Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т.
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията Т.
гр.дело №3932 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 483,91 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 84,35 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Й.Т.Н.,
ЕГН **********,***, в която се твърди,
че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№1890/17
по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК
е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите
по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес *** с аб.№***.
Твърди, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка
за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма "***. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “***по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са:
енергия, отдадена от сградна инсталация- 468,86 лв., услуга дялово
разпределение- 15,05 лв. Твърди, че в имота на ответника няма монтирани ИРУ,
водомер и шранг-лира.. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което
да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 483,91
лева за главница за периода 01.02.2014г. – 31.01.2017 г. и лихва върху
главницата в размер на 84.35 лева за периода 03.04.2014 г. до 13.03.2017 г. и
законната лихва върху главницата от 17.03.2017 г. до изплащане на вземането, за
които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1890/2017г. по описа на
ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в оспорва изцяло иска на Топлофикация, тъй като е
изключено в жилището на ответницата
централното отопление през 2002г. Твърди, че многократно съпругът на ответницата Д.Г.Н.е изпращал
възражения във връзка с такса сградна инсталация, но не са получавали отговори.
Твърди, че има разминавалия в изчисляване на куб.метри, които се начисляват
върху 248куб.метра, а не отопляем обем 210.39 куб.метра. Прилага скица,
заверена от „Социалинвест"-гр.Плевен, според която твърди, че обема е
210,39куб.м. Твърди, че са на последния етаж, изключени, демонтирани радиатори
и останалите тръби в апартамента са винаги били студени и са се отоплявали на
дърва с инсталация на водна риза. Счита за недопустимо да плаща сградна
инсталация при условие, че дори и през тръбите не минава топла вода. Излага
съображения, че съгласно закона за защита на потребителя -чл.62, ал.1,
доставката на стоки или предоставянето на услуга на потребителя срещу заплащане
без изрично и предварително искане от негова страна е забранено, а съгл.2 когато
потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и
предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи
заплащане на стоката или услугата на този, което я е изпратил или предоставил,
а липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова
страна. Излага съображения, че според чл 111 ,,б' В ЗЗД с изтичане иа три
годишна давност се погасяват вземания за наем, за лихви и за други периодични
плащания, каквото е и плащането по договора за топлинна енергия. Счита, че в
конкретния случай по давност са погасени всички претенции от ищеца вземания за
три години преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди, че издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1890/2017г.. I състав по описа на ПлРС е за сумата 913,98лв.,
представляваща главница за периода от 01.01.2013г. до 31.01.2017г., сумата
243,11лв,, представляваща лихва за забава за периода от 04.03.2013г. до
13.03.2017г., която включва както горните суми, така и суми, представляващи
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2013г.-01.02.2014г. и лихва за забава за периода от 04.03.2013г. до
03.04.2014г. Твърди, че сумите за тези периоди са погасени по давност, поради
което не ги дължи. Твърди, че ищецът не ги претендира с предявения
установителен иск, поради което моли частично да бъде обезсилена издадената
заповед за изпълнение. Възразява срещу искането за присъждане на разноските по
делото, тъй като с действията си не е станала причина за завеждане на делото.
Поради тази причина, моли разноските по това дело да се възложат на ищеца на
основание чл.78, ал.2 от ГПК. Алтернативно, в случай, че не бъде уважено
това искане, по отношение на заплатените
юристконсултски възнаграждения за заповедното и исковото производства прави
възражение за прекомерност.
По делото е
конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца "***със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК ***, с адрес на офис ***, което не взема становище.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и този факт се признава имплицитно в отговора на исковата молба от ответницата Й.Т.Н., че е собственик през процесния период на процесния топлоснабден имот – ***, находящ се в ***.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По делото е представен чертеж, заверен от неизвестно лице и подпечатан с печат с фирма ***Плевен, като вярно с оригинала, от който не се установявават относими по делото факти. На чертежа има отразени стаи от жилище, с посочени размери, за които не може да бъде установено дали отразяват процесния апартамент. Не се установява по делото и в какво качество чертежа е заверен от неизвестно лице и подпечатан с печат с името на посочената фирма.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че неплатеното задължение на отвтеника за топлинна енергия за периода от 01.02.2014г. до 31.01.2017г. е в общ размер от 483,91 лв. главница/ 468,86-ТЕ за сградна инсталация и 15,05 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.03.2017г. е в размер на 85,10 лв.
Съдът възприема заключението на съдебно-топлотехническата експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че до сградата, в която се намира процесния топлоснадбен имот, през процесния имот е доставяна топлинна енергия, в количества, съгласно отчета на топломера, монтиран в абонатната станция. Дяловото разпределение е извършвано съгласно Методика за дялово разпределение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Отопляемият обем на процесния топлоснабден имот е 248,04 кв.м., пресметнат съгласно предоставената техническа документация от собствениците в топлоснабдената сграда.
Съдът възприема заключението на съдебно-строителнотехническата експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че процесния топлоснабден имот е с пълен отопляем обем, в това число общи части от 248,65 кв.м., а обемът на жилището без общите части и без входното антре е в размер на 211,64 кв.м.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 483,91 лв.:
Не е
спорно между страните и този факт се признава имплицитно в отговора на исковата
молба от ответницата Й.Т.Н., че е собственик през процесния период на процесния
топлоснабден имот – ***, находящ се в ***.
Съдът
намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия.
Съгласно
редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е
видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на
общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на
ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата
на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право
върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор
за топлоснабдяване.
Не е
спорно между страните и се установи, че собствения на ответника имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от
ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва
да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както
се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния
съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща
част по предназначение,от която никой не може да се откаже,поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът
намира за неоснователни развитите съображения от ответника по делото, че в
настоящия случай става дума за непоискана услуга по смисъла на чл.62 ЗЗП,
поради което не дължи заплащането й. Според
чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните
собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават
"потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след
изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на
топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за
нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за
лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение
на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение
за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването
към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват
топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води
до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти,
те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се
част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички
собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната
услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната
инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не
води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите необходими
разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния
резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане
на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото
прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно
третиране именно на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази
гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на
чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са
развити съображения от проф.д-р И.Р.. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на
ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
По
изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по делото
доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание.
Ответницата
е оспорила правилното разпределение на доставената до абонатната станция
топлоенерия и в частност разпределението на топлоенелгията за сградна
инсталация. Твърденията на ответницата са, че отопляемия обем на процесния
топлоснабден имот е по-малък от този, за който е изчислена припадащата се на
ответницата част от топлоенергията за сградна инсталация. От приетите по делото
заключения на трите експертизи се установи, че отопляемия обем на процесния
топлоснабден имот е 248,64 куб.м., а в ищцовото дружество, се начислява енергия
за сградна инсталация на процесния имот за 248,04 куб.м.От неоспорените справки,
както и от съдебно-счетоводната експертиза се установи, че дължимата и незаплатена
сума за доставена до собствения на ответника топлоснабден имот, топлоенергия,
която е само за сградна инсталация и такса разпределение е в размер на 483,91
лв. за периода от 01.02.2014г. до 31.01.2017г., за която сума искът следва да
бъде уважен.
Направеното
възражение за погасяване на вземането по давност касае период, преди предявения
в настоящото производтво, поради което е неотносимо и не следва да бъде
разглеждано. Няма пречка в производството по установяване на вземането по
издадена заповед за изпълнение, вземането по издадената заповед за изпълнение
да бъде предявено частично, какъвто е настоящия случай.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 84,35 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Това се установява и от чл.31 от Общите условия. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установи от представените по делото справки, приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че
лихвата за забава за периода, считано от дата на изпадането в забава 03.04.2014г.
до 13.03.2017г. е в размер на 84,35 лв., за която сума следва искът да бъде
уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 36,88 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещи лица размер на 475,00 лв./75,00
лв.+100 лв.+300лв./ съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Й.Т.Н., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 483,91 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.02.2014г. до 31.01.2017г., в едно със законната лихва от 17.03.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1163/20.03.2017г. по ч.гр.д.№1890/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Й.Т.Н., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 84,35 лева, представляваща лихва за забава върху 483,91 лв. за периода 03.04.2014г. – 13.03.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1163/20.03.2017г. по ч.гр.д.№1890/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Й.Т.Н., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 36,88 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.1890/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.Т.Н.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 475,00 лв. направени по
делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещи лица.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца "***със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ***, с адрес на офис ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: