№ 3278
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100114096 по описа за 2021 година
прецени:
Делото е образувано по предявен от "Е." ЕООД гр. София срещу А.та на
Министерството на вътрешните работи гр. София частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 73 ал. 1 предл. 3 от Закона за собствеността, увеличен с
молба от 06.10.2022 г. (л. 116), за заплащане на обезщетение в размер на 100
000 лева, като част от претенция за 144 000 лева, за ползите, от които
ответникът е лишил ищеца от ползите от собствените му 2 бр. кабини за
преводачи "Евростандарт", чрез тяхното владение.
Пълномощникът на ищеца „Е.“ ЕООД гр. София излага, че през 2008 г.
по искане и за сметка на ищеца, на територията на ответника А. на МВР в
зала „Европа“ била монтирана един брой кабина за преводачи „Евростандарт
160х160х200, алуминиева конструкция с размери 2х(160х160х200). По-рано,
също по искане и за сметка на ищеца, била изработена, доставена и
монтирана кабина за преводачи „Евростандарт 160х160х200“, алуминиева
конструкция. След монтирането ищецът ползвал необезпокоявано
собствените си кабини, като ги е отдавал под наем, включително на
ответника. В началото на 2016 г. ответникът спрял достъпа на управителя и
едноличен собственик на капитала на дружеството ищец до кабините.
Пълномощникът на ищеца твърди, че от 2016 г. кабините се ползвали от
ответника без основание за собствени нужди и ищецът не могъл да ги
стопанисва, поддържа, отдава под наемв и да реализира доходи от тях. През
2017 г. ищецът предявил срещу ответника ревандикационен иск, по който
било образувано гр.дело № 30001/2017 г. на СРС. С решение № 559394 от
11.12.2018 г. съдът признал за установено, че ищецът „Е.“ ЕООД е
собственик на двете кабини и осъдил ответника „А. на МВР“ да предаде
1
владението върху кабините.
Пълномощникът на ищеца твърди, че ответникът от началото на 2016 г.
е използвал процесните кабини без основание и продължавал да ги ползва
към датата на исковата претенция. Ищецът твърди, че наемната цена за
ползването на кабините от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г. била 144 000 лева.
На основание изложеното, с исковата молба и молба от 06.10.2022 г.
пълномощникът на ищеца прави искане до съда да осъди ответника „А. на
Министерството на вътрешните работи“ да заплати на ищеца „Е.“ ЕООД сума
от 100 000 лева частичен иск от претенция за 144 000 леваобезщетение за
неоснователно ползване от ответника на един брой кабина за преводачи
„Евростандарт 160х160х200, алуминиева конструкция с размери
2х(160х160х200) и един брой кабина за преводачи „Евростандарт
160х160х200“, алуминиева конструкция с размери (160х160х200), находящи
се на територията на А.та на МВР за периода от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът А. на МВР гр. София чрез процесуалния си представител
оспорва иска със следните възражения:
- възражение за наличие на основание за ползване на кабинките за
превод, които ответникът до 2016 г. смятал за негова собственост;
- възражение за липса на покана от ищеца за заплащане на
обезщетение за неоснователно ползване;
- възражение за завишеност на претендираните суми за обезщетение и
оспорване обективността на представената от ищеца оценка;
- възражение за липса на реализиран приход от ответника за периода
18.11.2016 г. – 18.11.2021 г. в претендираните от ищеца размери;
- възражение за погасяване на претенцията по давност.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното:
Между страните не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване с
доклада по делото, че описаните кабини за преводачи се намират на
територията на ответника А.та на МВР, били заприходени на кабините за
преводачи от ответника през 2016 г. и включени в инвентаризационната книга
при ответника през 2017 г. Правото на собственост на ищеца „Е.“ ЕООД e
безспорно установено с решение от 11.12.2018 г. по гр. дело № 30001/2017 г.
на СРС, постановено по предявен от ищеца срещу ответника иск по чл. 108
ЗС. По делото не се спори се признава от ответника А. на МВР и се
установява от приложената покана, че след влизане в сила на решение от
11.12.2018 г. по гр. дело № 30001/2017 г., с което е уважен
ревандикационният иск, кабините са продължили да бъдат във владение на
ответника.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, която е
определила размера на месечния наем за двете кабини 3402 лева.
2
Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи на
първоинстанционния съд:
Държането на вещите от ответника А. на МВР, ведно с обективираните
от ответника действия – заприходяването на вещите през 2016 г. и
включването им в инвентаризационните описи през 2017 г. , означава, че
фактическата власт, установена от ответника, е била с намерение да държи
вещите като свои. Намерението за своене се потвърждава и от процесуалните
изявления и действия на ответника по гр. дело № 30001/2017 г. на СРС и гр.
дело № 14096/2021 г. на СГС. Поради това, ответникът е владелец по смисъла
на чл. 68 ал. 1 ЗС.
Предпоставките за дължимост на обезщетение по чл. 73 ЗС, са две:
владелецът да е недобросъвестен и вследствие владението да е настъпило
лишаване на собственика на вещта от ползи, които неизбежно би получил, ако
е владеел собствената си вещ. Според чл. 70 ал. 1 ЗС, владелецът е
добросъвестен, когато държи вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или предписаната
от закона форма е била опорочена. Съгласно ал. 2 на същия член,
добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Добросъвестността следва да се счита оборена след датата на влизане в сила
на решението на СРС - 09.04.2021 г. От тази дата ответникът като
недобросъвестен владелец дължи на ищеца обезщетение за ползите, от които
го е лишил, на основание чл. 73 ал. 1 от ЗС. Съдът намира, че по делото се
установи недобросъвестно владение на кабинките от ответника и преди тази
дата. Приложените към гр. дело № 30001/2017 г. фактури от 22.06.2007 г. (л.
24), 02.10.2007 г. (л. 26), 05.02.2009 г. удостоверяват отдаване под наем от
ищеца на ответника на 2 бр. кабини за симултанен превод и заплащане от
ответника на наемната цена на предоставените кабини. Това означава, че
ответникът е третирал кабинките като предоставени под наем и е бил техен
държател. В отговора на исковата молба представителят на ответника твърди,
че кабинките са заприходени през 2016 г., което означава, че след тази дата
той ги е владеел за себе си, което е по същество признаване на факта на
преобразуване на държането във владение по смисъла на чл. 68 ал. 1 ЗС. Не е
било налице основание за заприходяването на вещите от ответника, поради
което съдът приема, че владението на ответника от 2016 г. е било
недобросъвестно. В този смисъл, съдът не споделя доводите на
пълномощника на ответника, че е владението на кабинките за превод не е
било недобросъвестно поради неприложимост на разпоредбата на чл. 70 ЗС.
Цитираната разпоредба дефинира признаците на добросъвестното владение –
когато е на правно основание, годно да направи владелеца собственик, а от
субективна страна липса на знание, че праводателят не е собственик или
предписаната от закона форма е била опорочена. Първата предпоставка на
добросъвестното владение е обективна – наличието на правно основание,
годно да направи владелеца собственик. Това означава, че всяко владение,
което не произтича от правно основание, годно да направи владелеца
собственик, е недобросъвестно, независимо дали владелецът субективно е
възприемал себе си като собственик на владяната от него вещ. Поради тези
3
съображения, владението от ответника А. на МВР на собствените на ищеца
кабини за симултанен превод, е било недобросъвестно.
Не е налице обаче втората предпоставка за възникване на задължение за
обезщетение по чл. 73 ал. 1 ЗС – наличие на „ползи“ (според редакцията на
разпоредбата, от които собственикът е бил лишен вследствие лишаването му
от владение върху собствените му вещи. Тъй като обезщетението по чл. 73 ал.
1 ЗЗД се основава на принципа на неоснователното обогатяване, следва
безспорно да се установи настъпването на обедняване (като претърпяна
загуба или пропусната полза) на собственика. В случая претенцията е за
„обезщетение за неоснователно ползване“, поради което съдът приема, че се
дължи обезщетение за пропуснати ползи. Правото на обезщетение произтича
не от абстрактната или потенциална възможност ищецът да получи/придобие
определена полза, а от имуществено обогатяване, което доказано би
настъпило ако собственикът реално е упражнявал владението върху
собствената си вещ. По делото не са представени доказателства, че
вследствие владението на кабинките от ответника за процесния период за
ищеца не са настъпили ползи, които той със сигурност би получил, ако е
владеел вещите. При недоказаност на лишаването на ищеца от ползи, които
той би получил от владените от ответника кабинки, искът с правно основание
чл. 73 ал.2 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради липса на претенция за разноски от ответника, такива не следва
да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ ЕООД гр. София ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: гр. София ж.к. **** срещу А. на МВР гр. София,
ад0рес на управление: гр. София бул. **** частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 73 ал. 1 ЗС, за заплащане на сума от 100 000 лева като част от
претенция за 144 000 лева обезщетение за лишаване от ползи вследствие
владение от А. на МВР на собствени на „Е.“ ЕООД един брой кабина за
преводачи „Евростандарт 160х160х200, алуминиева конструкция с размери
2х(160х160х200) и един брой кабина за преводачи „Евростандарт
160х160х200“, алуминиева конструкция с размери (160х160х200), за периода
от 18.11.2016 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4