№ 24
гр. К., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100982 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - „Гаранционен фонд“ С.,
седалище/адрес на управление: гр. С. ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, представляван от М.К. и С.С. –
изпълнителни директори, представител по делото К.Я. - юрисконсулт, с която се иска
осъждане на ответника – Б. ИВ. СТ. от гр. Г., да му заплати сумата от 22 554.63 лева,
представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по щета № 210402/05.12.2016 г. в полза
на С.А.И., в това число сумата от 20 000 лева за неимуществени вреди и сумата от 2 554.63
лева за имуществени такива. Претендира законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира също така и присъждане на разноските за настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм., сега чл. 557, ал. 1, т. 2 ,
б. „а“ от КЗ е изплатил по щета № 210402/05.12.2016 г. обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди на лицето С.А.И., пострадала като пешеходец при ПТ на 15.02.2015 г.,
за което е постановена присъда с мотиви № 203/2016 г. по НОХД № 148/2016 г. по описа на
РС К., с която ответника е признат за виновен за настъпилото ПТП.
Твърди, че на 15.02.2015 г., около 19.30 часа Н.И. и С.И. се движили пеша по път,
свързващ гр. Г. и кв. „Т.“, при което са се намирали в лявото пътно платно, един зад друг,
при което са били застигнати от л.а. марка/модел „Опел Астра“ с ДК№ СО **** АВ,
управляван от ответника, който се е движил в същата посока, както и пешеходците, и също
като тях в лявата лента на платното за движение, при което е последвал удар от лекия
1
автомобил в задната част от тялото на С.И..
Твърди, че към момента на произшествието автомобилът, управляван от ответника е
бил без задължителна застраховка „ГО“.
Твърди, че цитираната щета е образувана по искане на пострадалата С.И. за
изплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, поради
което УС на ГФ е уважил това искане, като е определил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева и за имуществени в размер на 2 554.63 лева, които суми са
били изплатени на пострадалата с платежни нареждания от 05 и 19 януари 2017 г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител – юрк.
Шишков, който поддържа предявените искове. От страна на ищеца са ангажирани в
производството само писмени доказателства. Иска присъждане на разноски, като представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор, такъв е подаден от назначения особен представител – адвокат В.
Т. от САК, назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, след като ответникът не е открит на
установения постоянен и настоящ адрес, няма действащи трудови договори и е уведомен по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
С отговора, назначения особен представител не оспорва допустимостта на
предявения иск. Оспорва неговата основателност, като счита, че претендираните суми са
значително завишени.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, след като в образуваното
наказателно производство не са предявени граждански искове за причинените вреди и след
влизане в сила на присъдата по това производство е изтекла погасителна давност, считано
от 16.11.2016 г.
Иска отхвърляне на предявените искове, а алтернативно иска намаляване на
претендираните обезщетения.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител,
който не оспорва твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и причините за
настъпване на ПТП, както и не се оспорва обстоятелството, че при ПТП пострадалата е
получила посочените в исковата молба увреждания, че направените разходи за лечение са
били необходими за възстановяването й, както и обстоятелството, че от страна на ищеца са
извършени плащания по щета.
След преценка на направените искания на страните и събраните доказателства съдът
намира следното от фактическа и правна страна.
С присъда № 203 от 31.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 148/2016 г., в сила от
16.11.2016 г., ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно, за това, че на 15.02.2015 г., около
19.30 часа на ул. „К.“ в гр. Г., при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ СО
**** АВ, е нарушил правилата за движение – чл.чл. 8, ал. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 2, чл. 116 и чл.
2
139, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на лицето С.А.И. от гр. Г. средна
телесна повреда – трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок от 4-5
месеца, изразяваща се в бималеоларна фрактура /на вътрешния и външния малеоли/ на
дясната подбедрица. За извършеното престъпление на ответника е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от две години, като изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ е отложено за
срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Към момента на произшествието за автомобилът, управляван от ответника не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
което може да се съди от приложената справка от електронна информационна система,
създадена и поддържана от ГФ, на основание чл. 519, ал. 1, т. 6 от КЗ.
За причинени имуществени и неимуществени вреди, от страна на пострадалото при
престъплението лице - С.А.И., е било подадено заявление до ищеца от 05.12.2016 г., по
което е образувана щета № 210402/05.12.2016 г. По образувана щета, след представяне от
страна на пострадалата на документи за извършени разходи, както и медицинска
документация за лечение на причиненото й травматично увреждане и извършване на
медицинска експертиза с решение на УС на ГФ № 49 от 29.12.2016 г. е взето решение
претенцията на пострадалата да бъде уважена в размер 20 000 лева за причинени
неимуществени вреди, както и в размер на 2 641.43 лева за имуществени вреди /по
заявление са претендирани 50 000 лева за неимуществени и 1 676.25 лева за имуществени/.
Одобрените за плащане суми, с цитираното решение на УС на ГФ, са изплатени
съответно на пострадалата С.А.И. на 05.01.2017 г. – одобрената сума за неимуществени
вреди, и на 19.01.2017 г. за одобрената сума за имуществени вреди, като за последните
остава неизвестно защо конкретния превод е за сума от 2 552.43 лева, при одобрена малко
по-висока сума.
Към претенцията на ищеца е добавена и сума в размер на 32.20 лева, представляваща
ликвидационни разходи, в което число сумата от 30 лева за хонорар на вещо лице, както и
сумата от 2.20 лева за консумативи.
При тези факти съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена изцяло.
Ищецът е лице, на което със закон е възложено задължение – чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ,
да извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно
средство, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ,
ищецът е лице което изплаща на увредените лица от специален фонд обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, причинени на
територията на страната от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република Б., и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
3
Регресната претенция, предявена срещу ответника е с основание чл. 578, ал. 7 от КЗ,
която определя, че след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му. Съответно след изплащане на такова
обезщетение ищецът има регресни права срещу виновното за вредите лице и считано от този
момент вземането му е изискуемо и тече общата петгодишна давност за погасяване на
вземания.
Предвид посочените моменти, в които са извършени плащанията за неимуществени и
имуществени вреди, към дата на предявяване на исковата молба – 18.12.2020 г. не е изтекла
посочената петгодишна давност, а следва да се отбележи и че липсата на претенция в
наказателното производство се отнася до правата на пострадалото лице що се отнася до
момента, в който то е имало право да предяви иск за заплащане на обезщетение, докато в
случая претенцията е от лице, което е встъпило в правата на увреденото, а освен това към
момента на предявяване на исковата молба не е изтекла и петгодишна давност, считано от
момента на извършване на престъплението, с което е причинено телесното увреждане на
С.А.И..
Съдът намира, че изплатеното обезщетение е съответстващо на причинените
неимуществени и имуществени вреди, като за вторите са налице неоспорени писмени
доказателства за извършване на разходите и това е потвърдено от медицинско лице при
извършената медицинска експертиза в хода на разглеждане на заявлението от ищеца.
По отношение на неимуществените вреди, които се определят по справедливост
съдът намира, че същите са адекватни на преживените болки, предвид очевидно по-тежкото
увреждане и установения в хода на наказателното производство по-дълъг период, през
който е било затруднено движението на десния долен крайник, съответно по-дълъг е
периода, през който пострадалото лице е търпяло болки и затруднения в придвижването си,
а така също и предвид липсата на каквито и да обстоятелства /видно от мотивите по
присъдата/ за наличие на съпричиняване от страна на пострадалото от престъплението лице.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна, поради
което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 22 554.63 лева,
представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по щета № 210402/05.12.2016 г. в полза
на С.А.И., в това число сумата от 20 000 лева за неимуществени вреди и сумата от 2 522.43
лева за имуществени такива и сумата от 32.20 лева за ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 18.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на
обезщетение за направените разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да му
заплати общата сума от 1 802.19 лева, в това число сумата от 902.19 лева за заплатената
държавна такса за производството, сумата от 600 лева за заплатен депозит за
възнаграждение на назначения особен представител и сумата от 300 лева за адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
4
Следва да бъде посочена и банковата сметка, по която ищецът иска да бъде
изпълнено задължението от страна на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. ИВ. СТ., ЕГН ********** от гр. Г., кв. „Т.“ № 9 , ДА ЗАПЛАТИ НА
„Гаранционен фонд“, ЕИК ********* С., седалище/адрес на управление: гр. С. ул. „Г.И.“
№ 2, ет. 4, представляван от Б.М. и С.С. – изпълнителни директори, сумата от 22 554.63
/двадесет и две хиляди петстотин петдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/
лева, представляваща изплатено обезщетение по щета № 210402/05.12.2016 г. в полза на
С.А.И., в това число сумата от 20 000 лева за неимуществени вреди и сумата от 2 522.43
лева за имуществени такива и сумата от 32.20 лева за ликвидационни разходи, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 18.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. ИВ. СТ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Гаранционен фонд“,
ЕИК ********* общата сума от 1 802.19 /хиляда осемстотин и два лева и деветнадесет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски по делото, в това
число сумата от 902.19 лева за заплатената държавна такса за производството, сумата от 600
лева за заплатен депозит за възнаграждение на назначения особен представител и сумата от
300 лева за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Дължимите суми може да се заплатят по банковата сметка на ищеца при
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД
IBAN: BG66 UNCR 7630 1009 5185 01 BIC: UNCRBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от получаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените/назначени
представители.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5