О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………/……...12.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на осми декември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 720 по описа на ВОС за
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ИНВЕСТКОМЕРС
– ЕМИЛ ИВАНОВ“ ЕООД, с която срещу ОБЩИНА ВАРНА са предявени осъдителни искове.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх.№ 16854/12.06.2017
г., съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени
фактите, на които ищецът основава претенцията си и са представени доказателства.
В допълнителна искова молба вх.№ 26603/26.09.2017 г. ищецът е оспорил твърденията
на ответника. Исковата и допълнителната молби са връчени на ответника
ОБЩИНА ВАРНА, която е упражнила
своевременно защитата си по оспорване на претенцията в отговор вх.№ 21674/26.07.2017
г., като е изразил становище за неоснователност на исковете. Отговор на
допълнителната искова молба не е подаден. Насрещните страни са предупредени за
последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Ищецът е правоспособно
и дееспособно юридическо лице, вписано в ТР. Ответникът е правоспособно и
дееспособно юридическо лице. Представителната власт на пълномощниците е
надлежно учредена (л. 76 и л. 87). Легитимацията на страните съответства на
твърденията им по спора, очертан като защита на твърдяно притезание на ищеца
срещу ответника, породено от неизпълнение на изискуемо задължение по търговска
сделка. Съдът приема за допустима така предявената претенция за реално
изпълнение на задължение за заплащане на парични суми, за връщане на депозит и
за обезщетение за забава поради виновно неизпълнение. Предявеният размер на иска
за главница надхвърля 25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на
окръжен съд и по отношение на останалите кумулативно съединени искове /чл. 104,
т. 6 ГПК/.
По предварителните въпроси:
Предявените спорни
вземания се твърдят като последица от неизпълнение на задължението за заплащане
на суми по сключена между търговец и Общината търговска сделка с характер на
договор за осъществяване на строителен надзор и извършване на мероприятия по
чл. 166 ЗУТ. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ). Не са
направени възражения по местната компетентност и реда за разглеждане на спора. Авансово дължимата държавна такса е внесена в
държавен бюджет, съответно на цената на исковете.
По доказателствените искания:
Съдът намира представените от страните писмени
доказателствата за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване
спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно
заседание.
Съдът намира за уместно да
укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е
така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се
очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се
разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им бъдат
присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им
укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на
страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в
него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища
във връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по настоящото
определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени
указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и
съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от „ИНВЕСТКОМЕРС – ЕМИЛ ИВАНОВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“ № 28,
ет. 1, ап. 17, представлявано от управителя Емил Иванов, срещу ОБЩИНА ВАРНА,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета Иван Портних,
за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумите от:
-
44 318,56
лева /четиридесет
и четири хиляди триста и осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляващи обезщетение за виновно неизпълнение на Договор №
Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и
осъществяване на строителен надзор на обща стойност 54 600 лв., на основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.08.2017
г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
-
9 644,96 лева
/девет
хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляващи обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане
на сумата от 44 318,56 лв. за периода 20.03.2015 г. – 09.05.2017 г.,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, КАКТО И ЗА ЕВЕНТУАЛНОТО присъждане на
горепосочените суми като неплатено възнаграждение по Договор №
Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и
осъществяване на строителен надзор, на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
-
3 276 лева /три хиляди двеста седемдесет и шест лева/,
представляващи дадена на отпаднало основание поради прекратяване на Договор №
Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и
осъществяване на строителен надзор гаранция /депозит/, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД,
-
712,95
лева
/седемстотин и дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение на задължението за връщане на дадената на
отпаднало основание гаранция в размер на 3 276 лева, за периода 20.03.2015
г. – 09.05.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и съдебно -
деловодните разноски в производството.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на
част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проекто - доклад по т.д. № 720
по описа за
В исковата молба ищецът „ИНВЕСТКОМЕРС-ЕМИЛ ИВАНОВ“ ЕООД твърди,
че на 27.02.2004 г. е сключил с ответникът Община Варна Договор №
Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и
осъществяване на строителен надзор, по който се е задължил като изпълнител да
бъде консултант за извършване на дейностите по чл. 166 ЗУТ и да осъществява
строителен надзор при изграждане на жилищна с града, находяща се в гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 108 срещу задължението
на възложителя да му заплати възнаграждение за услугата в размер на 54 600
лв. с ДДС. Сочи, че част от сумите в общ размер от 10 281.44 лв. с ДДС са
били заплатени своевременно от ответника, но незаплатена по договора е останала
сумата от 44 318,56 лв. с ДДС. Излага, че е изправна страна по договора и
е осъществил всички свои задължения, като подробно описва извършените дейности.
Твърди, че на 09.02.2011 г. е съставен акт образец 10 за установяване на
състоянието на строежа при спиране на строителството поради изтичане на
действието на сключен между Общината и „ДЕЙТРОН“ ООД договор за строителство. Сочи, че въпреки
спиране на строителството, е продължил да изпълнява задълженията си и договорът
за строителен надзор не е бил прекратен. Излага, че на 29.11.2011 г. Общината
го е уведомила за нов собственик на обекта, но не е прекратила договора.
Твърди, че след промяната на собствеността е продължил да изпълнява
задълженията си по договора и е отправил запитване дали договорът следва да се
счита за прекратен. Сочи, че ответникът му е отговорил с писмо от 07.01.2014
г., с което е изискал да му се предостави в оригинал пълната строителна
документация. Излага, че е изпратил покана за доброволно изпълнение от
20.03.2015 г., с която е изискал от ответника да му заплати дължимите суми и да
изрази позицията си относно действието на договора. Твърди, че отговор е получил
едва на 25.01.2017 г., в който Община Варна е заявила, че счита, че
задълженията са се погасили по давност. Сочи, че вземанията не са погасени по
давност, защото към 25.01.2013 г. е получил писмо от ДНСК да представи
строителни книжа във връзка течаща проверка за процесната сграда. Твърди, че
договорът е прекратен на 07.01.2014 г. когато е получил писмо да предаде в
оригинал пълната строителна документация, защото от тази дата занапред няма как
да изпълнява задълженията си по договора, въпреки че липсва изрично
волеизявление за прекратяване. Сочи, че поради недобросъвестността на
ответника, същият дължи обезщетение за пропуснатата полза в размер на
неизплатеното по договора възнаграждение, както и мораторна лихва за забава,
считано от деня на писмото-покана за доброволно изпълнение – 20.03.2015 г. до
09.05.2017 г. в размер на 9 644.96 лв. Твърди, че ако съдът не приеме, че
договорът се е прекратил на 07.01.2014 г., то той се е прекратил автоматично на
21.08.2014 г., когато е издадено разрешение за ползване на обекта, съгласно чл.
4 от Договора. Сочи, че в тази хипотеза му се дължи сумата от 44 318,56
лв. като възнаграждение по договора. Излага още, че при сключването на договора
е заплатил депозит в размер на 3 276 лв., която е призната от ответника в
писмо от 12.01.2017 г. Счита, че тази сума подлежи на връщане поради отпадане
на основанието за задържането и́, поради което я претендира заедно с лихва
за забава от деня на писмото-покана за доброволно изпълнение – 20.03.2015 г. до
09.05.2017 г. Моли от съда да осъди ответника за претендираните суми, ведно със
законните лихви от предявяването на исковете и да присъди разноски.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не оспорва сключването на
договора, както и че е заплатил на ищеца посочените в исковата молба суми в общ
размер от 10 281,44 лв. с ДДС. Сочи, че това не са единствените заплатени
на ищеца суми, а техният общ размер е 15 019,96 лв., което е видно от
писмо на Директора на ОП „Инвестиционна политика“ и приложената към него
справка, като последно заплатената фактура е от 16.11.2011 г. Не оспорва, че
след тази дата не е извършвал плащания към ищеца, но и същият не е предявявал
за плащане последващо издадени фактури, които да му бъдат отказани. Твърди, че
не оспорва фактът, че е уведомил ищеца за смяната на собственика на обекта и че
договорът е бил действащ след тази дата, след отпадане на пречките, които са
довели до спиране на строителството. Не оспорва, че действията по представените
с исковата молба актове и протоколи, са извършени за периода
Ищецът „ИНВЕСТКОМЕРС-ЕМИЛ ИВАНОВ“
ЕООД в допълнителната искова молба поддържа
становището си и оспорва твърденията на ответника. Твърди, че възражението за
изтекла в полза на ответника погасителна давност за вземанията е неоснователно,
защото договорът между страните не е прекратен и продължава своето действие.
Сочи, че ако не се приеме това становище, то същият е прекратен на датата на
издаване на разрешението за ползване на обекта на 21.08.2014 г. и от тази дата
следва да се счита началният момент на давностния срок.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА не е подал отговор на допълнителната искова молба
Подлежащи
на доказване факти и доказателствената тежест за тях:
Част от твърденията на ищеца относно
изложените в исковата молба факти са изрично потвърдени при формиране на защитната
теза на ответника, поради което съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично допълнително доказване, следните обстоятелства:
На 27.02.2004 г. между страните е сключен Договор
№ Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и
осъществяване на строителен надзор, по който ищецът се е задължил като
изпълнител да бъде консултант за извършване на дейностите по чл. 166 ЗУТ и да
осъществява строителен надзор при изграждане на жилищна сграда, находяща се в
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 108 срещу
задължението на ответника да му заплати възнаграждение за услугата в размер на
54 600 лв. с ДДС. Част от сумите в общ размер от 10 281,44 лв. с ДДС
са били заплатени от ответника в изпълнение на договора. Ищецът е извършвал
дейности в изпълнение на договора в периода
По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):
Предявените обективно кумулативно съединени искове
са с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, към които в
условията на евентуалност са съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 266 от ЗЗД и 86, ал. 1 от ЗЗД.
Към тези искове в условията на кумулативност са
съединени и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По
доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):
На основание чл. 146 от ГПК, съдът
указва на ищеца, че дължи доказване на твърдените от него факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици. В тази връзка ищецът следва да докаже, че между него и ответника и
сключен Договор №
Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и
осъществяване на строителен надзор, какви точно дейности са му възложени с този
договор и какво е уговореното възнаграждение. Следва да установи какви дейности
е извършил в изпълнение на този договор и размера на дължащото му се за тях от
ответника възнаграждение. Трябва да установи твърдението си, че договорът е
прекратен и датата, на която е станало това прекратяване, както и твърдението
си, че в следствие на това прекратяване е претърпял вреди или е пропуснал да
реализира доходи и в какъв размер са те. Освен това следва да установи и факта,
че е поканил ответника да му заплати обезщетение за тези вреди или пропуснати
ползи и кога е станало това. По евентуалния иск следва да установи факта, че
договорът продължава да е в сила и той е извършил дейностите, за които
претендира заплащане на възнаграждението. Освен това следва да установи
твърдението си, че е внесъл в полза на Община Варна сумата от 3276,00 лв.,
основанието за внасяне на тази сума, както и че към момента това основание е
отпаднало и сумата подлежи на връщане. Следва да установи твърдението си, че е
поискал от ответника възстановяването на тази сума и кога е станало това.
В
тежест на ответника е да установи,
че е изпълнил поетите с договора задължения, както и наведените други
правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, включително
възражението за изтекла погасителна давност.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за
установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените от
страните писмени доказателства.
УКАЗВА
на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема предвид и факти,
настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на
размяната на книжа допълнително следва
да се спазят условията по чл. 147 ГПК
(да не са могли да ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1,
във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да
изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената
доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и
съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на
насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за
насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че
преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва
след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл. 80 ГПК).
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.02.2018 г. от 10,15 часа, за която дата да се призоват страните.
ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: