирски“№11.
От представена декларация
/разписка/ от 01.11.2014 година/л.45/, се установява че адв. М. е предал на А. К.
сума в размер на 150.00лв., а с декларация /разписка/ от 05.12.2014
година/л.49/ е предал сума в размер на 200.00лв
Представена
декларация/л.53/ от 20.01.2015г., удостоверява, че А. К. е получила от адв.М.
сумата от 2 300лв. и сумата от 4 500евро, изтеглени от сметките на
починалия й съпруг Г. Н. К., по силата на пълномощното с рег.№1704 от
15.01.2014г.
С оглед заключението на
3-та СГЕ, изслушана и приета в о.с.з, проведено на 23.06.2017г., съдът приема,
че по делото се установява по безспорен начин, че договорът за правна помощ и
посочените по-горе 6 бр. декларации са
подписани от А. К..
Декларация от
19.12.2014г./л.50/ и декларация от 02.07.2015г./л.51/, удостоверяват, че адв.М.
е предал на Б. К. Т. суми от по 2000лв., общо 4 000лв., които е изтеглил
от сметките на починалия съпруг на А. Д. К. - Г. Н. К..
В о.с.з., проведено на 31.03.2017г. са
разпитани водените от страните свидетели. Техните показания съдът преценява
като относими и допустими само с оглед обстоятелствата, за установяването на
които са допуснати, а именно, че оспорените декларации от 19.12.2014г. и
02.07.2015г. са подписани от Б. Т. и дали същата е полагала грижи за А. К.,
след изваждането на ищцата Ю.К. от жилището, в периода след м. юни 2015г.
Св. Ирина Тонковид излага, че има
видимост от прозореца на нейната къща към къщата на Ю. и майка ѝ А.,
работи вкъщи и вижда абсолютно всичко, което става. Не познава лицето
Томофеевна, не е чувала за нея от А.. Ако е идвала постоянно при А. е щяло да я
запомни, но ако е идвала една-два пъти няма да си спомня. Знае, че Ю. се е
грижела за майка си, а когато отсъствала – нейната дъщеря и приятелят ѝ,
и Хриска.
Св. Хриска Цветкова знае, че Ю. се
грижела за майка си А., но през лятото на 2015г. когато А. си счупила крака, Ю.
била изгонена за 2-3 месеца, според св. – от адв. М., той ѝ съдействал.
Тъй като Ю. била изгонена и нямала право да ходи в дома на майка си, няколко
пъти ѝ се обаждала за да носи храна на майка ѝ. Свидетелката е
посещавала по няколко пъти в месеца дама на А.. Не познава Б. Т. и не е виждала
никой да помага на А. в домакинството.
Св.
Б. К. Т. –първа братовчедка на бащата на ищцата, знае, че след смъртта на Г.,
между А. и Ю. започнали конфликти и неразбирателство. Познава адв. М. от след
смъртта на Г. К. като е ходила при него поръчение на А. два пъти –първия път
през 2014г. и втория през 2015г. като получила от него и двата пъти по 2000
лв., които използвала да заплати данъците, сметки за телефони, лекарства и
други разходи. Данъците били за 5 години, за всички имоти, а след това А.
ѝ поръчала да изпрати от тези пари общо 250 лв. на двете ѝ сестри. Купила също един чувал смески, а
разходите за лекарства били около 150 лв. на месец. От втората сума от 200лв.
били покрити разходите в болницата след като А. си счупила крака. Свидетелката
превела сумата от 1280лв., за шина или гвоздей тъй като така поръчал лекуващия
лекар за да ѝ направят операцията. Закупила също памперси, тениска,
термометър, и някакви лекарства на обща стойност 148лв. Вторият път заедно с адв. М. ходили в
БА. ДСК за да изтегли той /тъй като имал пълномощно/ сумата от 2000 лв., които
ѝ дал. Знае, че той ѝ купи и телевизор-голям, плазмен, а
свидетелката закупила антена за същия-по поръчение на А.. Първите 2000лв.
получила в кантората на ответника. А. ѝ била казала, че той ще ги изтегли
предварително, а тя само да отиде да ги вземе. Свидетелката подписала документ,
че е получила парите. Документът бил предварително напечатан, а тя само се
разписала.
Предвид извършеното оспорване, и с
оглед така събраните гласни доказателства, съдът намира за установено, че
декларациите от двете посочени дати -19.12.2014г. и 02.07.2015г. са подписани
от Б. Т. е получила от отв. М. суми от по 2000лв., с които е заплатила по
поръчение на А. К. и в нейна полза дължими разноски за данъци, телефонни
сметки, лекарства, лечение на счупения ѝ крак и консумативи. Показанията
на другите две свидетелки не разколебават този извод на съда, тъй като св.
Тимофеева не твърди, че е издавала при А. много често или постоянно, а от друга
страна свидетелките Т. и Ц. също не са били непрекъснато при наследодателката.
Посещенията на първата свидетелка са били епизодични, а на втората –през
прозореца на нейния дом, които съдът също преценява като епизодични. И двете
свидетелки не могат да знаят с кого се е срещала А. в периодите, за които нямат
непосредствени впечатления. Останалите им показания за отношенията между ищцата
и нейната майка, както и за здравословното състояние на последната са
неотносими към предмета на настоящия спор и не касаят обстоятелствата, за
установяването на които са допуснати гласните доказателства.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.2 ЗЗД, довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката, като задължението на довереника да
даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде
сметка и да предаде полученото, а тежестта да докаже отчета по мандата е за
довереника.
В случая ответникът не отрича, че е
действал като пълномощник на ищеца, и в качеството си на такъв е получил тези суми, но излага, че част от тези пари му
се дължат за осъществени фактически и правни действия в изпълнение на сключения
договор за правна помощ, а останалите е
отчел.
С оглед коментираните по-горе писмени
доказателства, съдът приема за установено, че адв. М. е извършил разходи в
полза и за сметка на А. К. в общ размер на 590.56 лв., за което са представени
писмени доказателства, и които се включват в сумата от 750 лв., за които има
декларация /стр. 47/, че са му заплатени от А. К. като такса за обявяване на
завещанието на Г. Н. К./ и сумата от 539лв.-за закупването на телевизор, за
което също има фактура и касов бон. С оглед подписаните декларации, че е
получила от него суми, изтеглени от банковите сметки, или му е заплатила
хонорари, съдът приема, че на А. К. са били отчетени лично суми в общ размер на
4 500 евро и 6 200лв., с част от които е заплатено уговореното адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 4000лв., получена чрез св. Т..
Т.е. съобразявайки всички писмени
доказателства, на които кореспондират и устните такива, настоящият състав
намира, че общият размер на направените от адв. М. отчетените суми, направените
за сметка на А. К. разходи и изплатените от нея
хонорари /10 739 лв. и 4500 евро/ надвишават размерът на сумите,
изтеглени от банковите сметки на Г. К. /7753.38 лв. и 5175 евро,/ предвид което
счита, че така предявеният иск за отчитане на тези суми следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с изложеното във въззивната
жалбата, съдът счита, че от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, се установява, че между праводателката на ищцата и ответника са
възникнали договорни отношения, включващи не само упълномощаване на последния
да изтегли процесните суми от банковите сметки на Г. К., но също така и да
извърши множество други фактически и правни действия, възложени му от А. К.,
свързани с обявяване на завещанието, снабдяване с документи, и процесуално
представителство за водене на съдебни дела.
Предвид което въпреки, че по безспорен
начин се установява, че сумите действително са били изтеглени от ответника в
качеството му на пълномощник, съдът намира, че част от същите /6650 лв. и 4500
евро/ той е отчел на А. К. /лично или чрез др. лице/ още приживе, а на другата
част не дължи връщане, тъй като те са му се дължали за заплащане на направени
от него разходи /750лв./, или за извършените от него правни и фактически
действия /хонорари 2800лв./, възложени му по сключения договор за правна услуга.
По
изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна разноски, включващи само адвокатския хонорар за
производството пред настоящата инстанция, които съдът, с оглед представения
списък и доказателства, предвид направеното възражение за прекомерност, и като
съобрази сравнително ниската фактическа и правна сложност на производството
пред настоящата инстанция, определя в размер на 1100лв., който е към минималния
размер.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №3065/21.07.2017
година, постановено по гр.дело №6571/2016 г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА Ю.Г.К.
ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.И.М.
ЕГН **********, с адрес: ***,сумата 1100.00
/хиляда и сто/ лв., представляваща
адвокатски хонорар за производството
пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред
Върховния Касационен Съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, на
основанията, посочени в чл.280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: