Решение по дело №21/2018 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 68

 

гр. Свищов, 24.07.2018г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 14.06.2018г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 21 по описа за 2018год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №76/21.08.2017г. на Началник РУ на МВР Свищов.

 

Жалбоподателят В.Д.Х., ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР. Твърди, че издаденото срещу него НП е незаконсъобразно и неправилно, постановено е в нарушение на процесуалния закон, а описаното в него нарушение не отговаря на действителното положение. Моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат  становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 12.08.2017г. свидетеля В.Н. – полицейски служител, в група „ОП“ при РУ Свищов  бил нощна смяна заедно с колегата си Б.Д. –мл. автоконтрольор. Около 21,15ч. двамата се движили с полицейски автомобил „Опел“ с рег. № *по ул. „Д. Хадживасилев“ в града, когато забелязали автомобил „Опел Инсигния“ с англ. регистрационен номер **, който след като направил ляв завой и започнал движението си по същата улица, веднага отбил в лявата лента и спрял пред входа на читалището в града, успоредно на тротоара. Тъй като този участък от пътя бил обозначен с пътен знак В27, забраняващ паркирането и престоя на автомобили, както и непосредствено пред пешеходна пътека, полицейските служители решили да извършат проверка на водача и пътниците. Те също спрели своя автомобил пред паркиралия, слезли от служебната кола и се насочили към него. В това време водачът – жалбоподателя В.Х. слязъл от автомобила си. Св. Б.Д. му се представил и му поискал документите – неговите и на автомобила за проверка. Жалбоподателят  отговорил грубо, че е пешеходец и няма да ги представи. Св.Д. му обяснил, че го е видял да управлява преди това колата, поради което в качеството си на служебно лице му извършва проверка. Жалбоподателят отрекъл да е управлявал колата и отказал да представи документи си. От един от спътниците му св.Д. научил, че името му е В.Х.. В това време колегата му извършил проверка на личните документи на останалите лица, придружаващи жалбоподателя в автомобила, като подал имената и данните им на ОДЧ. Един от тях бил св. И.Х. – брат на жалбоподателя. След това полицейските служители поканили жалбоподателя в районното управление, за да изяснят самоличността му, но той категорично отказал. Затова бил предупреден от свидетелите Н. и Д. да не им пречи да си вършат служебните задължения, защото в противен случай ще бъде задържан. Жалбоподателят отново отказал да се качи в полицейскияавтомобил, поради което свидетелите му поставили белезници, запознали го с правата му и го отвели в полицейското управление. Там била установена неговата самоличност. По-късно св.И.Х. донесъл личните му документи. Междувременно свидетелят Н. в присъствие на св.Д. и жалбоподателя съставил АУАН №76/2018г. с бланков номер 827598 от 12.08.2017 г. за това, че на 12.08.2017г. в гр.Свищов, на ул.“Д.Хадживасилев“ след отправено устно полицейско разпореждане да се качи в служебен автомобил Опел Вектра с рег.№ ***, същият съзнателно отказва и пречи на полицейски орган да извърши задълженията си по служба - извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Бил съставен и втори акт за нарушения по ЗДвП. Въз основа на съставения акт и обясненията на жалбоподателя на 21.08.2017г. било издадено обжалваното наказателно постановление. За нарушението АНО наложил наказание на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР глоба в размер на 100лв. Като основание за налагане на наказанието АНО посочил и разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка се е установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които съдът кредитира като истинни и непротиворечиви, както и от всички писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, предвид следното:

На първо място издаденото НП следва да съдържа пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, които в настоящия случай липсват. Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поставят изискване да се посочат конкретните факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган е следвало да изложат освен данни за това в какво се е изразило разпореждането - фактическото и правното основание за издаването му, но и данни за това какви са конкретните действия или бездействия, чрез които даденото разпореждане не е било изпълнено. Действително описано е, че след отправено устно разпореждане да се качи в полицейския автомобил, жалбоподателят отказва да стори това, т.е. същият е извършил нарушението бездействайки. В конкретния случай  е посочено и че същият пречи за извърши задълженията си по служба, поради което съдът не може да прецени, за какво точно нарушение се търси отговорност на жалбоподателя. В АУАН и в НП са описани две отделни административни нарушения - неизпълнение на устно полицейско разпореждане от жалбоподателя и противозаконно пречене (без да е конкретизирано същото) на полицейски оран да изпълни служебните си задължения. Посочването на две отделни административни нарушения е пречка да се индивидуализира основанието за налагане на административно наказание на жалбоподателя. Все в тоя ред на мисли в нарушение разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН - относно издадения АУАН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН - по отношение на издаденото наказателно постановление, в същите напълно липсва законосъобразно посочване на нарушената законова разпоредба, като и в двата акта поведението на жалбоподателя е грешно квалифицирано като нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредбата при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, а според, ал. 1 - полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Видно от посочените разпоредби, същите не въвеждат задължения за изпълнение на полицейски разпореждания, а се регламентира правото на полицейските органи да осъществяват своите служебни задължения като издават разпореждания спрямо посочените от закона субекти. Едва нормата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, която гласи, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му, създава задължение на посочения от закона кръг субекти да изпълняват разпорежданията на полицейските служители. Безспорно в настоящия казус св. Н. и Д. са полицейски орган – същите са служители на РУ на МВР Свищов, което не се спори от жалбоподателя, в инкриминираната вечер същите са били облечени с полицейска униформа и жилетки, носели са баджове, пътували са автомобил обозначен с полицейски знаци, както и са се представили на лицата спрямо които са извършвали проверка. Тяхно право е било да проверят водача на неправилно паркирания автомобил и да изискат документите му за проверка. Тъй като същият е отказал да представи такива, тяхно право е било да установят самоличността му в полицейското управление. Отказът му да се качи в полицейския автомобил е основание за задържането му и отвеждането в управлението. В случая както и по-горе бе казано са извършени нарушение на  разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението му и която сочи, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, следва да бъде санкционирано. За второто нарушение – това по чл.264, ал.2 от ЗМВР, законът предвижда, че който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Посочвайки в АУАН и в НП, че е извършено нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР АНО е извършил нарушение на административнонаказателните правила, тъй като „нарушена законова разпоредба“ по смисъла на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН съставлява определено правило за поведение, към което субекта е задължен да се придържа. Посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените такива, доколкото липсва посочване на нарушената законова разпоредба, съответно - нарушено е правото на жалбоподателя да научи за какво нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност. Същевременно разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и на чл. 264, ал. 2 от  ЗМВР се посочват едва в издаденото наказателно постановление, което е отделно основание за отмяна на атакувания акт.

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №76/21.08.2017г. на Началник РУ на МВР Свищов, с което на В.Д.Х., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

 

                                                                   РАОНЕН СЪДИЯ: