Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 19.05.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на пети май през две хиляди и петнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията Донкова гр. дело № 3869
по описа на ВРС за 2014 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск от М.А.М. *** против „Водоснабдяване и
канализация”, гр.Враца за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
незаконосъобразно прекъсване на водоподаването от страна на ответника в имот,
находящ се в с.Т.К., обл.Враца, ул.”Г.Д.” № 20.
В исковата молба и допълнителната такава
се твърди, че от 04.08.2003 г. ищецът живее в имот, находящ се в с.Т.К.,
обл.Враца, ул.”Г.Д.” № 20. Поддържа се, че в имота нямало чешма и помийна яма,
а водопроводната шахта била без водомер. Ищецът изкопал септична яма, подменил
водопроводните тръби и купил нов водомер, но от ответното дружество така и не
му пуснали вода, тъй като имал неплатени задължения по партида в къща, която
вече бил продал. Твърди се, че през пролетта на
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Оспорва представените с
исковата молба и допълнителна такава писмени доказателства – 2 броя договори за
покупко-продажба на имоти в с.Т.К., с твърдения за тяхната недействителност,
поради неспазване на предвидената в закона нотариална форма. Поддържа
становище, че изложените в исковата молба твърдения не налагат извод за
противоправни действия от страна на ответното дружество, обуславящи
претендираната отговорност.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника заявява, че в дружеството не са съставяни и не са
налице счетоводни документи, от които да е видно, че ищецът дължи сума за
консумация на вода, чрез легално или незаконно присъединяване към ВиК системата.
В хода на устните състезания изразява становище за липса на процесуална
легитимация на ответника да води иска, тъй като последния не е собственик на
имота.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не
спорят, че не се намират в облигационна връзка, което обстоятелство е обявено
за безспорно от съда още с доклада по делото. Не е спорно и обстоятелството, че
водоснабдяването до имота, обитаван от ищеца, находящ се в с.Т.К., ул.”Г.Д.” №
20, е прекъснато. Спорно е дали прекъсването на водоподаването е
законосъобразно.
По делото е представен
договор от 04.08.2003 г., в който е отразено, че Р.Д.П. и П.Д.П. от една страна
и М.А.М. от друга страна, са се споразумели първите двама да продадат на
последния наследствената си къща за сумата от 2000 лева. В така описания
договор къщата, предмет на продажба не е индивидуализирана.
По делото е представен и
договор от 12.12.2002 г., в който е отразено, че М.А.М. продава на Н.К. Петров
недвижим имот – къща в парцел VІ в кв.115 в с.Т.К., за сумата от 2000 лева.
Представени са 2 броя
констативни протоколи, съответно от 2006 г. и 15.05.2009 г., съставени от длъжностни лица на
ответното дружество, от съдържанието на които се установява, че в имота, който
обитава ищеца в с.Т.К., ул.”Г.Д.” № 20 съществува пломба на входящия спирателен
кран. В протокола от 15.05.2009 г. е отразено още, че в имота не е открита
партида, поради дължима сума.
По делото е представено
писмо изх.№ 188/18.09.2012 г. от ответното дружество до ищеца по повод негова
молба, с което го уведомяват, че при извършена проверка е установено, че на
негово име съществува стара партида на ул.”Р.” № 10, с.Т.К., където като бивш
собственик имал задължение за изразходвана вода в размер на 249,82 лева. Със
същото писмо ищецът е уведомен, че за да открие партида на новия си адрес –
ул.”Г.Д.” № 20, трябва да заплати задължението си на стария адрес.
Видно от представеното по
делото писмо изх.№ 1215/27.12.2013 г. до ищеца е, че последния е бил уведомен
от ответното дружество, че задълженията на стария адрес - ул.„Р.” № 10, са на
името на новия собственик Н.К., а не негови. Излага се, че ищеца има съставен
протокол на настоящия му адрес за незаконно присъединяване към водопроводната мрежа,
тъй като се бил самоприкачил и наводнил мазето на пощата. С писмото ищеца
отново е уведомен, че за да открие партида на настоящия си адрес на ул.”Г.Д.” №
20 трябва да заплати санкция по протокола за кражба на вода и да заплати такса
за откриване на партида.
По делото са представени
Общи условия за получаване на услугите ВиК от ответното дружество, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
По делото е представена
молба вх.№ 1061/13.12.2013 г. от ищеца до ответното дружество, в която излага,
че не дължи суми на ВиК дружеството и моли да му бъде пусната водата в имота.
Представена е и
молба-обяснение вх.№ 21/07.01.2014 г. от ищеца до ответника, в която обяснява,
че не е злоупотребил по никакъв начин и неправомерно е обвинен в кражба на вода.
Видно от представената по
делото жалба вх.№ 9100-1203/18.08.2014 г. е, че ищецът е сезирал за случая и
кмета на Община Враца.
По делото е представена
фактура от 28.08.2014 г., издадена от „ЧЕЗ Електро България” ЕАД с получател М.А.М.
***, която съдът не намира за необходимо да анализира, тъй като не е в предмета
на спора да установява реда и начина за откриване на партида към
енергопреносното дружество.
По делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите Р. И. Д. и Х.С.С..
Видно от показанията на св.Р.Д.,
който работи в ответното дружество е, че при първото му посещение на адреса на
шщеца, за което е съставен представения по делото протокол от 15.05.2009 г.,
било установено и отразено в протокола, че в шахтата, в двора на къщата,
съществува пломба на входящия спирателен кран. Констатирано било, че пломбата е
на мястото си и е поставена във връзка с прекъсване на абоната за дължими суми.
В показанията си свидетеля разказва, че при второто му посещение в процесния
имот през есента на
От показанията на св.Х.С. -
кмет на с.Т.К. през периода от 1999 г. до 2007 г., се установява, че през
2003-2004 г. ищецът е закупил къща в селото, която се намира на главната улица,
в близост до кметството, в която живее и до сега. Видно от показанията на
свидетеля е, че ищеца няма вода в имота, като го е виждал той и децата му да
пълнят и носят вода в шишета от чешма, находяща се на около 150 метра от къщата им.
Свидетелят твърди, че лично е ходил в администрацията на ответното дружество,
за да установи какъв е проблема, като от там му отговорили, че лицето дължи на
дружеството сумата от 3000 лева, като за да му пуснат вода, следва да ги плати.
По делото не са ангажирани
други относими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основнаие чл.49 ЗЗД, във вр.чл.52 ЗЗД.
На
първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че представения по делото
договор от 04.08.2003 г., в
който е отразено, че Р.Д.П. и П.Д.П. от една страна и М.А.М. от друга страна,
са се споразумели първите двама да продадат на последния наследствената си къща
за сумата от 2000 лева, не е е породил правно действие. Това е така, тъй като
договорът за продажба на недвижим имот се извършва с нотариален акт. На
следващо място, в договора за покупко-продажба на недвижим имот следва да се
съдържа описание на съществените признаци на конкретния договор, а това е
описание на имота по площ, граници, местонахождение. В случая това не е
сторено, поради което съдът приема, че ищецът не е придобил правото на
собственост върху недвижимия имот, в който се установява, че живее с адрес: с.Т.К.,
ул.”Г.Д.” № 20, или поне не на твърдяното от него правно основание – договор за
покупко-продажба.
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че в конкретния случай не се касае за негаторен иск по чл.109 ЗС,
тъй като той е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или
му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в
съответния обем на правото. В конкретния случай, с оглед изложените по-горе от
съда изводи, че ищеца не е собственик на имота, то той не може да се брани с
иск по чл.109 ЗС.
Съдът приема, че в случая
ищецът не се легитимира и като ползвател на имота, тъй като по делото не са
представени доказателства, от които да се установява, че в полза на същия е
учредено вещно право на ползване. Не се установи и ищецът да владее имота на
друго правно основание.
Съдът не възприема становището
на процесуалния представител на ответника за липса на активна материална
легитимация на ищеца. Действително по делото е обявено за безспорно
обстоятелството, че страните не се намират в облигационно отношение помежду си,
но съдът приема, че това не води до невъзможност ищецът да търси обезвреда на причинените
му вреди на деликтно основание. С постановено
по реда на чл. 290 ГПК решение № 547 от 31.07.2010г. по гр.д. № 1025/2009г., ІV
г.о. на ВКС, е прието, че основанието на иска се определя от фактите и
обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял
вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото
или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна, са следствие договорното правоотношение.
Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат
по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото
задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму,
тогава отговорността е деликтна.
За да възникне отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия – в случая на ищеца; вредите да са причинени от лице, респ. лица,
на които ответното дружество да е възложило някава работа, вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа и работникът да
има вина за причинените вреди.
Съдът намира, че дори по делото да бе
установено настъпването на описаните в исковата молба неимущестени вреди като
първи елемент от посочения фактическия състав, изразяващи се в причинени
неудобства на ищеца, свързани с набавянето на вода за ежедневните му питейни и
битови нужди, вследствие прекъсване на водоподаването към имота, в който живее,
то не е налице друг елемент от фактическия състав, а именно – наличието на
противоправно и виновно поведение от страна на служители на ответника.
С разпоредбите на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството /обн., ДВ, бр.88/08.10.2004г./, е въведен правен режим за сключване на
договор за ползване на ВиК услуги, предвиждащ получаването на тези услуги да се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор
- чл.8, ал.1 от Наредбата. С тези общи условия се определят правата и
задължения на потребителя и оператора, отговорността при неизпълнение на
задълженията и пр. Потребителите имат право в 30-дневен срок от публичното
оповестяване на Общите условия да предложат различни условия, които търговското
дружество - оператор евентуално да приеме, а ако това не стане, Общите условия
остават в сила - чл.8, ал.4 от Наредбата. При тази правна уредба, след влизане
в сила на Общите условия се счита, че потребителите, които не са предложили
различни от оповестените такива са ги приели при мълчаливо съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от представените по делото Общи условия, при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота. В случай на неизпълнение на задължението за промяна или закриване на партидата, ВиК операторът събира дължимите суми от предишния собственик или ползвател до датата на откриване на партида на новия собственик - чл.63, ал.1 от Общите условия. От събраните по делото доказателства – приложените писма между ищеца и ответното дружество се установи, че партидата в имота, в който живее ищеца се води на името на трето за настоящия спор лице. При това положение облигационното отношение между него и „Водоснабдяване и канализация” ООД не е прекратено, като видно от доказателствата по делото е, че водата е спряна поради неизпълнение на договорни задължения за плащане на консумирана вода. Ето защо, като е спряло достъпа на вода до имота, ответното дружество не е извършило незаконосъобразно прекъсване на водоподаването по отношение на ищеца. Видно от исковата молба е, че в имота, обитаван от ищеца не е имало вода още от момента, в който той се е нанесъл в него, т.е. прекъсването на водоснабдяването е станало преди това. Видно и от заявеното в последното по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ответника е, че дружеството няма счетоводни документи, от които да е видно, че ищеца има задължения към ответника.
Границите на отговорността по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извършва определена работа и след като не е налице противоправно и виновно поведение от страна на работниците, спрели водоподаването, то и претендираната отговорност не следва да бъде осъществена. След като не са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, то предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответното дружество следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
600,00 лева, съгласно представения по делото списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран
и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.М.,
ЕГН ********** иск против „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Враца, ул.”Ал.Стамболийски” № 2, с който иска да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразно прекъсване на
водоснабдяването от страна на ответника в имот, находящ се в с.Т.К., ул.”Г.Д.”
№ 20, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********
да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Враца, ул.”Ал.Стамболийски” № 2 сумата от 600,00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: