П Р
О Т О
К О Л
Град София, 15 февруари 2021 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ |
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КРЪНЧЕВА ЧНД № 4294 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 14.55 часа, се
явиха:
/Във връзка с обявената към
настоящият момент в Р България извънредна епидемична обстановка, свързана с
разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед №
РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото
производство се разглежда посредством онлайн двупосочна аудио и видео връзка
чрез програма „Skype“,
в 5–а заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ
Й.Д.П. – присъства в помещение в
СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
В съдебна зала се
явява адв.М.Д. – от САК – преупълномощена
от упълномощения защитник на осъдения П. – адв.М.Т. – от САК, за
представителство по настоящото производство, с представено в тази връзка по делото пълномощно.
Другият упълномощен
защитник на осъдения П. – адв.М.Т. – от САК – редовно призована, не се явява.
Адв.Д.: Адв.Т. е служебно ангажирана в СпНС.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, се представлява
от процесуален представител М.М. – Инспектор
IV степен
„Режимна дейност“ при в Затвора–гр.София, с представено по делото пълномощно, присъстващ в помещението на
СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з.
ОСЪДЕНИЯТ
Й.Д.П.: Чувам и виждам добре всичко.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Чувам и виждам добре всичко.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на
страните и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в
днешното с.з.,
О
П Р Е Д Е Л И
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА
ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА изискан и постъпил писмен отговор от Началника на
Затвора – гр. София, с приложена към него документация, отразяваща отговор на
всички поставени от съда въпроси, въз основа на определение от предходното
с.з., а така също и актуална справка от СЦЗ относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на
осъд. Й.Д.П.
наказание „Лишаване от свобода“.
Във връзка с постъпила молба от
осъдения П., за изискване на становище относно поведението му в Болницата на
затвора, където пребивава, СЪДЪТ
ДОКЛАДВА и постъпил писмен отговор от СЦЗ, рег.№ 278223 от 12.02.2021 г., които документи ПРЕДЯВИ на прокурора и на защитата
– за запознаване и становище, а съдържанието на същите – РАЗЯСНИ на останалите
страни.
ПРОКУРОРЪТ:
Запознах се. Да се приемат.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.:: Запознат съм. Да се приемат.
Адв.Д.:
Запознах се. Да се приемат.
ОСЪДЕНИЯТ
Й.Д.П.: Запознат съм, да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ НАМИРА, че така постъпилите писмени отговори от
Затвора – гр. София, ведно с приложените към тях документи, са относими към
предмета на делото, в който смисъл същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства, изисканите и постъпили
такива, а именно – писмен отговор от
Началника на Затвора – гр. София – входиран в СГС под № 276248/09.02.2021 г., с
приложени към него – актуален доклад
от ИСДВР, от 03.02.2021 г.; препланиран план
на присъдата от 02.02.2021 г.; докладна
записка от инспектор „Пробация“ при Затвора – гр.София, от 05.10.2020 г.; докладна записка от инспектор „Пробация“
при Затвора – гр.София, от 16.10.2020 г.; списъци
за посещаемостта на беседите, провеждани от църква „Мисията“ от страна на
осъденото лице; актуална експертна
оценка относно психичното и емоционално състояние на осъдения П., от
психолога при Затвора – гр. София; писмен
отговор, входиран в СГС под № 278223
от 12.02.2021 г., както и актуална справка от Затвора – гр. София – рег. №
357/15.0.21 г., относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъд. Й.Д.П.
наказание „Лишаване от свобода“.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
Адв.Д.:
Няма да соча доказателства, нямаме доказателствени
искания.
По
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото
писмени доказателства.
След
като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства,
нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Към момента молителят не се е
поправил, поради което отсъства задължително условие по чл.70 НК за неговото УПО.
Моля да отхвърлите молбата му, като неоснователна.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на
Началника на Затвора–гр.София, също е отрицателно. Налице е само първата
предпоставка за УПО. По отношение на втората предпоставка, от наличните
документи не може да се направи обоснован извод за настъпила трайна тенденция
за поправяне и превъзпитаване, с оглед целите заложени в чл.36 НК. Моля да
оставите молбата на осъдения без уважение.
Адв.Д.:
Моля да уважите молбата на осъдения за УПО. Видно от справката от СЦЗ, П. е
изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание. Налице е и втората
предпоставка за поправяне на осъдения, тъй като в оценката на същия и в двата
доклада от Затвора, са посочени повече положителни промени в осъдения,
отколкото отрицателни. Следва да се отчете, че П. не е бил трудово ангажиран през
времето на изтърпяване на наказанието единствено поради факта, че
здравословното му състояние не е позволявало да му предложат подходяща работа,
въпреки изразеното желание за това. Също така, П. е имал желание да се обучава,
но не е имал възможност поради независещи от него причини, а именно, че има
завършено средно образование. Посочено е, че проявява самоинициативи, посещава
религиозни курсове при пастор, дори е участвал в конкурс, за което е награден
през м.10.2020 г. В справката се вижда, че посещенията при пастора са редки във
времето, но моля да отчетете обстоятелството, че предвид епидемиологичната
обстановка в страната, тези посещения са били временно преустановени, но не по
негова вина. Считам, че заключението в доклада не е обективно – не става ясно
на какво основание е изведено заключението от 03.11.2020 г., както и в този от
03.02.2021 г., че целите на наказанието не са постигнати при П., при положение,
че в обстоятелствената част на същия се посочва, че П. поема отговорност за
своето деяние и вредния ефект от поведението си; включва се във всички възможни
инициативи; спазва реда и дисциплината; емоционално уравновесен е. Посочва се,
че единственото му дисциплинарно наказание е от 08.05.2020 г., след което, на
29.10.2020 г. е награден. Прави впечатление, че и в двата представени доклада,
само информативно се посочва, че му е наложено наказание, но не и за какво
дисциплинарно нарушение, което също сочи за необективност на доклада. Следва да
се отбележи, че при първоначалното му приемане в затвора, видно от първоначалния
план на присъдата, П. е бил много мотивиран да спре извършването на
правонарушения и е декларирал мотивация за промяна на криминалното си поведение.
Стриктно е изпълнявал всичко, което му е възложено в този план, въпреки, че
заключението на длъжностното лице е, че в случая не са изпълнени целите на
наказанието. Считам, че заключението е в противоречие с изложеното в обстоятелствената
част на доклада. Видно, оценката на риск от рецидив е намаляла, П. изпълнява
всичко от плана си, но все пак заключението е негативно. Не става ясно и какво
е наложило препланиране на първоначалния план, при положение, че е изпълнявал всичко
от първия такъв. Прави впечатление и предвидената продължителност за изпълнение
на плана, която надвишава срока на присъдата му – навсякъде е сочена
продължителност на мерките за 1 година, а на него му остава по–малко от 1
година за изтърпяване на наказанието. В оценката на затворническата администрация
се посочват проблемни зони, но за тях се посочва, че са били налице към момента
на постъпването на П. в затвора, но не и към настоящият момент. Защитата няма
как да не отбележи, че извода в доклада от 03.02.2021 г. относно проблемните
зони, а именно – отношение към правонарушението, сочи, че П. изказва съжаление
за допуснатото правонарушение. Налице е и противоречие мужду изводите в доклада
и описаното в експертната оценка на психическото състояние на П. – в доклада е
посочено, че е налице завишена самооценка и, че е лесно податлив на
манипулации, а в експертната оценка се сочи, че П. е с добре очертани граници
на „Аз“–ът и преобладаващо неподдаване на манипулации и внушения. Сочи се, че е
с невръждебни нагласи и готовност за сдържане на проява на агресия, и добро
владеене на гнева.
Предвид горното, моля да уважите молбата
на П. за УПО, като отчетете обстоятелството, че ако здравословното му състояние
позволяваше да работи, то към момента същият щеше да е изтърпял наказанието си
и, че именно здравословното му състояние го поставя в по–неблагоприятно
положение от останалите лишени от свобода.
ОСЪДЕНИЯТ Й.Д.П. /в своя защита/: Подкрепям казаното
от защитника ми. Смятам, че бях добър затворник, организирах множество конкурси
на територията на 3 етаж на болницата, където се намирам от 20 месеца. Това
беше преди 6 месеца, когато здравословното ми състояние беше по–добро; в
момента здравословното ми състояние е много тежко, ставам рядко. Относно наказанието
за 6–те кутии цигари – тези цигари бяха в мен защото, тъй като не се чувствах
добре, ги давах за да ми почистват спалното помещение. В момента не съхранявам
цигари, съжалявам, осъзнавам грешката си, че съм съхранил тези цигари. Самият
аз съм непушач, обясних го на Директора на Затвора, но той каза, че това зависи
от ИСДВР. Имам семейство, 3 малки деца, навън ще съм по–полезен за тях, поради
което моля да постановите УПО.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Й.Д.П.: Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и
възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1 НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от осъдения Й.Д.П., подадена чрез неговия защитник адв.М.Т.
– от САК, с правно основание чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на
условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице,
от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“.
В
днешното съдебно заседание, представителите на СГП и СЦЗ изразяват тъждествени
становища, относно неуважаване на така депозираната молба.
В
конкретика, прокурорът счита, че молителят не се е поправил, което обосновава
отсъствието на задължителното условие за УПО.
Процесуалният
представител на СЦЗ изтъква, че е налице само първата предпоставка за УПО,
доколкото от доказателствата по делото не може да се приеме, че е налице
трайност в тенденцията на осъдения за неговото поправяне. Сочи, че целите на
наказанието не са изпълнени, поради което моли молбата на осъдения да бъде
оставена без уважение.
В
обратен синтез е изложението на защитата, която заявява, че са налице и двете
предпоставки за УПО на П.. Излага, че предвид тежкото си здравословно състояние,
П. е бил лишен от възможност да осъществява трудова дейност, както и да се
обучава, доколкото е със завършено средно образование, които обстоятелства го
поставят в по – неблагоприятно положение спрямо останалите лишени от свобода. Посочва,
че от становищата на затворническата администрация се установяват достатъчно
положителни данни за П. – предвид включването му в различни прояви в местата за
лишаване от свобода, изпълнителност, уравновесеност при осъдения, с оглед на
което изтъква, че е налице задълбочено противоречие между изложеното в доклада
на ИСДВР по отношение тези положителни данни за осъдения и извода за необходимост
от продължаващо провеждане на корекционна дейност спрямо П.. Сочи, че осъденият
е осъществявал стриктно всички цели и задачи, заложени в плана на присъдата му,
като счита за неправилно заключението на затворническата администрация, относно
неизпълнение целите на наложеното на П. наказание, доколкото изложените иначе
положителни данни за него, сочат на позитивна тенденция в развитието на личността
и поведението на осъдения, както с оглед понижаване оценката на риск от
рецидив, така и с оглед наличната положителна промяна в дефицитните зони за
осъденото лице. Моли, с оглед тежкото здравословно състояние на осъдения и
данните за неговото трайно поправяне, молбата на П. за УПО да бъде уважена.
В
своя защита и в последната си дума, осъденият П. сочи, че през целия период в
затвора е бил добър затворник, като твърди, че по негова самоинициатива са били
провеждани множество конкурси на територията на болничното заведение в СБАЛЛС,
където пребивава повече от 20 месеца. Изтъква съображения по повод
неоснователност на наложеното му наказание, във връзка с притежание на цигари в
затвора. Моли за УПО, доколкото счита, че с живота си извън местата за лишаване
от свобода, ще бъде повече полезен както за себе си, така и за семейството си.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият Й.Д.П. е постъпил в Затвора – гр.София на 22.06.2019
г., когато по отношение на същия е било приведено в изпълнение наложеното му
наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“, определено му въз основа
на постановена от РС–Елин Пелин присъда по НОХД № 210/2011 г. по описа на РС –
Елин Пелин, с която П. е осъден за извършени от него престъпления по чл. 152, ал.3,
т.1, пр.1, вр.1, т.2, пр.1 и пр.2, вр.20, ал.2, вр. ал.1 НК и по чл.150, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, за които и на основание чл.23, ал.1 НК, с така
постановената първоинстанционна присъда, потвърдена впоследствие с решение на
СОС от 21.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 230/16 г. по описа на Софийски
Окръжен Съд, му е било определено първоначално едно общо наказание, в размер на
6 години „лишаване от свобода“, което общо наказание е било намалено, въз
основа на Решение № 496 от 30.11.2016 г. на САС, НО, 8 състав, постановено по
НД № 846/16 г. по реда на Глава 33 НПК, по реда на възобновяване на воденото
спрямо П. наказателно производство – от 6 на 4 години „лишаване от свобода“.
Съгласно
приложените по делото материали, в частност – приобщената в днешното с.з.
актуална справка от СЦЗ относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по
отношение на П. наказание, се установява, че към момента осъденият е изтърпял
фактически наказание в размер на 3 години, 2 месеца и 4 дни, който срок съотнесен към нормата на чл.70,
ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният случай, с оглед квалификацията на
престъпленията, за които П. е осъден, следва да се приеме за относим досежно
наличието на първата формална предпоставка за постановяване на УПО, доколкото П.
е изтърпял много повече от половината от наложеното му наказание в размер на 4
години „Лишаване от свобода”, като остатъкът, който следва да се търпи към
днешна дата, се равнява на 9 месеца и 26 дни.
От
доказателствените материали по делото, с оглед преценката наличието на
останалата материално–правна предпоставка за постановяване на УПО, а именно – дали
изтърпяната част от наказанието е оказала необходимата за изпълнение целите на това
наказание поправително въздействие спрямо П., СЪДЪТ черпи изводи за наличие на известна тенденция за положителна
промяна в поведението на осъдения, въз основа на приложените становища от затворническата
администрация и доклади от ИСДВР, а така също и от експертната психологическа
оценка на П. от 08.02.2021 г. Така, в изготвения актуален доклада от ИСДВР, освен
житейската история и правния статус на П., както и здравословното му състояние,
което очевидно е сериозно, доколкото П. е с „Аневризма на мозъка; Полиневропатия
и е диабетик на инсулин“, се отчита, че при осъдения липсва дълга история на
противозаконни прояви. Същият не скрива, че е осъждан, като видно от
свидетелството за съдимост, приложено по делото, преди присъдата, която П. търпи
към сегашния момент, същият е осъждан трикратно за други престъпления от общ
характер. В приложените доклади от ИСДВР се отчита, че П. избягва конфликтни
ситуации и физическа саморазправа; с добра адаптация е; уравновесен
емоционално, с интелект съотвестващ на възрастта и общността. Сочи се, че П. проявява
инициативи и желание за трудово ангажиране, но здравословното му състояние е
пречка да бъде осигурена подходяща трудова реализация в затвора. Доколкото П. е
завършил средно образование, този факт се явява и пречка същият да бъде включен
в образователен клас, независимо от желанието му да се обучава. Сочи се, че корекционната
работа спрямо П. е била насочена главно към преосмисляне на криминалното му
поведение; към формиране на социални и приемливи форми на поведение;
съхраняване на социалните и семейни отношения; промяна в уменията за мислене,
чрез разпознаване на житейските си проблеми и търсене на успешно и
законосъобразно решение. От приложените планове на присъда се установява, че по
време на престоя в Затвора – гр. София, при П. се отчита известна положителна
промяна, доколкото същият заявява желание за такава; поел е отговорност за
вината си, но в недостатъчна степен осъзнава причината, довела до извършването на
престъплението. Отчита се, че П. декларира мотивация за промяна на криминалното
си поведение единствено с цел облекчаване на престоя си в затвора. В приложената
оценка от психолога в СЦЗ се посочва, че П. изпитва тревожност заради
здравословното си състояние; предпазлив е в поведението си; избягва конфликти,
с желание за дистанциране от проблемите е. Сочи се, че същият е с известна
вътрешна неувереност, със заявена готовност за преобладаваща добронамереност
към другите лишени от свобода и хора от обграждащата го сфера. В експертната
оценка на психолога се сочи, че при П. към момента няма същински нива на
депресия; няма преобладаващо ниво на стрес и тревожност, единствено има такава,
с оглед недоброто здравословно състояние на същия.
Същевременно,
независимо от цитираните по–горе положителни данни от провежданата корекционна
работа по отношение на П., СЪДЪТ не
установява по убедителен начин наличието на втората предпоставка за УПО –
достатъчно данни за трайно и устойчиво поправяне на осъдения. В тази връзка СЪДЪТ отчита, че в докладите на затворническата
администрация се посочва, че проблемните зони при П. остават налични и към
момента – така в зона „настоящо правонарушение“ се отчита, че при постъпването
си П. категорично е отричал своята вина и не е изразявал емпатия, като счита
присъдата си за несправедлива – зона, която до настоящият момент няма данни да
е повлияна положително и да са отчетени позитиви промени по отношение нагласите
и отношението на П. към противоправното му минало поведение. Положителни
промени се отчитат в зона „отношение към правонарушение“, доколкото П. е приемал,
но не в пълна степен отговорността за своето деяние и вредния ефект за себе си,
което говори за инертност и невзета поука за допуснатите грешки в миналото, а
след провежданата корекционна работа в тази зона се посочва, че П. е проявил
съжаление за допуснатото правонарушение, както и вредите, които е причинил. В зона
„умения за мислене“ се сочи, че П. е непоследователен в решенията си; не прави
достатъчно за успешно решение и недефинира ясно стъпките си, които трябва да
предприеме; не предвижда някои от последствията, склонен е към краткосрочни
решения и проявява импулсивност – не е в състояние да премисля правилно нещата
и действията си. Вследствие провежданата корекционна работа в тази зона се
отчита, че П. заявява старание да дефинира житейските си проблеми, както и да
установи приоритети, предвид настоящото си положение. В този смисъл СЪДЪТ обоснована, че дефицитните зони
при осъдения не са изцяло преодолени, нагласите за законосъобразен начин на
живот при него не са осмислени устойчиво и разумно, с оглед на което и
продължава да е налична нуждата от по-смислена и неповърхностна възпитателна
дейност спрямо конкретния осъден, за да бъде постигнато целеното изцяло
позитивно поведенческо проявление при него.
СЪДЪТ отчита, че действително
здравословното състояние на П. е сериозен фактор, който е препятствал
възможността същият да осъществява трудова дейност в затвора, и на тази
плоскост размерът на наказанието да бъде сериозно занижен. Същевременно, в
първоначалния доклад се отчита, че същият е проявявал интерес и желание да
посещава религиозни курсове на църква „Мисията“, за което съдът изиска
съответни доказателства, и от приложените в днешното с.з. списъци на посещенията
на лишените от свобода в тези курсове става ясно, че всъщност посещенията на П.
са били инцидентни, спорадични, което сочи на едно повърхностно и неудовлетворително
отношение към посочената програма за въздействие, която би могла да способства
за неговата личностна зрялост и позитивна тенденция на смислено развитие, на
което отношение същевременно здравословното състояние не е фактор, който би
могъл да рефлектира неблагоприятно върху участието на осъдения в този курс и
възможността за това участие. Противоепидемиологичната обстановка в страната не
се възприема от съда като пречка П. да участва в сочения курс, доколкото такива
данни не са заявени от затворническата администрация, а с оглед спецификата на
местата за лишаване от свобода и приложените в днешното с.з списъци на
посещенията, тези курсове са провеждани регулярно, като участието на П. в тях,
както бе отчетено по-горе, е съвсем инцидентно.
В
приложените доклади от ИСДВР се отчита действително положителна инициатива от
страна на П. по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, доколкото
същият е участвал в конкурси по повод празници на Р България със стихотворение,
за което е бил поощрен със Заповед № 339 от 29.10.2020 г. на Началника на
Затвора – гр. София, с награда „Писмена похвала“.
Същевременно,
СЪДЪТ отчита един сериозен отрицателен
факт в поведението на П. по време на пребиваването му в Затвора – гр. София – независимо,
че същият 20 месеца пребивава в болницата на СЦЗ, СЪДЪТ констатира, че дори и в
това място, е държал забранени вещества – цигари, за което е бил наказан със
Заповед № 190 от 08.05.2020 г., наказанието за което дисциплинарно нарушение, с
оглед разпоредбата на чл.109 ЗИНЗС, към настоящият момент следва да се счита
като валидно. Обясненията на осъдения за това, че не е знаел, че тези предмети
– държаните от него цигари, са забранени за притежание в местата за лишаване от
свобода, СЪДЪТ възприема за неоправдателни, доколкото при постъпването си в
затвора, всеки осъден следва да е наясно с режимните изисквания и със строгите
правила, въведени от ЗИНЗС, спазването на които следва да има утвърдителна
линия на поведение от страна на осъденото лице.
Независимо
от изложеното от защитата, че са налице противоречия по отношение аргументите в
обстоятелствената част и заключителната на актуалния доклад на ИСДВР по
отношение поведението на П., СЪДЪТ
не намира такива сериозни противоречия, които да очертават неизясненост на
фактите по отношение на личностният и поведенчески показ на П. в затвора.
Напротив, напълно синтезирано и добросъвестно ИСДВР е изложил както
положителните данни за поведението на П., така и отрицателните зони при него, по
отношение на които счита, че следва да бъде провеждана и занапред корекционната
работа.
Изложеното
от страна на П., че по време на престоя си в болницата на Затвора е проявявал
самоинициатива, по никакъв начин СЪДЪТ
не отчита като доказано от приложените писмени документи – сочи се единствено,
че в болничното заведение администрацията е предприела необходимото медицинско
наблюдение и медикаментозно лечение по отношение на П., с оглед тежкото му
здравословно състояние, като заявеното от него, че същият в продължение на дълги
месеци е организирал множество конкурси, не се подкрепя от приложената от затворническата
администрация писмена документация.
СЪДЪТ приема, че липсват категорични
доказателства за трайно поправяне на П. въз основа на провежданата корекционна
работа спрямо него до момента. Факт съществен за негативното произнасяне от
страна на съда по отношение молбата на П. за УПО, се явяват и данните за
съдимостта на същия, с оглед приложеното свидетелство за съдимост към досието,
видно от което същият и преди това деяние, за което в момента търпи наказание
„лишаване от свобода“, е бил осъждан за престъпления от общ характер,
наказанията за които очевидно не са повлияли напълно положително върху
нагласите на осъдения, доколкото същият към момента пребивава в затвора, за
извършена от него престъпна деятелност, изключително укорима с оглед
посегателството срещу неприкосновеността на лице от женски род, на млада
възраст, по смисъла на чл.152, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.150 НК, които факти
сочат на една особено порицаема и крайно
тежка степен на обществена опасност на деянието, за което П. е осъден и което
наказание търпи в момента.
В
заключение, СЪДЪТ приема, че изводите
на затворническата администрация по отношение необходимостта от продължаване на
корекционната работа спрямо П., следва да бъдат споделени като правилни, с
оглед и на приложените планове на присъдата, и най-вече този от 02.02.2021 г., в
който са поставени цели и задачи за изпълнение в насока положително повлияване
нагласите при осъдения за недопускане на криминално поведение и противоправни
действия, с оглед на което поправителната работа спрямо осъдения следва да
продължи, за да бъде стабилизирана неговата личностна и поведенческа линия на
живот при свободни условия.
С
оглед гореизложеното, СЪДЪТ НАМИРА,
че осъдения П. не е демонстрирал изрядно поведение, което да обоснове извода за
неговото трайно и устойчиво поправяне – факти, отчитащи се както от извършеното
от него дисциплинарно нарушение, което продължава към настоящият момент своето отрицателно
следствие, така и от справката му за съдимост, от която е видно, че П. е
осъждан и в минало време за тежки престъпления от общ характер. Предоставената
му единствена награда в местата за лишаване от свобода, не може да обслужи
извода на съда за наличие на предпоставка, обосноваваща условия за УПО. СЪДЪТ не отчита категоричен и
безусловен положителен ефект от въздействието на така наложеното спрямо П. наказание
„лишаване от свобода“, като с оглед всички изброени съображения и все още
налични дефицитни зони при него, по отношение на които следва да продължи корекционният
процес, като съобрази и минималния спад на оценката на риск от рецидив и от
вреди, които към настоящият момент продължават да бъдат със средни стойности, и
въз основа на които и режимът по отношение на П. не е променен от „строг“ на „общ“,
СЪДЪТ счете, че не може да бъде
изведен извод за изискващото се настъпило позитивно поправяне на П. в цялост.
СЪДЪТ намира, че с оглед изпълнение
целите на наложеното по отношение на П. наказание, генералната и специална
превенция на това наказание, следва да бъде оказано едно по–сериозно
предупредително и възпитателно въздействие по отношение на осъдения, за да може
същият да осъзнае поуката си от противоправното поведение в миналото си и да
има изразена готовност за бъдещо законосъобразно поведение, за дефиниране на
житейските си проблеми в цялост и за установяване на приоритетите си предвид
един законоприемлив начин на живот.
В
този смисъл, СЪДЪТ НАМЕРИ, че молбата
на осъдения се явява неоснователна, воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ без уважение молбата на осъдения Й.Д.П.
– роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, с българско гражданство, женен /по
негови данни с две деца/, осъждан, със средно образование, месторабота преди
задържането – като арматурист, жител и живущ:*** – за УПО от изтърпяване на остатъка от наложено спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, а именно – остатък в размер на 9 месеца и 26 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в 7 –
дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 16.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: