Р Е Ш Е Н И Е
260115/11.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №2293 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №23-0001040 от 25.11.2020 год. на Началника на Отдел „Контрол“ в
РД “АА”, Варна, с което на „НВ ТРАНС ГРУП“ ООД, с ЕИК200423753, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Северна” №4, вх.1, ет.1, ап.3 е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева
на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като
в жалбата излага конкретни доводи в тази насока. В съдебно заседание представляващия
дружеството не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
За РД “АА”, Варна -административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява
представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател на „НВ ТРАНС ГРУП“ ООД
осъществява транспортна дейност, като притежава Лиценз на Общността
№0710/14.06.2012 год. за обществен международен превоз на товари. На 02.09.2020
год. в офиса на превозвача била извършена проверка комплексна проверка на
дейността на дружеството по документи, при която било установено, че на
22.10.2019 год. в гр.Шумен превозвачът е извършил обществен превоз на товари с товарен
автомобил марка „Рено“ от категория №3, с рег.№Н0525ВМ, управляван от водача Г.В.В., с ЕГН**********, за който бил
съставен пътен лист №323892/22.10.2019 год. В същото време било констатирано,
че за посоченото МПС към момента на извършване на превоза е нямало издадено
валидно удостоверение за периодичен преглед на техническата му изправност. От
справка, направена в база данни на ИА „АА“ било установено, че посоченото МПС е
било без валидно удостоверение за периодичен преглед на техническата му
изправност в периода от 16.10.2019 год. до 29.10.2019 год.
За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2019 №277696
от 02.09.2020 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на
МТ. Актът е бил съставен в присъствието на представляващия дружеството и е
подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №23-0001040 от 25.11.2020 год. на Началника на Отдел „Контрол“ в
РД “АА”, Варна, с което на „НВ ТРАНС ГРУП“ ООД, с ЕИК200423753, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Северна” №4, вх.1, ет.1, ап.3 е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева
на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на свидетеля К.Н.К.,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите на товари
само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Безспорно установено
по делото е че дружеството-жалбоподател представлява лице от категорията на
посочените в разпоредбата на чл.2, ал.1
от наредбата, доколкото е юридическо лице, което извършва обществен превоз на
товари въз основа на издаден лиценз на Общността за обществен международен
превоз на товари, поради което същото е имало задължение да извършва превозите
само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Видно от материалите по делото разпечатка от
дигитална карта на водача от 22.10.2019 год. и пътен лист №323892/22.10.2019
год. на посочената дата 22.10.2019 год. е бил извършен превоз от името на
превозвача „НВ ТРАНС ГРУП“ ООД с товарен
автомобил марка „Рено“ от категория №3, с рег.№Н0525ВМ, който е бил управляван
от водача Г.В.В., с ЕГН**********. В
същото време от представените по делото справки от информационната система на
ИА „АА“ се установява, че посоченото МПС към посочената дата не е имало валидно
удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност, доколкото последното
налично удостоверение в системата е било издадено на 15.04.2019 год. и същото е
имало валидност до 15.10.2019 год. В периода от 16.10.2019 год. до 29.10.2019
год. по отношение на посоченото МПС не е имало удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност, доколкото последващо такова е било издадено на
30.10.2019 год.
В подкрепа на изложеното са и събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.Н.К.,
който в съдебно заседание заявява, че лично е присъствал по време на
извършената проверка и от направената справка в информационната система са
установили, че към датата на извършване на превоза – 22.10.2019 год. по
отношение на посоченото МПС не е имало валидно удостоверение за преглед на
техническата изправност.
Нарушението не се оспорва и от страна на
жалбоподателя, който в жалбата и съдебно заседание чрез процесуалния си представител
заявяват, че обжалват наказателното постановление поради изрично посочени
процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство, но
не отричат факта на самото нарушение. В същото време от страна на
дружеството-жалбоподател не са представени доказателства, които да оборват или
поставят под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка, в частност
липсата на валидно удостоверение към датата на извършване на превоза.
Поради изложеното настоящият състав намира, че
дружеството-жалбоподател, в качеството си на юридическо лице по смисъла на
чл.2, ал.1 от Наредба №33 от 03.11.1999
год. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България е осъществило състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.87а, ал.1, т.1 от същата наредба, поради което нарушението е
било правилно посочено от страна на актосъставителя в акта за установяване на
административно нарушение.
Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение обща санкционна разпоредба, а
именно чл.105, ал.1 от ЗАвП, доколкото за конкретното нарушение не е предвидена
изрична такава. Съгласно посочената правна норма за нарушения на ЗАвП и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага „глоба” или „имуществена санкция” в размер 200 лева. Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, като е наложил наказание „имуществена санкция” в нейния
абсолютен размер.
Съдът не кредитира
твърденията на дружеството–жалбоподател, изложени в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушени в хода на административното производство и
по-конкретно нарушение на нормите на чл.42,
т.5 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващи се в неправилно посочване на нарушените
правни норми. Независимо от
обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е притежавало лиценз на Общността
за извършване на международен превоз на товари, доколкото от материалите по
делото се установява, а и не се спори от
страна на нарушителя, същото е санкционирано за извършване на обществен превоз
на товари, извършен на територия на Република България, поради което по отношение
на същия са приложими разпоредите на Наредба №33 от 03.11.1999 год. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, не тези на Наредба №11 от 31.10.2002 год. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС, която
урежда условията и редът за извършване на международен превоз на пътници и
товари с автомобили с българска регистрация и за достъпа на автомобили с
чуждестранна регистрация до и през територията на Република България, които не
са приложими към осъществения на 22.10.2019 год. превоз от страна на
превозвача.
Съдът не споделя и доводите,
изложени в жалбата за допуснато нарушение на нормите на чл.42,
т.3 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в неправилно посочване на мястото на
извършване на нарушението. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
действително, както в акта за установяване на административно нарушение, така също
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление за място на
нарушението е посочен адресът на офиса на дружеството в гр.Шумен, където същото
е било констатирано. В същото време обаче съдът намира, че посоченият пропуск,
доколкото самото нарушение е описано достатъчно пълно и ясно, не е съществено, доколкото не е довело до
невъзможност дружеството да разбере както нарушени есе твърди, че е било
извършено, кога е извършено, а от тук и до невъзможност да организира защитата
си по един адекватен начин.
Същото се отнася и до
твърдяното в жалбата нарушение, изразяващо се в посочване на нормата на чл.53 от ЗАНН, вместо тази на чл.83 от ЗАНН. Действително в наказателното постановление е посочено, че се издава
на основание чл.53
от ЗАНН, която се явява обща разпоредба, регламентираща условията, при
които за административно-наказващият орган възниква задължението да издаде
наказателно постановление. Нормата на чл.83 от ЗАНН е изрична норма, която
предвижда за юридически лица и еднолични търговци административно наказание
„имуществена санкция“ за неизпълнение на задължения, свързани с осъществяваната
от тях дейност. В настоящия случай, независимо, че изрично не е била посочена
нормата на чл.83 от ЗАНН, същата е била правилно приложена от страна на
административно-наказващият орган, доколкото на дружеството-жалбоподател е било
наложено административно наказание „имуществен санкция“ в размера, предвиден в
нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвтП.
При преценка на направените
от страна на дружеството-жалбоподател възражения за допуснати процесуални
нарушения съдът съобрази константната практика на ШАС, съгласно която „няма как
да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като съдът е достигнал
до извода, че извършеното от нарушителя нарушение е безспорно установено.
Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са
допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение
и от кого". В този смисъл е Решение №208/07.07.2016 год., постановено по
КАНД№167/2016 год. на ШАС и др.
Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя,
че настоящият случай следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла
чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано с
осъществяване на дейност, свързана с обществен превоз на товари, за която
нормативната база предвижда строги правила и условия за нейното осъществяване. С
деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред
за извършване на превоз, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва
с висока степен на защита. Неспазването на посочените правила, водещи до
осъществяване на превоза с непроверени по предвидения в закона ред моторни
превозни средства, крие съществен риск за живота и здравето на водача, а и на останалите
участници в движението. Именно с оглед необходимостта от извършване на проверка и контрол на техническата годност на
превозните средства, чрез които се осъществява
посочената дейност от съответните водачи е предвидена и изричната и абсолютна
забрана за извършване на каквито и да е превози с непроверени и технически
неизправни превозни средства. Неслучайно за този вид моторни превозни средства
е предвиден и по-кратък срок за извършване на периодичните прегледи на тяхната
техническа годност – 6 месеца, а не 1 година, както е за останалите превозни
средства. Следователно по този начин би се застрашило нормалното осъществяване
на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението,
съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага
извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице
условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно-наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. В същото време обаче такива се дължат единствено в
случаите, в които страната е била
защитавана от юрисконсулт. В настоящия случай видно от материалите по делото страната не е
упълномощавала юрисконсулт, който да е участвал в производството, като липсват
и каквито и да е действия, извършени от името на такъв. А с оглед на изложеното
разноски на страната не се дължат, независимо от изхода на делото, поради което
и искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-0001040
от 25.11.2020 год. на Началника на Отдел „Контрол“ в РД “АА”, Варна, с което на
„НВ ТРАНС ГРУП“ ООД, с ЕИК200423753, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.”Северна” №4, вх.1, ет.1, ап.3 е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Директора на РД „АА“ – Варна за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: