РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20225330117194 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 вр. чл. 139 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Н. Б. Д., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка К. Г. К., ЕГН **********, против Б.
Н. Д., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че с Решение от 06.03.2009 г. по
бр. дело № 882/2008 г. на РС – Пловдив, 3 бр. състав, влязло в сила на 28.03.2009 г.,
ответникът бил осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на по 80 лева,
считано от влизане на решението в сила. Сочи, че от постановяване на съдебното
решение до подаване на исковата молба ответникът заплащал определената от съда
издръжка, като не осъществявал контакт с детето си и не му давал допълнително
средства. Б. и. н. с. и д. д.. Всички грижи и разходи за детето се поемали от майката.
Твърди се, че К. и. о. е. м. д. – И. П. И.. Последната получавала трудово
възнаграждение в размер на 820 лева, от които чисто 700 лева. Майката живеела в едно
домакинство с м. с., която била п. и в т. з. с.. Посочва се, че Н. е ученик в *** клас в ***
*** *** *** „*** *** ***“ – *** *** и пътувал всеки ден с м. т. от град ***, където
живеело семейството. Майката купувала всеки месец карта за м. т. в размер на 90 лева
и за градски транспорт от 16 лева. Средства били необходими за закупуването на
учебници, тетрадки, дрехи, обувки и допълнителни учебни занимания. В дома им
ползвали интернет, който също бил необходим за учебните занимания на детето.
Въпреки, че ответникът имал още две деца, същият бил в трудоспособна възраст и
работил като *** *** ***.
Предвид изложеното се прави искане за увеличаване на присъдената издръжка
от 80 лева на 350 лева, считано от подаване на исковата молба в съда, до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законна лихва до
окончателното й изплащане.
1
В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита
исковата претенция за неоснователна. Твърди да не отговарят на истината изложените
твърдения в исковата молба, че ответникът не се грижил за сина си. Детето било
записано през *** г. в *** *** *** *** „*** *** ***“ – *** ***, а майката живеела в
град ***, поради тази причина ответникът бил осигурил жилище на сина си в *** ***
при неговите б. и д. по б. л.. Д. на детето ежедневно давал джобни пари на в. с., които
пари му давал б. н. д.. Отделно от това бащата на ищеца многократно бил купувал
дрехи и подаръци на сина си. От друга страна се твърди, че ответникът имал ново
семейство и още две деца, за които полага грижи. Ж., с к. ж. в. ф. с. б. б., а също и. и
задължения по изплащане на банков кредит. Не без значение било и, че ответникът
имал разноски по образувано и. д. от К. Г. К. за събиране на издръжка за детето Н., без
бащата да е закъснявал никога с изплащането й. Твърди се, че бащата не получавал
трудово възнаграждение в особено голям размер. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че Н. Б. Д. е
син на Б. Н. Д. и К. Г. К..
Представен е препис от Решение № 194/06.03.2009 г. по бр. дело № 882/2008 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 28.03.2009 г., от което е видно, че
ответникът е осъден да заплаща издръжка на сина си, чрез неговата майка и законен
представител, в размер на 80 лева.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – Пловдив с изх. № ***/*** г.
за К. Г. К. – майка на ищеца, е видно, че същата получава доходи от трудово
възнаграждение, притежава идеална част от имот, находящ се в ***, както и МПС:
марка/модел „Опел Зафира“ с рег. № ***.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – Пловдив с изх. № ***/*** г.
за Б. Н. Д. – баща на ищеца, се установява, че същият работи по трудово
правоотношение и получава доходи от трудово възнаграждение. Притежава идеална
част от имот, находящ се в ***.
В хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите И. И. Д. и Н. Г. Д. /протокол от
съдебно заседание, проведено на 13.02.2023 г./
От показанията на с. И. И. Д., без родство със страните, се установява, че същата
ж. о. д. г. в с. с Н. и майка му и има преки наблюдения от тяхното съжителство.
Посочва, че не е виждала ответника да посещава дома им в град ***, нито по някакъв
повод го е виждала да осъществява контакт със своето дете. С. контактувала с Н., но
посочва, че никога не е ставало повод той да говори за баща си. Знаела, че бащата
плаща издръжка по п. р. ч. с. и., тъй като много често майката се оплаквала, че няма
никаква помощ и финансова подкрепа от бащата за детето, че тя изцяло го обгрижва. С.
заявява с категоричност, че ответникът не е заплащал разходи, свързани с Н.. Ищецът
изцяло се издържал от своята майка. Той бил ученик в *** в *** ***. Сега бил в ***
клас и пътувал ежедневно от *** с м. а., а с. т. с градски автобус. Трябвало да смени
два автобуса, за да стигне до училище. Д. виждала Н. почти всеки ден да пътува. Имало
случаи, в които с. го карала до центъра на ***, тъй като и тя работела в ***. Ищецът
споделял много рядко, инцидентно, че остава да спи при неговата б. п. б. л., която
живее в ***, когато не може да се прибере в ***. Б. и б. не живеели в едно
2
домакинство. С. посочва, че в много редки случаи имало финансова помощ от р. н. о.,
по-скоро от неговия баща. Изтъква, че б. н. о. п. изцяло п. н. л. и.. Последно чула, че д.
решил да п. в. с. в заплащането на ш. к., но не може да каже дали наистина го е
направил.
От показанията на с. Н. Г. Д., б. на ответника, се изяснява, че ищецът е ученик в
*** и пътува от *** до ***. С. посочва, че след завеждане на исковата молба не е
виждал ищеца и последният не е ходил при него. С. заявява, че давал джобни пари на в.
с., като Н. е получавал пари и от своя б.. През месец декември с. дал 1000 лева на
ищеца, за да к. к.. С. споделял на своя син, че дава пари на Н. и след това двамата с
ответника си оправяли сметките. С. давал два пъти пари на ищеца, когато последният
отивал на м., а след това о. в. п. н. б. с.. Б. и д. на Н. по б. л. живеели отделно. Когато
ищецът е на училище се прибирал в дома на б. си, където имал негова стая, но с. не
може да каже дали това е всеки ден. С. посочва, че Н. ходи в дома на баща си, но не
може да каже дали остава да спи там.
Съдът кредитира показанията на с. в основната им част съгласно чл. 172 ГПК,
доколкото същите възпроизвеждат пред съда непосредствените си възприятия.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
С Решение № 194/06.03.2009 г., постановено по бр. дело № 882/2008 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 28.03.2009 г., ответникът е осъден да
заплаща издръжка на детето си, чрез неговата майка и законен представител, в размер
на 80 лева. Към момента са изминали над 13 години.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по
отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142,
ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини – нуждите на детето, което има
право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 142, ал.
2 от СК минималният размер на издръжката на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е в размер на
195 лева. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословно състояние, възраст, нуждите от получаване на образование и
задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените,
ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания.
Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите
доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица.
За да се уважи искът за изменение на издръжката е необходимо трайно
съществено изменение или на нуждите на издържаните лица или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от
СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно.
При изменение на размера на присъдена издръжка и определяне на нов, съдът е
длъжен да съобрази правилото на чл. 142, ал. 1 СК, т. е. да съобрази, както новите,
нараснали нужди на детето, така и възможностите на родителя, от когото се търси
3
издръжката.
При преценка какъв е подходящият размер за издръжката на ищеца, съдът взе
предвид неговата възраст, разходите свързани със закупуване на дрехи, храна,
транспорт и посещаване на учебно заведение. От с. показания се установи, че ищецът
живее при майка си и същата отговаря за посрещане на текущите му нужди, които са
нараснали, съответно и средствата, необходими за посрещане на базовите му
потребнoсти са се увеличили. От определяне на размера на предходната издръжка е
изминал продължителен период от време, като е налице и промяна на обстоятелствата
– ищецът е пораснал, учи в с. у. з., нуждите от средства за издръжката му са се
увеличили. Определената преди повече от 13 години издръжка в размер на 80 лева не
съответства и на минимума, предвиден в Семейния кодекс. Освен това съществува
промяна на икономическата обстановка в страната. Установи се, че ищецът посещава
учебни занятия, като пътува от гр. *** до *** ***. От приобщените по делото писмени
доказателства се установява стойността на едномесечна карта за пътуване по автобусна
линия *** – ***, както и стойността на едномесечна к. з. г. т..
Относно доходите на родителите се установи, че към момента на извършване на
справката, същите работят по трудови правоотношения и получават доходи от трудова
дейност, които са близки до минималната за страната работна заплата.
Похвален е фактът, че д. на Н. /разпитан като с. по делото/ е давал джобни пари
на с. в., както и два пъти му е давал пари, когато ищецът е ходил на море и по този
начин е подпомагал ответника при издръжката на сина му, но тези обстоятелства не
могат да заменят ежемесечните суми, които са необходими с оглед издръжката на
детето като цяло.
С оглед доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта
и нуждите на ищеца, както и с оглед социално-икономическите условия в страната,
съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да
осигуряват месечна издръжка в размер на поне 550 лева за осигуряване на базисните
потребности от храна, облекло, добри жилищни условия и образование, която сума
следва да бъде определена до н. н. п. н. Н. Б. Д.. Посочената сума следва да се
разпредели между двамата родители, като бащата поеме по-голям дял, предвид
обстоятелството, че детето се отглежда от майката и тя полага непосредствени грижи за
него, което е свързано и с допълнителни разходи.
Увеличението в размера на издръжката е със сума, която според съда, бащата
може да си позволи. Присъдената преди време издръжка вече е недостатъчна като
размер, тъй като нуждите на ищеца са се увеличили. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че бащата следва да осигурява по 350 лева месечна издръжка за сина си,
а останалите средства следва да се поемат от майката. Определеният размер на
издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я
осигурява. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил, че издръжка за
ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от
работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си.
Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не
разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. При
определяне размера на издръжката, съдът взе предвид и факта, че родителите на ищеца
имат и други ненавършили пълнолетие низходящи, на които също дължат безусловно
издръжка.
В хода на настоящото производство ищецът е н. п., поради което увеличеният
4
размер на издръжката ще се дължи за периода от 25.11.2022г. до ***г. Краткият период
от време е още един аргумент, че издръжката не би затруднила бащата да я заплати.
Ето защо, искът за увеличение на издръжката се явява основателен за сумата в
размер на 350 лева месечно, считано от 25.11.2022 г. – датата на подаване на исковата
молба в съда, до *** г. – д. н. н. н. п. о. и., поради което и следва да бъде уважен в този
размер.
По отговорността за разноски:
Страните претендират разноски, като са представили по делото доказателства за
направени такива. С оглед изхода на спора, ищецът има право на присъждане на
разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответникът – съразмерно с
отхвърлената част. Искът е уважен, поради което разноските, които ответникът дължи
на ищцовата страна са в размер на 600 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи и държавна такса в размер
на 50 лева, изчислена върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. с чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК, размера на
присъдената с Решение № 194/06.03.2009 г. по бр. дело № 882/2008 г. по описа на
Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от Б. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, на Н. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 80
лева на 350 лева /триста и петдесет лева/, считано от 25.11.2022 г. – датата на подаване
на исковата молба, до *** г. – д. н. н. н. п. о. и., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на Н. Б. Д., ЕГН **********,
сумата от 600 лева /шестстотин лева/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Н. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 50 лева /петдесет
лева/ – дължима държавна такса по настоящото производство.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242,
ал. 1 ГПК в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5