РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е Решение №2850/28.07.2022г., постановено по гр.д.
№16871/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, шести гр.състав, с което
се признава за установено в отношенията между страните, че П. П. М., ЕГН
***, дължи на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ***, по
предявен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.500, ал.1, т. 1 и т.3
КЗ, сумата от 930,73 лв., представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по регресна щета № **********/23.07.2019 г.,
за нанесени увреди по лек автомобил с рег.№ РВ ***МХ, собственост на
М.И.Д., в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
29.05.2019г. в гр. Пловдив, по вина на П. П. М., като водач на лек автомобил
с рег. № РВ ***КР, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед № 260163/19.08.2020 г. за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9079/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, VІІІ гр.с. С постановеният съдебен акт в полза на
Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ***, е присъдена сумата от
общо 645 лв. – съдебноделоводни разноски за исковото производство, и
сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сторените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9079/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, VІІІ гр.с., а именно 25 лв. за заплатена държавна такса
и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят П. П. М., ЕГН ***, чрез особения му представител адв.
В. П. обжалва решението на РС – Пловдив като незаконосъобразно, поради
допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и
неправилно, поради несъответствие на събраните по делото доказателства и
изложените изводи на съда, като в тази връзка са посочени подробни
съображения в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционното решение,
като вместо това въззивния съд отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
***, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Н., оспорва жалбата
като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли
жалбата да се остави без уважение, а решението на първоинстанционният съд
да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда по размер и внесен
депозит за особен представител в размер на 300лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422
вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 и т.3 от КЗ предявен от Застрахователно дружество
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ***, срещу П. П. М., ЕГН ***, за признаване за
2
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 930,73 лева,
представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
регресна щета № **********/23.07.2019 г., за нанесени увреди по лек
автомобил с рег.№ РВ ***МХ, собственост на М.И.Д., в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.05.2019 г. в гр. Пловдив, по
вина на ответника П. П. М., като водач на лек автомобил с рег.№ РВ ***КР,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда –
27.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 260163/19.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9079/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, VІІІ гр.с.
Ищцовото дружество твърди, че на 29.05.2019 г. в гр. Пловдив,
ответникът управлявайки лек автомобил с рег. № РВ ***КР, не е съобразил
скоростта на движение с пътните условия, като е ударил спрелия лек
автомобил модел/марка „***“с рег. № РВ ***МХ, след което е напуснал
местопроизшествието преди пристигане на органите на МВР. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП
от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в който е
отразен механизмът на настъпване на ПТП. Към датата на настъпване на
ПТП, собственикът на управлявания от ответника лек автомобил, е имал
валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна полица с ищцовото дружество. Във връзка с
настъпилото ПТП застрахователят на увредения лек автомобил с рег. № РВ
***МХ, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД предявил регресна претенция пред
ищеца за възстановяване на сумата, заплатена на собственика на увреденото
МПС. Въз основа на представената по преписката документи на 23.07.2019 г.
ищецът заплатил регресното си задължение, а именно сумата в размер на
930,73 лева, представляваща сумата, изплатена на собственика на увреденото
МПС, ведно със обичайните разноски на застрахователя по имущественото
застраховане.
Твърди, че поради това, че ответникът напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и се е отклонил от проверка за
алкохол, на основание чл. 500 ал. 1 т.1 и т. 3 от КЗ е възникнало регресно
вземане в размер на платеното обезщетение. Поради липсата на плащане,
3
въпреки отправена покана до ответникът, ищецът се е снабдил Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9097/2020 г. на ПРС, VІІІ гр.с.,
връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, при което за ищецът е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
Ответникът чрез назначеният му особен представител оспорва
предявеният иск, като изцяло неоснователен, моли за отхвърлянето му.
Първоинстанционият съд е уважил предявения иск, като е приел, че за
ищецът е възникнало регресно право да търси и получи обезщетение от
виновния водач, поради което и доколкото по категоричен начин се
установява механизма на ПТП–то, описан в исковата молба; вината на
ответника; факта, че към датата на настъпване на произшествието,
ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата и по този начин виновно се е отклонил от проверка на алкохол,
наркотици и други упойващи вещества; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и застрахования автомобил и
съответно изплащане на застрахователното обезщетение в претендирания
размер, чията пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
причинените имуществени вреди по застрахования автомобил към датата на
настъпване на ПТП е в претендирания от ищеца размер, то предявеният иск
е доказан както по основание, така и по размер .
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплаквания, че няма данни по делото
ответникът да е отказал да се подложи на проверка за употреба на алкохол,
наркотици и други упойващи вещества; или виновно да се е отклонил от
извършването и ; или да е извършил умишлено ПТП-то; оспорва за ищецът да
е възникнало регресното право.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
4
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, като след съвкупната
им преценка намира наведените в жалбата оплаквания са неоснователни по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ, застрахователят има
право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или
други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
както и когато е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
В конкретния казус, за да бъде уважена регресната претенция на
застрахователя, следва да бъде установено, че вредите са настъпили, в
резултат от виновно поведение на водач на лек автомобил довело до
реализиране на ПТП; размера на вредите и изплащането на обезщетение на
пострадалия; автомобилът, с който е причинена щетата, е застрахован при
ищеца по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
водачът е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества; водачът е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
5
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон
Видно от данните по делото е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ по отношение на водача на лек
автомобил марка/модел „***“ с рег. № РВ ***при ищеца, съгласно ЗП №
BG/07/118001923038, валиден към процесната дата.
Изготвеният протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Ищецът, който претендира обезщетение във връзка с увреждането, носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални знания, които съдът не притежава.
Процесният протокол за настъпилото на 29.05.2019гг. ПТП съдържа
преки възприятия на длъжностното лице, което го е съставило, включително е
възпроизведена и схема. В него се съдържа информация относно
разположението на автомобилите, участващи в пътно транспортното
произшествие и видимите щети по тях. Ето защо предвид обвързващата
материална доказателствена сила на протокола за ПТП и предвид
констатираните в същия нарушения от водача на лек автомобил марка/модел
„***“ с рег. № РВ ***, съдът приема за установено, че ответникът е
управлявал лек автомобил марка/модел „***“ с рег. № РВ ***и е виновен за
настъпване на инцидента, с който е причинена щетата, след което напуска
мястото на настъпване на произшествието. В подкрепа на този извод е
изготвения Акт № 839155/30.05.2019 г. за установяване на административно
нарушение и Наказателно постановление № 19-1030-005627/28.06.2019 г.,
връчен на П. М. на 30.10.2019 г., необжалвано от последния и влязло в сила,
както и от личните писмени обяснение на ответника, дадени по повод на
произшествието и приложени по преписката, в които същия изрично описва
своето участие в инцидента, признава своята вина за случилото се и сочи
6
мотивите, с оглед на които е напуснал мястото след сблъсъка.
Размерът и вида на причинените в резултата на транспортното
произшествие вреди се установяват по безспорен начин от събраните по
делото доказателства - показанията на свидетеля М.Д.; Уведомление за щета
***по полица ***Каско + /л.8/; опис – заключение по щета ***/30.05.2019 г.
/л.11/, които са съставени от третото за спора лице „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД; възлагателно писмо от ДЗИ до автосервиз „Дор-Нед“
ООД /л.12/, приемо-предавателен протокол от 14.06.2019 г. за предаване на
ремонтирания автомобил от автосервиза, и Калкулация по претенция №
***/30.05.2019 г., в което са описани конкретните щети по автомобила и
извършените ремонти дейности.
Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза – инж. В.С., което съдът кредитира като
компетентно изготвено и безпристрастно, че при съобразяване с материалите
по делото, най-вероятният механизъм на произшествието на 29.05.2019г., е
лек автомобил „***“, рег. № ***да е ударил намиращия се пред него и спрял
преди пешеходната пътека лек автомобил „***“с рег. № РВ ***МХ, като от
техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените от
ищеца детайли в съответната степен – увреди на първия автомобил в
предната част, а на втория в задната част. Вещото лице сочи, че вредите
съответстват да са настъпили при описания в исковата молба и посочения в
протокола за ПТП начин, като се открива пълно припокриване на увредените
зони и детайли описани в опис-заключение по щета ***/30.05.2019. Вещото
лице посочва, че пазарна стойност за части, материали и труд, необходими за
възстановяване на вредите по лек автомобил „*** “с рег. № РВ ***МХ,
възлиза на 3 843 лв. с ДДС
Съвкупният анализ на събраните доказателства обоснова извода, за
противоправното поведение на ответника, настъпилото застрахователно
събитие и вреда за трето лице, както и причинната връзка между тях, а имено
виновно предизвикано ПТП от ответника, както и факта, че към датата на
настъпване на произшествието ответникът е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, което последно
7
обстоятелство обосновава и извода, че с това си поведение М. виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества –
предпоставка за уважаване на иска на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
В заключение съдът намира, че в случая са налице всички елементи от
сложния фактически състав на чл. 500, ал. 1 т.1 и т.3 от КЗ, като ищецът е
насочил регресната си претенция към заплатената от него главница,
съставляваща обезщетение за имуществени вреди. Поради това и съдът
намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед основателността на главната претенция и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде уважено и акцесорното искане на ищеца за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 27.07.2020г. до окончателното и изплащане.
Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени
пред настоящата инстанция разноски общо в размер на 600лв,
представляващи 300лв – юрисконсултско възнаграждение и 300лв внесен
депозит за особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2850/28.07.2022г., постановено по гр.д.
№16871/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, шести гр.състав,
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН ***, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представляван от изпълнителните директори Р. Б. и Е.И.,
направени пред въззивната инстанция разноски общо в размер на 600лв/
шестстотин лева/
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9