Присъда по дело №2713/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 155
Дата: 12 септември 2023 г. (в сила от 28 септември 2023 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20232120202713
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 155
гр. Бургас, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниВ.Д. ЗАГОРОВА

заседатЕ.:В. Н. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
и прокурора Д. Янч. М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20232120202713 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. С. Ш. – ЕГН **********, ******************,
осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2023 година, в гр.Бургас, от складово
помещение, намиращо се на ул. „***“ *** в условията на повторност в съучастие като
извършител с И. С. Т., чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот -
чрез взломяване на катинар на входна му врата, отнел чужди движими вещи - 1 брой
мобилна наливна инсталация за бира, модел „***“, номер *** и фабричен № ***, състояща
се от охладител с кран и два маркуча, собственост на „***“ АД на стойност 760.00 лева и
чувал с метални стоманени отпадъци за скрап 40 кг на стойност 12.00 лева всички вещи на
обща стойност 772,00 лева от владението на В. С. П., без ничие съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал.
1 от НК, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК вр. чл. 58а НК му налага НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, КОЕТО НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. Т. – ЕГН ********** , ***************, осъждан, за
ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2023 година, в гр. Бургас, от складово помещение, намиращо
се на ул. „***“ *** в условията на опасен рецидив в съучастие като извършител с Й. С. Ш.,
чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - чрез взломяване на
катинар на входна му врата, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилна наливна
инсталация за бира, модел „***“, номер *** и фабричен № ***, състояща се от охладител с
кран и два маркуча, собственост на „***“АД на стойност 760.00 лева и чувал с метални
стоманени отпадъци за скрап 40 кг на стойност 12.00 лева всички вещи на обща стойност
772,00 лева от владението на В. С. П., без ничие съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, КАТО НА ОСНОВАНИЕ чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, вр.
чл. 58а НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2
/ДВЕ ГОДИНИ/, КОЕТО НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „СТРОГ“ режим КАТО НА ОСНОВАНИЕ чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА
по първоначалното обвинение да е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, буква „б“ от НК.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите И. С. Т. – ЕГН
********** и Й. С. Ш. – ЕГН **********, да заплатят солидарно по сметка на ОД на
МВР Бургас сума в размер на 101,35 лева /сто и един лева и тридесет и пет стотинки/,
направени по делото в хода на досъдебното производство разноски.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – диск, да остане по делото за срока
на съхранение в архив, след което да се унищожи заедно с делото по реда на ПАС.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес пред
Окръжен съд Бургас.
Председател: _______________________
ЗаседатЕ.:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 155/12.09.2023г. по НОХД № 2713/2023г. по описа на РС
Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 12.09.2023г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Й. С. Ш., ЕГН: **********, ***********, за това, че на 19.01.2023 година, в
гр.Бургас, от складово помещение, намиращо се на ул. „***“ *** в условията на повторност
в съучастие като извършител с И. С. Т., чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот - чрез взломяване на катинар на входна му врата, отнел чужди движими
вещи - 1 брой мобилна наливна инсталация за бира, модел „**“, номер *** и фабричен №
********, състояща се от охладител с кран и два маркуча, собственост на „***“АД на
стойност 760.00 лева и чувал с метални стоманени отпадъци за скрап 40 кг. на стойност
12.00 лева всички вещи на обща стойност 772,00 лева от владението на В. С. П., без ничие
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.28, ал.1 от НК
и срещу И. С. Т., ЕГН: **********, *************** за това, че на 19.01.2023 година,
в гр.Бургас, от складово помещение, намиращо се на ул. „***“ *** в условията на опасен
рецидив в съучастие като извършител с Й. С. Ш., чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот - чрез взломяване на катинар на входна му врата, отнел чужди
движими вещи - 1 брой мобилна наливна инсталация за бира, модел „**“, номер *** и
фабричен № *********, състояща се от охладител с кран и два маркуча, собственост на
„***“АД на стойност 760.00 лева и чувал с метални стоманени отпадъци за скрап 40 кг на
стойност 12.00 лева всички вещи на обща стойност 772,00 лева от владението на В. С. П.,
без ничие съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр.чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от
НК.
В хода на съдебното производство подсъдимите и техните защитници направиха
искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-
конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Предлага наказанията да бъдат определени в минимума, предвиден в
закона.
Служебният защитник на подсъдимия Ш. – адв. Б. моли да се съобрази направеното
от страна на подзащитния й самопризнание и да се наложи минимално наказание.
Подсъдимият Ш. се присъединява към казаното от адвоката си, моли за минимално
наказание, изразява съжаление.
Служебният защитник на подсъдимия Т. – адв. Д. счита, че наказанието по
отношение на подзащитния й следва да се определение по реда на чл. 55 НК, както
предложил първоначално прокурора.
Подсъдимият Т. се придържа към казаното от неговия защитник.
1
В последната си дума подсъдимият Т. изразява съжаление.
В последната си дума подсъдимият Ш. заявява, че няма да се повтори.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й. С. Ш. – ЕГН **********, *****************.
Подсъдимият И. С. Т. – ЕГН **********, ******************.
На 19.01.2023г. в гр.Бургас подс. Т. и подс. Ш. решили да извършат кражба от
складово помещение, намиращо се в гр.Бургас на ул. „***“ ***, стопанисвано от
пострадалия свид. В. С. П.. Отишли до набелязаното място в малките часове на деня. Подс.
Ш. счупил катинара на входната врата. Двамата проникнали в помещението където
намерили и взели със себе си следните вещи - 1 брой мобилна наливна инсталация за бира,
модел „**“, номер *** и фабричен № ******, състояща се от охладител с кран и два
маркуча, собственост на „***“ АД /с мениджър продажби за региона свид. Р.Д.А./ на
стойност 760.00 лева и чувал с метални стоманени отпадъци за скрап 40 кг на стойност 12.00
лева, всички вещи на обща стойност 772,00 лева. Напуснали необезпокоявани
местопрестъплението ведно с инкриминираните вещи. По - късно същия ден продали
гореизброените вещи като отпадъчно желязо на свид.М.Щ., който им заплатил 30лв., които
си разделили и похарчили за собствени нужди. За кражбата била уведомена полицията.
Служителите свид.М.В. и свид.Н.С. прегледали записи от монтирана наблизо наблюдателна
видеокамера, установили противоправните действия на подсъдимите и ги установили и
задържали.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от направените от подсъдимите
самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство
доказателства, а именно:
От гласните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите:
В. П. (л.27); Р.А. (л. 30); М.В. (л. 32 – частично); Н.С. (л. 33 – частично);
От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване (л. 12 ДП); пълномощно (л.50); справки за съдимост.
От експертизите: съдебно-оценителна експертиза (л. 43); съдебно- техническа
експертиза (л. 36);
От веществените доказателства: диск (л. 13 ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимите. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните свидетели, доколкото намира същите за логични, последователни и взаимно
свързани като не кредитира само показанията на св. В. и св. С. в частите, в които
преразказват информация, получена от подсъдимите при т.нар. „оперативна беседа“.
Независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“,
проведени от полицейски служители по същността си представляват предварително снети
обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е
така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а
разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е
доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само
оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма
2
процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл.
55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази
мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика
никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен практика на ВКС -
Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото
– „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, изготвени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните
и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещите лица по съдебните експертизи.
В заключение съдът счита, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на
което съдът прие за установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството в лицето на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен
анализ на доказателствата, като счита, че изложените по-горе доводи са достатъчни, предвид
диференцирания ред, по който протича производството.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите са осъществили
от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението кражба.
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и
субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да
бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга
стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на
фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху
движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк
умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо
или юридическо разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимите са отнели чужди движими вещи - 1
брой мобилна наливна инсталация за бира, модел „***“, номер *** и фабричен № ***,
състояща се от охладител с кран и два маркуча, собственост на „***“ АД на стойност 760.00
лева и чувал с метални стоманени отпадъци за скрап 40 кг на стойност 12.00 лева всички
вещи на обща стойност 772,00 лева, от владението на друго лице, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвоят. Налице е прекъсване на фактическата власт на
досегашният владелец и установяване от подсъдимите на собствена фактическа власт върху
вещите. Подсъдимите са отнели вещите, отдалечили са се от местопрестъплението и са
установили своя фактическа власт върху тях като са се разпоредили с тях.
Кражбата е извършена чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на
имот - чрез взломяване на катинар на входна врата.
От свидетелство за съдимост на подс. Й. Ш. е видно, че е осъждан като пълнолетен за
престъпление от общ характер против собствеността - кражба в немаловажен случай по
НОХД 2368/2022г. на БРС, в сила от 27.09.2022г. Сроковете по чл.30 от НК не са изтекли,
поради което последващото му идентично деяние - кражба, извършена на 19.01.2023г. се
определи в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК и съдът прие, че е
налице престъпление с правна квалификация чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
3
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Подс. И. Т. е многократно осъждан за престъпления от общ характер против
собствеността. Съгласно чл. 30, ал. 1 НК, правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията
в този срок не изключва тяхното прилагане.
След изтърпяване на общо наказание „лишаване от свобода“ на 15.10.2014г., т.е.
преди повече от пет години преди датата на инкриминираното в настоящото деяние –
19.01.2023г., подс. Т. е осъждан, съгласно посоченото и в обвинителния акт по НОХД
5708/2016г. на БРС в сила от 09.06.2017г. за тежко умишлено престъпление на две години
„лишаване от свобода“ и по НОХД № 4384/2019г. на БРС за тежко умишлено престъпление
също на две години „лишаване от свобода“. За деянията по двете осъждания, поради това, че
са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, с определение по
НЧД № 639/2020г. на БРС е определено и наложено едно общо най-тежко наказание от две
години „лишаване от свобода“, изтърпяно в периода 25.07.2017г. до 31.05.2019г.
Ето защо по това осъждане сроковете по чл. 30 от НК не са изтекли към датата на
извършване на настоящото деяние на 19.01.2023г. Последното осъждане по справката за
съдимост е след датата на деянието, предмет на обвинението и не влияят на квалификацията
на деянието като такова, извършено при условията на „опасен рецидив“. Изложеното,
съобразено с постулатите в Постановление № 2 от 27-29.IV.1970г., на Пленума на ВС, изм. и
доп. с Постановление № 6 от 12.IV.1983г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987г., сочи, че
спрямо Т. по НЧД № 639/2020г. на БРС е налице едно осъждане, тъй като деянията са
осъществени при реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, т.е. деянието по
настоящото дело не е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „б“ от НК,
тъй като за приложението му законът поставя условие деецът да е бил осъждан най-малко
два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер и поне за
едно от тях изпълнението на наказанието да не е отложено по чл. 66 от НК. Останалите
осъждания на подсъдимия не следва да се разглеждат в контекста на опасния рецидив, тъй
като се намират извън посочения в чл.30, ал.2 от НК срок, а това препятства приложението
на разпоредбата на чл.29 от НК за тях. Ето защо и съдът оправда подсъдимия Т. съгласно чл.
304 НПК по първоначалното обвинение да е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, буква
„б“ от НК и беше признат за виновен и осъден за това, че деянието е извършено от него в
условията на опасен рецидив по б. „а“ на чл. 29 от НК и деянието се квалифицира като
такова по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Подсъдимите са осъществили деянието с „пряк“ умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
предл. първо от НК. Те несъмнено са съзнавали общественоопасния характер на стореното,
предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване. ЗнаЕ.
са, че вещите принадлежат на друго лице, но въпреки това чрез взломяване на катинара на
входна врата на складовото помещение са ги отнели с намерение противозаконно да ги
присвоят. Общността на умисъла не подлежи на съмнение. Подсъдимите са съзнавали, че
заедно извършват престъплението и че чрез съвместните си действия спомагат за настъпване
на общия целен резултат – противозаконното отнемане на вещите. Деянието е извършено от
двамата подсъдими при условията на съвместна, задружна, дейност при „общност на
умисъла“ като и двамата са участвали в осъществяване на изпълнителното деяние, поради
което формата на задружна дейност следва да се определи в хипотезата на чл. 20, ал. 2 НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъпленията, в които подсъдимите бяха признати за виновни, законодателят е
предвидил наказание за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“
от една до десет години.
4
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ от три до петнадесет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК. Изразеното съжаление и признанието за вината съдът
не може да определи като изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е
отчетено от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2
НПК вр. чл. 58а НК.
Съдът счете, че по делото липсват многобройни обстоятелства, които да обусловят
прилагането на чл. 55 НК или пък едно единствено, което да обоснове такъв извод.
Съдът, при определяне на наказанието, оцени, че няма данни подсъдимите да са
трудово ангажирани, да имат семейства, за които да полагат грижи, не установи други
смекчаващи обстоятелства освен съдействието на разследването и направеното
самопризнание, което на фона на причинените вреди в резултат от повреждането, не може
да се оцени като изключително смекчаващо обстоятелство. Ето защо и по мнение на този
съдебен състав за постигане на целите на наказанието и по отношение на двамата
подсъдимия то трябва да се определи при прилагане на чл. 54 НК, а именно на Й. С. Ш. за
престъплението по престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК на основание чл. 54 НК се определя една година „лишаване от
свобода“, което съгласно чл. 58а НК съдът намали с една трета и му наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
За подс. И. С. Т. за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, на основание чл. 54 НК определи
наказание от три години лишаване от свобода, като на чл. 58а, ал. 1 НК намали с една трета
и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две години/, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в пълнота биха постигнали
целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способстват за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимите и наред с това ще се въздейства върху тях
предупредително и ще им се отнеме възможността да вършат други престъпления за
определен период от време. Освен всичко горепосочено, с така определените наказания биха
се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
По ДП са налични доказателства за сторени разноски в размер на 101,35 лева за
експертизи, които разноски съгласно чл.189, ал.3 от НПК следва да се заплатят от
подсъдимите, поради което и съдът ги осъди да заплатят посочените разноски солидарно по
сметка на ОД на МВР Бургас.
По веществените доказателства:
Съдът намира, че вещественото доказателство диск, да остане приложен по делото за
времето на съхранение на делото в архив, след което да се унищожи заедно с делото по реда
на ПАС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни