Мотиви към решение №225 от 12.02.2020г., постановено по
АНД №969/2020г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Производството е по реда на чл.4 и следващите от УБДХ.
Образувано е въз основа на Акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство от 11.02.2020г. на П.С.Й.– **, срещу Е.В.З., ЕГН:**********, за това, че на 11.02.2020г. в гр.
Пловдив е извършила дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, изразяващо се в оскърбително отношение и държане към органите на
властта на публично място, с което са нарушени
обществения ред и спокойствие.
Нарушителката Е.В.З. се явява в съдебно заседание, признава вината си, дава обяснения и изразява
съжаление за стореното. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да й бъде
наложено административно наказание – ГЛОБА, в минимален размер.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното:
Нарушителката
Е.В.З. е родена на *** ***, постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, б., български гражданин, неомъжена, осъждана, с начално образование, безработна, ЕГН:**********.
На 11.02.2020г., около 11.30 часа, в гр. Пловдив ** М.И.и Г.С.потрулирали на ул. „Ландос“. В
междублоковото пространство на №14-18,
забелязали паркиран лек автомобил с две лица в него. ** решили да извършат
проверка на същите. Нарушителката З. слязла от предната дясна врата на лекия
автомобил и се отправила в посока юг към пощенски клон №6. Свидетелят С.осъществил
проверка на лицето, останало в автомобила, а свид. И.последвал
нарушителката, за да й извърши проверка. Неколкократно
й разпоредил да спре и да представи документ за самоличност, но тя категорично отказвала да изпълни
полицейското разпореждане, като с викове заявявала, че няма да спре и
ръкомахала с ръце. Свид. И.се приближил до нея,
хванал я за ръката и й обяснил, че следва да отиде с тях в районното
управление, за установяване на самоличността й. Нарушителката З. започнала да
се дърпа, целейки да избяга. Това наложило използването на помощни средства –
белезници. Действията на нарушителката били възприети от насъбралите се
граждани. Същата била отведена в VІ РУ на ОДМВР – Пловдив, където била
задържана за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице.
На 11.02.2020г. бил съставен Акт за констатиране на
проява на дребно хулиганство от П.С.Й.– **, срещу Е.В.З., ЕГН:**********, за
това, че на 11.02.2020г. в гр. Пловдив е извършила дребно хулиганство по
смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, изразяващо се в оскърбително отношение и държане
към органите на властта на публично място, с което са нарушени обществения ред
и спокойствие.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от приложените към административната преписка материали – обяснения, свидетелски
показания, докладни записки, акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство, заповед за задържане на лице, протокол за предупреждение, протокол
за обиск, справка за лице и справка от АИС „БДС. Казаното от нарушителката пред
съда, че не е изпълнила полицейското разпореждане, целящо установяване на самоличността
й, тъй като е трябвало да посети аптека, за да вземе лекарства на своята майка,
не се цени от съда. Така изнесените от нея твърдения са изолирани и
неподкрепени от останалите доказателства, които са обективни, логични,
взаимодопълващи се и депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица.
Поради това и обясненията на нарушителката за посоченото обстоятелство съдът
счита, че представляват единствено израз на възприетата от нея защитна позиция,
насочена към отпадането или прилагането на по – леко по вид или по – малко по
размер административно наказание.
По безспорен и категоричен начин се установява, че от страна на
нарушителката е сторена проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, а именно на
дребно хулиганство, изразяващо се в оскърбително
отношение и държане към органите на властта на публично място, с което са
нарушени обществения ред и спокойствие.
При индивидуализация на вида и размера на наказанието на нарушителката,
съдът взе предвид обществената опасност на извършеното от нея, както и личната
й обществена опасност, поради което и прие да определи и да й наложи по –
лекото по вид наказание, а именно ГЛОБА. За да определи размера на така
наложеното наказание съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването
на вината и изразеното съжаление за стореното. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът прецени по – високата степен на обществена опасност на извършената
непристойна проява, доколкото същата е била насочена спрямо органи на реда. По
тези съображения съдебният състав намира, че най – справедливо и съответно на
стореното е на нарушителката да бъде наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 200/двеста/ лева.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.