№ 925
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501195 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. ХР. В. срещу Решение № 260081/03.12.2022 г.,
постановено по гр.д. № 230/2019 г. по описа на Районен съд - Провадия, ІІІ състав, в частта,
с която въззивникът е осъден да заплати на ПЛ. Г. Г. сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, срам и унижение, претърпени от
непозволено увреждане, извършено на 05.08.2017 г. в с. Н., община В., област Варна, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2017 г. до окончателно й изплащане,
на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , както и е осъден да заплати на Г. сумата от 40
лева, представляваща извършени разноски пред първата инстанция, на основание член 78,
ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната част
от решението на ПРС като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения
иск. Претендират се разноски.
Въззиваемата ПЛ. Г. Г. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира отговор по
така подадената жалба, с който отправя искане решението на ПРС в обжалваната му част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание се явява само въззивникът, който поддържа изразената позиция
1
по спора, като претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по искове на ПЛ. Г. Г. против Д. ХР. В. с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, срам и
унижение, претърпени от непозволено увреждане, извършено на 05.08.2017 г. в с. Н.,
община В., област Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2017
г. до окончателно й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. ХР. В., с който
отправя искане за отхвърляне на предявените срещу него искове.
С Решение № 260081/03.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 230/2019 г. по описа на
Районен съд - Провадия, ІІІ състав Д. ХР. В. е осъден да заплати на ПЛ. Г. Г. сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, срам и
унижение, претърпени от непозволено увреждане, извършено на 05.08.2017 г. в с. Н.,
община В., област Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2017
г. до окончателно й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като искът с
правно основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1000 лева до пълният размер
на претенцията от 5000 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени от и
срещу лице, притежаващо процесуална легитимация.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние /действие или
2
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
В конкретния случай Г. твърди, че В., тогава 16 годишен, на 05.08.2017 г. по обяд я
напада физически в магазина на с. Н., като я изблъсква силно, при което тя полита и пада по
среда на помещението. Излага се, че при падането тила на главата на въззиваемата се удря
силно в земята, както рамото и крака й. От удара зъбната й протеза изхвърча, пада на пода и
се счупва. Същата не може да стане сама, започва да стене от болка и остава свита на пода.
Помощ й оказват хората, които са в магазина по това време и които се налага да я придружат
до дома й, тъй като Г. изпитва силна болка, дезориентирана е, вие й се свят, вижда
размазани образи.
По делото обаче не се установява уврежданията на Г. да са причинени от въззивника
и то по релевирания от нея начин. От събраните гласни доказателства пред
първоинстанционния съд единствено свидетелката М. Х.а Б. е пряк очевидец на осъществил
се инцидент между страните на процесната дата. От показанията на същата се установява, че
Г. и В. не се срещат в магазина на с. Н., а на детска площадка в селото, като инициатор на
конфликта е именно въззиваемата, която пристига и напада седящия на пейка непълнолетен
по това време въззивник с обидни думи и посяга да го удря, като при един от тези опити
последният се изправя и я отблъсква, при което Г. пада назад по гръб, но веднага се изправя
сама и с бърза крачка тръгва след В. да го догони. По нея тотава няма кръв или охлузвания,
нито пък пада зъбната й протеза. На горния разказ кореспондират и всички останали гласни
доказателства, от които се установява, че въззиваемата се прибира сама в дома си, без чужда
помощ.
От показанията на внука на Г. – Н. Г. Г. се установява, че от излизането на същата от
дома им да търси въззивника до завръщането й е изминало значително време, докато
свидетелката Б. категорично заявява, че конфликтът между страните на детската площадка в
селото се развива и приключва много бързо с оттеглянето на В.. Налице е неустановен
времеви отрязък до завръщането на Г. в дома й вече окървавена и с контузии, в който
единствено от показанията на свидетелката М. Н. В.а - стринка на въззивника е видно, че Г.
посещава дома им за не повече от пет минути да търси Димитър с цел продължаване на
конфликта, без тогава по нея да има следи от кръв и охлузвания. Непълнолетният не излиза
от дома си, поради което и друга среща между тях не се осъществява и тя си заминава. Т.е.
възможно е нараняванията на въззиваемата да са получени след този момент, например при
конфликт с друго лице или спъване и падане /едно или няколко/ от нейна страна, което да
увреди едновременно скулата, рамото, лакътя и коляното й.
От друга страна от приложения по първоинстанционното дело фиш за спешна
медицинска помощ от 05.08.2017 г., оказана на ПЛ. Г. Г. е видно, че на въпросната дата
същата е получила охлузвания в областта на дясна скула, раменна, лакътна и колянна става.
Житейски невъзможно е при претърпяно блъскане и падане от нейна страна назад, при което
настъпва удар в тила на главата й, въззиваемата да получи едновременно и охлузвания на
дясната скула и коляното. Обвързващата съда материална доказателствена сила на горния
официален свидетелстващ документ не е оборена, поради което настоящата инстанция
3
намира, че не е установен твърдяния механизъм на увреждането. Не се установява, че
претърпените от Г. вреди са причинени именно от по заявения от нея начин и то от
въззивника.
Т.е. твърдяното от П.Г. деяние, извършено от Д.В. спрямо нея с конкретни параметри
/място, механизъм и вредоносен резултат/, всъщност не се доказва в условията на главно и
пълно доказване да е осъществено, а горното е в тежест на иницииращата съдебното
производство страна. В случая не се налага изследването на останалите предпоставки за
уважаване на иска по чл. 45 от ЗЗД, тъй като дори и при наличието им това няма да промени
крайния извод на съда.
Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че предявените искове за
обезщетение от непозволено увреждане и обезщетение за забава върху същото са
недоказани и неснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед несъвпадането на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
260081/03.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 230/2019 г. по описа на Районен съд -
Провадия, ІІІ състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ответникът В. е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като
такива следва да му се присъдят, поради което ищцата ПЛ. Г. Г. следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 580 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 75/ и намалено по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размера на 580 лева. Възражението на ищцата с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно предвид това, че минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 580
лева, а заплатеното такова е в размер на 900 лева, като делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, предвид броя на проведените съдебни заседания и
извършените процесуални действия.
По отношение на разноските във въззивна инстанция: В. е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като
такива следва да му се присъдят, поради което въззиваемата ПЛ. Г. Г. следва да бъде осъдена
да заплати сумата от 650 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 11/. Последната не е
направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260081/03.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 230/2019 г. по
описа на Районен съд - Провадия, ІІІ състав В ЧАСТТА, с която Д. ХР. В., ЕГН **********
4
е осъден да заплати на ПЛ. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, срам и унижение,
претърпени от непозволено увреждане, извършено на 05.08.2017 г. в с. Н., община В.,
област Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2017 г. до
окончателно й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и В ЧАСТТА за
разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ПЛ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Н., община В., обл.
Варна против Д. ХР. В., ЕГН **********, с адрес: с. Н., община В., обл. Варна с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД В ЧАСТТА за осъждане ответника В. да заплати
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, срам и унижение, поради падане осъществено на
05.08.2017 г. на пода на магазина в с. Н. в следствие на силно изблъскване от страна на
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2017 г. до
окончателно й изплащане, като неоснователни.
В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ПЛ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Н., община В., обл. Варна ДА
ЗАПЛАТИ на Д. ХР. В., ЕГН **********, с адрес: с. Н., община В., обл. Варна, както следа:
сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева – разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева
– разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5