Р Е Ш Е Н И Е
№ 351 24.01.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесети януари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар:
Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 9826 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № I-124/13.11.2019
г. по в. гр. дело № 1084/2019 г. по описа на БОС е обезсилено решение №
828/11.04.2019 г. по гр. дело № 6084/2018 г. по описа на БРС, поправено с
решение № 1526/14.06.2019 г. по същото дело, и делото е върнато за произнасяне
по предявения иск.
Първоначално
делото е образувано по искова молба на Е.Ж.Ж. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД
за осъждане на ответника да плати на ищцата
сумата от 2 400 лева,
представляваща обезщетение по щета № ***/64-18, и сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение
за адвокат за изготвяне искането и преразглеждане на щетата, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Поради оттегляне на част от претенцията, съдът е
прекратил производството за разликата между 403,20 лева и пълния претендиран
размер от 2500 лева, т.е. материалният интерес по делото е именно в размер на
403,20 лева – това следва и от решението на ОС – Бургас.
В проведеното на 20.01.2020 г. съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата уточни, че претенцията е в размер на
403,20 лева с ДДС, която сума представлява обезщетение за причинени имуществени
вреди от наводнение в имота на Ж., като застрахователното събитие е настъпило
на 24.03.2018 г. в резултат на продължили цяла седмица проливни дъждове.
Процесуалният представител на ищцата уточни, че претенцията от 100 лева е
оттеглена и не е предмет на делото.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника
не се явява. Преди съдебното заседание депозира писмено становище, с което моли
съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица № *** със срок на валидност
от 22.10.2017 г. до 21.10.2018 г. се установява, че между Ж. като застрахован, от една страна, и ответника като застраховател, от друга, е сключен застрахователен договор за имуществено застраховане „За дома“ досежно имот
(апартамент),
находящ се на адрес гр. Бургас, *** (за краткост Договора). Според Договора застрахователното покритие обхваща: клауза
А – недвижимо имущество (сгради) и движимо имущество (обзавеждане); клауза В – земетресение
(сграда и/или обзавеждане); клауза Г – кражба чрез взлом; клауза Й – късо
съединение и токов удар; клауза Д – гражданска отговорност към трети лица; клауза
Е – наем за алтернативно настаняване. Неразделна част от Договора са Общи
условия „Застраховка за дома“ (за краткост ОУ), според които „застрахован
обект“ е описаният в полицата недвижим имот, включващ жилището, друго недвижимо
имущество, разположено на адреса на застраховане, движимо имущество, находящо
се в жилището. По тази полица не се покрива недвижимо имущество, представляващо
общи части в етажна собственост.
При условията на клауза
А са покрити рискове, сред които е и проливен дъжд. В ОУ е дадено определение
на „проливен дъжд“, според което това е падане на големи количества валеж за
кратко време, като застрахователят е в риск и изплаща обезщетения за щети,
причинени от проливен дъжд в случаите, когато за определено време е паднал
минимум валеж на 1 кв.м. съгласно таблица, част от ОУ. Според нея ще се касае
за покрит риск, ако за продължил 24 часа валеж е измерено количество вода от 60
л/кв.м. Според ОУ „наводнение“ е заливане с вода, причинено от вълни, приливни
вълни или изтичане на вода извън границите на водоизточници, намиращи се на
повърхността на земята, като езера, язовири, резервоари, реки, потоци, в това
число и в резултат на снеготопене.
Според раздел IX „Предохранителни мерки“ от ОУ застрахованият е длъжен
да поддържа застрахованото имущество в добро състояние и да предприема всички
целесъобразни, обичайни и разумни предохранителни мерки за избягване на загуба
или повреда на застрахованото имущество, свързани с експлоатацията на това
имущество, и да съблюдава изискванията на противопожарните, техническите или
други компетентни органи, като в случай на неизпълнение на тези задължения от
страна на застрахования, застрахователят може да намали или изцяло да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение.
На 27.03.2018 г. Ж.
подава до застрахователя уведомление за възникнало събитие/претенция за
обезщетение за това, че в следствие на природно бедствие при топенето на снега
гранитогресът се отлепва и поради това прониква вода в спалнята на апартамента.
Като вреди се сочат: гранитогресът на терасата е разлепен, подгизнал под,
засегната стена с гипскартон, шпакловка боя, основата под дограмата е подута.
На 29.03.2018 г. е
съставен протокол, подписан от застрахованата Е.Ж. и
представител на застрахователя, в който е посочено, че след кратко отсъствие /около 14 дни/ застрахованият
установява проникване на вода в спалнята, вследствие
на снеготопене и проливни дъждове. Гранитогресът на терасата се е разлепил, проникнала е
вода под дограмата, в
следствие на което се измокрят стени и ОСВ плоскости.
На 30.03.2018 г. при застрахователя е входирано
уведомлението на Ж., в което отново се посочва, че в следствие на природно
бедствие при топенето на снега гранитогресът на терасата се отлепва и поради
това прониква вода в спалнята на апартамента. Като резултат гранитогресът на
терасата е разлепен, подгизнал под, засегната стена с гипскартон, шпакловка, мазилка,
основата под дограмата е подута.
По уведомлението е
образувана щета № ***/64-18.
На 16.04.2018 г.
застрахователят изготвя писмо до Ж., с което я уведомява, че е извършена
проверка в „НИМХ-БАН“ за периода 14.03.2018 г. – 24.03.2018 г. за района на гр.
Бургас, според която не са регистрирани валежи от дъжд, които да бъдат
квалифицирани като „проливни“ по методиката на Института. Максималното измерено
количество дъжд за посочения период е на 19.03.2018 г. – 16 л. за денонощие.
Наред с това, образувал се сняг и/или лед, както и последвалото интензивно
снеготопене, не може да бъде определено като осъществен застрахователен риск по
смисъла на полицата. На това основание дружеството отказва да изплати
застрахователно обезщетение.
Това уведомление е изпратено
на Ж. по електронна поща още на 25.04.2018 г., както и с писмо чрез „Български
пощи“, което обаче се връща като непотърсено.
На 06.08.2018 г. адвокат
К., пълномощник на Ж., изпраща до дружеството покана, с която по същество се
претендира изплащане на застрахователно обезщетение, което не е сторено, поради
което и е предявен иск пред съда.
В хода на първоначалното
разглеждане на делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че средната пазарна
стойност на необходимите СР и СМР за отстраняване на нанесените щети в
процесния имот е в размер на 336 лева
без ДДС, съгласно чл.400, ал.2 от КЗ. В
заключението на вещото лице е посочено, че повредите
в имота на ищцата са налични и към датата на огледа за извършване на експертизата
през месец януари 2019 г.
По доказателствата:
Така изложените факти
съдът прие за установени въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 405 от КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1
– 3 или 5.
По
твърденията на ищцата:
В уведомлението до застрахователя ищцата говори за
„природно бедствие“ и „топене на сняг“. В протокол от 29.03.2018 г. се
споменават „снеготопене и проливни дъждове“, а в обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че в резултат на „проливни дъждове“ се получава
„наводняване на отделни участъци от външната фасада на сградата и съответно на
вътрешни части на жилището“.
Тук се налага следното уточнение:
Ищцата не твърди, че е налице „наводнение“ по смисъла на
ОУ. Изразът „наводняване“, употребен в исковата молба, следва да се разбира
като наличие на вода в апартамента, а не като „заливането му с вода“.
По
съществото на спора:
По делото липсват каквито и да е доказателства, че на
терасата на апартамента на ищцата „поради снеговалеж“, както към дата
24.03.2018 г., така и в период от 7 дни преди това, е имало натрупан сняг,
който впоследствие се е стопил и водата се е просмукала под гранитогреса и
оттам в жилището. Дори обаче това да е така, то Ж. е следвало с грижата на
добър стопанин да премахне натрупалия се на терасата й сняг, за да не повреди
имота. Тази мярка е „обичайна“ и „разумна“ по смисъла на раздел IX
„Предохранителни мерки“ от ОУ и е необходима, защото при
повишаване на температурите снегът се топи и образувалата се вследствие на това
вода се просмуква между фугите на плочките на терасата, респективно при
понижаване на температурите тя замръзва и причинява разлепването им. Без
значение е обстоятелството, че ищцата не се намира в жилището в този период,
защото фактическите действия могат да бъдат извършени и от трето лице.
Няма никакви доказателства също така да е настъпило „природно
бедствие“ в гр. Бургас в периода 01.03.2018 г. – 24.03.2018 г., което да е
непредвидено и/или непредотвратимо. Категорично няма доказателства за обявено
бедствено положение на територията на гр. Бургас поради дебелина на снежната покривка
и/или поради наличие на снежна буря или проливни дъждове.
Ноторен факт е, че всички електронни медии в България (радио,
телевизии, информационни агенции и интернет издания) предоставят актуална метеорологична
прогноза няколко пъти на ден, включително и за седмичен или десетдневен период
напред. Нещо повече, прогнозата съдържа и предупреждение за потенциално опасно
време, когато такова предстои, и в какво се изразява опасността. Следователно
ищцата е имала възможност да съобрази прогнозата за времето и да вземе необходимите
мерки за опазване на имота. След като не го е сторила, тя не е изпълнила
задължението си по раздел IX от ОУ, поради което законосъобразно застрахователят
отказва да заплати застрахователно обезщетение на основание ОУ.
На следващо място, ищцата не сочи доказателства за
наличие на „проливен дъжд“. Ответникът представя справка от „НИМХ-БАН“ за
периода 14.03.2018 г. –
24.03.2018 г. за района на гр. Бургас. Същата не е оспорена от ищцата, напротив
тя се позовава на нея в молба от 13.12.2019 г. по делото. От справката е видно,
че максималното измерено количество дъжд за посочения период е на 19.03.2018 г.
– 16 л/кв.м. за денонощие. Според ОУ обаче, за да се определи събитието като
„проливен дъжд“, то за срок от 24 часа (денонощие) трябва да бъде измерено
количество вода от 60 л/кв.м. Очевидно посочената от „НИМХ-БАН“ стойност е
много под това количество. Нещо повече, количеството дъждовна вода за гр.
Бургас за целия период 14.03.2018 г. – 24.03.2018 г. е под 60 л/кв.м.
Предвид изложеното не е
налице „проливен дъжд“, т.е. не е налице покрит риск и застрахователят не дължи
изплащане на обезщетение.
На последно място, в исковата молба се твърди, че в резултат на „проливни
дъждове“ се получава „наводняване на отделни участъци от външната фасада на
сградата и съответно на вътрешни части на жилището“. Безспорно външната фасада
е обща част на етажната собственост – на блока, в който се намира апартаментът
на ищцата. Както вече се посочи, според ОУ общите части в етажната собственост
не се покриват от полицата. В този смисъл, ако тези общи части са увредени от
дъжда, то задължение на етажните собственици е да отстранят тези вреди. Аргумент
за този извод е и раздел VI „Застрахователни покрития (клаузи)“ от ОУ, в който изрично
се сочи, че застрахователят не покрива вреда на застрахованото имущество,
причинена от проникване на дъжд и сняг през отвори и повредени покриви.
Ако етажните собственици бездействат, то ще настъпят
вреди и по самостоятелните обекти (отделните жилища), каквото е твърдението на
ищцата, но тези вреди няма да са пряка и непосредствена последица от дъжда,
поради което и застрахователят не носи риска от настъпването им и не дължи
застрахователно обезщетение.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото право на
разноски има само ответникът, който претендира само юрисконсултско
възнаграждение – аргумент от списък за разноските по чл.80 от ГПК (л.13 от
настоящото дело). Съдът намира за справедлив размер на юрисконслутско
възнаграждение от 200 лева, определено
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, доколкото настоящото производство е второ по ред, след
обезсилване на решението, постановено при първоначалното разглеждане на иска.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Ж.Ж., ЕГН **********, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД,
ЕИК – *********, осъдителен иск за сумата
403,20 лева /четиристотин и три лева и двадесет стотинки/ с ДДС, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди
в жилището й, находящо се на адрес гр. Бургас, ***, за което е образувано при застрахователя преписка по
щета № ***/64-18, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба на 20.08.2018 г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА
Е.Ж.Ж. ЕГН **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД,
ЕИК – *********, сумата от 200
(двеста) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ