№ 1532
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110137240 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл.411 КЗ за сумата 8896,80 лева - невъзстановена
сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху товарен
автомобил „М***“ с рег. № ** КХ, причинени при ПТП от 06.12.2018г. в гр. Плевен по вина на
водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, за което събитие е заведена при ищеца щета № 0014-1262-18-452299, ведно със законна
лихва от 21.10.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 57106/2022 г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 06.12.2018г. около 12:00ч. в гр. Плевен водачът на товарен автомобил
„М***“ с рег. № ** КХ се е движил по ул. „Иван Миндиликов“, като преди кръстовището с ул.
„Георги Кочев“ водачът на насрещно движещия се л.а. „С*** с рег. № *** КВ поради движение с
несъобразена скорост със състоянието на пътното платно е навлезнал в лентата за насрещно
движение на товарния автомобил и е реализирал пътнотранспортно произшествие с материални
щети. За произшествието бил съставен протокол за ПТП № 1710063 от 06.12.2018г. На виновния
водач бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Към датата на събитието
по отношение на товарния автомобил бил сключен договор по застраховка „каско“ с ищеца. По
повод събитието при ищеца била заведена щета № 0014-1262-18-452299, като в изпълнение на
задълженията си по застраховка „каско“ ищецът платил за ремонт на причинените вследствие на
инцидента щети върху товарния автомобил сума в общ размер от 8876,80 лева. Към датата на
събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ спрямо виновния водач на л.а. „С***
с рег. № *** КВ бил ответникът. При това ищецът поддържа, че е титуляр на вземане спрямо
ответника в размер на платената сума за ремонта и 20 лева – ликвидационни разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Не
оспорва наличието на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на л. а. „С**“ с рег. № *** КВ. Възразява, че водачът на л. а. „С**“ с
рег. № *** КВ няма вина за настъпване на произшествието, като в тази връзка посочва, че същият е
заобиколил необезопасено и необозначено петно от гориво-смазочни материали на пътното платно
1
и е съобразил поведението си с внезапната промяна на пътните условия. Възразява, че вината за
настъпване на процесното ПТП е изцяло на стопанина на пътя - община Плевен, която не е
обезопасила мястото на разливане на гориво- смазочни материали на пътя и и не е обозначила
мястото като опасно. Счита, че е налице несъответствие на посочените увреждания спрямо
твърдените обстоятелства, при които е настъпило събитието, като поддържа, че по процесното
МПС е имало други, стари щети, които не са били описани преди процесното ПТП, а са били
добавени в описа по процесната щета. Оспорва размера на изплатеното застрахователно
обезщетение като завишен с оглед действително причинените щети. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил „М***“ с рег. № ** КХ, доколкото
същият се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и не е дал възможност на водача на
другото МПС да извърши спасителна маневра при преминаване/загуба на контрол при
преминаване през разлетите гориво-смазочни материали на пътното платно. Оспорва автомобилът,
предмет на сключения при ищеца договор за имуществено застраховане, да е бил в гаранция към
датата на ПТП, както в гаранционните условия да е упоменато, че при ремонт на процесния
автомобил в неофициален за марката сервиз гаранцията отпада. Направено е искане за привличане
на Община Плевен като трето лице – помагач, което искане е уважено от съда с определение от
25.01.2024г.
Привлеченото на страната на ответника трето лице – помагач – Община Плевен, не е взел
становище по предявения иск.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са
предизвикани при ПТП, настъпило по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът и действителния размер на
причинените вследствие на събитието щети.
Съдът приема за установено, че на 06.12.2018г. в гр. Плевен в светлата част на денонощието
водачът на л.а. „С**“ с рег. № ** КВ се е движел по ул. „Георги Кочев“ с посока на движението към
ул. „Иван Миндиликов“. По същото време по ул. „Иван Миндиликов“ с посока на движение към ул.
„Георги Кочев“ се е движил водачът на товарен автомобил „М***“, рег. № ** КХ. Около 12:00ч.
водачът на лекия автомобил „С*“, достигайки кръстовището, образувано от пресичането на ул.
„Георги Кочев“ с ул. „Иван Миндиликов“, предприел маневра на завой към ул. „Иван Миндиликов“,
където при крива на десен завой за неговата посока на движение автомобилът попаднал на участък
от пътното платно, на който било разлято гориво. Вследствие на това водачът на л.а. „С*“ загубил
контрол над управлението на автомобила, отклонил се от посоката си на движение и навлезнал в
лентата за насрещното движение, където ударил насрещно движещия се т.а. „М***“. Между двата
автомобила възникнало пътнотранспортно произшествие с материални щети, които и за двата
автомобила били в предните им габаритни части.
Горните изводи се основават на приетото без възражения заключение на съдебно –
автотехническа експертиза, което се кредитира от съда в частта относно маханизма на събитието от
техническа гледна точка, както и на показанията на разпитания по делото свидетел С. И..
Свидетелят посочва, че е участвал в ПТП в гр. Плевен, което е настъпило в края на 2018г. или
началото на 2019г. при управление на товарен автомобил „М***“. Събитието настъпило в светлата
част на денонощието, докато управлявал автомобила в посока гр. Велико Търново. Преди
кръстовище водачът на автомобил, който се движел срещу свидетеля, загубил контрол върху
управлявания от него автомобил поради подхлъзване, причинено от разлято дизелово гориво на
пътя. Вследствие на това насрещно движещият се автомобил навлезнал в лентата за движение на
управлявания от свидетеля автомобил и между двата автомобила настъпил удар. Спрямо посоката
на движение на свидетеля произшествието настъпило преди кръстовището, а спрямо посоката на
движение на другия автомобил – мястото на удара било след кръстовището. Според преценката на
свидетеля другият водач не е имал възможност за реакция, защото автомобилът му поднесъл.
Свидетелят също не могъл да избегне произшествието, защото нямал възможност безопасно да
отбие автомобила поради наличие на сграда от дясната страна на пътното платно.
2
Местопроизшествието било посетено от органи на полицията. Съдът кредитира така дадените
свидетелски показания, защото същите са последователни и съответни на останалите събрани по
делото доказателства.
Като доказателство е приет констативен протокол за ПТП № 1710063 от 06.12.2018г., съставен
след посещение на полицейски орган. В него като механизъм за настъпване на произшествието е
отразено, че водачът на л.а. „С**“ с рег. № ** КВ при движение с несъобразена скорост със
състоянието на пътното платно (разлив на гориво върху асфалта) е загубил контрол над автомобила
и се е ударил в т.а. „М***“, рег. № ** КХ, вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети.
Върху протокола за ПТП е отразена схема на произшествието, като в платното на движение на
лекия автомобил „С*“ е нарисувано значително по обем петно върху асфалтовия път в лентата за
движение на същия автомобил и от схемата става ясно, че произшествието е настъпило на завой.
Протоколът за ПТП, съставен след посещение на орган на полицията (чл.2, ал.1, т.2 от Наредба №
Iз – 41 от 12.01.2009г.) не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
отразения в него механизъм на събитието, доколкото настъпването на инцидента не е пряко
възприето от полицейския орган (арг. от противното от чл.179, ал.1 ГПК). С материална
обвързваща съда доказателствена сила се ползват онези обстоятелства, отразени в протокола, които
са пряко възприети от полицейските органи при посещение на местопроизшествието (чл.179, ал.1
ГПК), като в случая това е и наличният по пътното платно разлив от гориво върху асфалтовия път
на мястото на инцидента, както и обстоятелството, че инцидентът е настъпил на завой преди
кръстовището на ул. „Иван Миндиликов“ с ул. „Георги Кочев“ спрямо посоката на движение на
водача на товарния автомобил „М***“ и съответно след това кръстовище спрямо посоката на
движение на водача на л.а. „С**“. Така отразените обстоятелства в протокола за ПТП относно
участници, място на настъпването на произшествието и наличният разлив на гориво върху
платното за движение се потвърждават и от показанията на свидетеля С. И..
Спорен е въпросът дали водачът на л.а. „С**“ с рег. № ** КВ е допуснал нарушение на правила
за движението по пътищата, с което е станал причина за възникване на инцидента. Ищецът
поддържа, че водачът на л.а. „С*“ е допуснал нарушение на правилото по чл.20, ал.2 ЗДвП, като е
управлявал автомобила с несъобразена скорост спрямо състоянието на пътното платно. Нормата на
чл.20, ал.2 ЗДвП вменява задължение на водачите при избора на скорост да се ръководят от
конкретни външни обстоятелства (атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
пътя, интензивност на движението, конкретните условия на видимост и др.), така че да могат да
спрат или да намалят скоростта при всяко предвидимо препятствие. В случая категорично се
установява, че от техническа гледна точка причина за произшествието е преминаването на водача
на лекия автомобил „С*“ върху разлив на гориво върху платното на движение, вследствие на което
този водач е загубил контрол върху управлението на автомобила и е навлезнал в посоката на
насрещното движение. При изслушване на заключението вещото лице посочва, че с оглед
настъпилите увреждания водачът на л.а. „С*“ се е движил със скорост, не по – висока от 50 км/час.
Вещото лице е посочило, че при преминаване на автомобил върху разлято гориво върху пътното
платно може да се получи приплъзване на автомобила като шейна.
От така събраните по делото доказателства не може категорично да се приеме, че е налице
противоправност на поведението на водача на л.а. „С**“ с рег. № ** КВ. Не е установено
категорично (при тежест на ищеца за това – чл.154, ал.1 ГПК), че този водач е могъл да възприеме
разлятото гориво върху пътното платно от такова разстояние, от което да е била налице обективна
възможност да спре или да намали скоростта, така че да предотврати поднасянето на автомобила.
В случая водачът на л.а. „С*“ е управлявал автомобила с разрешена за съответния пътен участък
скорост и не може да се приеме, че обективните фактори по чл.20, ал.2 ЗДвП са обосновавали избор
на по – ниска скорост. Следва да се има предвид и че произшествието е настъпило на завой и не е
доказано, че водачът на лекия автомобил „С*“ е имал необходимата видимост върху платното за
движение, върху което е било разлято гориво, за да има техническата възможност да реагира
адекватно. Не е установено и при каква конкретна скорост на управление на автомобила не би се
стигнало до подхлъзване на автомобила при преминаването върху разлятото гориво върху пътното
платно, съответно при каква скорост на движение би се избегнало произшествието от страна на
водача на л.а. „С*“. Установяването на вина у водача на лекия автомобил „С*“ не може да почива на
предположения. Извод за противоправно поведение на водача на лекия автомобил „С*“ не следва и
3
от обстоятелството, че неговата административно – наказателна отговорност по повод процесното
събитие е ангажирана посредством издаденото срещу него наказателно постановление, защото
преценката на административно – наказващия орган относно протовоправността на поведението му
не е обвързваща за настоящия съд, каквато обвързваща сила има само влязла в сила присъда на
наказателен съд – чл.300 ГПК.
От горното следва, че не е доказано противоправно поведение на водача на л. а. „С**“ с рег. №
*** КВ в причинна връзка с настъпване на процесното събитие – елемент от фактическия състав на
търсената отговорност, от което следва, че в полза на ищеца спрямо ответника не е възникнало
вземане по чл.411 КЗ. При това искът е неоснователен, без да е необходимо да се изследват
останалите елементи от фактическия състав на търсената отговорност, и искът следва да се
отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответното дружество, на което следва да
се присъди сумата от 275 лева, от която 175 лева – депозит за вещо лице и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8
ГПК поради невисоката правна и фактическа сложност на делото. Внесеният от ответника депозит
за разпит на свидетел от 20 лева като неусвоен подлежи на връщане на основание чл.4б ЗДТ след
подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка за превеждане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК иск по чл.411 КЗ от „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Симеоновско шосе" № 67А срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”,
бул. “Г.М. Д.” № 1 за сумата от 8896,80 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху товарен автомобил „М***“ с рег. № ** КХ,
причинени при ПТП от 06.12.2018 г. в гр. Плевен по вина на водач на МПС, чийто застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, за което събитие е заведена
при ищеца щета № 0014-1262-18-452299, ведно със законна лихва от 21.10.2022 г. (дата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57106/2022 г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да плати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 275 лева – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника –
Община Плевен, адрес : гр. Плевен, пл. „Възраждане“ № 2.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4