№ 35308
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110165043 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от С. И. П.
срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ, ЕИК *********, за сумите, по които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
42629/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата на сумата от 250.00 евро, представляваща
обезщетение за закъснял повече от три часа полет № W63153 от 10.04.2023г., изпълнен
по направление от Букурещ Х. Коанда, Румъния, до Неапол, Италия, ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.07.2023г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за
отмяна на полет от 14.04.2023г. по направление от Неапол, Италия до Букурещ,
Румъния, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
28.07.2023г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл.
1
82 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за сумата от 600.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян
стрес, притеснения и неудобства вследствие на неизпълнение на задължения на
ответника, произтичащи от договор за превоз за полет № W63153 от 10.04.2023г. по
направление от Букурещ Х. Коанда, Румъния, до Неапол, Италия, и договор за превоз
за полет от 14.04.2023г. по направление от Неапол, Италия до Букурещ, Румъния,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.07.2023г., до
окончателното плащане.
Ищецът – С. И. П., твърди, че с ответника – „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“ АД – клон
България, е сключил договор за превоз, като е имал резервация на самолетен билет за полет
W63153 на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. на дата 10.04.2023 г., по направление от Букурещ Х.
Коанда, Румъния, до Неапол, Италия, с час на излитане – 7:40 ч. и час на пристигане – 08:45
ч., който е изпълнен от авиопревозвача „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България със
закъснение по-голямо от три астрономически часа, като самолетът излетял в 11:31 ч. и
пристигнал в 12:08 ч. Твърди, че на 10.04.2023 г. ищецът заедно с петима свои спътници,
които били закупили билети за същия полет, не били предварително уведомени от
ответника за закъснение на полета, като прекарали на летището над три астрономически
часа преди излитане на самолета, като от страна на авиопревозвача им била отказана
безплатна вода и храна. Вследствие на допуснатото забавяне на полета ищецът пристигнал в
резервирания за престоя му хотел с няколко часа закъснение, пропуснал цял ден с планирани
и заплатени предварително екскурзии и организиран трансфер от летището до хотела, което
му причинило безпокойство и притеснения. Твърди, че планираният на 14.04.2023г. полет по
направление от Неапол, Италия до Букурещ, Румъния, бил отменен от ответника, като
ищецът и неговите спътници били настанени в хотел, като през нощта на 15.04.2023г. били
транспортирани с автобус до летището, където пристигнали в 03:45 ч. без никой от
авиокомпанията да им окаже съдействие и да им даде информация за предстоящи полети и
съответно за прибирането им, като вследствие на соченото неизпълнение на задълженията
на авиокомпанията ищецът изпитал изключителен стрес, притеснения, неудобства и не
желае да пътува изобщо след всичко, което е преживял. Ищецът бил силно притеснен и за
малолетната си дъщеря, която е била лишена от възможността да се наслади на очакваната
ваканция. След дългите часове, прекарани в чакане на аерогарата, ищецът и неговите
спътници се прибрали в България за своя сметка, във връзка с което ищецът сторил разходи
за билети, както и за храна и напитки.
Препис от исковата молба е изпратен за писмен отговор на ответника– УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 от ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва факта, че между страните са сключени договори за въздушен превоз
за сочените от ищеца дестинации. Навежда възражение за липса на компетентност на
българския съд предвид разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012,
поддържайки, че на основание същата претенцията на ищеца е от компетентността на съда в
2
гр. Будапеща, Унгария. Релевира и аргумент, че местно компетентен да се произнесе по иска
по настоящото дело е компетентният съд в гр. Букурещ, Румъния или в гр. Неапол, Италия,
като се позовава на даденото с решение на Съда на ЕС от 9.07.2009 г. по дело № С-204/08
тълкуване, в което е прието, че компетентен е съдът, в чийто район се намира мястото на
излитане или мястото на пристигане на самолета. По изложените доводи прави искане за
прекратяване на настоящото производство.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Съдебният състав намира, че българският съд в случая е компетентен да се произнесе
по така предявените искове.
Според решение на СЕС по дело С-204/08, образувано по преюдициално запитване,
отнасящо се до тълкуването на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, посочената разпоредба
от регламента (идентична с разпоредбата на чл. 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела), текстът трябва да се тълкува в смисъл, че при превоз по въздух на лица
от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен
само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа
искане за обезщетение на основание на този договор за превоз и на Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
е съдът — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или
мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения
договор.
В настоящия случай полетите, за закъснението и за отмяна на които се претендира
заплащане на обезщетение, е следвало да се извършат по направление от Букурещ, Румъния,
до Неапол, Италия, и съответно от Неапол, Италия, до Букурещ, Румъния, т.е. нито мястото
на излитане, нито мястото на пристигане са разположени на територията на Република
България, поради което българският съд не разполага с компетентност да разгледа
настоящия правен спор на това основание. Без значение е също обстоятелството, че
седалището и адреса на управление на клон на превозвача е на територията на Република
България, доколкото вземането за обезщетение, което е възникнало и се претендира, касае
полет по дестинация извън територията на страната (не случайно и същото се претендира в
размер, съобразно дължината на полета между тези две дестинации), като в този смисъл е
решение по дело С-464/2018 на СЕС, защото мястото на седалището или основното място на
стопанска дейност на въпросната авиокомпания няма необходимата тясна връзка с договора
за въздушен превоз. Неприложими се явяват специалните разпоредби относно
компетентност по потребителски спорове, предвидена в раздел 2 - 7 от Регламент № 1215,
3
тъй като в настоящия случай, въпреки някои общи белези, спорът не се характеризира като
потребителски. Доколкото искът се отнася до обезщетение за закъснял полет в
предварително определен размер, то следва да бъде квалифициран съгласно чл. 5, 7 и чл. 9
от Регламент № 261/2004, в който случаи съдът, който е сезиран трябва да провери
собствената си компетентност в съответствие с Регламент № 1215/2012 г. В това отношение,
с цел засилване правната защита на лицата, които са установени в Съюза, е създадена
възможност за ищеца да определи лесно съд, който може да сезира, а на ответника —
разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован, а правилата за компетентността
се съдържат в цит. Регламент № 1215/2012.
При все това, обаче, в cлyчaи като настоящия - иcĸът e зa oбeзщeтeниe във фиĸcиpaн
paзмep cъглacнo чл. 7 oт Peглaмeнт (EO) № 261/2004 г.; oтвeтниĸ нe e лицeтo, ĸoeтo пpeдлaгa
opгaнизиpaнo тypиcтичecĸo пътyвaнe; oтвeтниĸът имa мecтoживeeнe нa тepитopиятa нa
Cъюзa, и иcĸът нe e пpeдявeн пpeд cъдa, oт тepитopиятa нa чийтo paйoн e излeтял или e
тpябвaлo дa излeти, или e ĸaцнaл или e тpябвaлo дa ĸaцнe пoлeтът, бългapcĸитe cъдилищa
мoжe дa ca ĸoмпeтeнтни в тpи cлyчaя, сред които мaĸap и oтвeтниĸът дa нямa мecтoживeeнe
в Бългapия, a в дpyгa дъpжaвa oт Eвpoпeйcĸия cъюз, тo aĸo тoй e peгиcтpиpaл ĸлoн или
пpeдcтaвитeлcтвo в Бългapия, ĸoмпeтeнтни дa paзглeдaт cпopa щe бъдaт бългapcĸитe
cъдилищa, aĸo пoлeтът e ocъщecтвeн или билeтът e зaĸyпeн чpeз тoзи ĸлoн. Πocлeднoтo
ycлoвиe e oт гoлямo знaчeниe, тъй ĸaтo ce изиcĸвa вpъзĸa мeждy пpeдмeтa нa дeйнocт нa
ĸлoнa и cĸлючeния дoгoвop зa пpeвoз cъглacнo тълĸyвaнeтo, дaдeнo oт Cъдa нa Eвpoпeйcĸия
cъюз в т. 33 oт Peшeниe oт 11 aпpил 2019 г. пo дeлo С-464/18 Rуаnіаr. Koмпeтeнтнocт нa
бългapcĸитe cъдилищa би мoглa дa ce oбocнoвe caмo тoгaвa, ĸoгaтo oтнoшeниeтo e
възниĸнaлo c ĸлoнa ĸaтo мяcтo, oт ĸoeтo caмocтoятeлнo ce cĸлючвaт дoгoвopи, или ĸaтo
мяcтo нa дeйнocт, ĸoeтo oбcлyжвa изпълнeниeтo нa дoгoвopa – пpeдмeт нa дeлoтo. Именно
това изключение е налице по делото, което обуславя компетентност на българския съд, което
изключение е обосновано от ищеца в изпълнение на дадените указания с молба вх. №
200185/18.06.2024г. и се свежда до закупуването на билетите от България от български
гражданин с регистриран адрес в страната чрез електронната система на превозвача, което
логично следва от гражданството на пътника и предлагането на билети единствено онлайн,
и получена информация за условията на пътуване от клона на превозвача в страната, с което
изведеният критерий от посоченото по-горе решение е налице, макар случаят в него да е
различен до известна степен от настоящия – в него ищецът в главното производство не
живее или не пребивава в Испания, поради което от значение е смисъла на даденото
тълкуване и директната му приложимост не би била допустима, без да се държи сметка за
различията в казусите.
Съобразно чл. 33, т. 1 от Конвенцията от Монреал, дело за обезщетение трябва да се
заведе по избор на ищеца на територията на една от държавите - страни по конвенцията,
било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на
дейност или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред
съда в местоназначението. С решение по дело C-213/18 СЕС е приел, че от текста на член 33
4
от Конвенцията от Монреал следва, че той позволява на ищеца да предяви иск срещу
съответния въздушен превозвач на територията на една от държавите — страни по
Конвенцията, било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото
основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен
договорът, или пред съда по местоназначение на съответния полет. След като съдебният
състав приема, че договорът е сключен чрез участието на клона, то това обуславя
компетентност на българския съд да се произнесе и по този иск.
За основателност на иска с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7,
т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между ищеца в качеството му
на пътник и ответника по договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е
възникнало задължение да изпълни полет № W63153 от 10.04.2023 г. по направление от
летище от Букурещ Х. Коанда, Румъния, до летище Неапол, Италия; 2/ наличие на
потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета; 3/ кацането
на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от три астрономически часа
закъснение; 4/ разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг, е под 1500 км.
В тежест на ответника е да докаже, че полетът е осъществен по разписание, при
евентуалност - погасяване на претендираното вземане, за които обстоятелства ответникът не
е ангажирал доказателства.
За основателност на иска с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7,
т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между ищеца в качеството му
на пътник и ответника по договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е
възникнало задължение да изпълни полет от 14.04.2023 г. по направление от летище от
Неапол, Италия до летище Букурещ, Румъния; 2/ че полетът е отменен от авиопревозвача; 3/
разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под
1500 км.
За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че в резултат на
неизпълнение на задължението да му бъдат осигурени безплатна вода и храна за времето на
престоя му над три астрономически часа на 10.04.023г. на летище Букурещ Х. Коанда,
Румъния, както и поради обстоятелството, че на 14.04.023г. полет по направление от Неапол,
Италия до Букурещ, Румъния, бил отменен, по отношение на който ответникът има
задължение за изпълнение на полета, е настъпило увреждане, в резултат на което са
нанесени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в преживян стрес, притеснения и
5
неудобства вследствие на неизпълнение на задължения на ответника, произтичащи от
договор за превоз за процесните два полета.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените претърпени от него негативни
емоционални преживявания и неудобства.
В тежест на ответника е да докаже, че изправна страна по договора, респ., че е
заплатил претендираното обезщетение.
Предвид становището на страните и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК, като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва
да бъдат отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за въздушен
превоз за полет № W63153 от 10.04.2023г. на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“, изпълнен по
направление от Букурещ Х. Коанда, Румъния, до Неапол, Италия, както и договор за
въздушен превоз за полет от 14.04.2023г. по направление от Неапол, Италия до Букурещ,
Румъния, както и че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на
големия кръг, е под 1500 км.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за
претърпените болки и страдания.
Съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което страните да бъдат призовани.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че българският съд е международно компетентен да се произнесе по
исковете, предявени от С. И. П. срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ, ЕИК
*********, за сумите, по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42629/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно
основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) №
261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
295/91 за сумата на сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за закъснял повече
от три часа полет № W63153 от 10.04.2023г., изпълнен по направление от Букурещ Х.
Коанда, Румъния, до Неапол, Италия, ведно със законната лихва от подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 28.07.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422 ГПК
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от 250.00 евро,
представляваща обезщетение за отмяна на полет от 14.04.2023г. по направление от Неапол,
6
Италия до Букурещ, Румъния, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
ГПК – 28.07.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422 ГПК
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ за сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснения и неудобства вследствие на
неизпълнение на задължения на ответника, произтичащи от договор за превоз за полет №
W63153 от 10.04.2023г. по направление от Букурещ Х. Коанда, Румъния, до Неапол, Италия,
и договор за превоз за полет от 14.04.2023г. по направление от Неапол, Италия до Букурещ,
Румъния, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.07.2023г.,
до окончателното плащане.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИОБЩАВА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 42629/2023г. по описа
на СРС, 55 състав.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е сключен договор за въздушен превоз за полет № W63153 от 10.04.2023г. на
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“, изпълнен по направление от Букурещ Х. Коанда, Румъния, до
Неапол, Италия, както и договор за въздушен превоз за полет от 14.04.2023г. по направление
от Неапол, Италия до Букурещ, Румъния, както и че разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2024г. от
15:15 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се обявява, че българският съд е международно
компетентен да разгледа исковете, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд. В останалата част, определението не
подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи препис от
7
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8