Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на дванадесети май през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №5244 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 269,00
лева, чл.441, ал.1, изречение последно
ГПК с цена на иска 269,00 лв., чл.86 ЗЗД с цена на иска 30 лв. и чл.86 ЗЗД с
цена на иска 30 лв.
Производството е
образувано по подадена искова молба от И.Й.Г., ЕГН**********,*** против Г.Д.И.н.н.
***. ***и Ч.В.С. *** ***, в която се твърди, след постъпилите уточнения на
исковата молба, че през м.септември 2020г. ищеца излежавал присъда в ***.
Твърди, че водил дело срещу първия ответник и той бил осъден да му заплати
обезщетение в размер на 200.00 лв.заедно със законната лихва върху сумата,
съгласно издадения Изп. лист по адм.д.№***год. Твърди, че сумата след като бил
издаден изп.лист по делото е преведена от първият ответник в счетоводството на
Затвора -***, където ищеца си изтърпявал присъдата. Твърди, че на 07.10.2020г.
си изтърпял присъдата и при напускане на Затвора установил в счетоводството, че
тази сума е била изпратена по неговата карта на 10.09.20г. и след това е била
преведена на Ч.В.С. докато изтърпявал присъдата си и съответно е била преведена
на първия ответник по негово задължение към него. Счита, че неправилно
счетоводството на Затвора -***, е превело сумата от 269.00 лв. на ***-В. С., тъй
като сумата е за присъдено обезщетение за лоши битови условия в Затвора- ***и
която сума не може да послужи за изплащане на суми при ***. Освен това, счита,
че сумата също е под минималната работна заплата, която по това време била
610.00лв. Счита, че вторият ответник отговаря към него, защото при образуване
на изп. дело, след като получил Покана за доброволно изпълнение, ищеца го
уведомил, че няма никакви средства, че не може да превежда никакви пари по
изп.дело. Твърди, че това било известно и на счетоводството в ***. Твърди, че
след получаване на парите по изп.лист по неговата карта още бил в Затвора и счетоводството
на Затвора-***е превело парите на ***, който бил уведомен от ищеца преди това,
че е обезщетение и няма право два му удържа парите, които са обезщетение по
водени от него дела срещу първият ответник, тъй като сумите са под минималната
заплата. Твърди, че въпреки, че вече го бил уведомил, че е обезщетение и няма
право да го задържа, а следва да го върне по неговата сметка, не е сторил това.
Моли да бъдат осъдени Г.Д. „И.Н.Н.“*** и *** В.Л.С. от гр.***, да ЗАПЛАТЯТ на
ищеца солидарно сумата от 269.00 лв. заедно с мораторната лихва в размер на
30.00 за периода от 10.09.2020 год. до завеждане на делото 09.10.2020 год,
както и законната лихва върху сумата от 269.00 лв. считано от датата на завеждане
на делото- 09.10.2020 год. до окончателното ѝ изплащане
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Ч.В.С. в който заявява, че счита, че
предявеният иск е неоснователен. Посочва, че в исковата молба се твърди, че
горепосочената сума е преведена неправилно от касиера на Затвор „***“ в
изпълнение на запорно съобщение. Твърди, че в изпълнително дело №: ***,
образувано на основаниие Изпълнителен лист издаден на 17.07.2018 г. от ***на
основание Съдебно решение по АХД № ***от 2017 г. на ***и Изпълнителен лист
издаден на 08.07.2019 г. от РАЙОНЕН СЪД ***на основание Съдебно решение по ГД №
***от 2017 г. на PC-***с ВЗИСКАТЕЛ Г.Д.И.Н.Н. Твърди, че към делото на
основание чл.191 от ДОПК във вр. с чл.458 от ГПК е присъединена като взискател
и ТД НАП ***. Твърди, че с молба с вх.№***/06.03.2020г., взискателят е поискал
налагане на запор върху сумите по персоналната партида на лишения от свобода,
към онзи момент, длъжник. Твърди, че със запорно съобщение с изх. №***/15.04.2020г.
е наложен запор върху тези вземания, като в самото съобщение е указано на
Затвор „***“ да се спазват всички изисквания на чл.446 и следващите от ГПК.
Твърди, че в изпълнение на запорното съобщение на 11.09.2020г. по делото е
преведена сумата от 269.78 лева, като от самият превод не става ясно какъв е
произхода на преведените суми и на какво основание са постъпили по персоналната
партида на длъжника. Въпреки това обаче, счита, че в настоящия случай няма
никакво нарушение от страна на Затвор „***“, тъй като сумата, която длъжникът е
получил като „обезщетение за лоши битови условия в Затвора „***“, не е
несеквестируема съгласно разпоредбите на ГПК или на друг нормативен акт.
Твърди, че съгласно становището на К*** и съдебната практика, дори и сумите
постъпили като трудово възнаграждение са секвестируеми, с оглед спецификата на статуса на длъжника и
обстоятелството, че държавата е гарантирала неговия екзистенц минимум. Счита,
че няма негово действие или бездействие в качеството му на Частен съдебен
изпълнител, което да обуслови ангажиране на каквато и да е отговорност,
включително за вреди, още повече за твърдяните от ищеца. С оглед на гореописаното
моли да бъде отхвърлен предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор от ГД
Изпълнение на наказанията, в който взема становище, че подадената искова молба
е неоснователна. Твърди, че Окръжен съд - ***се е произнесъл с Решение от 09.11.2020г.
по гр.д. №769/2020г. по постъпила жалба от И.Й.Г. по отношение на обжалване
действия на Ч.В.С. Твърди, че Решението е влязло в законна сила. Твърди, че Ч.В.С.
е образувал изпълнително дело по описания изпълнителния лист. Изпратени са три
покани за доброволно изпълнение, с оглед присъединени изпълнителни листове. По
изп.дело №288/2019г. е наложен запор по персоналната партида на И.Й.Г., по
карта за разплащане в качеството му на лишен от свобода. На 10.09. 2020г. от
Затвора, гр.***е постъпила само една сума в размер на 269,78лв. Изразява
становище, че Затвора, гр.***се явява трето задължено лице. Твърди, че сумата,
веднага след получаване по партидата на лишения от свобода е преведена по сметка
на ***. Твърди, че от гледна точка на Гражданскопроцесуалния кодекс действията
на затворническата администрация при Затвора-***, като трето задължено по
изпълнителното дело лице, са изцяло законосъобразни. Твърди, че това е така,
защото в случаите, когато третото задължено лице извърши плащане на длъжника
въпреки полученото запорно съобщение, взискателят и присъединените кредитори
разполагат с процесуална възможност да искат от него (третото задължено лице)
направеното плащане. Законодателят е предвидил солидарна отговорност както на
третото задължено лице, така и на лицата от органите му на управление - чл.452,
ал.З ГПК, като нововъзникналите права на взискателя се реализират в рамките на
същото изпълнително производство, в което не е изпълнен запорът. Т.е. в случай,
че администрацията на ***, въпреки полученото Запорно съобщение ***, е оставила
длъжникът да извършва плащане или тя извършвала плащане към длъжника по
внесените му по личната партида, би се поставила в положение на солидарно
отговорна страна по това правоотношение. Счита, че поради това затворническата
администрация е действала законосъобразно предвид наложения запор върху личната
партида на лишения от свобода. Третото задължено лице няма право да извършва
разпределение на сумите, които следва да се превеждат на взискателите. Счита за
несъстоятелни твърденията в ИМ, че постъпилата сума не е следвало да бъде
превеждана по сметка на ***. Няма посочени основания за тези твърдения.
Посочва, че действията на *** се обжалват по предвидения в ГПК ред. За
квалифицирането на едно бездействие/действие като незаконосъобразно такова е
необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за
фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице
от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Моли претенцията
да бъде отхъврлена като неоснователна и недоказана и на основание чл.78, ал.8
от ГПК, моли да бъдат присъдени в полза на ГД“ИН“ юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от запорно съобщение до Затвора-***по
изп.д. № ***, изх.№ ***/15.04.2020г., заведено с вх.№ ***/15.07.2020г в
Затвора- ***, че Ч.В.С. е наложил запор върху персоналната партида на лицето И.Й.Г.
по карта за разплащане в качеството му на лишен от свобода. Посочено е, че
изпълнителното дело е образувано срещу длъжника И.Й.Г. въз основа на
изпълнителни листи от 17.07.2018г. на Административен съд- София град, ИЛ от
08.07.2019г. на РС-***и ИЛ от 03.07.2019г. на Адиминстративен съд-Монтана за
общата сума от 2082,34 лв., от които 450 лв.присъдени разноски, 50 лв. разноски
по изпълнителното дело, 439,26 такси по Тарифа към З***, както и публични
вземания в размер на 1143,08 лв., дължими в полза на взискателите ТД на НАП
и ГД Изпълнение на наказанията.
Постановено е да бъдат спазени разпоредбите на чл.446 от ГПК и следващите
относно несеквестируемостта. В случай, че не оспорва вземането Затвора-***да
преведе сумите по посочената сметка на Ч.В.С.
Видно от Платежно нареждане от 11.09.2020г.
Затвора –***е превел по сметка на Ч.В.С. сумата от 269,78 лв. по изпълнително
дело № *** с длъжник И.Й.Г., ЕГН**********.
Не е спорно между страните и се установява от
Справка от Затвора-***, че в периода от 18.01.2005г. до 07.10.2020г. И.Й.Г. е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-***.
От Справки с движения по партидата на И.Г. *** се
установява, че на 10.09.2020г. е постъпила сумата от 269,78 лв., която на
същата дата 10.09.2020г. е преведена по запорно съобщение.
С решение от 09.11.2020г., постановено по гр.д.№
769/2020г. по описа на ОС-***, е оставена без уважение жалбата на И.Й.Г. срещу
действията на *** В.Г. по посоченото изпълнително дело, с което е отказано
спирането на изпълнението поради липса на основанията, посочени в чл.432 ГПК.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По реда на
З*** пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват
дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и
по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни
изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху
правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите,
ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са
адекватно следствие от увреждането. При искът, предявен на основание чл.441 ГПК, вр.чл. 74,
ал.1 от З*** отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия /или
бездействия/ на ***, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на
*** и причинна връзка. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение
№ 264/08.04.2010 г. по гр.д.№ 474/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №
120/08.07.2011 г. по т.д.№ 1123/2010 г. на ВКС, ІІ т.о; решение №
281/10.12.2014 г. по гр.д.№ 3219/2014 г. на ВКС, І г.о. Задължителна практика
на ВКС е постановена и по въпроса дали решението, постановено по жалба против
действия на съдебния изпълнител е обвързващо за съда, разглеждащ деликтния иск
- решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№ 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение
№ 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №
238/30.01.2013 г. по гр.д.№ 1668/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Там се приема, че
съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията
и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.
Съгласно
чл. 74, ал.1 от З*** ***отговаря за вредите които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност, т.е *** носи имуществена отговорност за вредите
причинени от негови действия или бездействия извършени в нарушение на
императивни норми на закона, без правно основание и виновно. Фактическия състав
се свежда до - действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието,
причинната връзка и вина, като последният елемент се предполага до доказване на
противното.
В
настоящият случай не се установи противоправно действие или бездействие на Ч.В.С. по изп.д.№ ***.
Видно е от гореописаното, че на Ч.В.С. са представени от ГД Изпълнение на
наказанията три изпълнителни листа, съгласно които И.Й.Г. е осъден да заплати
на ГД ИН-София, описаните в тях суми, които заедно с вземането на присъединения
взискател ТД на НАП ***са общо 1143,08 лв. Направено е искане за образуване на
изпълнително дело и за събиране на вземането по издадените изпълнителни листи. Съгласно
чл.458 ГПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от
длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител
изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от
него изпълнение и за всяко разпределение. Съдебният изпълнител е изпълнил
задължението си и е постановил присъединяването на държавата като взискател по
делото за вземането си от И.Й.Г..
Неснователни са
възраженията на ищеца за незаконосъбразно съдебно изпълнение, тъй като събраната
сума е несеквестируема, поради факта, че представлява обезщететие за претърпени
от ищеца неимуществени вреди от лошите условия в затвора. На първо място,
въпреки, че носи доказателствената тежест за това, ищеца не ангажира
доказателства за трвърденията си за произхода са сумата. Въпреки това, съдът
приема, доколкото този факт не е оспорен
от ответниците, че сумата от 269,78 лв. е получена от И.Й.Г. именно като
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от битовите условия в
Затвора-***. Това, обаче не прави сумата несеквестируема на основание чл.446а ГПК. Съгласно посочената норма, несеквестируемостта на доходите по чл. 446,
както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако
са постъпили по банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагане на
запора. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и
обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на
минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Когато от
основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват
възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната
работна заплата, освен за задължения за издръжка. Банката превежда по сметката на съдебния
изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по
реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по
запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения
за работа. В едноседмичен срок от
получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за
наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за
частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК. Видно е от цитираната
разпоредба на закона, целта е несеквестируемостта на доходите, съобразно ГПК и
другите специални закони, където има уредена такава, да се запази и за суми,
постъпващи в банкова сметка. ***, несеквестируемостта на доходите по чл. 446,
както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако
са постъпили по банкова сметка. ***.446 визира несеквестируемостта на вземания
за трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за
труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В
разпоредбата не е уредена несеквестируемост на каквито и да било обезщетения.
Изпълнението е насочено срещу описаното по-горе обезщетение, получено от ищеца
на посоченото основание- претърпени неимуществени вреди от битовите условия в
Затвора-***. Нито в ГПК, нито в друг специален закон е уредена несеквестируемост
на подобно обезщетение. Несеквестируеми са обезщетенията, изрично посочени в
специалните закони- например чл.114а, ал.1 КСО досежно обезщетенията и помощите
по държавното обществено осигуряване, чл.14, ал.3 ЗСП по отношение на
социалните помощи, чл.198 КЗ досежно застрахователната сума по застраховка
Живот и Злополука и застрвахователното обезщетение по застраховка Гражданска
отговорност. Процесното обезщетение не несеквестируемо. Липсва такава уредба за
това. Несеквестируемост по отношение на полученото от ищеца обезщетение не е
уредена нито в ГПК, нито в друг закон. Общото правило е уредено чл.442 ГПК,
съгласно който взискателят може да
насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника и след като няма
уредено изключение от това общо правило, по отношение на процесното
обезщетение, то е секвестируемо. Не се установи незаконосъобразно действие или
бездействие на Ч.В.С.
По същите гореизложени
съображения, че сумата от 269,78 лв., получено от ищеца И.Й. е секвестируема,
не е налице противоправно поведение на служители на ответната ГД Изпълнение на
наказанията, поради което не може да бъде ангажирана отговорността ѝ Юридическите
лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление
№ 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенция за
присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на
гражданския деликт-противоправно поведение на лица, на които е възложена
работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти,
водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на
съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод
извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване./ Определение № 1442
от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен
предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице
следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявения иск. С изключение на вината,
който се предполага, в тежест на ищеца по делото беше да докаже при условията
на пълно и главно доказване останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане- действия или бездействия на лица, на които ответниците
по делото са възложили работта, който да са противоправни, вреди и причинна
връзка между противоправното поведение на натоварените от ответниците лица и
претърпените от ищеца вреди.
Докато вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника,
то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен
случай и доказването е в тежест на ищеца. В конкретния случай, съдът намира, че
ищецът, носейки доказателствената тежест не доказа противоправно поведение от
страна на лице, на които ответника ГД Изпълнение на наказанията е възложило
работа, в резултат на което да са настъпили твръдяните вреди, при което
положение само може да се ангажира отговорността на ответника ГДИН. Деликтната
отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, но само
ако действието, което ги е причинило е противоправно, каквато противоправност в
случая не се установява. Със запорно съобщение до
Затвора-***по изп.д. № ***, изх.№ ***/15.04.2020г., заведено с вх.№ ***/15.07.2020г
в Затвора- ***, Ч.В.С. е наложил запор върху вземанията на длъжника И.Й.Г..
Съгласно чл.507 ГПК Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща
едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В
запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите
от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени
точно. От деня на получаване на запорното
съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от
него вещи или суми. Съгласно чл.508, ал.3 ГПК третото лице- в случая Затвора-***,
има задължението ако не оспорва своето задължение, да внесе дължимата от него
сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.
Именно в изпълнение на това задължение, Затвора –***е превел сумата от 269,78
лв. въз основа на гореописаното запорно съобщение. Всички действия на Затвора-***са
извършени в съответствие със законовите му задължения във връзка с наложения
запор, поради което липсва противоправно поведение на лица, на които Затвора-***е
възложил работата. Както беше посочено по-горе, сумата не е несеквестируема,
макар да представлява обезщетение. По отношение на обезщетение на такива неимуществени
вреди, не е уредена несеквестируемост и тя в своята цялост служи за
обезпечаване на вземането на взискателя по образуваното изпълнително дело. При
тези правни изводи, за липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки за
уважаване на предявения иско, а именно противоправност на поведението на лице,
на което ГДИН е възложило работата, съдът намира, че не следва да се обсъжда
наличието или липсата на останалите предпоставки.
Не се установи и
основание за възникване на солидарна отговорност за претендираната сума от
двамата ответници по делото. Солидарност не е уредена в закона и не се
установява договорна такава.
Предвид изложеното
неоснователни се явяват предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД с цена
на иска 269,00 лева и чл.441, ал.1,
изречение последно ГПК с цена на иска 269,00 лв., поради което следва да
бъдат отхвърлени в предявените си размери.
С оглед
неоснователността на главните искове, то неоснователни се явяват и акцесорните
такива с правно основание чл.86 ЗЗД за лихва за забава в размер на 30 лв.,
поради което същите следва да бъдат отхъврлени изцяло в предявените си размери.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право на разноски. Ответника *** В.Стойнов не е направил
искане за присъждане на такива и липсват доказателства по делото за извършени
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. ГД Изпълнение на наказанията
претендира юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, поради което
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ГД Изпълнение на наказанията
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН**********,*** срещу Ч.В.С. *** ***иск с
правно основание чл.441 ГПК и чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 269,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразно изпълнение по изп.д.№ *** като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** против Г.д. „И.н.н.“***, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 269,00 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в резултат на
превеждане на сумата от 269,78 лв., получена по набирателната сметка по
Затвора-***на основание Запорно съобщение изх.№ ***/15.04.2020г. по ИД *** по
описа на Ч.В.С. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН**********,*** срещу Ч.В.С. *** ***иск с
правно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 лв. лихва за забава върху сумата от 269,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно изпълнение по
изп.д.№ *** като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** против Г.д. „И.н.н.“***, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на
сумата 30 лв. лихва за забава върху
сумата от 269,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца
имуществени вреди в резултат на превеждане на сумата от 269,78 лв., получена по
набирателната сметка по Затвора-***на основание Запорно съобщение изх.№ ***/15.04.2020г.
по ИД *** по описа на Ч.В.С. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал., вр.ал.8 ГПК И.Й.Г., ЕГН********** да плати н. Г.д. „И.н.н.“*** сумата от 100,00 лв.
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ