О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№387
гр.
Бургас, 04.05.2020г.
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в закрито заседание на четвърти май две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен
съдия: Диляна Йорданова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 620 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от Нафтекс Петрол ЕООД / в несъстоятелност /, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. Търговска№12,
представлявано от синдика М.И.Н., чрез адв. Т.Т. от САК, съдебен адрес ***
Александър Дондуков № 11, ет.6, офис 602 против Националната агенция по
приходите /НАП/ , с административен адрес гр. София, бул. Княз Александър
Дондуков №52 и Еврокапитал – България ЕАД, ЕИК130487974, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. Александровска№21, ет.Е, с която е предявен иск
да бъде прието за установено спрямо ответниците несъществуването на приети
вземания на кредитора НАП към Еврокапитал – България ЕАД, включени в
допълнителен списък №3 в общ размер на 600 018,91 лева, от които
505 290,99 лева главница и 99 727,92 лева законна лихва върху
главницата.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на
кредитор на длъжника Еврокапитал – България ЕАД, по отношение на когото е
открито производство по несъстоятелност с решение №97 от 25.03.2019г. по
т.д.№354/20185г. на БОС. Поддържа, че е направил
надлежно възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ в преклузивния срок срещу
включването в допълнителен списък№3, обявен с вписване № 20190802142406 в ТР, на
приети от синдика вземания на кредиторите на Еврокапитал България ЕАД. Посочва,
че с определение №1319 от 30.10.2019г., постановено по т.д.№354/2018г. на БОС,
възражението му е оставено без уважение, като определението е обявено по
партидата на ответното дружество в ТР на 31.10.2019г. Ищецът излага, че
вземанията на ответника НАП не съществуват така, както са приети и включени в
допълнителния списък №3 Счита, че липсва основание за възникването им, не е
ясно има ли влязли в сила ревизионни актове или актове за установяване на
публични общински вземания. Твърди, че вземанията не са предявени в преклузивния
срок след влизане на съответните актове в законна сила, както и, че подателят
на молбата НАП не е надлежно овластен или упълномощен за предявяването им и не
установява изчерпване на процедурата по обжалване на актовете. При условията на
евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника НАП, с който изразява
становището за нередовност на исковата молба. Възразява, че исковата молба не
съдържа всички обстоятелства, на които се основава иска и е налице
несъответствие с разпоредбата на чл. 366 от ГПК-не е представена справка
относно размера на вземането. Уточнява, че процесните публични вземания,
предявени в производството по несъстоятелност, са възникнали от следните влезли в сила административни
актове: актове за установяване на задължения по декларация
№№48711/10.12.2014г., 60621/22.06.2017г., АУ002755/08.10.2018г., АУ002756/08.10.2018г.,
АУ002757/08.10.2018г.,АУ002758/08.10.2018г., АУ000396/22.02.2018г., АУ000397/22.02.2018г.,
АУ000398/22.02.2018г., АУ000399/22.02.2018г., АУ000400/22.02.2018г., АУ000401/22.02.2018г.,
АУ000402/22.02.2018г., АУ000403/22.02.2018г., акт за установяване на задължения
АУ000096/04.11.2015г., акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК№14362-1/14.11.2016г., акт за установяване на общински публични вземания №СУД000845/08.04.2019г.,
акт за установяване на публично общинско вземане№0524-25/09.03.2017г., актове
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК№№*********-1-1/08.12.2015г.,
*********-1-1/03.07.2018г., 007-2-1/20.12.2018г., актове за установяване на
задължения по декларации№№АУ0000137/30.01.2015г., АУ000565/02.08.2017г., акт за
установяване на задължения№АУ000423/19.11.2014г., актове за установяване на
задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК №№14362-1/14.11.2016г.,
16567-1/10.11.2017г., 20960-1/21.11.2018г., 208-1/13.06.2017г.,
2275-1/03.06.2016г. Позовава се на разпоредбата на чл. 164, ал.4 от ДОПК, която
има императивен характер и според която в случай, че вземането е установено с
влязъл в сила акт синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него
вземания, като според ответника такъв тип вземане не може да бъде оспорено по
реда на част четвърта от ТЗ. Предвид това излага становище за недопустимост на
предявения иск поради липса на правен интерес от оспорване по реда на чл.690 от ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, за което е налице
забрана по смисъла на чл.164, ал.4 от ДОПК и спрямо третите лица, неучаствали в
административното производството по издаване на административния акт, каквито
са кредиторите на масата на несъстоятелността. При условията на евентуалност
изразява становище за неговата неоснователност и недоказаност. Оспорва
твърденията на ищеца, че не е спазил
преклузивния срок за предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност, както и, че няма процесуална легитимация за предявяването им.
Излага становище, че същите не са
погасени по давност, като давността е прекъсната с издаването на акта за
установяване на публично задължение
съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК и след това е спряла да тече на осн. чл.
685а от ТЗ с предявяването на публичното вземане пред съда по
несъстоятелността.
По делото е депозиран в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба от ответника Еврокапитал- България
ЕАД, в което посочва, че оспорените вземания не са дължими от несъстоятелния
длъжник. По отношение на начислените такси битови отпадъци намира, че
общинските наредби са незаконосъобразни поради несъответствие с принципите по
чл.8, ал.1, т.1 и т.3 от ЗМДТ, не е обосновано наличие на основания за
прилагане на реда по чл. 67, ал.2 от ЗМДТ. Заявява, че съответните разпоредби
от наредбите за определяне и
администрирането на местни, приложими
за част от процесните вземания за такси битови отпадъци, са отменяни или
изменяни като промените не са съобразени при начисляване на таксите за битови
отпадъци и същите като незаконно определени са недължими. Посочва, че част от
предявените вземания за периода 2011г.-2013г.,
са погасени по давност и към днешна дата е изтекъл законоустановения в ДОПК пет годишен
давностен срок. Моли настоящото производство да бъде съединено за общо
разглеждане в едно производство с т.д.№617/2019г. на БОС с идентичен предмет,
образувано по иск от кредитора БПИ АД по
чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ срещу НАП и Еврокапитал- България ЕАД.
Постъпило е в преклузивния срок отговор от
синдика на Еврокапитал- България ЕАД Н.Г., в което оспорва предявения иск.
Посочва, че вземанията са предявени от НАП в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ за
данъци, такси и осигурителни вноски. С молбата са били представени писмени
доказателства, от които може да се направи обоснован извод за съществуването на
вземанията.
Ищецът не се е възползвал от правото си да
подаде допълнителна искова молба в двуседмичен срок от получването на писмените
отговори.
БОС е сезиран с искове с правна квалификация по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Същите
са допустими, като предявени в преклузивния срок по чл.694, ал.6 ТЗ.
Съдът счете за
неоснователно възражението на ответника НАП за
нередовност на исковата молба и за недопустимост на производството. С оглед
правното естество на предявения иск-отрицателен установителен ищецът не е
длъжен да посочи основанията, от които възникват отричаните от него права.
Изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения от
ищеца обуславят наличието на правен интерес от търсената с исковете защита,
като налице ли са основания за приложението на
разпоредбата чл.164, ал.4 от ДОПК и
какъв е нейния характер е въпрос по същество на делото, а не по допустимост на
производството. По търговските дела предаването на справка за размера на
вземането по чл. 366 ГПК не е предпоставка за допустимост на иска, но е елемент
от редовността на исковата молба. Щом ищецът е индивидуализирал вземанията в
самата исковата молба, така както са били предявени от ответника в
производството по несъстоятелност, то изискването на чл. 366 ГПК е изпълнено.
По делото липсват въведени
неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
материалноправните норми.
Исковото
производство по чл.694 от ТЗ, макар и да подлежи на разглеждане от съда по
несъстоятелността, представлява допълнително производство, което има обслужващо
предназначение по отношение на основното, същинско производство по
несъстоятелност. Касае се за установителен иск относно съществуването или
несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане. Този иск е под
режима на общия исков процес и по отношение на него важат правилата на
състезателното исково производство. В производството по иска по чл.694 от ТЗ
съдът трябва да провери, както допустимостта – която в случая е налице, така и съществуването или несъществуването
на материалното право, тъй като от това зависи възможността на
кредитор да се ползва от механизма на универсалното принудително изпълнение.
При това положение и тъй като изпълняемото право не е установено със сила на
пресъдено нещо, в производството по установителния иск, ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на съществуването или несъществуването
на материалното право. В тежест на ответника е да докаже своите
възражения, които изключват, погасяват или унищожават спорното материално право.
Приложените
към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими, относими и
необходими за изясняване предмета на спора и следва да бъдат допуснати.
По
делото следва да бъде допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените
въпроси от страните при предварителната размяна на книжа.
Искането
на ответника Еврокапитал – България ЕАД за обединяване на настоящото
производство с т.д. №617/2019г. на БОС следва да се остави без уважение, тъй като с
оглед правната и фактическа сложност на делото, ще се затрудни допълнително
разглеждането му при обединяването на двете производства.
Мотивиран
от горното съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПУСКА представените
от страните при първоначалната двустранна размяна на книжа писмени
доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените въпроси от страните при предварителната размяна на
книжа.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 500лв., вносим от НАП в едноседмичен срок от
съобщението по сметка на БОС, като след внасяне на депозита съдът ще определи
вещо лице..
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
ПРИКАНВА страните към
медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.
ВНАСЯ делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 12.06.2020г. от 9,20 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :