РЕШЕНИЕ
№ 7056
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110127852 по описа за 2024 година
Ищецът Ф. Г. Г. твръди, че на 11.11.2021 г. като заемател
сключил с търговско дружество „К. Й.” ООД договор за
паричен заем № 642143/11.11.2021 г. за сумата от 300 лева
при месечен лихвен процент в размер на 3.400 % и годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 49.873 %. Срокът на
договора бил 6 месеца, е 6 месечни вноски, с дата на първо
плащане 11.12.2021 г. и дата на последно плащане 11.05.2022
г. Съгласно чл. 3 (2) размера на погасителната вноска бил
56.12 лева, а съгласно чл. 3 (12) общата сума за плащане била
336.69 лева. В чл. 6 от процесния договор било
регламентирано, че „страните се съгласяват договорът за заем
да бъде обезпечен с някое от следните обезпечения:
1.Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3
от Общите условия;
2. Особен залог върху недвижимо имущество съгл. чл.
10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;
3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите
1
условия;
4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. ”
В Раздел VI.Обезпечение'' от Общите условия било
регламентирано следното:
„чл. 10, ал. 1 Заемателят има право да обезпечи
Заемодателя с подписването на ценна книга в полза на
Заемодателя за заемната сума с включени лихви и евентуално
дължими неустойки, съобразно договора заем.
чл. 10, ал. 2 Страните имат право за обезпечаване
изпълнението на договора за заем да уговорят в самия
договор учредяване на някое от следните обезпечения:
1. Гаранти - две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните условия: да има нетен размер на
осигурителен доход над 1000,00 лева, съгласно справочните
данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не
е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така
и по погасени задължения, съгласно справочните данни на
ЦКР към БНБ.
2. Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност
(оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по
Договора за заем, включваща договорената главница и лихва;
3. Първа по ред Ипотека;
4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6
/шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на
двата пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл. 10, ач. 4 заемодателят може да приеме
обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл. 10,
2
ал. 1 и ач. 2 от настоящите ОУ, и да сключи договор за заем,
като със съгласието на Заемополучателя начисли неустойка за
неточно изпълнение на изискванията за обезпечение. В чл. 8
от процесния договор било уговорено, че с подписването на
договора Заемателя декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че в случай, че Заемателя не предостави
договореното в чл. 6 от договора (обезпечение) в тридневен
срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 137.31 лева, с начин на
плащане подробно посочен в погасителния план към
процесния договор за заем. В погасителния план било
посочено, че размера на месечната вноска с включена
разсрочена неустойка по чл 8 от Договора е 79.00 лева или за
6 месеца - 474 лева.
По договора ищецът извършил плащания в общ размер
от 395.04 лв. за срок от 4 месеца и половина (11.11.2021 -
29.03.2022г).
В исковата молба се аргументира подробно, че
процесния договор и кредит са потребителски и спрямо тях
следва да се приложат Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите. Ищецът пространно
аргументира становище, че процесния договор е изцяло
недействителен поради противоречие с императивни норми
на ЗПК, като акцентира върху евентуални нарушения при
изчисляване и формулиране на годишния процент на
разходите. Поддържа се становище, че предвидената
договорна неустойка прикрива допълнителен и
противозаконен доход за кредитора. Поддържа, че
изискванията за предоставяне на обезпечаване правят
заплащането на неустойка практически задължително, а без
нейното заплащане кредиторът не предоставя заеми.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че договор
за паричен заем № 642143/11.11.2021 г. е изцяло
3
недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК,
ЗЗП и ЗЗД, а в условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ да бъде
прогласена нищожността на отделни клаузи от него - чл. 6
предвиждащ задължение за предоставяне в тридневен срок на
обезпечение, чл. 8 предвиждащ неустойка при непредставяне
на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата
определяща размера на ГПР по договора.
2. Да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1
предложение първо от ЗЗД „К. Й.” ООД да заплати на Ф. Г. Г.
сумата от 95.04 лв., представляваща общата стойност на
извършени плащания към дружеството при начална липса на
правно основание, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на задълженията.Претендира разноски
Адвокатът на ищеца претендира възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Ответното дружество е депозирало писмен отговор. В
отговора не се оспорват фактите изложени в исковата молба,
но се предлага различно правно тълкуване. По отношение на
главния иск ответникът акцентира върху правилото, че
отделни недействителни клаузи не водят непременно до
нищожност на договора. По отношение на евентуалния иск
ответникът акцентира върху свободата на договаряне и
обстоятелството, че ищецът е сключил договора доброволно
и при пълна яснота на условията.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
безспорните между тях доказателства намира както следва:
Главния установителен иск е неоснователен. Разгледан без
спорната неустоечна клауза процесния договор не
противоречи на императивните изискания на ЗПК и ЗЗД.
Неоснователен е и евентуалния иск касаещ клаузата на чл.6
предвиждащ задължение за предоставяне в тридневен срок на
обезпечение. Кредиторът има законен интерес да поиска от
бъдещия заемател обезпечение на заема.
Иска касаещ чл. 8 предвиждащ неустойка при
4
непредставяне на обезпечение е основателен. В своята
практика настоящият състав приема, че клаузи в договори за
потребителски кредит, предвиждащи неустойка за
непредоставяне на гаранция са нищожни като заобикалящи
закона. Неустойка в такива договори може да бъде
предвидена само като обезщетение за реално претърпени
вреди и дължимостта й е в зависимост от реално претърпени
вреди. В случая кредиторът нето твърди, нито доказва, че при
самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска,
който за кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен
заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на
неустойката, тъй като неустойка, която се дължи и при
редовно изпълнение, няма гаранционна функция. Спорната
клауза просто прикрива доход за кредитора в размер по-висок
от допустимия. Този доход следва да се включи в ГПР, но
нищожността на клаузата се състои в самото заобикаляне на
закона
Неоснователно е искането да се прогласи нищожността
на клаузата определяща размера на ГПР по договора.
Посочването на ГПР не е е клауза, която сама по себе си
определя права и задължение. Това посочване е изчисление,
което може да бъде вярно или невярно, но не може да бъде
нищожно. Клауза, представляваща само изчисление не може
да бъде самостоятелен предмет на иск.Както е видно от
мотивите по-горе,съдът намира, че разхода, който ищецът е
направил по нищожната неустоечна уговорка следва да се
включи в ГПК по договора.
Що се отнася до осъдителния иск, той е основателен за
сумата 91.52 лева . Тази сума съставлява сбор от включената в
анюитетите стойност на четирите плащанията извършени от
ищеца на основание чл. 8 от договора. За посочената сума
иска следва да бъде уважен, а за разликата до предявения
размер – отхвърлен. Съобразно уважените претенции ищецът
има право на 16 лева от разноските за такса, а неговият
адвокат – на 130 лева възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
5
В писмено становище депозирано чрез Системата за
сигурно електронно връчване ответното дружество заявява,
че прилага списък по чл. 80 ГПК, но такъв списък не е
наличен в досието на делото. Съдът не присъжда разноски на
ответната страна.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ф. Г. Г. ЕГН **********
за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №
642143/11.11.2021г, който като заемател сключил с търговско
дружество „К. Й.” ООД ЕИК ...на 11.11.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф. Г. Г. за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.6 от същия договор,
предвиждащ задължение за предоставяне в тридневен срок на
обезпечение.
ОТХВЪРЛЯ иска касаещ прогласяване нищожност на
договорната клауза, представляваща изчисление на годишния
процент на разходите.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.8
от същия договор, предвиждаща неустойка при
непредставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца недължимо
платените на основание нищожната клауза на чл. 6 - 91.52
лева, ведно със законната лихва от 15.05.2024г. до
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения
размер от 95.04 лв.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 16 лева
разноски, а на адвокат М. Д. - 130 лева възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
РАЗНОСКИТЕ на ответника остават а негова сметка.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7