О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .08.2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в закрито
съдебно заседание, проведено на 26.08.2018г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
И.
СТОЙНОВ – мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Н. Неделчева
ч. гр. дело №1407 по описа за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал.3 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №26120/09.04.2019г. на Х.Л.Г. и Р.Х.Г.
срещу Решение № 1046/13.03.2019г., постановено по гр. дело №7525/2011г. по
описа на ВРС, XLI-ви състав, в ЧАСТТА МУ,
с която на основание чл. 250 от ГПК
е оставено без уважение искането на въззивниците за допълване на Решение №5139
от 12.12.2018г. по делото посредством осъждане на И. и Д. Вълчеви да заплащат
на въззивниците Георгиеви месечно обезщетение за отнето право на ползване на
116.67 кв.м. от имот с ид. 10135.5502.60, както и за отнето право на ползване
на 1/3 ид.ч. от тавански етаж/подпокривно пространство и за 1/3 ид.ч. от избени
помещения. Твърдят, че исканията за заплащане на обезщетение са направени под
формата на претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК, като в о.с.з, проведено
на 18.04.2016г., съдът е приел същите с изрично определение. Излагат, че със
заключение, прието по делото, е определена стойността на правото на ползване, а
от своя страна ответниците Вълчеви са потвърдили,
че ползват припадащата се на жалбоподателите част от съсобствената сграда и дворното място.
Молят да бъде отменено обжалваното допълнително решение, като вместо това да
бъде постановено съделителите И. и Д. Вълчеви да заплащат на жалбоподателите
обезщетения за отнето право на ползване на 116.67 кв.м. от ПИ. На 1/3 ид. част
от таванския етаж; на гаража, находящ се на партерния етаж, и на 1/3 ид. част
от избения етаж в посочените в жалбата размери.
Чрез депозирания писмен отговор, Ив. П. В. и Д.
Кр. В. излагат становище за неоснователност на жалбата. Считат, че съдът
правилно е квалифицирал претенцията на ответниците Радеви не като претенция по
сметки по реда на чл. 346 ГПК, а като искане за привременни мерки на осн. чл.
344, ал.2 ГПК, чрез присъждане на суми срещу ползването, считано от влизане на
определението за определянето им, до окончателния съдебен акт. Излагат, че с
решението, съдът се е произнесъл по исканията, като според заявените факти и
отправените искания е разпределил ползването на съсобствения имот, и е присъдил
дължимите суми срещу ползването.
Постъпила
е и въззивна жалба вх.
№24357/02.04.2019г. на А. и И. Гечеви, чрез особен представител адв. П.Т. срещу
Решение № 1046/13.03.2019г. постановено по гр.д. № 7525/2011г. по описа на ВРС,
XLI-ви състав В ЧАСТТА МУ, с която на
основание чл. 250 от ГПК е оставено без уважение искането на въззивниците
за допълване на Решение № 5139 от 12.12.2018г. по делото посредством осъждане
на съделителите Георгиеви и Вълчеви да заплатят на Гечеви парични суми срещу
ползването на съсобствените имоти за времето от датата на предявяване на
искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК до датата на постановяване на решението в
размер на по 500лв.
Чрез депозирания писмен отговор, Ив. П. В. и Д. Кр. В. излагат
становище за неоснователност на жалбата. Считат, че съдът при постановяване на
допълнителното решение правилно и в
съответствие със съдебната практика е приел, че привременната мярка по чл. 344,
ал.2 ГПК за разпределение ползването на
делбените имоти или за обезщетение срещу ползването им може да се постанови
само за напред, поради което искането за присъждане за обезщетение е за периода
от отправяне на искането е неоснователно.
Съставът на Окръжен съд гр.Варна намира, че жалбите са подадени в срок,
срещу акт, подлежащ на обжалване и от лица, имащи правен интерес, поради което
са процесуално допустими.
За да се произнесе по тяхната основателност, съобрази
следното:
Производството по гр. дело
№7525/2011г. по описа на ВРС е образувано по предявен от И.П.В., с ЕГН **********
и Д.К.В., с ЕГН ********* ***, БУЛСАТАТ *********, Х.Л.Г., с ЕГН ********** и Р.Х.Г.,
с ЕГН ********** А.Г.Г., с ЕГН ********** и И.Р.Г., с ЕГН ********** за
допускане до делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.5502.60 по КК на гр.Варна, с площ от 360 кв.м., при граници: ПИ с
идентификатори: 10135.5502.41, 10135.5502.58, 10135.5502.50, 10135.5502.68 и
улица, с административен адрес гр.Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Ростов“ №17,
ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор №10135.5502.60.1.
С решение №5138/12.12.2018г. съдът се
е произнесъл по способа за извършване на делбата, по приетите за разглеждане
претенции по сметки между съделителите и е
разпределил ползването на делбения имот по реда на чл.344, ал.2 ГПК както
следва: ПРЕДОСТАВИЛ е на Х. Л. Г. и Р. Хр. Г. ползването на втори жилищен
етаж на сградата, считано от влизане в сила на настоящето определение до
окончателно извършване на делбата, като е осъдил същите ДА ЗАПЛАЩАТ на А. Г. Г.
и И. Р. Г. месечно обезщетение в размер на 184.67 лева, считано от влизане в
сила на настоящето определение до окончателно извършване на делбата.
ПРЕДОСТАВИЛ е на И. П. В. и Д. Кр. В. ползването на първи партерен етаж от
сградата, считано от влизане в сила на настоящето определение до окончателно
извършване на делбата, като е осъдил последните ДА ЗАПЛАЩАТ на А. Г. Г. и И. Р.
Г. месечно обезщетение в размер на 126.33 лева, считано от влизане в сила на
настоящето определение до окончателно извършване на делбата.
С молба вх.
№85206/27.12.2018г., А.Г. и Ив. Р. Г., чрез особения си представител, са
поискали допълване на решението/определението по чл. 344, ал.2 ГПК, чрез
определянето на начало на задължението за плащане на обезщетението, а именно от
датата на подаване на молбата и начин на плащане – по банкова сметка, ***.
С молба вх. №4879/22.01.2019г., Х. Л. Г.
и Р. Хр. Г. са посочили, че в решението си от 12.12.2018г. съдът не се е произнесъл
по цялото им искане в частта по претенциите по сметки, като са поискали
допълване на същото. Излагат, че искането им е било направено с молба от
15.04.2016г., съответно прието за разглеждане в о.с.з, проведено на
18.04.2016г. Ищците Вълчеви не са
оспорили факта, че ползват описаните части от съсобствения имот, като във
връзка с установяване размера на претендираните обезщетения по чл. 31, ал.2 ЗС
е изслушано заключение на СТЕ. Твърдят, че периодът на ползване –от датата на
подаване на молбата -18.04.2016г. до момента на изготвяне на
експертизата-21.05.2018г. е 25 месеца, предвид което молят за допълване
на решението в този смисъл.
С /обжалваното/ допълнително решение
от 13.03.2019г., ВРС е ОСТАВИЛ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането от адв.П.Т. ***, като особен представител на съделителите
А.Г.Г. и И.Р.Г., направено с молба с вх.№ 85206/27.12.2018г. за допълване на
постановеното по делото Решение № 5138/12.12.2018г. и осъждане на съделителите Х.Л.Г.,
Р.Х.Г., И.П.В. и Д.К.В. да заплащат на съделителите Гечеви обезщетение за
лишаването им от правото да ползват имота от датата на предявяване на искането
по чл.344, ал.2 ГПК до датата на постановяване на решението.
ОСТАВИЛ Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането от Х.Л.Г.
и Р.Х.Г., чрез пълномощника им адв.В.П. ***, направено с молба с вх.№
4879/22.01.2019г. за допълване на постановеното по делото Решение № 5138/12.12.2018г.
и осъждане на съделителите И.П.В. и Д.К.В. да заплащат на съделителите
Георгиеви заплащат месечно обезщетение за отнето право на ползване на 116.67
кв.м. от имот с идентификатор № 10135.5502.60, за отнето право на ползване на
1/3 ид.ч. от тавански етаж/подпокривно пространство и за отнето право на
ползване на 1/3 ид.ч. от избени помещения.
По първото искане /за допълване на
постановеното решение/, а именно да бъде постановено на съделителите Гечеви да
бъде заплащано обезщетение в размер на 311 лева, считано от датата на подаване
на молбата до влизане в сила на определението по чл.344, ал.2 ГПК, съдът е
съобразил, че по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване
на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу
ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на
ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното
производство, като този съдебен акт има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство. Тъй като привременна мярка
по реда на чл.344, ал.2 ГПК може да бъде постановена само занапред, то е счел,
че искането за допълване на решението осъждане съделителите Георгиеви и Вълчеви
да заплащат на съделителите Гечеви парична сума, като привременна мярка за
периода от предявяване на искането до постановяване на решението, с което са
определени привременните мерки се явява неоснователно и е оставил същото без
уважение.
Във връзка с твърдението на
съделителите Георгиеви, че съдът не се е произнесъл в цялост по искането им във
втората фаза на производството по делба да бъдат осъдени съделителите Вълчеви
да им заплащат обезщетение за отнето право на ползване на 116.67 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор № 10135.5502.60 по КККР на гр.Варна, 1/3 ид.ч. от
тавански етаж, отнето право на ползване на гараж на партерния етаж и отнето
право на ползване на 1/3 ид.ч. от избени помещения, съдът е съобразил, че тези
искания съставляват по своята същност искане за постановяване на привременни
мерки по реда на чл.344, ал.2 ГПК. С постановеното по делото решение
№5138/12.12.2018г. съдът се е произнесъл по искането за постановяване на
привременни мерки и разпределяне ползването на делбения имот между съделителите
по реда на чл.344, ал.2 ГПК. Тъй като определението на съда, с което се
разпределя ползването между съделителите до извършване на делбата има действие
занапред във времето, то не може да бъде постановена привременна мярка за
периода от предявяване на искането от страната до постановяване на съдебния
акт, с който се разпределя ползването между съделителите. В този смисъл не е
налице непълнота на решението по смисъла на чл.250 ГПК – съдът се е произнесъл
по искането по чл.344, ал.2 ГПК и е разпределил ползването на делбения имот
между съделителите, поради което и искането следва да бъде оставено без
уважение.
За
да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Според
разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК, в
решението, с което се допуска делба, или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването.
С
определение №308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело №1773/2014г., съдът е
допуснал касационното обжалване по въпроса: 1) кой е началният момент на
привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК
- моментът на искането за постановяването й или моментът на влизане в сила на
съдебния акт за постановяването й, на осн. чл. 280, ал.1, т.2 вр чл. 274, ал.3 ГПК. Прието е, че съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК,
има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само
занапред във времето т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК
акт в сила и само до окончателното
приключване на делбеното производство. От друга страна, претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното
производство или следващ
предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението
по чл. 344, ал. 2 от ГПК
(включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата).
Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС
обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК -
във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска
за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на
обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и
обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от
време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. - претенция
по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК.
Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на
суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до
окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за
постановяване на привременни мерки по чл.
344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един съделител да предяви още
преди постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за
постановяване занапред на привременни мерки по чл.
344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал
период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС. За да постанови
процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и
да се произнесе по тях съобразно посочените императивни процесуални норми - по
искането за привременни мерки - най-рано с решението си по допускането на делбата
(което има характера на определение в тази част и може да бъде изменено от
същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал.
3 от ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи периода, за
който се постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция
за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с
решението си по чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл.
351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от
време, за който се присъжда обезщетението). Когато има неясноти и противоречия
при предявяването на тези искания на съделителите, те следва да се отстранят
чрез даване на указания от съда за уточняването им.
В
светлината на разясненията, съдържащи се в цитираното определение, настоящата
инстанция счита, че първ. съд правилно е оставил без уважение искането от адв.П.Т.
***, като особен представител на съделителите А.Г.Г. и И.Р.Г., направено с
молба с вх.№ 85206/27.12.2018г. за допълване на постановеното по делото Решение
№ 5138/12.12.2018г. като бъдат осъдени останалите съдели Х.Л.Г., Р.Х.Г., И.П.В.
и Д.К.В. да им заплащат обезщетение за лишаването им от правото да ползват
имота от датата на предявяване на
искането по чл.344, ал.2 ГПК до датата на постановяване на решението, тъй
като обезщетение, претендирано като привременна мярка може да се присъди само
считано от датата на влизане на акт в сила.
По
отношение на жалбата на Х.Л.Г. и Р.Х.Г. следва да се отбележи, че произнасянето
на ВРС също е правилно и законосъобразно по следните съображения:
Действително, в о.с.з, проведено на 18.04.2016г.,
съдът е приел исканията им за присъждане на обезщетения като претенция по
сметки, но същите не са били формулирани по начин, че да представляват по
същността си действително претенции по
чл. 31, ал.2 ЗС, тъй като не е бил посочен точен период и точна сума.
При
произнасянето си съдът е съобразил посочената по-горе практика на ВКС, като е
приел, че обезщетението се дължи само за напред във времето / т.е. от момента
на влизане на определението по чл. 344, ал.2 ГПК/ и само до окончателното
приключване на делбата.
Настоящият
състав намира, че претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
по чл.
31, ал. 2 от ЗС за период от време, предхождащ делбеното
производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ
влизането в сила на определението по чл.
344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в
решението по допускане на делбата) не е била надлежно предявена /чрез посочване
на конкретен период, и точна сума/, поради което и съдът законосъобразно е отказал
да допълни решението си имащо характер
на определение в тази част/ в този смисъл.
По
изложените съображения и предвид изцяло съвпадащи изводи на настоящата
инстанция с тези на първата, допълнително решение от 13.03.2019г. следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
Водим
от горното, и на осн. чл. 250, ал.3 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА допълнително
решение №1046/13.03.2019г., постановено по гр.дело
№7525/2011г., по описа на ВРС, 41-ви състав в ЧАСТТА, с която се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от адв.П.Т. ***, като особен представител на съделителите А.Г.Г. и
И.Р.Г., направено с молба с вх.№ 85206/27.12.2018г. за допълване на
постановеното по делото Решение № 5138/12.12.2018г. и осъждане на съделителите Х.Л.Г.,
Р.Х.Г., И.П.В. и Д.К.В. да заплащат на съделителите Гечеви обезщетение за
лишаването им от правото да ползват имота от
датата на предявяване на искането по чл.344, ал.2 ГПК до датата на
постановяване на решението, и в ЧАСТТА, с която се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от Х.Л.Г. и Р.Х.Г., чрез пълномощника
им адв.В.П. ***, направено с молба с вх.№ 4879/22.01.2019г. за допълване на
постановеното по делото Решение № 5138/12.12.2018г. и осъждане на съделителите И.П.В.
и Д.К.В. да заплащат на съделителите Георгиеви заплащат месечно обезщетение за
отнето право на ползване на 116.67 кв.м. от имот с идентификатор №
10135.5502.60, за отнето право на ползване на 1/3 ид.ч. от тавански
етаж/подпокривно пространство и за отнето право на ползване на 1/3 ид.ч. от
избени помещения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му на страните, на осн. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: