Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2020 година
гр.В.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.В., ВТОРИ касационен
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание на 30.07.2020 г.
при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор Силвиян Иванов разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова КНАХД № 1058/2020 по
описа на Административен съд гр. В. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Комисия
за регулиране на съобщенията, чрез старши юрисконсулт Е. М., против Решение № 266/14.02.2020
г., постановено по НАХД № 5281/2019 г. по описа на Районен съд В., ІІ състав, в
частта, с която е изменена наложената на „БТК” ЕАД имуществена санкция от
8 000 лв. на 3 000 лв.
Същото решение е обжалвано изцяло и с касационна
жалба, депозирана от „БТК” ЕАД ЕИК ххххххххх,
представлявано от А. Д. - изпълнителния директор действащ чрез процесуален
представител.
Първият от касаторите счита, че съдът
неправилно е приел, че определеният размер на имуществената санкция е завишен и
не отговаря на степента на обществена опасност на конкретното нарушение. В
подкрепа на изложеното изтъква довод, че
процесното нарушение не е единствено за нарушителя БТК ЕАД – позовава се на влезли в сила съдебни решения, с които са потвърдени
предходно издадени наказателно постановление за идентични нарушения, с наложена
имуществена санкция в размер близък до процесното НП. Представя копия от
същите.
Изтъква още и че спазването на правилата
на чл. 42, ал. 3 от ОИ е от голям обществен интерес, защото индивидуалният
договор е основно средство, гарантиращо възможността на потребителите за
информиран избор.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и се постановяване на друго, с което
да се процесното НП да се потвърди. Претендира се за присъждане и
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Вторият касатор счита, че съдебното
решение е постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод за безспорна установеност на
допуснато от „БТК” ЕАД нарушение на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания,
съставляващо основание за налагане на административна санкция по чл. 326
от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Твърди, че доколкото сключването на
индивидуален договор с потребителя представлява елемент от състава на
нарушението на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания, то липсата на сключен такъв
договор в случая обуславя извод за липса на завършен фактически състав на
нарушението и съотв. за липса на извършено нарушение.
Въз основа на изложеното твърди недоказаност на административнонаказателно
обвинение и формира искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и цялостна отмяна на издаденото срещу
него наказателно постановление. В
условията на евентуалност – да бъде потвърдено обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура-В.
дава заключение за неоснователност и на двете
касационни жалби, счита решението на ВРС за правилно, постановено при
спазване на процесуалните правила и закон, пледира за
оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната жалба е депозирана от
надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество касационната жалба
на Комисия за регулиране на съобщенията е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решението Районен съд В. е
изменил Наказателно постановление № 38/26.03.2019 година на Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „БТК” ЕАД, на
основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с
чл. 326 от Закона за електронните съобщения ЗЕС), вр. с чл. 42, ал. 3 от
Общите изисквания е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лева за
извършено нарушение на чл. 326 от Закона за електронните съобщения, във
вр. с чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания, като е намалил размера на санкцията
на 3 000 лв.
ВРС приел за безспорно установено, че „БТК” ЕАД е
нарушило разпоредбите на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания, тъй като преди
подписване на индивидуалния договор чрез свой служител не е спазилоимпе4ративно
вмененото му задължение да предостави на потребителя, проекта на договора в
цялост за запознаване с неговото съдържание. Приел е, че „разяснения” във
връзка с договора не могат да изпълнят съдържанието на цитираната норма.. При
издаването на наказателното постановление съдът не констатирал да са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счел за правилно
приложени от страна на АНО материалната
и санкционна норми; поведението
на санкционираното търговско дружество съответства на посочените разпоредби,
съставлява административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на
чл. 326 от ЗЕС. За да измени НП, в частта относно определения от АНО
размер на имуществена санкция, въззивният
съд е приел, че са налице едва няколко
(предходно наложени) наказания, както и че наказаното дружество съдействало за установяване на обективната
истина.
Касационният съд в настоящия си състав
като съобрази доводите на страните с
данните по делото и с относимата правна уредба прие следното:
Възприетата от въззивния съд безспорна фактическа обстановка, както и
взетите въз основа на нея изводи за безспорна установеност и доказаност на извършеното от „БГК“ ЕАД административно нарушение на чл.
42, ал. 3 от Общите изисквания са
правилни, споделят се изцяло.
Съгласно цитираната норма, преди подписване
на индивидуалния договор предприятията са задължени да предоставят на
потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му, а
не чрез запознаването на клиента с „уточняващи въпроси”.
Не може да бъде споделено обаче приетото
от въззивния съд наличие на смекчаващо
отговорността обстоятелство – огромния документооборот и наложени едва няколко наказания. Съществуването на огромен
документооборот по никакъв начин не може и не следва да възпрепятства изпълнението
на Общите изисквания. Именно с представянето на съдържанието на договора, който предстои да се сключи, клиентът се запознава с неговия обхват и предмет, с правата и задълженията, които поема при евентуалното му сключване. В противен случай би бил лишен от възможността
да вземе информирано решение дали да приеме представените му с проекта на
договора условия или да ги откаже.
Категорично не може да бъде споделен
аргументът на въззивния съд, при
изменение на санкцията към минимума, че
„въззивникът упражнява търговска дейност”. „БТК” ЕАД е един от действащите на
територията на страната три мобилни оператора,
предлагането и предоставянето на
услуги следва да се осъществява при спазване на всички общи изисквания,
едно от които е и визираното в чл. 42,
ал. 3. В случая видно това не е сторено.
В мотивите на съдебното решение е прието,
че административното наказание е завишено относно наложената санкция, и за да е
същата адекватна и справедлива на извършеното нарушение, следва да се намали до
предвидения в закона минимален размер на 3000 лв. Този извод на Районен съд В. е
неправилен и необоснован.
Видно
от приложените ведно с касационната жалба решения е, че дружеството е санкционирано и за предишни, констатирани от
АНО нарушения на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания, издадените НП са
потвърдени.
Предвид изложеното касационната инстанция
в настоящия си състав не споделя приетия
от въззивния съд, за адекватен на нарушението определения от закона минимален размер на
имуществената санкция от 3000 лв. , още
по-малко намира основания за прилагането
на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана правилно, при точно приложение на материалния
закон, при спазване на процесуалните
правила и след съобразяване на размера на наложеното административно наказание
със степента на обществена опасност на деянието.
Размерът на санкцията съответства на
тежестта на извършеното нарушение и е справедлив, предвид системното извършване
на това нарушение, с което се засягат и ощетяват правата на гражданите.
По касационната жалба на „БТК” ЕАД:
За
съставомерността на нарушението по чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания, е
достатъчно неизпълнение на задължението за предоставяне на проекто-договора за
запознаване преди подписването на окончателния договор, като не е необходимо
подписването на договора, за да се счита нарушението за довършено. Целта на
нормативно въведеното с чл. 43, ал. 2 от Общите изисквания задължение при осъществяване на обществени
електронни съобщения е потребителят да се запознае своевременно със
съдържанието на договора преди неговото сключване. Подписването на договора не
е предпоставка за изпълнение на задължението по чл. 42,ал.3 от ОИ, за да се счита
нарушението за довършено.
Настоящият касационен състав на
Административен съд В. намира за несъстоятелно твърдението в касационната
жалба, че „проектът на договора е бил пред тайния клиент, на разстояние,
обичайно използвано за четене, и клиентът е виждал безпроблемно съдържанието на
документа“. Проектът на договора, който предстои да бъде сключен следва да бъде
на разположение, предоставен на клиента, да има възможност и време да се
запознае със съдържанието му.
При направения коментар касационната жалба на Председателя на КРС е
основателна и следва да се уважи, като се отмени решението на ВРС и се
постанови друго, с което да се потвърди издаденото от него наказателното постановление.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно
направеното от процесуалният
представител на първия касатор искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съдът намира,
че същото следва да се уважи в размер от 80 лв., определен съобразно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК Втори касационен състав при АС В.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
266/14.02.2020 год., постановено от ІІ състав при ВРС по НАХД № 5281/2019
г., вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38/26.03.2019 г.
на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „БТК” ЕАД,
ЕИК ххххххххх, за нарушение на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при
осъществяване на обществени електронни съобщения, на основание чл. 326 от
Закона за електронните съобщения, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 8 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ касационната жалба на
БТК” ЕАД, ЕИК ххххххххх със седалище и адрес на управление в гр.София,
представлявано от А. Д.- изпълнителен директор, срещу Решение № 266/14.02.2020 год.,
постановено от ІІ състав при ВРС по НАХД № 5281/2019 г.
ОСЪЖДА „БТК” ЕАД, ЕИК ххххххххх
да заплати на Комисия за регулиране на
съобщенията разноски по делото в размер на 80 (осемдесет лева) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..