РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. Кюстендил, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520102659 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ №**,
подадена от пълномощника гл. юрисконсулт Г. К., против длъжника С. Н. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“ № **, с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото
дружество сумите, както следва: 632,50 лв. /шестстотин тридесет и два лева и
петдесет стотинки/ главница на осн. Договор за стоков кредит от 29.05.2020 г.;
договорна лихва в размер на 280,59 лв. /двеста и осемдесет лева и петдесет и
девет стотинки/ за периода от 21.08.2020 до 30.11.2021 г.; обезщетение за
забава в размер на 32,59 лв. /тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки/
за периода от 21.08.2020 г. до 30.11.2021 г.; законна лихва в размер на 65,18 лв.
/шестдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/ за периода от 01.12.2021 г. до
05.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.12.2022 год. до изплащане на вземането. Претендират се и сторените по
настоящото и по заповедното производство разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, е взел становище по допустимостта и
основателността на предявените искове.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея, а ответникът я оспорва чрез назначения му особен
представител.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения като доказателство /л.6 от делото/ договор, на
29.05.2020г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и С. Н. Д. като
кредитополучател бил сключен Договор за стоков кредит №******. По силата
на този договор банката предоставила на ответницата стоков кредит в размер
на 737,48 лева за закупуване/заплащане на следните стоки и/или услуги от
„Технополис България“ АД: пералня CANDY CSD 14105 TB3/1 S с единична
цена 599 лв., удължена гаранция с цена 70 лв., както и пакет „Стандарт+“ за
лица от 18 до 64 години по застраховка „Групама Животозастраховане“ ЕАД и
„Групама застраховане“ ЕАД с еднократна застрахователна премия в размер
на 68,48 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 18 месеца, считано от
неговото усвояване, съгласно погасителен план, представляващ неразделна
част от договора. Ищцовата банка изпълнила задълженията си по договора
като на 29.05.2020 г. по сметка на „Технополис България“ АД била преведена
сумата от 669 лв., а по сметка на застрахователя – сумата от 68,48 лева.
Съгласно договора погасяването на задължението се извършва на
месечни вноски съгласно изготвения и приложен Погасителен план, видно от
който е, че общата дължима сума по кредита възлиза на 946,46 лв. ГЛП при
сключване на договора е в размер на 34,72%, а ГПР – 40,70%.
Съгласно т. 14 от договора, неразделна част към същия са Общите
условия по договори за стокови кредити на физически лица, които се сочи, че
ответникът е получил и приел с подписване на договора. Съгласно чл. 12.1. от
Общите условия /л.10 от делото/ при допусната забава в плащанията на
главницата и/или на лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем като тази последица настъпва автоматично, а ако
законът го изисква – след уведомление до кредитополучателя, изпратено до
последния на посочен от него адрес за кореспонденция.
На 08.12.2022г. предвид неизпълнение задълженията на
кредитополучателя и настъпилият краен падеж на вземането, банката
депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2226/2022г. по описа на
Районен съд – Кюстендил. На основание издаден по посоченото дело
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1355/2022г. на ЧСИ Е.
Х.а, рег. № 743, по което заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
при условията на чл.47 от ГПК.
Съгласно неоспореното от страните експертно заключение вх. №
8125/04.07.2024 г., изпълнено от вещо лице В. В. Х., което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено, сумата по кредита в размер на 737,48
лева е усвоена еднократно безкасово на 29.05.2020 г., както следва: 669,00
лева чрез еднократен банков превод на „Банка ДСК“ АД по сметка на
„Технополис България“ ЕАД, представляваща плащане на стока/услуга:
пералня CANDY CSD 14105 TB3/1 S с цена 599,00 лева и удължена гаранция с
цена 70,00 лева по Договор за стоков кредит № 544441 от 29.05.2020 г.; 68,48
2
лева чрез еднократен банков превод на „Банка ДСК“ АД по сметка на ЗК
„Групама – стокови кредити“, представляваща плащане на първа месечна
вноска съгласно погасителен план към процесния договор. Ответницата е
направила четири плащания към ищцовата банка, съответно на 20.06.2020 г.,
20.07.2020 г., 20.08.2020 г. и 20.09.2020 г., с които са погасени първите три
месечни вноски по договора и част от четвъртата такава. Плащанията са
преустановени към 21.09.2020 г. Последното се установи както от
извлечението от счетоводните книги на ищеца, така и от приетото експертно
заключение.
Към 08.12.2022 г. (датата на подаване на заявление по ч. гр. д. №
2226/2022 г. КРС) общият размер на задълженията по кредита възлиза на
1 011,20 лева, от които 632,51 лева неиздължен остатък от главницата,
договорна лихва в размер на 280,60 лева, санкционна лихва за забава на
неиздължения остатък по главницата – 32,55 лева, законна лихва върху
неиздължения остатък по главницата в размер на 65,54 лева.
Към 26.06.2024 г. (датата на изготвяне на заключението) общият размер
на задълженията по кредита възлиза на 1 139,04 лева, от които 632,51 лева
неиздължен остатък от главницата, договорна лихва в размер на 280,60 лева,
санкционна лихва за забава на неиздължения остатък по главницата – 32,55
лева, законна лихва върху неиздължения остатък по главницата в размер на
127,84 лева.
Ищцовата банка депозирала пред РС-Кюстендил заявление по реда на
чл.417 ГПК, което било уважено за исковите суми и основания по ч.гр.д.№
2226/2022 год. с издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, като при хипотезата
на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява настоящите искове за установяване
съществуване на вземанията си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 240 от ЗЗД, вр. с
чл. 79 от с.з., и чл. 86 от с.з., като подлежат на разглеждане по реда чл. 422 от
ГПК, вр. с чл. 415 от с.к., с предмет установяване съществуване на вземането,
заявено по реда на чл. 417 от ГПК.
По допустимостта:
Безспорната процесуална предпоставка за допустимостта на
предявените искове - проведено заповедно производство между същите
страни, относно същите суми и основания, след депозирано възражение от
ответника за недължимост на сумите, или при хипотезата на чл.415, ал.2, т.2
ГПК, се установи от изисканото и приложено ч.гр.д.№ 2226/2022 год. по описа
на РС-Кюстендил, съобразно задължителните разяснения в т.10а от ТР
№4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 на ОСГТК на ВКС. Ето защо
предявените искове се възприемат за допустими и е налице и надлежна
3
процесуална легитимация на ищцовото дружество като заявител от
заповедното производство да води настоящите установителни искове (като
необходима за възникването на правото на иск положителна процесуална
предпоставка).
По основателността:
С решението по този иск съдът следва да се произнесе относно
съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена
заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства от значение за възникването и съществуването на вземането.
Така, не се спори, че в производството по ч.гр.д. № 2226/2022г. на КРС е
била издадена Заповед № 1047/2022 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет
на настоящата искова молба. Страните не спорят и по наличието на сключен
между тях Договор за стоков кредит. Липсва спор и по това, че ответникът е
останал задължен по този договор.
При преценка на обстоятелствата и събраните доказателства, съдът
счита, че искът е основателен само за част от главницата, поради следните
съображения:
Отпуснатият в случая стоков кредит на физическо лице представлява
предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т.12 от ДР на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ и кредитополучателя има качеството
потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на този закон, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. След като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за
всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила
за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на
ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са
от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно,
защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери
неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК/. В случая и особеният представител
на ответницата изрично въвежда възражения за нищожност на процесния
договор поради противоречия със ЗПК, както и досежно договорения размер
на възнаградителната лихва.
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за
да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния – чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговореният между страните ГПР в
4
размер на 40,70% е в законоустановения максимум. Процесният договор
отговаря на изискванията за форма на чл.10, ал.1 ЗПК. Относно включения в
този ГПР размер на ГЛП от 34,72% съдът намира следното:
В своята практика ВКС трайно приема, че противоречи на добрите
нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за
обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва (в този смисъл
са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ГК; Решение
№378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение
№1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ГК; Определение
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, ГК). В настоящия случай
уговореният размер на възнаградителната лихва – 34,72% надвишава повече
от три пъти размерът на законната лихва (10%) и противоречи на добрите
нрави, възприемани като критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. - Решение
№ 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., ГК.
Ето защо съдът счита клаузата, в която е уговорена възнаградителна
лихва по процесния договор за кредит за недействителна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД - противоречие с добрите нрави. Тази клауза не може да бъде
заместена по право от повелителна норма на закона и не може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителната й част с
оглед несъмнено възмездния характер на договора за кредит, тоест не са
налице предпоставките на чл.26, ал.4 ЗЗД. Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. От гореизложеното
следва извод за недействителност на целия договор за стоков кредит.
В допълнение, КРС счита, че са налице и предпоставките за
недействителност на договора по чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
по отношение на посочения в т.7 от процесния договор ГПР, макар и уговорен
в границите на закона, и посочен в погасителния план, съгласно т.6 от ОУ, не
са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. За потребителя не съществува достатъчна яснота какви компоненти
освен уговорения годишен лихвен процент включва ГПР от 40,70%.
Последното води до неравноправие в отношенията кредитор-потребител в
ущърб на икономически по-слабата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В този смисъл и Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
2024/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. на ВКС по т. д. №
1023/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
5
3620/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 3855/2021 г., IV г. о., ГК, които приемат, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск или иск по реда на чл. 422 от ГПК на договорно
основание за установяване съществуване или присъждане на дължими суми по
договора, с решението си съдът следва да установи, на основание чл. 23 от
ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска
до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД.
Поради това съдът ще признае за установено съществуването на вземане
на ищцовата банка в размер на 578,04 лв. /петстотин седемдесет и осем лева и
четири стотинки/, която сума представлява непогасената чиста стойност на
предоставения с Договор за стоков кредит от 29.05.2020 г. заем. Тази сума е
изчислена като от размера на отпуснатия стоков кредит – 737,48 лева са
извадени платените от кредитополучателя суми, съгласно експертно
заключение вх. № 8125/04.07.2024 г., изпълнено от вещо лице В. В. Х., от
което се установи, че ответницата е направила четири плащания към
ищцовата банка, съответно на 20.06.2020 г., 20.07.2020 г., 20.08.2020 г. и
20.09.2020 г., с които са погасени първите три месечни вноски по договора,
всяка по 53,14 лв., както и 0,02 лв. от четвъртата вноска. За разликата до
пълния размер за главница, както и за акцесорните искове претенцията ще се
отхвърли.
Възражението на ответната страна за недопустимост на исковете,
поради невъзникнала по надлежния ред предсрочна изискуемост на
вземанията, съдът намира за неоснователно, тъй като уговореният падеж на
задълженията по процесния договор е настъпил на 29.11.2021 г., тоест към
момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
задълженията са били редовно изискуеми.
По отношение на изрично отправеното възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на мораторната лихва за забава, на осн.
чл.111 б.“б“ от ЗЗД, съдът счита, че същото е неоснователно, тъй като към
08.12.2022 г. – датата на подаване на заявлението в съда, не е изтекъл
предвиденият в закона тригодишен давностен срок по отношение на което и
да е от вземанията по сключения на 29.05.2020 г. Договор за стоков кредит №
544441.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни. От
ищцовата банка е представен в срок списък по чл.80 от ГПК. С оглед
отхвърлената част на исковете и на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски се дължат и
на ответницата, но не са представени доказателства за сторени такива.
Ищецът е ангажирал доказателства за заплатена държавна такса в общ размер
на 175,00 лв., 800,00 лв. – възнаграждение за особен представител на
ответника; 300,00 лв. депозит за вещо лице, 120 лв. доплащане
6
възнаграждение за вещо лице; претендира и юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 450,00 лв. На осн. чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ съдът определя дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Тези разноски следва да бъдат присъдени
пропорционално на уважената част на исковете – 57,18 %.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в предходно
заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ищеца се следва сума в размер на общо 67,05 лв. – 44,70 юрисконсултско
възнаграждение и 22,35 лева внесена държавна такса по ч.гр.д. № 2226/2022 г.
по описа на КРС, отново намалена с оглед отхвърлената част от исковете.
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му
на разноски на ищеца особен представител, възнаграждението за когото,
доколкото дейността му е винаги възмездна, е изплатено от средствата,
внесени от ищцовото дружество предварително като депозит (в този смисъл е
произнасянето на съда в о.с.з. от 15.07.2024 г.).
Воден от горното и на основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БАНКА ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“
№**, и С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“ № **, че съществува
вземането на дружеството по издадената по ч.гр.д. № 2226/2022 год. на КРС
заповед за изпълнение на парично задължение на основание сключен между
страните Договор за стоков кредит от 29.05.2020 г., за сумата от 578,04 лв.
/петстотин седемдесет и осем лева и четири стотинки/ - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2022 год. до изплащане на
вземането, КАТО ИСКА ЗА СУМАТА НАД 578,04 лв. /петстотин седемдесет
и осем лева и четири стотинки/ - главница, до предявения размер от 632,50 лв.
/шестстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки/, КАКТО И ИСКОВЕТЕ
за договорна лихва в размер на 280,59 лв. /двеста и осемдесет лева и петдесет
и девет стотинки/ за периода от 21.08.2020 до 30.11.2021 г.; 32,59 лв. /тридесет
и два лева и петдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
21.08.2020 г. до 30.11.2021 г.; законна лихва в размер на 65,18 лв. /шестдесет и
пет лева и една стотинки/ за периода от 01.12.2021 г. до 05.12.2022 г.,
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“ № **, да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М.“ №**, сумата в размер на 854,84 лв. /осемстотин
петдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на
38,34 лв. /тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/ - деловодни
7
разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2226/2022 г. на
КРС, съответно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8