РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Горна Оряховица , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200268 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. К. В. останал недоволен и обжалва Наказателно
постановление № 60/09.02.2021 г. на Началника на РУ на МВР – Горна
Оряховица, с което на основание чл. 165, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева, за това, че
е нарушил чл. 86, ал. 1, т. 1 от същия закон. Счита, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че при
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми,
нарушен е материалният закон и е необосновано. Излага, че нито в АУАН,
нито в НП е посочена датата, на която е извършено нарушението. Не е
извършено правилна квалификация на нарушението, като е посочена
единствено разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ, която следва да се
прилага във вр. с ал. 2 на същата разпоредба, в която е уговорен срокът и
условията за изпълнение на задължението. Отделно твърди, че случаят е
„маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени
1
наказателното постановление.
Защитникът адв. Николай Илчев от ВТАК с писмена молба вх. №
4208/10.05.2021 г. поддържа жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – РУ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С. Н. З. – мл. ПИ КОС при РУ – Горна Оряховица костатирал, че на
02.02.2021 г. около 10 часа в гр.Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий
Хилендарски“ при подаване на Уведомление за покупо-продажба на два броя
ГЛО до Началника на РУ - Горна Оряховица от В. К. В. се установило, че В.
притежава разрешително за съхранение, носене и употреба № 20140053486,
валидно до 04.06.2024 г., издадено от РУ - Горна Оряховица за три броя ловни
оръжия - успоредка „ИЖ26“, кал.12, с № ***, „ИЖ58“, кал.12, с № ***,
„Монте Карло“, кал.12, с № *** и един брой късоцевно огнестрелно оръжие
пистолет „Байкал – 442“, кал.9x18, с № *****, като същият е променил
постояният си адрес по местоживеене от гр. *********** в гр. ***********
на 10.03.2020 г.и му е издадена лична карта от 01 РУ Варна на 27.05.2020 г.,
без да е изпълнил задължението си да уведоми в четиринадесет дневен срок
Началника на РУ - Горна Оряховица. За съхраняването на притежаваното
огнестрелно оръжие В. бил попълнил собственоръчно декларация, че ще
съхранява оръжието съгласно изискванията на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ. При
извършена проверка е установено допълнително, че на 08.07.2020 г.в 01 РУ
Варна на В. е връчена лична карта с № ******.
За установеното нарушение С.З. съставил против В. в негово
присъствието и в присъствието на св. ИВ. Т. Н. АУАН № 60/02.02.2021 г. за
нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ.
В законоустановения срок П. А. Л. – Началник на РУ – Горна Оряховица
2
издал против В. КР. В. обжалваното Наказателно постановление №
60/09.02.2021 г., с което на основание чл. 165, ал. 1 от ЗОБВВПИ му наложил
административно наказание - глоба в размер на 200 лева, за това, че е
нарушил чл. 86, ал.1, т.1 от същия закон.
Наказателното постановление е връчено на В. на 26.03.2021 г. и на
01.04.2021 г. В. депозирал жалба срещу него чрез
административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.
Актосъставителят З. и свидетелят Н. в хода на съдебното следствие
потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени
доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът констатира съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното
наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 215
от ЗОБВВПИ и съгласно Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на министъра на
МВР.
Задължителното съдържание на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление включва
мястото на извършване и описание на извършено нарушението (вж. Чл. 42, т.
3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението са необходими, за да
бъде изяснено нарушението. Поради това обстоятелствата, които спомагат за
3
изясняване на нарушението следва да бъдат посочени в АУАН и в НП.
Обратното би довело до неяснота относно това, за какво нарушение се
наказва нарушителя и по този начин би се накърнило правото на защита на
нарушителя. Липсата на посочване в НП на времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението е съществено
нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП.
В конкретният случай, нито в АУАН, нито в НП са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението.
Без конкретизация на местоизвършване на нарушението, съдът не е в
състояние да извърши преценка относно местната компетентност
/подсъдност/ и правилно и законосъобразно ли е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Не е посочена и датата на извършване на нарушението, като е посочено
че същото е извършено на 02.02.2021 г. в РУ – Горна Оряховица, на която
дата и място е установено нарушението.
Видно от събраните доказателства В.В. е променил постоянния си адрес
на 10.03.2020 г. и срокът за уведомяване на РУ – Горна Оряховица за това,
предвид полученото разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е изтекъл на 24.03.2020
г. От следващият ден жалбоподателят е в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, във
вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ, т.е нарушителят е в неизпълнение на 25.03.2020 г.
Не се спори и от доказателствата по делото се установи, че
жалбоподателят е получил разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20140053486,
издадено от РУ – Горна Оряховица, със срок за валидност до 04.06.2024 г. На
10.03.2020 г. е извършена промяна в постоянния адрес на жалбоподателя.
Безспорно се установи, че до 02.02.2021 г. Жалбоподателят В. не е
уведомил РУ – Горна Оряховица за промяната на постоянния си адрес във
връзка с издаденото му разрешение за придобиване, съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
Разпоредбата на чл.86, ал. 1, т.1 от ЗОБВВПИ изисква задължително
поведение от лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или
4
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при промяна
на постоянния си адрес да уведомят съответното РУ на МВР. Алинея втора от
същата разпоредба пояснява, че това задължение следва да бъде изпълнено
в 14-дневен срок от настъпването на промяната, като следва да бъдат
представени и документите, свързани с нея, както и документ за платена
държавна такса.
В конкретният случай, както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано непълно и неточно. При описанието е посочено, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си да уведоми в четиринадесетдневен срок
Началника на РУ – Горна Оряховица за промяната на постоянния си адрес.
Според настоящият състав това е неточно описание на нарушението, което не
дава възможност да се прецени и правилността на правната квалификация на
деянието. Липсата на точно описание на административното нарушение е
накърнила правото на защита на наказаното лице, тъй като жалбоподателят е
бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се
твърди, че е извършил, и да се защитава пълноценно по него.
Неправилно е посочена нарушената разпоредба на ЗОБВВПИ.
Квалификацията на извършеното от жалбоподателя нарушение е чл. 86, ал. 1,
т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ, за това че до 24.03.2020 г., в качеството му
на лице, получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, не е уведомил РУ –
Горна Оряховица за промяна на постоянния си адрес, и да представи и
документите, свързани с нея, а не посочената в АУАН и НП чл. 86, ал. 1, т. 1
от ЗОБВВПИ.
Констатираните съществени нарушения на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН представляват основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, тъй като опорочават изцяло производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено и в нарушение на материалния
закон.
Настоящият състав намира, че извършеното административно
нарушение е “маловажен случай” по смисъл на чл. 28 от ЗАНН. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
5
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
„маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен
случай“ на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от
ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си
да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът
изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи
изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК
на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93,
т.9 от НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл. 93, т.9 от НК
предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Настоящият състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само
ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
6
доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя,
следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и като не е приложил
посочената разпоредба, въпреки наличието на основания за това,
административнонаказващият орган е нарушил материалния закон.
Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото
извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от
самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, т.е. в настоящия казус
преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена
с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъде направена след
съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и
другите смекчаващи обстоятелства. В този смисъл, настоящия състав счита,
че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен
на обществена опасност, налагащи ангажирането на
административнонаказателна отговорност. Макар и след срока,
жалбоподателят е изпълнил задължението си. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че деянието има инцидентен характер и не демонстрира
трайно изградена нагласа в санкционираното лице по незачитане на
относимите текстове от закона. Няма доказателства същият да е
санкциониран за други нарушения по ЗОБВВПИ. С оглед изложеното съдът
счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на В. КР. В..
Налице са били всички предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН и като не я е приложил, наказващият орган е издал наказателното
постановление в противоречие със закона.
По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради
което обжалваното Наказателно постановление № 60/09.02.2021 г. на
Началника на РУ на МВР – Горна Оряховица следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 60/09.02.2021 г. на Началника
7
на РУ на МВР – Горна Оряховица, с което на В. К. В. от гр. ********, с ЕГН
**********, на основание чл. 165, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лева, за това, че е
нарушил чл. 86, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8