Решение по дело №256/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 261
Дата: 21 ноември 2023 г.
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20232200100256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. С., 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20232200100256 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от Т. Г. В., в която се твърди, че същата е
сестра на загиналия при ПТП В. Г. В. - б.ж. на гр. С.. ПТП- то е настъпило на
19.03.2022 г. в гр. С., на бул. „Панайот Хитов“, в района на тролейбусно депо,
когато Т.Г.Г. при управление на лек автомобил „Мерцедес Е200“, с
регистрационен № А 80 80 ММ, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 119 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на В. Г. В. на 47 г. По повод на това е било образувано ДП №
424/2022 г. по описа на РУ МВР С.. Делото е внесено в съда, образувано е
НОХД № 30/2022 г. по описа на ОС - С., приключило с постановяване на
присъда № 14/30.09.2022 г., с която Т.Г.Г. е признат за виновен и са му
наложени съответните наказания. Присъдата е влязла в законна сила на
13.02.2023 г. Твърди се, че гражданската отговорност на водача е
застрахована при ответното застрахователно дружество.
Ищцата е сестра на загиналия при ПТП В.В. и е от кръга на неговите
най-близки хора. Същата страда от загубата на своя брат. Претърпяла е и
продължава да търпи неимуществени вреди - болки и страдания, които са
пряка и непосредствена последица от настъпилата смърт на нейния брат.
Вредите са свързани с непрежалимата за нея загуба на най-близкия й човек
загинал по нелеп начин без той да има каквато и да била вина. Сочи се, че
загубата оставила дълбока и болезнена емоционална следа завинаги в нейното
съзнание. Предизвикала е голяма и непреодолима мъка, отворила е огромна
празнина в живота й. След смъртта на нейния брат ищцата е загубила
моралната и физическа подкрепа, която той й оказвал. Починалият е бил
опора на семейството и между него и сестра му са съществували отношения
на близост, обич и взаимна привързаност.
Претенцията е предявена пред ответното застрахователно дружество,
1
като е образувана щета и постановен отказ на 05.04.2023 г. за изплащане на
обезщетение.
Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което
осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата 50
0000лв., представляваща част от претендираното обезщетение в пълен размер
150 000лв., за претърпени психически болки и страдания, свързани със
смъртта на нейния брат В. Г. В., ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на съдебни и
деловодни разноски.
Исковата молба е редовно връчена на ответното застрахователно
дружество, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В
същия не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не се оспорва
обстоятелството, че на 19.03.2022 г. е настъпило ПТП с участието на
посочения автомобил, в резултат на което е причинена смъртта на В. Г. В., а
виновен за настъпването й е водачът на автомобила Т.Г.Г.. Оспорва се иска
като неоснователен, като се твърди че ищцата не е от кръга на наследниците
по закон, а между нея и загиналия й брат не са били налице изключително
близки отношения, извън общоприетите такива. Оспорва се наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат.
Оспорват се и твърденията на ищцата за търпени неимуществени вреди под
формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на загубата на
сродника й. В условията на евентуалност се оспорва претендирания размер на
иска, като прекомерен. Твърди се, че претендираното обезщетение в размер
на 50 000лв. е силно завишено и не отговаря на трайно установената практика
на съдилищата. Моли се съда да постанови решение, с което отхвърли
исковата претенция изцяло, като неоснователна и недоказана, евентуално да
намали размера на претендираното обезщетение.
От фактическа страна се установява следното :
Ищцата Т. Г. В. е сестра на загиналия при ПТП В. Г. В. - б.ж. на гр. С..
ПТП- то е настъпило на 19.03.2022 г. в гр. С., на бул. „Панайот Хитов“, в
района на тролейбусно депо, когато водачът Т.Г.Г. при управление на лек
автомобил „Мерцедес Е200“, с регистрационен № А 80 80 ММ, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119 ал. 1 от ЗДвП
задължаващ водача на пътно превозно средство при приближаване на
пешеходна пътека да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта и спре, и по непредпазливост причинил смъртта на В. Г. В.
на 47 г.
По повод процесното ПТП е било образувано ДП № 424/2022 г. по описа
на РУ МВР С.. Делото е внесено в съда, образувано е НОХД № 30/2022 г. по
описа на ОС - С., приключило с постановяване на присъда № 14/30.09.2022 г.,
с която Т.Г.Г. е признат за виновен и са му наложени съответните наказания.
Присъдата е влязла в законна сила на 13.02.2023 г.
Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена с
2
ответното застрахователно дружество.
Страните не оспорват механизма на процесното ПТП, както и факта на
смъртта на В. Г. В., настъпила в причинно следствена връзка с процесното
ПТП.
При разпита на свидетелите в съдебно заседание се установява, че
ищцата Т. е преживяла много тежко съобщаването на смъртта на нейния брат,
била е в шоково състояние. Двамата с брат си са имали много близки
отношения. За нея - нейният батко е бил авторитет и морална
подкрепа.Всички празници са прекарвани заедно като едно семейство, тъй
като починалият не е имал свое семейство. Организирани са и общи семейни
почивки. Бил е част от семейството на своята сестра, като нейното
семейството го е приело изцяло. Винаги, когато ищцата е имала нужда от
брат си, той се е отзовавал. Съответно ищцата също е помагала на брат си,
когато той е имал нужда. Двамата - брат и сестра са разчитали много един на
друг. Той винаги е бил гърбът й, големият й брат. Той е споделял с нея,
търсел е нейните съвети, тя също.
Ищцата и починалият й брат са имали и общи интереси. Двамата заедно
са участвали в общински природозащитни организации и организираните от
тях публични мероприятия. Посещава ли са заедно спектакли и театрални
постановки.
Преди години починалият брат е бил наръган с нож, докато защитавал
своята сестра при нападение от улични хулигани.Случаят е бил отразен в
медиите. От този момент връзка между брат и сестра вече става
изключително близка и се развива в годините като семейна.
Ищцата е приела изключително тежко смъртта на своя брат. На
погребението и на струването на 40 – ия ден е била скръбна, плачела е
постоянно. Разказвала е моменти и случки на общи преживявания.
Подготвила е слайд шоу от снимки, на които още веднъж се е разплакала пред
всички. Постоянно говори за своя брат, затворила се е в себе си, избягва
контакти. Налице е коренна промяна в поведението и социалния кръг. Често
ходи на гробищата, прекарва доста време там, разговаря с брат си и се и се
грижи за гроба му.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както
поотделно, така и в своята съвкупност.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество :
Правна квалификация на претендираните права – чл. 432 от КЗ във вр. с
чл.380 от КЗ.
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен.
Предпоставките за уважаване на иска са следните : настъпването на
деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП, валидна застраховка ГО, която да
покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно
3
обезщетение.
В настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват
от влязлата в сила присъда НОХД № 360/2022г. на СлОС.
На осн. чл. 300 от ГПК горепосочения съдебен акт се ползва със
задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не се оспорва
механизма на възникване на ПТП, като е доказана причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат – смъртта В. Г. В..
Ищцата, като сестра на починалия попада в кръга лица, които са
правоимащи съгласно ТР от 21.06. 2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ОС на НГТК
на ВКС. Същата е претърпяла и търпи силни и непреодолими болки и
страдания, вследствие смъртта на починалото лице – неин брат, тъй като
между тях с годините е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка.
Отраснали са заедно, споделяли са своите стремежи и проблеми, като са ги
обединявали общите им корени. Отношенията им се характеризирали със
силна братска обич и привързаност, имаща характеристиките на
изключителност. Починалият е бил част от семейството на своята сестра,
приет и приобщен на всички празници и почивки. Брата и сестрата са
споделяли и общи интереси в природозащитни организации.И двамата са
участвали дейно в организираните от тях мероприятия.След случилият се
уличен инцидент, при който брата излага на опасност собствения си живот в
защита на сестра си, той вече се е превърнал в емоционален и морален стълб
за по – малката си сестра. Починалият е бил опора на семейството и между
него и сестра му са съществували отношения обич и взаимна привързаност,
които отношения се отличават с изключителна близост.
Все още и към момента емоционалната болка от внезапната загуба не е
отшумяла, за което свидетелстват показанията на разпитаните в с.з.
свидетели.Една такава загуба оставя дълбока и болезнена емоционална следа
завинаги в съзнанието на човек. Смъртта на брата на ищцата е предизвикала
голяма и непреодолима мъка, отворила е огромна празнина в живота й.
Размерът на застрахователното обезщетение за причинени
неимуществени вреди се определя от съда общо за всички претърпени болки
и страдания във връзка със смъртта на увреденото лице по справедливост,
съгласно чл. 52 ЗЗД. Съдът намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, което ищцата следва да получи - сумата от 50 000лева,
до който размер е предявена и разглежданата исковата претенция.Дължима е
и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 05.04.2023г. на
осн. чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.
Не се оспорва валидността на застрахователната полица, респ.
валидното застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на ПТП, което обуславя задължението на
ответното застрахователно дружество да заплати присъденото обезщетение.
По отношение на деловодните разноски :
4
Предвид изхода на делото и съобразно уважената част от исковата
претенция, на осн. чл. 78 от ГПК за процесуалното представителство на
ищцата следва да се присъдят деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер определен по реда на чл.38 от ЗА – 4650 лева.
На ответното дружество, предвид пълното уважаване на исковата
претенция в предявеният размер, не са дължими деловодни разноски.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК върху уважените размери на исковете,
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса от 4% по сметка на СлОС в размер на 2000.00 лева.
Ръководен от гореизложеното, настоящия съдебен състав на С.ският
окръжен съд
РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********** със седалище и адрес
на управление България, област С., община Столична, гр.С. 1301, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. В. с ЕГН
********** с адрес гр. С., кв.“Българка“ бл.31, вх.А, ап.23 сумата в размер на
50 000 /петдесет хиляди/ лева, предявена като частичен иск от 150 000лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея болки и страдания по
повод смъртта на нейния брат В. Г. В., починал вследствие на ПТП настъпило
на 19.03.2022г. в гр.С., ведно със законната лихва от 05.04.2023г. до
окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********** със седалище и адрес
на управление България, област С., община Столична, гр.С. 1301, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. П. К. от АК
– С. със съдебен адрес гр.С., ул.“Г.С.Раковски“ № 19, ет.3 адвокатско
възнаграждение, в размер определен по реда на чл.38 от ЗА – 4650 лева.

ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********** със седалище и адрес
на управление България, област С., община Столична, гр.С. 1301, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС
сумата в размер на 2000лева - държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Бургаски Апелативен съд.



5
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
6