Решение по дело №1014/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 110
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20182150101014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 110                                       17.06.2019 г.                                  град  Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                

Несебърският районен съд                                                   граждански състав

на двадесети март                                   две хиляди и деветнадесета година  

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                      Районен съдия: Евгени Узунов

 

при секретаря Красимира Любенова

като разгледа докладваното от съдията Е.Узунов

гражданско дело №1014 по описа за 2018 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

      Производството е образувано по повод исковата молба на „М.Б.“ ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез пълномощника Н.Б., СРЕЩУ ЕТ..ВАТАМИ- В.Х.“, с ЕИК. *********, със седалище и адрес на управление:***, и регистрираното с това търговско качество физическо лице В.С.Х.. ЕГН:**********,  От съда се иска да се осъди ответника да заплати на „М.Б.“ ЕАД, сумата от 14 366,99 лева (четиринадесет хиляди триста шестдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), от които: главница 10 001,23 лева (десет хиляди и един лева и двадесет и три стотинки), заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на вземането, просрочена договорна и просрочена наказателна лихви 2 984, 76 лева (две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), начислени съгласно чл. 4 и чл. 5 от Договор за банков кредит, дължими за периода от 23.06.2008 г. до 25.03.2016 г. (включително),изчислена законна лихва 1 381 лева (хиляда триста осемдесет и един лева) от 26.03.2017г. до 03.08.2017г., както и сумата от 724,68 лева (седемстотин двадесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки), от които - 574,68 лева заплатена държавна такса в исковото производство и 150 лева юрисконсултско възнаграждение

     Сочи се в исковата молба, че Между „Българска пощенска банка“ АД, ЕИК *********, (в качеството си на праводател на „Юробанк България“ АД , в качеството си на кредитор  и ЕТ“ВАТАМИ- В.Х.“, с ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.С.  Х., ЕГН:**********, в качеството си на кредитополучател , е сключен Договор за банков кредит (продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“) № BL**** на 22.11.2006г., по силата на който Банката е предоставила и Кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.

На 03.08.2017г. „Юробанк България“ АД (в качеството си на правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД), като Цедент, е прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за кредит №BL****/22.11.2006r., сключен с кредитополучателя ЕТ“ВАТАМИ - В.Х.“ ЕИК: ********* със, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на Цесионера - „М.Б.“ ЕАД, съгласно Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г.

Вземанията произтичащи от Договора за кредит фигурират под сделка №******, отразена в Приложението към Договора за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г.

На посочения адрес на кредитополучателя е изпратено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за настъпилата цесия, но пратката е върната в цялост на 16.11.2017г., съгласно пощенско клеймо, като непотърсена,

Търди се, че, В.С.Х., следва да се приеме за уведомен по чл.99, ал.3 от ЗЗД за настъпилата цесия с връчване на преписа от исковата молба.

На основание чл.4 от Договора за кредит, годишната лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4.5/четири цяло и пет десети/ пункта. Към датата на подписване на Договора за кредит обявеният от Банката БЛПМФ е в размер на 10/десет/ процента.

Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за кредит- на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка, кредитополучателят е длъжен да внесе по сметката си посочена в чл.2, ал.1, сума в размер на 6% от усвоената към 21-во число на месеца главница по кредита и дължимата към същата дата лихва.

Съгласно чл.5 от Договора за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.4, ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта.

Съгласно чл. 1 от Договора за кредит Кредитополучателят се задължава да върне предоставеният кредит в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, която дата видно от Приложението към Договора за кредит е 23.11.2006г., което от своя страна означава, че крайната падежна дата на целия кредит е настъпила на 23.11.2016г.

Въпреки поетите с Договора за кредит задължения и настъпилия му падеж на 23.11.2016г., Кредитополучателят не обслужва кредита в сроковете и по начините, уговорени в Договора за кредит, като напълно усвоеният от Кредитополучателя банков кредит, считано от 21.06.2008 г., е в просрочие към 03.08.2017г. включително.

Главницата по посочения договор за кредит е падежирала на 23.11.2016г.

      Представят се писмени доказателства. 

    В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна. Твърди се, че ищеца е ненадлежна страна и иска е недопустим.Оспорва се договора за цесия и се иска представянето му в оригинал.

   Оспорва се наличието на валиден договор за банков кредит от 22.11.2006г. между Банката и Х. като ЕТ.Оспорва се договора и се иска представяне в оригинал.

  Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането е изискуемо от датата на падежа, като се излага твърдение за това, че е уведомен за предсрочна изискуемост през 2007г.

     По основателността на иска въвежда се възражение за нищожност на договор за потребителски кредит, поради „нередовност“.

В хода на производството са представени писмени доказателства:  Договор за кредит № BL****/22.11.2006г., ведно с  приложение; Договор за прехвърляне на вземане (цесия) и извадка от приложение по към него където Договора за кредит фигурира под сделка №******; Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България" АД относно Договор за банков кредит № BL****/22.11.2006г., потвърждение за извършена цесия, пълномощни.

     Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

 С изявленията си в отговора, ответникът фактически не оспоррва факта, че е усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) по Договор за бизнес револвираща линия.

Установява се от горепосочените писмени доказателства, че банката е изпълнила основното си договорно задължение - отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.

Съдът приема, че с подписването на въпросния договор за банков кредит между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, като намери за неоснователни възраженията на ответника за „невалидност“ на договора.

Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции. Съгласно легалното определение в  чл.430, ал.1 от ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Несъмнено е установено от събраните доказателства банката е изпълнила основното си задължение - да отпусне на кредитополучателя определената в договора сума. С отпускане на кредита е започнало и усвояването му от кредитополучателя срещу задължението му да го върне в определените срокове, ведно с договорената лихва /чл. 430, ал.2 от ТЗ

Съдът не констатира договорът или отделни негови клаузи да противоречат на закона или на добрите нрави.

Договорът за банков кредит е търговска сделка. В резултат на валидно сключения договор за банков кредит се е породило задължение у кредитополучателя точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите вноски за главница и лихви.

 

Съгласно чл.1 , от договора крайният падеж на задължението за връщане на предоставената на кредит сума е настъпил на 23.11.2016г.

Ответникът с отговора на исковата молба отправи възражение за това, че през 2007г. е бил уведомен, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, но доказателства за това не се представиха и не се ангажираха или посочиха. Съдът намира, че кредитополучателят е неизправна страна по договора. Същият не е изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените срокове и в определените по взаимно съгласие размери. От 21.06.2008г. длъжникът е преустановил обслужване на кредита.

Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане ( цедент ) го прехвърля на трето лице ( цесионер ).

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията поражда действие спрямо длъжника и спрямо третите лица, от деня, когато прехвърлянето бъде съобщено на длъжника от цедента.

Съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД може да се получи и в хода на висящо дело, ако е приложено към исковата молба .

  Връчването на препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, в т. ч. и договора за прехвърляне на вземания от 21. 06.2017 г., на ответника, осъществено на 18.01.2019 г., има правния ефект на съобщаването на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Считано от 18.01.2019 г., цесията е проявила действието си по отношение на длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

С оглед изложените съображения, настоящият състав на Съда счита възраженията на ответника относно непораждане действието на цесията поради неуведомяването му за неоснователно.

Предвид горното, в полза на банката са се породили вземания за главница, лихви и такси, които са дължими и при точно изпълнение на задълженията. А поради настъпилата забава, в нейна полза се е породило и вземане за неустойка /наказателна лихва/. Тези вземания се дължат при условията на кумулативност. Вземанията както по пера, така и по размер на всяко едно от перата, са изцяло доказани по размер .Вземанията са надлежно прехвърлени на настоящия ищец.

Поради това, че вземанията на ищеца са напълно доказани по основание и размер.

По въпроса за разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото исково производство разноски, които се установиха в размер на 724.68 лв. , от която 574.68 лева- ДТ, дължима за исковото производство и 150 лева-юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Несебърският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  ЕТ“ВАТАМИ- В.Х.“, с ЕИК. *********, със седалище и адрес на управление:***, и регистрираното с това търговско качество физическо лице В.С.Х.. ЕГН:********** да заплати на „М.Б.“ ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, С пълномощник Н.Б., сумата от 14 366,99 лева (четиринадесет хиляди триста шестдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), от които: главница 10 001,23 лева (десет хиляди и един лева и двадесет и три стотинки), заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на вземането, просрочена договорна и просрочена наказателна лихви 2 984, 76 лева (две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), начислени съгласно чл. 4 и чл. 5 от Договор за банков кредит, дължими за периода от 23.06.2008 г. до 25.03.2016 г. (включително),изчислена законна лихва 1 381 лева (хиляда триста осемдесет и един лева) от 26.03.2017г. до 03.08.2017г.

ОСЪЖДА  ЕТ.“ВАТАМИ- В.Х.“, с ЕИК. *********, със седалище и адрес на управление:***, и регистрираното с това търговско качество физическо лице В.С.Х.. ЕГН:********** да заплати на „М.Б.“ ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, С пълномощник Н.Б., сумата 724.68 лв. , от която 574.68 лева- внесена държавна такса за исковото производство и 150 лева-юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: