Определение по дело №1714/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 30.07.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесет и първа година,  в следния състав: 

                                                   

             СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА       

 

като  разгледа докладваното от съдията т.д. № 1714 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е образувано по искова молба, подадена от „С.Е.К.“ ЕООД срещу „Г.у.С.и в.“ ЕАД – в несъстоятелност и „Е.-**-С.“ ООД.

 

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и молбата-уточнение обстоятелства намира следното:

С оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с предявен конститутивен иск, с който от кредитор на несъстоятелния длъжник „Г.у.С.и в.“ ЕАД – в несъстоятелност се упражнява едно преобразуващо право, което е това по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, да иска да бъдe обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на действие, извършено от несъстоятелното дружество по сключване на договор за продажба на недвижим имот, при който даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото. От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, е видно, че предмет на разглеждане в настоящото производство е и предявен при условията на евентуалност иск за обявяване на същия този договор за продажба за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Г.у.С.и в.“ ЕАД – в несъстоятелност при фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.

С нормите на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и на чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ са уредени две отделни потестативни права, които възникват за кредиторите на несъстоятелността, които се упражняват по съдебен ред, да искат обявяване за относително недействителни спрямо тях на извършени от несъстоятелния длъжник сделки и действия, които ги увреждат. В закона е предвиден преклузивен срок, в който тези права могат да се упражнят пред съда, който срок се прилага и по отношение на обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Този срок е посочен в чл. 649, ал. 1 ТЗ и е едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Спазването на посочения преклузивен срок представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на конститутивните искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, както и на обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. В практиката на ВКС е отговорено на въпроса кога започва да тече този срок в случаите на открито производство по несъстоятелност с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, като е посочено, че това е от датата на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ съгласно чл. 634а, изр. 1 ТЗ, а вписването на това решение в търговския регистър е ирелевантно спрямо началната дата на преклузивния едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ в тази област. В този смисъл са определение № 200 от 26.04.2021 г., постановено по ч. т. д. № 317/2021 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., определение № 337/17.06.2015 г. по ч. т. д. № 1658/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 146/23.03.2018 г. по ч. т. д. № 660/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС.

Производството по несъстоятелност по отношение на „Г.у.С.и в.“ ЕАД – в несъстоятелност е открито с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, което е постановено на 04.07.2019 г., от която дата с оглед изложените в предходния абзац мотиви започва да тече срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на исковете, с които съдът е сезиран.

Съдът съобразява, че в периода, през който едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е текъл, е приет Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. В този закон се съдържат разпоредби, които предвиждат спирането за определен период от време на започнали да текат и неизтекли срокове, като този въпрос е уреден по различен начин по отношение на различните срокове. Срокът за предявяване на конститутивните отменителни искове по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, уреден в чл. 649, ал. 1 ТЗ, е срок, с изтичане на който се погасява възникналото в полза на определени лица потестативнио право, което е материално по своя характер, поради което и той трябва да се квалифицира като срок по чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, в редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., а именно като срок, предвиден в нормативен акт, с изтичането на който се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Това се приема в практиката на ВКС - определение № 200 от 26.04.2021 г., постановено по ч.т.д. № 317/2021 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.

С § 2 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП /обн. в ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г./ разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП е изменена, като от сроковете, предвидени в нея, които подлежат на спиране, отпадат сроковете, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, различни от давностните, които са единствените, които се спират за срока до отмяната на извънредното положение. Това означава, че сроковете, предвидени в нормативен акт, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, какъвто е и срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на отменителните искове в производството по несъстоятелност, открито по отношение на едно търговско дружество, спират да текат само за времето от 13.03.2020 г. до 7 дни от обнародване на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП /обн. в ДВ, бр. 34/ 2020 г./, предвид нормата на § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМДВИП, т.е. за времето от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. и продължават да текат на 17.04.2020 г.

Предвид всичко изложено трябва да се приеме, че едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност на „Г.у.С.и в.“ ЕАД, с които съдът е сезиран, който е започнал да тече на 04.07.2019 г., на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП спира да тече за периода от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. Той продължава да тече на 17.04.2020 г. и изтича на 10.08.2020 г. /при съобразяване, че 08.08.2020 г. е неработен ден/. До този извод относно датата, на която изтича срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ за исковете, които могат да предявят кредиторите на несъстоятелността на дружеството „Г.у.С.и в.“ ЕАД – в несъстоятелност, е достигнал и Върховният касационен съд в определение № 200 от 26.04.2021 г., постановено по ч.т.д. № 317/2021 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.

 Исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД срещу „Г.у.С.и в.“ ЕАД – в несъстоятелност,  с които съдът е сезиран, са предявени на 03.09.2020 г., която дата е след изтичане на законоустановения преклузивен срок за това. Това прави тези конститутивни искове недопустими. С оглед недопустимостта на тези искове недопустим е и обусловеният от тях осъдителен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. Това означава, че исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, следва да бъде върната изцяло.

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 91230/ 08.09.2020 г., подадена от „С.Е.К.“ ЕООД срещу „Г.у.С.и в.“ ЕАД – в несъстоятелност и „Е.-**-С.“ ООД, поради недопустимост на предявените с нея искове.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: