Р Е Ш Е Н И Е №
01.07.2020 г.,гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав, в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретар Наталия Димитрова , след като разгледа докладваното от съдия
Харизанова гр.д.№4441 по описа на съда за 2019, за да са произнесе взе предвид
следното:
В
исковата си молба срещу ЗАД“Д.Б.Ж.З.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“№1 представлявано от Б.Г.И. , Р.В.М. и Ж. С. К. ищецът Н.Х.Н. с ЕГН **********
*** твърди ,че на 07.07.2019г около 12:10 часа управлявал собствения си лек
автомобил марка „М.“, модел „П.“, рег.№....в село Ю. община П. по ул.“Д. и ч.“.
На кръстовището с ул.“Ч.“предимството му било отнето от движещия се по същата
лек автомобил марка „П.“, модел „..“ рег.№...., управляван от С.К.К. с ЕГН **********,
собственост на Г. А. Ш. с ЕГН ********** и двата леки автомобила се сблъскали.
Вследствие на този сблъсък управлявания от ищеца лек автомобил се отклонил
вляво и се ударил в дворна ограда. За осъщественото пътнотранспортно
произшествие бил съставен протокол №1710133. На виновният водач бил съставен
АУАН №31308/2019г на ОД на МВР-П.. Видно от съставения протокол за ПТП към
датата на пътния инцидент виновният водач попада в кръга на лицата , чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество по застрахователна полица №BG/30/......, валидна от 04.04.2019г до 03.04.2020г. Твърди
се, че в резултат на ПТП-то собственото на ищеца МПС -марка „М.“, модел „П.“,
рег.№....било сериозно увредено, поради което ищецът подал уведомление за
настъпилата щета на МПС-то с искане за обезщетение на нанесените вреди от
процесното ПТП, като представил своевременно и всички необходими документи, с
които разполагал. По повод на уведомлението при застрахователя била образувана
ликвидационна преписка и била заведена щета №....../2019011. На 09.07.2019г
експерти на дружеството извършили оглед на лекия автомобил марка „М.“, модел „П.“, рег.№....и съставили
опис-заключение, в който били отразени увредените детайли, както следва : броня
задна лява, габарит комплект ляв, подкалник заден ляв, калобран заден ляв,
колона купе предна лява, броня предна, калник преден ляв, носач долен заден
ляв, носач горен заден ляв, амортисьор, шенкел, опорно рамо горно заедно ляво,
опорно рамо долно заедно ляво. Вследствие на извършена оценка на описаните щети
на 30.07.2019г ищецът получил обезщетение от застрахователя по банков път в
размер на 634.02лв., което е недостатъчно за покриване размера на всички вреди
доколкото реалната стойност на ремонта на
увреденото МПС е на стойност 2 146.94лв. Ето защо за ищеца е налице правен интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от ПТП-то имуществени вреди пряко от застрахователя на виновния
водач в размер на 1512.92лв., която сума
е разликата между действително претърпените вреди в размер на 2 146.94лв. и изплатената от
застрахователя сума в размер на 634.02лв. Моли се съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 512.92лв.
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с
увреждане на МПС - марка „М.“, модел „П.“, рег.№....в резултат на ПТП,
настъпило ан 07.07.2019г около 12:10 часа в село Ю., община П. на кръстовището
между ул.“Ч. „ и ул.“Д. и ч.“ ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който
се оспорва предявения иск. Не се оспорва факта на наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на МПС
марка „П.“, модел .., с рег.№..... Оспорват се констатациите в протокола за ПТП
от 07.07.2019г. В частта „ обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“
протоколът е частен свидетелстващ документ, който отразява възприятията на
контролните органи за механизма на ПТП-то в един по-късен момент след
настъпване на пътния инцидент , базирани на самите участници в инцидента,
евентуално на други свидетели и на статични вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи
описват схемата и механизма на ПТП-то
след възприемане на статичната обстановка на произшествието, без да са
го наблюдавали в динамика. Оспорва вината за настъпване на инцидента да е изцяло у застрахования в дружеството
им водач. Твърди се ,че липсва основания елемент от фактическия състав на
деликта- противоправно поведение. Освен противоправно поведение спрямо
застрахования не са налице нито един от признаците по смисъла на чл.45 от ЗЗД ,
а именно : вина, вредоносен резултат, причинна връзка, оттам не са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на застрахования,
поради което изплатеното застрахователно обезщетение се явява платено без
основание. Според ответника са налице
обстоятелства, които изключват вината
на С.К.К. в качеството и на водач на застрахованото при ответника МПС. Оспорва
се настъпването на ПТП при описания в исковата молба механизъм. Оспорва се
твърдението претендираните вреди по автомобил марка „М.“, модел „П.“ с рег.№.... да са настъпили в резултат на това ПТП. Доколкото
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на
застрахования водач в конкретния случай не са налице основания за ангажиране на
отговорността на ответното дружество. Алтернативно се поддържа довод, че със
заплащане на сумата от 634.02лв. ответното дружество изцяло е погасило
задължението си към ищеца по процесната претенция. Навежда се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с твърдение, че същият
е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Твърди се, че ищецът в качеството на водач на
лек автомобил „М.“, модел „П.“, с рег.№.... не е съобразил скоростта на
движението си с атмосферните условия , релефа на местността , със състоянието
на пътя и превозното средство, с характера и интензивността на движението и
конкретните условия на видимост като по този начин не е бил в състояние да спре при възникнала
необходимост. Оспорва се твърдението, че описаните увреждания по процесния
автомобил са в причинно – следствена връзка с твърдяното ПТП. Според ответника
увредените части са били силно увредени вследствие на корозия. Част от
увредените елементи са били с нарушена цялост още преди настъпване не ПТП.
Овехтяването на увредените части е стигнало до крайна фаза и настъпилите вреди
са вследствие на самото овехтяване, а не толкова на настъпилото ПТП. Твърди се,
че претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекомерно и не
кореспондира със средната пазарна цена на ремонта на процесното МПС-труд,
респ.материали и резервни части . Оспорва се и акцесорния иск поради
неоснователност на главния иск. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на оспорването са ангажирани
доказателства.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В
съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
Между
страните няма спор, че между ответното застрахователно дружество и собственика
на МПС марка „П.“, модел „..“ с рег.№....
е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ , обективиран в
застрахователна полица №BG/30/119000938476 със срок на действие на договора
04.04.2019г. до 03.04.2020г.
На
07.07.2019 г. около 12:10 часа ищецът управлявал собствения си лек автомобил
марка „М.“, модел „П.“ с рег.№...., в село Ю. , община П. като
на кръстовището на ул.“Д. и ч.“ и „ ул.“Ч.“ му било отнето предимството от движещия се по
ул.“Ч.“ лек автомобил марка „П.“, модел
„..“ с рег.№...., управляван от С.К.К., в резултат на което възникнало
пътнотранспортно произшествие. За възникналото ПТП е съставен протокол
№1710133, в който като причини за ПТП-то контролните органи са вписали ,че автомобилът, управляван от С.К. *** и на
кръстовището с ул.“ Д. и ч.“ не пропуска минаващия му от дясната му страна
лек автомобил, управляван от ищеца.
Сблъскват се в зоната на кръстовището, при което управлявания от ищеца лек
автомобил се отклонява вляво и се блъска в дворната ограда. Констатациите са
обективирани в схема на ПТП, съставляваща неразделна част от протокола за
ПТП.Вписани са и повредите на автомобила на ищеца, а именно – задна броя, задна
лява гума, джанта, предна броня и други, предна колона над предна лява врата.
От
ОД на МВР –П. е изискана административна преписка във връзка с описаното
по-горе ПТП. На водача С.К. е съставен АУАН за това, че на 07.07.2019г в 12:10
часа в село Ю., община П. на ул.“Ч.“ като водач на лек автомобил марка „П. ..“ с
рег.№.... извършва следното нарушение: движейки се по ул.“Ч.“ при наличие на
кръстовище с равнозначни пътища, навлиза
в кръстовището с ул.“Д. и ч.“ като не пропуска движещия се по ул.“Д. и ч.“, навлизащ в кръстовището от дясната и страна
лек автомобил марка „М. П.“ с рег.№ ...., собственост на водача Н.Х. Н. , вследствие на което двата автомобила се
сблъскват. Вследствие на този сблъсък автомобил М. П.“ с рег.№ .... се
отклонява в дясно и блъска телена ограда.Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка е Издадена е и
наказателно постановление №19-1006-002653 от 26.07.2019г., с което на С.К. като
водач е наложена глоба за нарушение на
чл.48 от ЗДвП, а именно : не пропуска ППС, намиращо се или
прилежащо от дясната му страна на
кръстовище на равнозначни пътища. Наказателното постановление е връчено на С.К.
на 23.09.2019г. Липсват данни същото да е обжалвано.
На
08.07.2019г. ищецът е подал до ответното дружество уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и следните съпътстващи документи
свидетелство за регистрация на МПС,контролен талон, протокол за ПТП . От
ответното дружество е изготвен опис – заключение по щета по полица BG/30/119000938476 като са описани следните увредени части:
броя задна лява, габарит комплект, подкалник заден, калобран заден, предна
броя, калник преден ляв, носач долен заден ляв, амортисьор, опорно рамо горно
задно, ляво, опорно рамо долно задно ляво.
Между
страните няма спор, че за описаните по-горе повреди по автомобила на ищеца
ответникът му е заплатил сумата от
634.02лв.
За
установяване на релевантните за спора факти- механизма на увреждането, вида и
размера на настъпилите щети, връзката между увреждането и щетите по автомобила,
вината на водача Салвие К., които са
спорни между страните, предвид възраженията на ответника в писмения отговор,
поддържани и в хода на съдебното дирене,
както и инвокираното възражение за съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат са събрани гласни
доказателствени средства и е изслушана съдебно- автотехническа експертиза.
Вещото лице дава следния механизъм на процесното ПТП: на 07.07.2019г през деня
около 12:10 часа в село Ю. по ул.“....“ в посока запад- изток се движел лек
автомобил „М. П.“ с рег.№.... с водач Н.Н.
с невисока скорост около 30-35 км/ч, разположен в дясната половина на
пътното платно по посоката си на движение
като наближавал кръстовището , образувано с ул.“....“. В същия момент по
ул.“....“ в посока север на юг-
перпендикулярно на ул.“....“ със скорост около 40 км/ч се е движел лек
автомобил „П. ..“ с рег.№..., управляван от С.К.. Посоката и траекторията на
движение на автомобила била от ляво спрямо посоката и траекторията на лек
автомобил „М.“. Кръстовището образувано от двете улици е фактически от
равнозначни пътища и водачът на пътното превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства ,
които се намират от дясната му страна. В тази позиция водачът на „П. ..“С.К. е следвало да се движи с такава
скорост / с оглед на ограничената видимост от дясно/ ,че при необходимост да
може да спре и да пропусне дясно разположения лек автомобил“ М.“. В резултат от
пропуска от страна на водача К.
последвал удар между двата автомобила в кръстовището , който съгласно
утвърдената класификация е кос-
странично като за лек автомобил „П.“ е
челен, а за лек автомобил „М.“ е страничен –заден от ляво. Директрисата на удара на лек автомобил „П.“ е перпендикулярна на
направлението на „М.“ поради което се създава въртящ момент около масовия
център на „М.“, който завърта автомобила в посока обратна на часовниковата
страна при което водачът на този лек
автомобил „М.“ губи контрол над управлението на автомобил и вследствие
инерционното движение напред и на ляво
напуска пътното платно и се удря в мрежата на дворна ограда и ниските
клони на налично орехово дърво. Широчината на пътното платно на ул.“....“ е 6
метра като в момента на произшествието е било без хоризонтална и вертикална
маркировка. Широчината на ул.“Ч.“ е 3.10 метра като от дясно по посока на
движението на лек автомобил „П.“ в непосредствена близост до пътното платно на
1.60 метра от асфалтовото покритие има високо изградена стена на стопанска
постройка с дължина над 10 метра. Вещото лице категорично заключава, че при наличната пътна обстановка/ вида на
кръстовището/ и ограничената видимост за водачите на двете МПС един към друг
,липсата на реакция за намаляване на скоростта и спиране за осигуряване на
предимство на дясно разположения и движещ се автомобил "М." от страна
на водача на лек автомобил „П.“ е причина за възникване на пътнотранспортното
произшествие Досежно уврежданията по
лекия автомобил „М.“експертът ги разделя на : преки поражения от инициирания
удар / в задно ляво колело/ - повреди и деформации на задните състави от ляво,
изразяващи се в повреди на елементите от задното ляво окачване на автомобила ,
подкалника и ъгловата частна бронята и косвени поражения- повреди и деформации
в предната част / броня, калник ляв/ от удара в оградната мрежа и колоните,
горната част на предната лява колонка от крони на наличното орехово дърво.
Вещото лице е категорично , че настъпилите увреждания по автомобила са в пряка
причинно следствена връзка с установения механизъм на произшествието и те са
идентични с тези описани в опис-заключението по щета, а именно: броня
задна лява, габарит комплект ляв, подкалник заден ляв, калобран заден ляв,
колона купе предна лява, броня предна , калник преден, калник преден ляв, носач
долен заден ляв, носач горен ляв, амортисьор, шенкел, опорно рамо горно
задно ляво, опорно рамо долно задно ляво. Вещото лице е дало отговор на въпроса“ Каква е
стойността на увредените части, цената на необходимото време за труд по ремонта
на лек автомобил „М.“ модел „П.“ с рег.№.... по средни пазарни цени и с части
от алтернативни доставчици на резервни
части като се използват данните от поне три сервиза по регистрацията на същото
МПС, различни от официалния сервиз на
марката „ като е направил анализ на
офертите на три автосервиза и предложенията им е обективирал в талбичен
вид / таблица 2, съдържаща се на лист
111 от делото, таблица 3 съответно на лист 112 от делото и таблица 4 съответно
на лист 113 от делото и е обобщило, че
разходите за ремонт на процесния автомобил в зависимост от стойността на
частите и вложения труд за възстановяване са в диапазон от 2 098.69лв. и
2 577.99лв. с включен ДДС.
От разпита на свидетелката С.К. се установи,
че на 07.07.2019г в село Ю. , управлявайки лек автомобил марка „П.“,
собственост на майка и Г. Ш.,
преминавайки през кръстовище блъснала движещия и се вдясно лек
автомобил, управляван от ищеца като
ударът бил в задната част. На мястото на
инцидента пристигнали полицаи съставили
и акт за административно нарушение .
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.498, ал.3
от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят поема задължението да покрие отговорността
на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди. Според чл.477 от КЗ обект на застраховането по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването
на моторни превозни средства.
На
основание чл.498, ал.3 във вр. с ал.1 от КЗ абсолютна процесуална предпоставка
за предявяване на иск по чл.432, ал.1 от КЗ от увреденото лице е отправяне от
него към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 от КЗ на писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, на което кореспондира
задължението на застрахователя по чл. 496, ал.1 от КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от
закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването и. Според
чл.496, ал.2 от КЗ произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл.496, ал.1
от КЗ тримесечен срок може да се изрази : или 1/ в определяне и изплащане на
размера на обезщетението или 2 / отказ за плащане поради –а/ доказано основание за отказ за плащане на
обезщетението, б/ липса на пълно доказване
на основанието на претенцията или на размера на вредите като в последния
случай отказът за плащане може да бъде и
частичен само по отношение на
недоказания от общо претендирания размер на вредата. С разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ е установено , че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при
настъпване на застрахователно събитие е
обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен
срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иска на
увреденото лице. Ето защо съдът дължи проверка както на общите условия, от
които зависи съществуването на правото на иск , така и на допълнителните/
специални/ предпоставки, които в конкретния случай са налице , а именно
започнала процедура за доброволно плащане на застрахователното обезщетение и
изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от ГПК, в който срок е заплатено
обезщетение от страна на застрахователя , с размера на което увреденото лице е
изразило несъгласие , в който смисъл е и практиката на ВКС /
опр.№332/19.07.2018г по ч.т.д.№1614/2018г на ТК , I
т.о./ Ответното
застрахователно дружество е уведомено от ищеца
за застрахователното събитие на 08.07.2019г. На 30.07.2019г.ответникът е
заплатил на ищеца част от
застрахователно обезщетение в размер на
634.02лв., с което ищецът не съгласен и исковата молба инициирала настоящото
съдебно производство е предявена на 07.11.2019г., тоест след изтичане на
тримесечния срок.
Предвид
изложеното настоящия съдебен състав
счита, че са налице предпоставките за разглеждане на предявения иск по
същество.
За
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат , както и вида и размера на претърпените
вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застраховането лице на основание
чл.45 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като
следва да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражение,
които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване като установи соченото от него поведение на
водача на увреденото МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
Не
бе спорен релевантният факт за съществуване на валидно застрахователно
правоотношение между ответното застрахователно дружество и собственика на МПС
марка „П.“ модел „..“ рег.№.... за
периода от 04.04.2019г до 03.04.2020г.
По
делото няма спор, че на 07.07.2019г около 12:10 часа в село Ю., община П. на
кръстовището на ул. .... „ и „ .... „ е станало пътен инцидент с две МПС-та – лек автомобил марка „М. П.“ с
рег.№...., управляван от ищеца и лек автомобил марка П. ..“ с рег.№...,
собственост на Г. А. Ш., но управляван
на процесната дата от С.К.К..
Има
разногласие по въпроса за механизма на ПТП-то, кой от двамата водачи носи вина
за инцидента като ответникът противопостави възражение, че водачът С.К. не е
виновна, както и че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради нарушение на
правилата за движение по пътищата. Спорът се фокусира и върху размера на причинените вреди на МПС-то на ищеца както и се същите не са в
пряка причинно- следствена връзка с твърдяното ПТП.
Безспорно
се установи след анализ на доказателствена съвкупност и по- конкретно на заключението по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира с пълно доверие
като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по
делото, че на 07.07.2019г около 12:10
часа в село Ю., община П. в резултат на
противоправното поведението на лицето С.К., осъществено при управлението
на лек автомобил „П. ..“ с рег.№..., предприето
в нарушение на правилата за
движение по пътищата и по- конкретно
непропускане на кръстовище
на лек автомобил „М. П.“ с рег.№...., управляван от ищеца и движещ се от дясната му страна са настъпили
вредите по лекия автомобил „М. П.“ като
вещото лице бе абсолютно категорично , че установените вреди са в пряка
причинно -следствена връзка с неправомерното поведение на водача С.К.. Тоест
призумцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД не само не бе оборена, а и субективният елемент от състава на гражданския деликт се установи по несъмнен начин.
Съдът намира, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото поведението му е било съобразено с правилата за
движение по пътищата.Не се установи
съпричастност от страна на ищеца в настъпването на вредоносния резултат,
поради което правопогасяващото
възражение за съпричиняване остана недоказано от ответника, в чиято
доказателствена тежест бе установяване на този факт.
Доказани
са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя като основният спорен въпрос е свързан с
размера на претърпените имуществени вреди. При претенцията за заплащане на
застрахователното обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие . Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието като застрахователната сума не
може да надвишава действителната / при пълна обезвреда/ или възстановителната /
при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за
възстановителна стойност се смята ценана на възстановяване на имущество от
същия вид в това число всички присъщи разходи за доставка, труд, материали
монтаж и други, без прилагане на обезценка/ в този смисъл решение №52 от
08.07.2010г по гр.д.№652/2009г на I т.о. на ВКС/. В процесния случай съгласно кредитираното и
неоспорено заключение на съдебната автотехническа експертиза разходите за ремонт на конкретния автомобил в
зависимост от стойността на резервните частите по средни пазарни цени на алтернативни доставчици на резервни части и вложения труд за възстановяване са в диапазона
от 2098.69лв. и 2 577.99 лв. На
тази база при твърдения от страна на ищеца за извършени от него разходи за ремонт на обща стойност
от 2 146.94лв., които твърдения са и доказателствено обезпечени
чрез представените по делото писмени доказателства / фактура №234 от
04.09.2019г, фактура №**********/02.08.2019г,
и фактура от 04.09.2019г/неоспорени от ответника и след приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение
в размер на 634.02лв.,/ факт, който не бе спорен а и се установява от преводното
нареждане , съдържащо се на лист 20 от делото/ съдът приема, че действително претърпените имуществени
вреди в резултат на осъществения на 07.07.2019г деликт възлизат на сумата от
2 146.94лв. Ето защо исковата му претенция за заплащане на сумата от 1 512.92лв., представляваща
остатъка от незаплатеното обезщетение / разликата между платената сума от 634.02лв.и 2146.94лв./ действителната стойност на възстановяването на щетите за претърпени имуществени вреди – щети
по лек автомобил марка „М.“, модел П.“ с
рег.№.... от реализирано на 07.07.2019г около 12:10 часа в село Ю. на кръстовището на ул.“.... „ и ул.“....“ пътнотранспортно
произшествие, е основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-07.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата .
По
разноските:
Съдът констатира, че при образуване на делото
ищецът не е внесъл дължимата държавна
такса от 60.51 лв. При това положение и на основание чл.77 от ГПК следва същият
да бъде осъден да заплати по сметка на РС-П. държавна такса в размер на
60.51лв.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Същият претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. като ангажира доказателства за
действително сторени разноски в този размер. Претендира и 200лв. разноски за
вещо лице. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което възражение се явява основателно. В
конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба
№1/2004г в редакцията преди изм.в ДВ бр.45 от 15.05.2020г., е в
размер на 330лв. Като съобрази
фактическата и правна сложност на конкретното дело от една страна и от друга
конкретните процесуални действия извършени от адвоката / депозиране на искова
молба и писмена защита, участието в съдебни заседания/ съдът счита, че
адвокатски хонорар надвишаващ три пъти минималния размер е прекомерен и следва
да бъде редуциран до 700лв. При това
положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от
960.51лв.разноски по делото/ от които 60.51лв. държавна такса , 700 лв.
адвокатско възнаграждение и 200 лв. за вещо лице/.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД“Д.Б.Ж.З.“АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“№1
представлявано от Б.Г.И. , Р.В.М. и Ж. С.
К. да
заплати на Н.Х.Н. с ЕГН ********** ***
на основание чл.432 от КЗ сумата от
1 512.92лв., представляваща остатъка от незаплатеното обезщетение /
разликата между платената сума от
634.02лв.и сумата от 2146.94лв., която е
действителната стойност на
възстановяването на щетите/
за претърпени имуществени вреди – щети по лек автомобил марка „М.“,
модел П.“ с рег.№.... от реализирано на
07.07.2019г около 12:10ч. село Ю., на
кръстовището на ул.“Ч.„ и ул.“Д. и ч.“
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба-07.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата .
ОСЪЖДА ЗАД“Д.Б.Ж.З.“АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“№1
представлявано от Б.Г.И. , Р.В.М. и Ж. С.
К. да
заплати на Н.Х.Н. с ЕГН ********** ***
на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
960.51лв.разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Х.Н. с ЕГН ********** *** да
заплати на Районен съд –П. на основание чл.77 от ГПК сумата от 60.51лв.,
представляваща държавна такса по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: