Решение по дело №17116/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6317
Дата: 29 август 2019 г. (в сила от 29 август 2019 г.)
Съдия: Биляна Димитрова Коева
Дело: 20181100517116
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………… г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI „В” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

           МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА КОЕВА 

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 17116 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 70630/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 35 състав, са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу К.п.Д., като е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2489,02 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., както и сума по изравнителна сметка по фактура от 31.07.2014 г. сумата 84,02 лв., представляваща главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 26.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 301,56 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, като исковете са отхвърлени за главниците и лихвите до пълния предявен размер, а именно за потребена топлинна енергия над уважената сума от 2 489,02 до пълния предявен размер от 3291,77 лв., иска за главница за дялово разпределение над уважената сума от 84,02 лв. до пълния предявен размер от 110,54 лв, иска за лихва върху главницата над уважения размер от 301,56 лв. до пълния предявен размер от 577,38 лв., както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 26,99 лв.

Решението на СРС в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове, като необжалвано от ответника е влязло в сила.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу двамата ответници. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че част от исковата сума е погасена по давност, като не е съобразена разпоредбата на чл. 32, ал. 21 от Общите условия, а именно, че потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице помагач “Б.Б.” ООД не взима становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията на "Т.С. " ЕАД към потребителите за заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. "в" ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо- чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т. е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, както е посочил СРС, за периода м. 05.2013 г. до м. 03.2014 г., задълженията са погасени по давност, тъй като за последния месец от процесния период, вземането е станало изискуемо м. 04.2014 г., а давността е изтекла м. 04.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 26.05.2017 г. – след изитичане на тригодишния давностен срок.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т. е за процесиите главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура/и, респ. изравнителни сметки не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.

По отношение на вземанията на ищеца за периода след  м.03.2014 г. са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г., които са обнародвани във вестник "24 часа" и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 / т. е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлиннаенергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите за процесния период Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат сумите за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне на изравнителната сметка, в 30 дневен срок от публикуването им на интернет-страницата на продавача. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото, а съгласно   чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.  Съобразно изложеното, изводът на съда за погасяването по давност на вземанията на ищеца за периода м. 04.2014 г., включително, са погасени по давност.

С оглед неоснователността на исковете за главница за посочения период, неоснователни се явяват и акцесорите искове за лихва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъй като СРС е достигнал до същите фактически изводи, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 273 ГПК във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,  в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени съдебни разноски пред въззивната инстанция. Процесуалният представител на въззиваемия е направил искане за присъждане на разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В приложените договори за правна защита и съдействие от 13.12.2018 г. е уговорено възнаграждение в размер на 400, лв. като е посочено, че уговореното възнаграждение е платено изцяло в брой, поради което са налице предпоставките за присъждане на разноските. Въззивникът е депозирал молба на 13.06.2019 г., с която е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемия. Съдът намира за основателно направеното от процесуалния представител на насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, а освен това въззивното производство е приключило в рамките на едно съдебно заседание,  поради което размерът на претендираното възнаграждение следва да бъде съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ – а именно 300лв. Съобразно горното въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата в размер на 300 лв. – сторени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 70630/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 35 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК “Т.С.” ЕАД с ЕИК *******да заплати на К. П. Д. с ЕГН ********** сумата от 300 лв. – разноски във въззивното производство.

Решението на СРС в частта, с която са уважени предявените искове, като необжалвано от ответницка е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач “Б.Б.” ООД на страна на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.