Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

                

                     Гр.Пазарджик, 28.02.2018г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 31.01.2018г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4750/16г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.  

В исковата си молба против К.И.К., ЕГН********** *** и К.И.К., ЕГН********** *** ищецът Г.Д.П., ЕГН********** ***, адв.С.В. твърди, че по силата на договор за покупко-продажба между нея и родителите й, оформен с нот.акт №75, том ІІІ, нот.д.№433 по описа на нот.Ваклинова, била собственик на ПИ №503 с площ от 900кв.м., за който по действащия план на с.И. от 1968г. и отреден УПИ ХІV-503 в кв.45 с площ от 767кв.м. Разликата до 900кв.м. или 133 кв.м. участвала в УПИ ХІХ - детска градина в кв.45, без проведена процедура по отчуждаване и без осъществено обществено мероприятие. В УПИ на ищцата имало построени жилищна сграда, лятна кухня и навес, които не били заснети в плана.

Ответниците били собственици на съседния УПИ ХV-502 съгласно нот.акт №173, том VІ, нот.д.№1174/07г. по описа на нот.Минева. Те били навлезли в имота на ищцата откъм уличнорегулационната линия към дъното на парцела с около 15кв.м.. Оспорвали правата на собственост на ищцата върху тази част и не желаели да предадат владението. Поради това молят съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на УПИ ХІV-503 в кв.45 действащия план на с.Ивайло, общ.Пазарджик от 1968г. и да осъди ответниците да предадат владението върху част от около 15кв.м., завладяна от тях. Сочат доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, като оспорват иска. Твърдят, че действително са собственици на съседния на ищците имот, а именно УПИ ХV-502 в кв.45 действащия план на с.И., общ.Пазарджик от 1968г. От момента на закупуването му от родителите им И. и Р. К. през 1974г. и след построяване на междусъседска ограда през 1978г. до момента го владеели на правно основание и границите му не били променяни. Родителите им го закупили през 1974г., а на 27.12.2007г. им го дарили. От момента на построяване на междусъседската ограда до предявяване на настоящия иск владяли имота явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, нямали никакви спорове във връзка с местоположението на оградата. За построяването й имали строителни книжа, тя била изградена в съответствие с чл.48 от ЗУТ, с равни части в двата имота, от родителите на двете страни. Затова оспорват иска, като в подкрепа на становището им била и нотариално заверена декларация от 21.02.1979г., подписана от Д. И. П. - баща на ищците -, с която декларирал, че няма против и не възразява И. К. да построи на граничната регулационна линия стопанска сграда - т.е. там, където ищците твърдят, че ответниците били навлезли в техния имот. В случай, че действително имало навлизане от страна на ответниците в имота на ищците, правят възражение за придобиване на тази част по давност, като присъединяват тяхното владение към това на родителите си.  Сочат доказателства. Претендират разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

         Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

         Искът е ДОПУСТИМ, тъй като за ищцата е налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата молба твърдения.

         Искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

         За да е налице фактическият състав, респ. да бъде уважен като основателен иск по чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже правото на собственост на претендиращия /ищеца/, както и че лицето, което владее или държи вещта /имота/ го владее без правно основание.

 Не се спори между страните, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен между ищцата Г.Д.П. и родителите й Д. И. П. и Д. П.П., оформен с нот.акт №75, том ІІІ, нот.д.№433 по описа на нот.Ваклинова, тя е придобила собствеността върху ПИ №503 с площ от 900кв.м., за който по действащия план на с.И. от 1968г. и отреден УПИ ХІV-503 в кв.45 с площ от 767кв.м., като част от 133 кв.м. от ПИ №503 участва в УПИ ХІХ - детска площадка в кв.45, без осъществено отчуждително мероприятие, ведно с построените в имота сгради.

Не се спори също, че ответниците по силата на договор за дарение, оформен с нот.акт №173, том VІ, нот.д.№1174/07г. по описа на нот.Минева, са собственици на съседния УПИ ХV-502.

От заключението на допуснатата и изслушана СТЕ се установява, че при извършени на място измервания с оптичен уред е констатирано приложената на място регулационна линия между парцелите на страните да се отклонява от предвидената с действащия регулационен план от 1968г. Регулационната линия между двата парцела минавала по имотната граница между тях, с изключение на лицевата част на имотите, откъдето се придавало място от уличното пространство и към двата парцела. Границата на място вещото лице е измерило по оградата между двата парцела - метална мрежа върху бетонова основа, материализираща начина на владение на място. Установено е, че в лицето на имотите оградата навлиза с 0,43м в имота на ищцата - с площ от 0,4кв.м., под формата на триъгълник. Към дъното на имотите - застроено от страна и на двата имота - по границата между тях има навлизане с формата на триъгълник - от 0м до 1,47м. в имота на ищците или обща площ от 11,80кв.м. - защриховано на скицата към заключението в червено. Към средата на имота има навлизане с формата на триъгълник - максимално с 0,79м. в имота на ответниците, с площ от 5,60кв.м. - защриховано на скицата към заключението в зелено.

Т.е. налага се безспорния извод, че макар да има издадени строителни книжа за оградата, изградена между двата парцела, собствени на страните по делото, то същата не е съобразена с тези книжа и е налице безспорно навлизане в имота а ищците. Констатираното от ВЛ несъответствие на оградата с регулационната линия между процесните парцели - навлизане откъм парцела на ответниците в този на ищците, при което ответниците владеят общо 12,20кв.м от парцела на ищците. Не се спори между страните, че парцелите се владеят така, както е изградена оградата помежду им.

В с.з., проведено на 16.05.2017г. ВЛ допълва, че между регулационната линия и имотната граница между двата имота няма разлика, те съвпадат. В рамките на допустимата грешка било измереното отстояние от 0,43м, отразено на скицата към заключението като площ от 0,4кв.м., под формата на триъгълник. Записаните  в заключението и скицата към него 1,47м. не били техническа грешка - максимално допустимата грешка при отчитане на координати от планове в графичен вид била 0,9м.

При така установеното и като приема, че е в рамките на техническата грешка навлизането на оградата в лицето на имотите с 0,43м в имота на ищцата - площ от 0,4кв.м., под формата на триъгълник и съответно безспорното навлизане с формата на триъгълник - от 0м до 1,47м. в имота на ищците - обща площ от 11,80кв.м., защрихована на скицата към заключението в червено, - съдът намира, че са налице и трите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. Този извод не се променя от възражението на ответниците, че дори да владеят тази част от имота - а този факт не се спори между страните, установява се и от показанията на разпитания свидетел -, то те са я придобили по давност, като са я владяли повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, като присъединяват тяхното владение към това на родителите си. 

Към момента на изграждане на оградата между двата парцела през 1978г. е действал ЗТСУ - от 1973г. до 2000г. -, като съгласно чл.59 от същия реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с ППЗТСУ. Изключение от това правило е когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.28 от ЗТСУ, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот - в случая не са налице предпоставките на посочения текст за прилагане на изключенията. Забраната за придобиване в собственост на реални части от имот по давностно владение по време на действието на ЗТСУ и до неговата отмяна възпрепятства възможността на ответниците да се позовават на придобивна давност / Решение № 102 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 246/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова, Решение № 122 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М.И., 

 

 

 

 решение № 85 от 24.02.2012 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 38/2012 г. и др./ .

 След отмяната на ЗТСУ и приемането на ЗУТ в нормата на чл.200 от същия е предвидено реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания да могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ или ако тези реално определени части от урегулиран имот са присъединени при условията на чл.17 от ЗУТ към съседен имот. От данните по делото е видно, че не е  

 

 

 

налице първата хипотеза - да са спазени изискванията по чл. 19 от ЗУТ -, тъй като владяната от ответниците част не отговаря на изискванията за минимални размери площ и лице. Не е налице и втората хипотеза - частта да се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ или също се присъединява към съседен имот. Само при наличие на тези предпоставки при действието на чл.200 от ЗУТ реалната част от съседния имот може да се придобие по давност след с десетгодишно владение. Такива доказателства, обаче, по делото не са събрани, вкл. няма данни за регулационни предвиждания в този смисъл.

Безспорно е по делото, че процесният имот е със статут на  урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ. Установено е от заключението на СТЕ, че реално обособената част от имота, която ответниците владеят, е с площ от 11,80кв.м., която площ е недостатъчна да отговаря на изискванията за минимални размери площ и лице по смисъла на чл.19 от ЗУТ. Затова съдът приема, че макар ответниците да са владяли тази част от имота на ищците, то те не са имали правно основание за това, което обуславя основателността на ревандикационната претенция.

По изложените съображения искът се явява основателен за част от претендираната площ в размер на 11,80кв.м., а за разликата до 15кв.м.следва да бъде отхвърлен като недоказан.

В тежест на отвениците следва да се възложат сторените от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска, а именно в размер на 590лв. 

 

 

 

 

По изложените съображения съдът

      

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ПО ИСКА на Г.Д.П., ЕГН********** ***, адв.С.В. против К.И.К., ЕГН********** *** и К.И.К., ЕГН********** *** приема за установено, че ищците са собственици на 11,80кв.м., представляващи част от УПИ ХІV-503 в кв.45, целият с площ от 767кв.м. по действащия план на с.И., общ.Пазарджик, оцветена на скицата към заключението на СТЕ в червено, като за разликата до претендираните 15кв.м. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.  

ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН********** *** и К.И.К., ЕГН********** *** да отстъпят собствеността и предадат владението на Г.Д.П., ЕГН********** ***, адв.С.В. върху11,80кв.м., представляващи част от отУПИ ХІV-503 в кв.45, целият с площ от 767кв.м. по действащия план на с.И., общ.Пазарджик, оцветена на скицата към заключението на СТЕ в червено, като за разликата до претендираните 15кв.м. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. 

ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН********** *** и К.И.К., ЕГН********** *** да заплатят на Г.Д.П., ЕГН********** ***, адв.С.В. сторените разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 590лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

                                                                      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: