РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Монтана, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500030 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435, ал. 2 от ГПК, образувано по жалба на М.Г. против
постановление за разноските по изп. д. № 1400/2022 г. на ЧСИ М.И.
Жалбоподателят твърди, че постановлението от 17 октомври 2022 г., с което са
му възложени разноски по изпълнителното дело, е незаконосъобразно. Изтъква, че е
потърсил съдействие от СРС веднага след влизане в сила на постановеното решение да
получи номер на банковата сметка на взискателката, за да плати присъдените със
съдебното решение разноски, но тя е отказала да посочи сметката си. Извършил е
плащането на 5 юли 2022 г. чрез пощенски запис, като това е станало преди да получи
покана за доброволно изпълнение. Подчертава, че не е дал подвод за завеждане на
изпълнителното производство, защото доброволно е платил и веднага е уведомил
взискателката за извършеното от него плащане. Моли постановлението да бъде
отменено.
Ответницата по жалбата и взискател по изпълнението Е. Ш. не взема становище.
По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е приложил мотиви по обжалваното
действие.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на
страните и приема за установено следното:
Жалбата е подадена от длъжника по изпълнението срещу подлежащо на
обжалване действие съгласно чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, поради което е процесуално
1
допустима.
Изпълнително дело № 20227480401400 по описа на ЧСИ М.И.е образувано на 1
юли 2022 г. по молба на Е. Ш. за събиране на парично вземане срещу М. Г..
Основанието на вземанета са присъдени разноски с влязлов сила решение по гр. д. №
38737/2019 г. по описа на РС – София.
На длъжника по изпълнението и жалбоподател в настоящото производство е
била връчена покана за доброволно изпълнение на 14 юли 2022 г. чрез процесуалния
му представител адв. З. М. На 18 юли 2022 г. взискателката е уведомила ЧСИ, че е
получила плащане от длъжника в размер на 1150 лв - сумата, за която е бил издаден
изпълнителният лист.
С постановление от 17 октомври 2022 г. ЧСИ М.И. намалила размера на
адвокатското възнаграждение, платено от взискателката до 200 лв и възложила в
тежест на длъжника такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 62,50 лв.
От представените от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че
след влизане в сила на решението на СРС, с което е осъден да плати на Е. Ш. 1150 лв
разноски, той отправил молба до съда да задължи Ш. да посочи банкова сметка, по
която той да преведе сумата. Това искане на Г. е съобщено на Ш. чрез пълномощника й
адв. Ф. И. на 7 юни 2022 г. На 9 юни 2022 г. адв. И. в писмени бележки до СРС е развил
тезата, че не дължи предоставяне на информация за банковата сметка на Е. Ш., тъй
като тя е ответник по разгледания и отхвърлен иск, а в ГПК не се съдържа изискване за
посочване на нейната банкова сметка като задължително съдържание на исковата
молба, нито е предвидено правомощие на съда да изисква такава информация.
На 5 юли 2022 г. длъжникът по изпълнението превел на взискателката
дължимата сума от 1150 лв чрез пощенски запис.
Въпреки че плащането е осъществено след образуване на изпълнителното
производство, то съдът намира, че длъжникът не дължи разноските по изпълнението.
П. е проявил добросъвестност като е потърсил възможност доброволно да
погаси задължението си към Е. Ш.. В качеството си на кредитор тя е отказала
съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради което не може да се
ползва от забавата на длъжника. Забавата на кредитора влече като последица понасяне
от самия него на разноските от забавата – чл. 96 от ЗЗД.
Длъжникът е провил готовност да изпълни доброволно, потърсил е съдействие
от кредитора и то чрез съда, постановил подлежащото на изпълнение решение,
единствено поведението на взискателката е довело да образуване на производство за
принудително събиране на дълга. Да се възложат разноските по изпълнението върху
длъжника в този случай означава той да понесе неблагоприятни последици от
злоупотребата с право от страна на взискателката. Действително процесуалният закон
не задължава съда да изиска данни за банковата сметка на ответника (каквато е била
2
Ш. в производството пред СРС), но посочването на банкова сметка или на друг начин
за изпълнение е било в неин интерес. Позоваването от нейна страна на липсата на
задължение за посочване на банкова сметка цели единствено отваряне на възможност
за още едно производство, по което длъжникът да бъде ненужно натоварен с разноски.
На основание горното МОС намира, че разноските по изпълнението следва да
останат в тежест на взискателката Ш., постановлението за разноските от 17 октомври
2022 г. е незаконосъобразно, тъй като длъжникът по изпълнението не е станал повод за
завеждане на изпълнителния процес, затова МОС го отменя.
При този изход на процеса на жалбоподателя се дължат разноски в размер на
266,30 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските от 17 октомври 2022 г. по изп. д. №
20227480401400 по описа на Частен съдебен изпълнител М. И.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3