СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на четвърти юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
1034 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 214492 от 11.09.2019 г. по гр. д. № 21000/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав, са отхвърлени предявените от Д.Р.Ц., ЕГН **********,
срещу Административен съд София-град, с адрес: гр. София, ул. „**********иск, с правно основание чл. 2б, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, за сумата от 3 500
лв. и иск, с правно основание чл. 2б, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, срещу Върховен
административен съд, с адрес: гр. София, бул. ********, за сумата от 1 500
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, поради забава в
разглеждането на адм. д. № 6621/201 г. по описа на АССГ и адм. д. № 582/2017 г.
по описа на ВАС извън разумен срок.
Със същото решение, са отхвърлени предявените от Р.Д.Ц., ЕГН **********,
срещу Административен съд София-град, с адрес: гр. София, ул. „************иск, с правно основание чл. 2б, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, за сумата от 3 500
лв. и иск, с правно основание чл. 2б, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, срещу Върховен
административен съд, с адрес: гр. София, бул. ********, за сумата от 1 500
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, поради забава в
разглеждането на адм. д. № 6621/201 г. по описа на АССГ и адм. д. № 582/2017 г.
по описа на ВАС извън разумен срок.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д.Р.Ц. и Р.Д.Ц., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Твърдят, че съдът не е направил
обективна оценка на правната сложност на делата и поведението на страните.
Сочат, че вината за забавянето на делата е изцяло на съда. Молят съдът да отмени
решението и да уважи изцяло предявените искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Административен съд София-град.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Върховен административен съд.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 46 състав е бил сезиран с искове с правно основание чл. 2б, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.
В Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3053/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 362 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
92/2013 г., ІV г. о., ГК и Решение № 12 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4014/2015 г., ІV г. о., ГК, е прието, че съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи или длъжностни лица.
Всеки национален съд на всички държави - страни по
КЗПЧОС, е национален съд по смисъла на чл. 13 КЗПЧОС и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело в защита
на право, което КЗПЧОС признава, включително и на българските граждани.
Разглеждането и решаването на делото в разумен срок от независим и
безпристрастен съд е такова право - чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Неговото нарушаване от правораздавателните органи
покрива изискванията на чл. 7 от Конституцията на Република България и предоставя на българския гражданин право на защита,
която осъществяват системата на българските съдилища /чл. 117 и 119 от Конституцията на Република България/. Следователно от влизането в сила на закона за
ратифициране на КЗПЧОС, българският съд има задължението да допусне и разгледа
всеки иск на основание чл. 6, § 1 КЗПЧОС. А българската държава е задължена да обезщети
вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за
разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
До датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ с ДВ, бр.
98 от 11.12.2012 г. този иск се основава на прякото действие на Конституцията на Република България и КЗПЧОС /чл. 5, ал. 2 и 4 от Конституцията на Република България: и се разглежда по общия исков ред. С включването на
чл. 2б в обхвата на ЗОДОВ този иск се основава на специалния закон и се
разглежда по особения ред, предвиден в него. ЗИД на ЗОДОВ с ДВ, бр. 98 от
11.12.2012 г. е проява на стремежа на законодателя да предостави ефективно
вътрешноправно средство за защита на правата, признати с КЗПЧОС /чл. 13/.
Изложеното, както и разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и § 8 и § 9 от ПЗР на ЗОДОВ /ДВ, бр. 98/2012 г. / налагат и други изводи. Искът
за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на
приключило дело в разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС е с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и се разглежда по особения ред на ЗОДОВ, когато: 1/ делото, по което е
допуснато нарушението /досъдебни и съдебни производства/, е приключило с
окончателен акт към датата на влизане в сила на измененията в ЗОДОВ /ДВ, бр.
98/2012 г. / и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяване на
окончателния акт и 2/ делото, по което е допуснато нарушението /досъдебни и
съдебни производства/, е образувано и приключило с окончателен акт след
влизането в сила на измененията в ЗОДОВ /ДВ, бр. 98/2012 г. /. Допустимостта на
този иск е обусловена от изискването за изчерпване на административната
процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение - арг. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ /абсолютна процесуална предпоставка/.
Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните
процесуални предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура за
обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" ЗСВ и да няма постигнато споразумение /а и приключването
на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на
иск – виж и Решение № 153 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., IV
г. о., ГК/ – настоящият случай е именно такъв.
Основателността на предявените искове предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ да е нарушено правото на
ищците за разглеждане и решаване в разумен срок на процесните административни
дела; 2/ да са претърпели твърдените неимуществени вреди и 3/ между
бездействието на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени
последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
ЕКЗПЧОС и приложимият български закон ЗОДОВ не дават
легална дефиниция на понятието "разумен срок" при разглеждане на едно
производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно
конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат
предвид и заложените в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ критерии: общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора. Разумността на срока според съдебната
практика се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното
производство по иска.
В конкретния случай, за определяне продължителността на адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ, като начален момент следва да бъде взета датата 04.07.2014 г., когато е подадена жалба на Д.Р.Ц. и З.К.С.срещу Министерство на
образованието, младежта и науката. Като краен момент съдът приема датата
05.12.2016 г., когато е постановено решение.
С молба от 19.02.2015 г. двадесет и едно лица са
поискали да бъдат конституирани като жалбоподатели по делото, включително и Р.Д.Ц..
Независимо от продължителността на релевантния в
конкретния случай период за разглеждане и решаване на делото (2 години, 5 месеца и 1 ден), при анализа на отделните
съдопроизводствени действия на съда не се установява същите да са станали
причина за по - бавното му приключване. При преценката за допуснато нарушение на правото на страната за разглеждане
и решаване на делото в разумен срок, наред с продължителността на делото като
изминал период от време, от значение са още извършените през този период
съдопроизводствени действия на съда, процесуалното поведение на страните, на
останалите участници в делото, неговият предмет, степен на фактическа и правна
сложност, както и останалите обстоятелства, които биха могли да дадат отражение
върху продължителността за разглеждането му. Установява се, че съдът своевременно е извършвал процесуалните действия по
хода на делото, като за по-дългата продължителност на производството са
допринесли обстоятелства, които не се дължат и не биха могли да бъдат
преодолени посредством съдопроизводствените действия на съдебния състав.
По делото са били насрочени единадесет открити съдебни
заседания, като делото многократно е било отлагано по причини извън поведението
на съда. Независимо от това настоящият състав не констатира дълги интервали между заседанията при разглеждане на
делото, напротив заседанията са насрочвани през кратки периоди - около 1 до 1, 5 месец. Същевременно
съдът намира, че в голяма степен за по-продължителния
период, необходим на съда за разглеждане и решаване на делото, причина е
станало именно процесуалното поведение на пълномощника
на жалбоподателите З.К.С., който е направил четири искания за отвод на съдебния
състав, искане за прекратяване на производството, искане за правна помощ,
искане за спиране на производството. Допълнително по делото се установява, че
причина за отлагане на съдебните заседания е ставало и неявяването на свидетели
и молби от назначените служебни защитници за освобождаването им от
производството.
Изложените от пълномощника на жалбоподателите З.К.С.многократни съмнения в професионалните качества и независимостта на съдебния състав,
разглеждащ делото, са станали причина докладчикът по делото да се отведе от
разглеждането му, което е наложило новото отлагане на делото за разпределянето му на нов докладчик, който отново е
следвало да се запознае със всички материали по него.
От значение за допълнителното забавяне на делото е също
така и възникналото основание за спиране на производството поради висящността
пред Върховния административен съд на спор, имащ преюдициално значение за решаването на спора по адм. д. № 6621/2014 г. по
описа на АССГ, в резултат на което на 29.06.2016 г. съдът е постановил спиране
на производството. След отпадане на основанието за спиране на делото
производството е било възобновено, насрочено е за разглеждане в открито съдебно
заседание в сравнително кратък срок - на 02.11.2016 г., на което заседание разглеждането на
делото е приключило, същото е обявено за решаване и на 05.12.2016 г. съдът се е произнесъл
с решение, с което е отхвърлил жалбите като неоснователни.
От изложеното е видно, че по отношение на жалбоподателите делото пред АССГ се е развило в рамките на малко над две години и три месеца, като предвид обстоятелствата, довели до известното забавяне на разглеждането
и решаването на делото, съдът намира, че този период не обуславя извод за
неоснователно забавяне на производството извън разумния срок. Още повече, че в случая следва да
се отчетат и усилията на съда за ускоряване на производството, като делото е
насрочвано почти всеки месец, при двадесет и петима жалбоподатели, както и при съблюдаването от
страна на съда да осигури възможност при направено искане на пълномощника на жалбоподателите З.К.С.да се предостави правна помощ и възможност за участие на
адвокат по делото и ефективна защита, с което се гарантира равен достъп до
правосъдие. По изложените съображения, доколкото в конкретния случай не се
установява правото на страните за разглеждане и решаване на делото в разумен срок да е
било нарушено, по делото не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение,
с оглед на което предявените срещу АССГ искове следва да се отхвърлят.
По отношение на
производството пред ВАС делото е било образувано на 13.01.2017 г. и обявено за
решаване на 05.12.2018 г., като за
разглеждането му са били проведени общо четири открити съдебни заседания. Първото
открито съдебно заседание по делото се е провело на 17.01.2018 г., за което всички страни са били редовно призовани.
Същото се е отложило по искане на пълномощника на жалбоподателите З.С., с оглед
ангажирането на защитник, който да го представлява. Делото е било насрочено за
14.03.2018 г., но производството е било спряно поради смъртта на жалбоподателя В.Л.И..
С определение от 24.04.2018 г. производството е било възобновено и насрочено за
разглеждане на 10.10.2018 г., в което заседание отново е направен отказ от пълномощника
на жалбоподателите З.С. от назначения на всички жалбоподатели служебен
защитник. Последното съдебно заседание е проведено на 05.12.2018
г. В действителност първото съдебно заседание е било насрочено на 17.01.2018
г. и въпреки че делото не разкрива висока степен на фактическа и правна сложност, големият брой на жалбоподателите, чиито присъединени за съвместно разглеждане по процесното адм. д. №
6621/2014 г. дела изисква допълнително време за запознаването с тях, е дал
съответно отражение върху срока за разглеждане на делото. Следва да се отчете и обстоятелството, че се е
налагало призоваване и администриране на 25 касационни жалбоподатели.
По - продължителният период за разглеждането и
решаването му от съдебния състав до голяма степен се дължи на цялостното
процесуално поведение на единия жалбоподател, действащ в лично качество и като
процесуален представител на останалите касационни жалбоподатели,
характеризиращо се с изразяване на съмнения в компетентността и независимостта
на съдебния състав и съответно искане за отвод, както и с молба за замяна на
защитника, който му е бил определен за оказване на правна помощ. Доколкото се
отнася до значението на съдопроизводствените действия на съдебния състав и
тяхното отражение върху осигуряването на разглеждането и решаването на делото в
разумен срок, в конкретния случай впечатление прави единствено сравнително
отдалеченото от датата на образуване на касационното производство провеждане на
първото открито съдебно заседание за разглеждане на делото. Предвид общата
продължителност на касационното производство, от една страна, големия брой на
участниците в производството, наложил за провеждане на първото по делото
открито съдебно заседание да бъде избрана по-отдалечена дата, с оглед
необходимостта от гарантиране на спазването на процесуалните изисквания за
неговата редовност, съдът намира, че в конкретния случай това не е довело до
засягане на правото на ищците на разглеждане на делото в разумен срок. При
това, при извършването на преценка за продължителността на разумния срок за
разглеждане на делото, следва да бъдат съобразени и настъпилите в конкретния
случай процесуални пречки пред хода на делото от обективен характер, а именно
наложилото се спиране на делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, поради на настъпила в хода на касационното производство смърт на един от
касационните жалбоподатели, наложило новото отлагане на делото.
Предвид изложените съображения съдът намира, че общата
продължителност на делото пред Върховния административен съд, приключило в
рамките на една година и единадесет месеца, отговаря на изискването за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като по-дългата
продължителност на касационното производство до голяма степен се дължи на
процесуалното поведение на определения измежду касационните жалбоподатели общ
техен процесуален представител по делото, а евентуалното забавяне при
извършването на отделни съдопроизводствени действия не би могло да се цени
изолирано. Ето защо приключването на делото в конкретния случай в рамките на
посочения период не е прекомерно, с оглед на което не може да обоснове извод за
нарушаване на правото на ищцата на разглеждане на делото в разумен срок.
Предявените срещу Върховния административен съд искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ се явяват изцяло неоснователни, с оглед на което
следва да бъдат отхвърлени.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено поради
съвпадане на крайния извод на двете инстанции.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите страни, които
обаче не са претендирали такива.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214492 от 11.09.2019 г. по гр. д. № 21000/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.