Решение по дело №5939/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1980
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 30 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20195330205939
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№1980

 

гр.Пловдив, 31.10.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар:ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 5939 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе намира за установено следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи  от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 314 от 08.08.2019г. на П.И. Т. на длъжност Началник на 01 РУ„Полиция“  към ОД на МВР гр.Пловдив с което на Д.Г.П. ***, с ЕГН ********** на основание чл.184, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за извършено административно нарушение по чл.60, ал.1, т.3, б. „Е“ от ЗОБВВПИ.

          С жалба от Д.Г.П. се прави искане за отмяна на издаденото НП изцяло или алтернативно да бъде намален размера на наложената глоба. Представя се становище за неизвършителство на твърдяното с НП нарушение, тъй като не е носил газовото оръжие и същото е било в колата която е управлявал. С жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

          Жалбоподателят редовно уведомен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Жалбоподателят, преди даване ход на делото, представя с молба допълнително становище към жалбата си а именно, че газовия пистолет е бил оставен в колата от негов приятел,половин година преди датата на проверката, което изключва носенето му.

          Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

          Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

 

          Наказателното постановление /НП/ е съставено против жалбоподателя П. за това, че на 16.07.2019г. около 16,45 часа в гр.Пловдив, ул.“Силиврия“ срещу № 15 е носил газов пистолет „ZORAKI“ 914, кал.9мм., № 1215-000068 след употреба на амфетамини и метафитамин, като това е установено с техническо средство „Drager Drug Check  3000“ с фабричен номер LOT - ARLN 0461. В НП е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване № 0055464, както и че акта е съставен на основание докладна записка № 432р-12545/17.07.2019г. по описа на 01 РУМВР Пловдив.  Според АНО с това жалбоподателят П. е нарушил нормата на чл. 60, ал.1, т.3, б.“Е“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, като на основание чл.184, ал.1 от същия закон му е наложена глоба в размер на 1000 лв.

          НП е издадено въз основа на съставен на 17.07.2019г. против жалбоподателя П. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  серия Г  № 314 /бланков № 375736/  в който  нарушението е описано по аналогичен начин. В графата за възражения нарушителят е саморъчно вписал „не“. Актът е съставен в присъствие на нарушителя, подписан е от него и препис му е бил връчен още същия ден, видно от оформената под акта разписка. Няма данни за постъпили писмени възражения против АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

          Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Г.Т.М. потвърди авторството на съставения от него АУАН и представи факти, идентични с посочените в акта. Поради не наличие на основание за критика,съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и непротиворечиви с другите приети по делото доказателства.

 

          При така установеното от обективна страна съдът направи следните правни изводи:

          По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.  

           За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ/. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

 

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи:

            С оглед на обстоятелството, че настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на НП и АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да опорочава обжалвания резултат и налага неговата отмяна, без да се обсъждат въпросите по съществото на жалбата. Същите са съставени в изискуемата по закон писмена форма, от компетентни длъжностни лица /виж приложената в копие заповед №8121з-595/26.05.2015г. на МВР/, съдържат необходимите по ЗАНН реквизити.

           В жалбата не се оспорва обстоятелството, че на посочената дата и място описания в НП газов пистолет е бил в лек автомобил който жалбоподателят Д.П. управлявал. Но се отрича да го е  носил.

           Настоящия съдебен състав при Районен съд гр.Пловдив намира, че фактите посочени в НП, категорично остават потвърдени и от приобщените доказателства. Показанията на актосъставителя Г.М.  също подкрепят фактологията от НП. От приложеното по делото удостоверение се установява че от 07.04.2016 година за това газово оръжие са били уведомени полицейските служители при 01 РУ МВР Пловдив от лицето посочено по преписката като негов собственик, който е в приятелски отношения с жалбоподателя, както и че месеци преди проверката това газово оръжие е било предоставено на жалбоподателя във владение и ползване.

          Въпреки че в ЗОБВВПИ няма изрична посочено какво представлява „носенето“ на оръжие, то правната теория и практика приема че за термина „носене“ на оръжие, като широк термин, включва всевъзможни дейности по пазене, съхраняване и боравене със същото, с изключение само на използването му по предназначение, както и че под „носене“ не се разбира единствено физическото действие, при което лицето държи или пренася със себе си оръжието.

        Нормата на чл.60, ал1, т.3, б.“е“ от ЗОБВВПИ забранява не само употребата, но и носенето на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗОБВВПИ оръжия по смисъла на този закон са не само огнестрелните такива, но и неогнестрелните. А в чл.4, ал.5 от същия закон е посочено, че неогнестрелни оръжия са пневматични и газови и сигнални. Употребата на наркотично вещество от жалбоподателя Д.П.  е установена по реда на ЗДвП – с техническо средство от одобрен тип а именно „Drager Drug Check  3000“ с фабричен номер LOT - ARLN 0461. Ето защо, съдът намира, че напълно коректно наказващият орган е подвел релевантните факти под правилната правна норма, като е квалифицирал нарушението именно като такова по чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ от ЗОБВВПИ.

         Доказателствата установяват, че несъмнено нарушението е било извършено на посочената дата и място от жалбоподателя Д.П.  поради което правилно е била ангажирана и отговорността му по реда на чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ. Същата посочва, че който носи и употребява оръжия и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. Предвидено е и отнемане на разрешението за срок до една година, в случаите, когато за конкретния вид оръжие и/или боеприпаси се издава такова разрешение.

          Съдът отчита изключително стриктните изисквания, които законодателят поставя за притежаването, носенето и употребата на оръжия и боеприпаси, но счита, че в случая АНО не е взел предвид релевантните за определяне размера на глобата обстоятелства, съобразно чл.27 от ЗАНН. В хода на проведеното административнонаказателно производство съдът не установи да са събрани доказателства относно материалното състояние на жалбоподателя П.. Жалбоподателят изтъква недобро материално състояние /тежко финансово положение и не разполагане със средства да заплати глобата/ и с молбата си прави искане към съда ако не отмени издаденото НП, да намали размера на наложената му глоба. Няма данни по делото за други нарушения за жалбоподателя П.. По отношение на констатираното нарушение, касае се за по-малко укоримата от гледна точка на закона форма на изпълнително деяние – „носене“ на оръжие, в случая то е и неогнестрелно. При преценка на така изложените обстоятелства, съдът намира, че следва да намали наложената на Д.Г.П. глоба до минималния размер от 500 лв., предвиден от законодателя.

              Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 314 от 08.08.2019г. на П.И. Т. на длъжност Началник на 01 РУ„Полиция“  към ОД на МВР гр.Пловдив с което на Д.Г.П. ***, с ЕГН ********** на основание чл.184, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за извършено административно нарушение по чл.60, ал.1, т.3, б. „Е“ от ЗОБВВПИ, като НАМАЛЯВА глобата на 500 лв. /петстотин лева/.

 

          Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК, на основанията посочени в НПК.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

В.И.