Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 21.11.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА Н.
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря
Радиана Андреева, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНЧХД № 270 по
описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда № 22
от 12.02.2019 г., постановена по НЧХД № 386/2016 г., състав на РС П. е признал
подсъдимата Ц.Н.Г. за невинна в това при условията на продължавано престъпление
за периода от 30.07.2015 г. до 17.05.2016 г. да е извършила следните
престъпления:
-
на 30.07.2015 г. в гр. П., чрез писмена жалба с изх. № 310/28.07.2015 г. по
описа на община А. до РП – П. с мх. № 695/30.07.2015 г. по описа на РП П., като
кмет на община А. нанесла клевета на Ю.К.К., като й приписала извършването на
престъпления с твърдението “…Към жалбата си К. не е приложила връчената й
заповед от община А., а е приложила подправена такава Заповед № 87/04.06.2015 г.,
която се различава от оригинала с изписани различни номера на имоти и номер на
писмо на СОНС № VII-2896/20.10.1966
г. (изписано в оригинала), като номер на писмо на СОНС № V11-2896/20.10.1966
г. в представеното пред съда копия…представеното в съда подправено копие на
Заповед № 87/04.06.2015 г. е документ с невярно съдържание, като за изготвянето
му К. следва да носи наказателна отговорност, както следва да носи такава и за
ползването на неистинския документ пред съда“;
-
на 31.07.2015 г. в гр. С. в писмен отговор на кмета на община А. от 28.07.2015
г. по адм. дело № 590/2015 г. по описа на АССО III състав, постъпил в съда с вх. №
2607/31.07.2015 г. като кмет на община А. нанесла клевета на Ю.К.К., като й
приписала извършването на престъпления с твърдението „…тъй като представеното
копие на Заповед № 87/04.06.2015 г. на кмета на община А. от жалбоподателката
Ю.К. с жалбата и направо пред АССО всъщност не е оригинала на Заповед №
87/04.06.2015 г. на кмета на община А., който й е връчен, а е подправено копие
на тази заповед, в което са променени фактическите обстоятелства, посочени в
оригинала на заповедта.“;
-
на 12.10.2015 г. в гр. П. в писмено обяснение от 12.10.2015 г., дадено пред
полицейски служител на РУП П. по пр.пр. № 695/2015 г. на РП П., като кмет на
община А. нанесла клевета на Ю.К.К., като й приписала извършването на
престъпления с твърдението „…че изпратената Заповед от АССО № 87/04.06.2015 г.
е подправена, не е изписана на утвърдения с моя заповед шрифт „Verbana“ и размер на
символите, неправилно е изписано „Кмет на Община“, Главен архитект, във
фалшивата заповед е изписано писмо № V11-2896/20.10.1966 г., а оригиналният документ е № VII-2896/20.10.1966 г.
Определено считам подправената заповед е с цел да се злепостави общинска
администрация и да се заблуди АССО в настоящото дело“.;
-
на 17.05.2016 г. в гр. П. в писмено обяснение от 17.05.2016 г., дадено пред
полицейски служител на РУП П. по пр.пр. № 364/2016 г. на РП П. нанесла клевета
на Ю.К.К., като й приписала извършването на престъпления с твърдението „…че
копието на заповедта не е на оригинала на моята заповед. Госпожа К. явно беше
представила в АССО фалшива моя заповед. Констатирахме, че: 1) текста не е
изписан на шрифт „Verbana“
и съответния размер; 2) Неправилно е е изписано „Кмет на Община“ и „Главен
архитект“; 3) във фалшивата заповед е записано писмо № V11-2896/20.10.1966 г., а в оригиналния
документ е № VII-2896/20.10.1966
г. Определено считам, че г-жа К. е подправила моята Заповед с цел да заблуди
АССО“;
като
я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
присъдата съдът възложил на частната тъжителка Ю.К.К. осъществените от
подсъдимата Ц.Г. разноски в размер на 1500.00 лв., както и да заплати в полза
на РС П. осъществените в хода на производството разноски от бюджета на съда в
размер на 200.00 лв.
В
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от частната тъжителка Ю.К.
чрез адв. М.А.Ц. - А., в която се твърди незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата. В допълнението към въззивната жалба след запознаване с мотивите към
присъдата се изтъква, че извършеният доказателствен анализ, обективиран в
мотивите, не е убедителен, всестранен и пълен; че показанията на свидетелите не
кореспондират с обясненията на подсъдимата и с останалия събран доказателствен
материал, при което присъдата се явява необоснована; че от мотивите към
присъдата не става ясно въз основа на кои доказателства съдът е направил
изводите си относно липсата на субективната страна на престъплението.
Счита се, че
използваните от подсъдимата Г. изрази в жалбата до РП П. и в дадените обяснения
пред РУП П. съдържат умишлено изявление за изготвяне от частната тъжителка на
документ с невярно съдържание, а не предположение за евентуална виновност. Сочи
се, че без да извърши необходимите проверки, след съобщеното от свидетелката Н.
различие в техническото съдържание на заповедите подсъдимата Г. е сезирала
прокуратурата, от което се прави извод за наличието на умисъл у подсъдимата за
извършване на престъплението клевета по отношение на частната тъжителка.
Счита
се, че направените от съда изводи, че отсъствието на подсъдимата поради
ползването от нея на отпуск (било то платен или за участие в предизборна
кампания) я лишава от качеството на кмет са неправилни. Твърди се, че
независимо от обстоятелството, че свидетелката В. е подписала инкриминираната
жалба и писмения отговор от 28.07.2015 г. на кмета на община А. по адм. дело №
590/15 г. по описа на АССО, то документът е съгласуван с подсъдимата и подписан
по нейно настояване, при което подсъдимата е съзнавала фактическата обстановка
и е целяла привличането към наказателна отговорност на частната тъжителка.
Излагат се
подробни аргументи в посочения по-горе смисъл по всяко от обвиненията, предявени
с тъжбата
Иска се отмяна
на атакуваната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която
подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение и
ѝ бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде осъдена да заплати
направените от частната тъжителка разноски в хода на производството по делото.
Оспорват се
присъдените на подсъдимата разноски с доводи за неоснователност, алтернативно –
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като се иска в случай, че
въззивният съд счете депозираната въззивна жалба за неоснователна, присъденото
адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минималното, предвидено в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В допълнително
писмено становище преди даване ход на делото във въззивната инстанция се сочи,
че присъденият в полза на подсъдимата адвокатски хонорар в първоинстанционното
производство е прекомерен, тъй като обжалванията пред СОС са отделни
производства и за тях се дължи и
присъжда хонорар в самото производство, поради което и твърденията на
подсъдимата, че присъденият адвокатски хонорар включва и адвокатско
възнаграждение за обжалванията пред СОС е неоснователно и необосновано;
граждански искове не са разглеждани от първоинстанционния съд; не е посочено какво
покрива присъдената сума от 1500 лв.; множеството съдебни заседания са
проведени в голямата си част по причина, която се дължи на подсъдимата или
нейният процесуален представител; възражения за прекомерност на адвокатския
хонорар са правени както в производството пред районния съд, така и в хода на
обжалванията пред СОС.
Пред въззивния
съд повереникът адв. Ц. – А. поддържа депозираната въззивна жалба. Допълнително
се сочи, че подсъдимата нееднозначно е заявила, че са променени фактическите
обстоятелства в процесната заповед и не се касае за технически разлики, както
се твърди в защитната ѝ теза, а авторството на жалбата до прокуратурата,
отговора на исковата молба до АССО и дадените показания пред прокуратурата е
безспорно. Твърди се, че подсъдимата е осъзнавала неистинността на разгласените
обстоятелства и факта, че те са позорни и е целяла и допускала узнаването им.
Според
повереника подсъдимата е разполагала с екип от специалисти, вкл. юрист и достъп
до делото пред АССО, като преди депозирането на жалбата да прокуратурата е
могла да направи съответните справки и да констатира разликата, както тя
твърди, която е техническа (видно и от гласните доказателства това е било
обяснено на подсъдимата), но не и по същество и да съобрази, че документите,
които се връщат от АССО, са такива, които вече са минали през общинската
администрация.
Претендират се
осъществените пред въззивния съд разноски.
Подсъдимата
Ц.Г. чрез защитника си адв. С. от САК взема писмено становище за
неоснователност на въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на
постановената присъда и присъждане на осъществените в хода на въззивната
инстанция разноски. Сочи се, че всички оплаквания във въззивната жалба са
подробно обсъдени от първостепенния съд и постановената присъда е правилна и законосъобразна. Излагат се съображения за неоснователността
на релевираното в жалбата възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
като се подчертава, че се касае за производство с фактическа и правна сложност.
Пред въззивния
съд защитникът на подсъдимата Г. – адв. С., заема становище за правилност,
законосъобразност и обоснованост на контролираната присъда. Сочи се, че
частната тъжба е подадена извън предвидения в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК срок, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Относно
твърденията за прекомерност на присъдените на подсъдимата разноски за
адвокатски хонорар се изтъква, че в случая се касае за обвинения в четири
престъпления, като към момента на сключване на договора за правна помощ с
частната тъжба са били предявени четири граждански иска – независимо че след
това не са били разгледани от съда. Счита се, че адвокатският хонорар не само
не е завишен, но и е занижен с оглед на правната и фактическа сложност на
делото и проведените многобройни заседания.
В случай, че
съдът не се съгласи с искането за отмяна на постановената присъда и
прекратяване на производството поради изтичане на давността за предявяване на
частната тъжба се сочи, че оправдателната присъда на РС П. е правилна и
законосъобразна. Обръща се внимание на събраните доказателства, видно от които
отговорът на исковата молба до АССО и жалбата до РП П. не са подписани от
подсъдимата, а от друго лице и тези обстоятелства са установени от заключенията
на графическите експертизи. Изтъква се, че обяснението пред полицията не е
дадено от подсъдимата в качеството ѝ на кмет, тъй като по това време тя
вече е била в отпуск като кандидат за кмет за следващия мандат.
Твърди се, че
липсва умисъл за разпространението на позорящи и неистински обстоятелства, тъй
като на полученото от АССО сканирано копие на заповедта на кмета са видни
различни цифри и различни номера на парцели и така подсъдимата като кмет е
видяла, че сканираната заповед не съответства на оригинала в общината. По тази
причина е пусната жалбата до РП П..
Претендират се
осъществените пред въззивния съд разноски.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимата Ц.Н.Г. с предявената от Ю.К.К. частна тъжба е
предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 4, вр. чл.
147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че при условията на продължавано
престъпление за периода от 30.07.2015 г. до 17.05.2016 г. е извършила следното:
-
на 30.07.2015 г. в гр. П., чрез писмена жалба с изх. № 310/28.07.2015 г. по
описа на община А. до РП – П. с мх. № 695/30.07.2015 г. по описа на РП П., като
кмет на община А. нанесла клевета на Ю.К.К., като й приписала извършването на
престъпления с твърдението “…Към жалбата си К. не е приложила връчената й
заповед от община А., а е приложила подправена такава Заповед № 87/04.06.2015
г., която се различава от оригинала с изписани различни номера на имоти и номер
на писмо на СОНС № VII-2896/20.10.1966
г. (изписано в оригинала), като номер на писмо на СОНС № V11-2896/20.10.1966
г. в представеното пред съда копия…представеното в съда подправено копие на
Заповед № 87/04.06.2015 г. е документ с невярно съдържание, като за изготвянето
му К. следва да носи наказателна отговорност, както следва да носи такава и за
ползването на неистинския документ пред съда“;
-
на 31.07.2015 г. в гр. С. в писмен отговор на кмета на община А. от 28.07.2015
г. по адм. дело № 590/2015 г. по описа на АССО III състав, постъпил в съда с вх. №
2607/31.07.2015 г. като кмет на община А. нанесла клевета на Ю.К.К., като й
приписала извършването на престъпления с твърдението „…тъй като представеното
копие на Заповед № 87/04.06.2015 г. на кмета на община А. от жалбоподателката
Ю.К. с жалбата и направо пред АССО всъщност не е оригинала на Заповед №
87/04.06.2015 г. на кмета на община А., който й е връчен, а е подправено копие
на тази заповед, в което са променени фактическите обстоятелства, посочени в
оригинала на заповедта.“;
-
на 12.10.2015 г. в гр. П. в писмено обяснение от 12.10.2015 г., дадено пред
полицейски служител на РУП П. по пр.пр. № 695/2015 г. на РП П., като кмет на
община А. нанесла клевета на Ю.К.К., като й приписала извършването на
престъпления с твърдението „…че изпратената Заповед от АССО № 87/04.06.2015 г.
е подправена, не е изписана на утвърдения с моя заповед шрифт „Verbana“ и размер на
символите, неправилно е изписано „Кмет на Община“, Главен архитект, във
фалшивата заповед е изписано писмо № V11-2896/20.10.1966 г., а оригиналният документ е № VII-2896/20.10.1966 г.
Определено считам подправената заповед е с цел да се злепостави общинска
администрация и да се заблуди АССО в настоящото дело“.;
-
на 17.05.2016 г. в гр. П. в писмено обяснение от 17.05.2016 г., дадено пред
полицейски служител на РУП П. по пр.пр. № 364/2016 г. на РП П. нанесла клевета
на Ю.К.К., като й приписала извършването на престъпления с твърдението „…че
копието на заповедта не е на оригинала на моята заповед. Госпожа К. явно беше
представила в АССО фалшива моя заповед. Констатирахме, че: 1) текста не е
изписан на шрифт „Verbana“
и съответния размер; 2) Неправилно е е изписано „Кмет на Община“ и „Главен
архитект“; 3) във фалшивата заповед е записано писмо № V11-2896/20.10.1966 г., а в оригиналния
документ е № VII-2896/20.10.1966
г. Определено считам, че г-жа К. е подправила моята Заповед с цел да заблуди
АССО“.
Въззивният съд
не споделя становището на защитника на подсъдимата Г. за просрочие на
депозираната частна тъжба, което да налага отмяна на постановената присъда и
прекратяване на наказателното преследване срещу подсъдимата Г.. В разпоредбата
на чл. 81, ал. 1 от НПК са регламентирани изискванията към съдържанието на
тъжбата, с подаването на която се поставя началото на наказателното преследване
на обвиненото лице за престъпление от частен характер, като в настоящия случай
изложената в тъжбата покрива тези изисквания. Тъжбата е депозирана и в
преклузивния 6-месечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК,
тъй като този срок започва да тече от 21.06.2016 г. – датата, на която частната
тъжителка е узнала постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство по пр. пр. 364/2016 г. на РП П., а процесната тъжба е депозирана
по пощата на 20.12.2016 г., т.е. в последния ден на срока. Ето защо доводите на
страните във въззивното производство следва да бъдат разгледани по същество.
При собствена преценка на
събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства, настоящата инстанция приема за установено следното:
Подсъдимата Ц.Г. и частната
тъжителка Ю.К. се познавали като живущи в село А., Софийска област, като в
периода от 03.11.2011 г. до 04.11.2015 г. подсъдимата Ц.Г. ***.
Частната тъжителка притежавала
недвижим имот в селото и във връзка с имота поискала изменение на ПУП за част от кв. 35 по плана на село А.. По
този повод била издадена заповед № 87/04.06.2015 г. на кмета на община А.,
съгласувана с главния архитект Блага Динова, с която било отказано допускане на
изработване чрез възлагане от заинтересованите лица на ПУП – План за регулация
за част от кв. 35 по плана на село А. относно улица от О.Т 85, О.Т 86 до О.Т
100. Посочено било в заповедта, че за УПИ № IХ
– 57 и УПИ Х – 57 има одобрено изменение на регулационния план със заповед №
2356/1966 г. на кмета на община А., като заповедта е влязла в сила и уличната регулация е приложена по отношение
на О.Т № № 85, 86 и 100. Посочено било също така, че за частта от имот 57/240
кв. м, които попадат в улица е издаден АДС № 31/380 от 1971 г. на С. окръжен
съвет, като съгласно този акт и писмо № VII
– 2896/20.10.1966 г. е изплатено обезщетение на наследниците на И. П. С..
Чрез община А. частната тъжителка
обжалвала пред АССО заповед № 87/04.06.2015 г. на кмета на община А. с искане
съдът да отмени заповедта. Жалбата била придружена с писмени доказателства,
като сред тях било и заверено за вярност от частната тъжителка копие от
обжалваната заповед. Както жалбата до АССО, така и писмените доказателства към
нея били в необходимия брой за връчване по делото – три комплекта.
Свидетелката Е. Н. работела в деловодството на общинска
администрация А. и при изпълнение на трудовите си задължения приела трите
комплекта документи от частната тъжителка К., като на всеки от комплектите
поставила един и същ входящ номер. Единия комплект свидетелката оставила в
общината, втория впоследствие изпратила в АССО, а трети комплект след
поставянето на входящия номер върнала на частната тъжителка. Свидетелката
прегледала само комплекта за общината но не и останалите два комплекта, тъй
като сметнала, че всички са еднакви.
По жалбата на частната тъжителка в АССО било образувано адм.
дело № 590/2015 г., като с разпореждане № 776/26.06.2015 г. на трети състав на
съда производството по делото било оставено без движение и административният
орган община А. бил задължен да представи да представи заверен препис от цялата
административна преписка по издаване на обжалваната заповед, както и списък на
страните в производството по издаването ѝ, вкл. доказателства за датата
на връчването на заповедта.
Ведно с разпореждането на съда в община А. било изпратено
копие на жалбата, атакуваната заповед и останалите документи към нея. Те
постъпили в деловодството на общината при свидетелката Н., която ги прегледала
и установила, че e налице разлика между оригинала на
заповед № 87/04.06.2015 г. на кмета на община А. и изпратената такава от АССО -
в оригинала номерът и датата на издаване на заповедта били изписани саморъчно с
почерка на свидетелката Н., а в изпратената били написани на компютър; УПИ IX – 57 в изпратената заповед бил изписан като УПИ 1Х – 57;
налични били разлики в двете заповеди в името и подписа на архитекта,
съгласувал заповедта; в изпратената заповед от АССО не било изписано от кмета
на коя община е подписана и нямало печат на същата и писмото на СОНС с № VII-2896/20.10.1966 г. в оригинала в изпратената заповед
фигурирало като номер на писмо на СОНС № V11-2896/20.10.1966г.
Свидетелката Н. уведомила подсъдимата Г. за установените от
нея разлики и тя заявила, че ще вземе мерки. След това подсъдимата излязла в
платен годишен отпуск, като била замествана от свидетелката М. В. – служител на
общинската администрация.
От името на подсъдимата в качеството ѝ на кмет на
община А. по образуваното адм. дело № 590/2015 г. на АССО постъпил отговор,
подписан със запетая в съответствие с установената практика в общинската
администрация от свидетелката М. В.. В отговора се твърдяло, че представеното
пред съда копие на заповедта от Ю. К. не е на оригиналната заповед, която
ѝ е връчена, а е подправено копие на тази заповед, в което са променени
фактическите обстоятелства, посочени в оригинала на заповедта. Отговорът
до административния съд бил придружен със заверен препис на цялата преписка по
издаването на заповед № 87/04.06.2015 г. С решение № 182/29.02.2016 г.
административното производство пред АССО приключило с отхвърляне на жалбата на
частната тъжителка срещу заповед № 87/04.06.2015 г.
Междувременно от името на подсъдимата Г. в качеството
ѝ на кмет на община А. била изготвена и депозирана жалба до РП П. (вх. №
695/2015 г.) с искане да бъде извършена проверка по случая и с твърдение - „Към
жалбата си К. не е приложило връчената ѝ заповед от община А., а е
приложена подправена такава заповед № 87/04.06.2015 г., която се различава от
оригинала с изписани различни номера на имоти и номер на писмо на СОНС…Считаме,
че представеното в съда подправено копие на заповед № 87/04.06.2015 г. е
документ с невярно съдържание, като за изготвянето му К. следва да носи
наказателна отговорност, както следва да носи такава и за ползването му пред
съда. Ето защо моля да образувате досъдебно производство срещу същата и ѝ
потърсите наказателна отговорност.“
Както жалбата до РП П., така и посочения по-горе отговор до
АССО били изготвени от адвокат, който по това време обслужвал общинската
администрация, като жалбата отново била подписана от свидетелката В..
С постановление за възлагане на проверка на прокурор при РП
П. материалите по депозираната жалба били изпратени на РУ П.. В хода на
проверката били снети обяснения от свидетелката К. и подсъдимата Г. и бил
приобщен оригиналът на заповед № 87/04.06.2015 г.
За времето от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. подсъдимата Г.
ползвала платен отпуск за участие в предизборна кампания за местни избори, като
със заповед на областния управител била замествана от свидетелката В..
На 12.10.2015 г. подсъдимата Г. дала писмени обяснения пред
свидетеля И., в което заявила, че изпратената от АССО заповед е подправена и
конкретизирала в какво са състои подправянето – „не е написана на утвърдения с
моя заповед шрифт „Verbana“ и размер на символите,
неправилно е изписано „Кмет на Община“, Главен архитект, във фалшивата заповед
е изписано писмо № V11-2896/20.10.1966 г., а оригиналният
документ е № VII-2896/20.10.1966 г. Определено считам подправената заповед
е с цел да се злепостави общинска администрация и да се заблуди АССО в
настоящото дело“.
С постановление на прокурор при РП П. от 19.11.2015 г.
образуваната преписка била прекратена поради липса на данни за извършено
престъпление.
Частната тъжителка К. сезирала СРП със сигнал за извършено
от подсъдимата Г. престъпление по чл. 286 от НК. По сигнала била образувана пр.
пр. № 13838/30.03.2016 г., която била изпратена по компетентност на РП П.,
където била заведена под № 364/2016 г. и съответно изпратена на РУ П. за
проверка. На 17.05.2016 г. (когато вече не била кмет на община А.) подсъдимата
Г. била поканена да даде писмено обяснение и тя го сторила пред свидетеля Б.,
като в обяснението написала „…копието на заповедта не е на оригинала на моята
заповед. Госпожа К. явно беше представила в АССО фалшива моя заповед.
Констатирахме, че: 1) текста не е изписан на шрифт „Verbana“ и съответния размер; 2) Неправилно е е изписано „Кмет на
Община“ и „Главен архитект“; 3) във фалшивата заповед е записано писмо № V11-2896/20.10.1966 г., а в оригиналния документ е № VII-2896/20.10.1966 г. Определено считам, че г-жа К. е подправила
моята Заповед с цел да заблуди АССО.“
Установява се от заключението на съдебно-графическа
експертиза, че подписът за кмет на община А. от името на Ц.Г. в жалба вх. №
695/2015 г. до РП П. не е положен от подсъдимата Г..
Подсъдимата не е осъждана, за нея по делото има събрани
добри характеристични данни.
Тази
фактическа обстановка въззивният съд установи, както това е сторил и
първоинстанционният такъв, от показанията на посочените по-горе свидетели и
свидетелите Б. и И., писмените доказателства, експертното заключение и
обясненията на подсъдимата Г. пред първостепенния съд. Според последните
подсъдимата при даване на обясненията пред РУ П. не е имала лични претенции към
частната тъжителка, която познавала единствено като жител на същото населено място,
както и че действията ѝ са били в защита интересите на общината. Противно
на твърденията във въззивната жалба, извършеният от първоинстанционният съд
доказателствен анализ в мотивите е убедителен, всестранен и пълен; показанията
на свидетелите кореспондират с обясненията на подсъдимата и с останалия събран
доказателствен материал; а мотивите към присъдата ясно демонстрират въз основа
на кои доказателства съдът е направил изводите си по фактите и правото.
В конкретния случай направеният от първоинстанционният съд
извод, че не се доказва подсъдимата Г. да е осъществила състава на посоченото
продължавано престъпление клевета е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от
доказателствената съвкупност и е извършен след нейния сериозен и задълбочен
анализ. Възприетите от районния съд фактически положения, правилно оценени от
тази съдебна инстанция при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК, законосъобразно са я
мотивирали да приеме, че не се установява от обективна и субективна страна
подсъдимата да е осъществила състава на престъплението, за което е привлечена
към наказателна отговорност с тъжбата.
Правната оценка на установените по делото факти от предмета
на доказване, извършена от първостепенния съд, напълно се споделя от настоящия
състав на СОС. В мотивите към контролираната присъда съдържанието на
изпълнителното деяние на престъплението клевета е анализирано в духа на
правната теория и съдебната практика, които приемат, че предмет на
престъплението могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание,
носещи информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано
явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри
нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването
на престъпление.
Приложението на тези критерии по отношение на жалбата до РП
П. с оглед установените по делото факти сочи, че инкриминираните с тъжбата
изрази, за които подсъдимата е била оправдана от първоинстанционния съд
поначало не могат да бъдат отнесени към позорящи такива или приписващи
престъпление, след като изпълват съдържанието на сигнал до прокуратурата, с
който гражданите, вкл. длъжностните лица - представители на местната власт
упражняват правото си да сезират институциите за изпълнение на предвидените им
в закона правомощия.
Освен това, тъй като жалбата до РП П. и отговорът по адм.
дело № 590/2015 г. на АССО не са подписани от
подсъдимата, макар Г. *** да е посочена за техен автор, то законосъобразно
първостепенният съд е приел, че авторството на деянието в нейно лице не е
установено и поради това не следва тя да носи наказателна отговорност по
първите два пункта от обвинението.
При депозиране на обяснения пред РУ П. във връзка с двете
прокурорски преписки, цитирани по-горе, подсъдимата Г. е действала,
осъществявайки правото си за сезиране на съответните институции, като не е
възнамерявала да накърни репутацията на частната тъжителка, а е целила да
упражни правото си да докладва на компетентните органи установената
некоректност в административен акт, към издаването на който е имала несъмнено
отношение в битието си на кмет.
Неоснователни
са доводите на повереника, че подсъдимата е разполагала с екип от специалисти,
вкл. юрист и е имала достъп до делото пред АССО, като преди депозирането на
жалбата да прокуратурата е могла да направи съответните справки, да констатира
техническата разлика и да съобрази, че документите, които се връщат от АССО, са
такива, които вече са минали през общинската администрация. Обективно на
подсъдимата подобно задължение за проверка на възникналото съмнение във връзка
с автентичността на процесната заповед не е вменено в служебните ѝ
задължения, при което отнасянето до компетентните за това органи се явява
логично и законосъобразено действие.
В заключение, въззивният съд, при извършената
самостоятелна преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност се
солидаризира с извода на първостепенния съд, че не се доказва от обективна и
субективна страна предявеното с частната тъжба обвинение срещу Ц.Г., поради
което правилно и законосъобразно тя е оправдана от първостепенния съд.
Що се отнася
до релевираните от повереника доводи за прекомерност на осъществените от
подсъдимата Ц.Г. разноски за адвокатски хонорар и отправеното искане тези
разноски да бъдат намалени до минималните размери, предвидени в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С отговора на
частната тъжба от подсъдимата е представен договор от 16.01.2017 г. за правна
защита и съдействие за осъществяване от адв. С. на процесуално представителство
по НЧХД № 386/16 г. на РС П., за договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1480 лева. Налично е и пълномощно от същата дата и в
същия смисъл.
В случая, присъдените от първостепенният съд в тежест на
частната тъжителка разноски в общ размер на 1500.00 лева представляват общата сума
на заплатения в хода на производството пред РС П. адвокатски хонорар от 1480
лева и осъществените от подсъдимата разноски от 20 лева по внесен депозит за
призоваване на свидетелката В.. Макар в присъдата и мотивите към нея
действително тези разноски да не са отграничени, това не представлява дефицит
на съдебния акт в насоката, придадена му от жалбоподателката.
Настоящият
състав на въззивната инстанция намира,
че не разполага с правомощие да ревизира договорените суми за адвокатско
възнаграждение между страната, ползваща услугите и съответно защитника или
повереника, оказващ тези услуги въз основа на надлежно сключения договор,
поради липсата на разпоредба в НПК, даваща
основание за това, каквато е предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това искането на жалбоподателката за намаляване на адвокатския
хонорар поради прекомерността му не може да бъде уважено.
Съобразно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК в случаите, когато подсъдимият бъде
признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до
съда се възлагат на частния тъжител, следователно законосъобразно районният съд
е осъдил частната тъжителка К. да заплати на оправданата подсъдима и сумата от
20 лева, представляваща внесен по указание на съда депозит за призоваване на
свидетел, както и в полза на РС П. осъществените в
хода на производството разноски от бюджета на съда в размер на 200.00 лв.
Пред
въззивния съд е представен договор от 22.04.2019 г. за правна защита и
съдействие за осъществяване от адв. С. на процесуално представителство на
подсъдимата Г. по ВНЧХД № 270/2019 г. по описа на СОС, съобразно който в
производството пред въззивния съд подсъдимата е заплатила в брой хонорар в
размер на 1480 лева. Предвид оглед изхода на делото тази сума следва да бъде
възложена в тежест на частната тъжителка.
По изложените
съображения и на основание чл. 334,
т. 6, вр.чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22 от 12.02.2019
г., постановена по НЧХД № 386/2016 г. по описа на РС П.
ОСЪЖДА Ю.К.К. с ЕГН ********** да
заплати на Ц.Н.Г. с ЕГН ********** сумата от 1480 (хиляда четиристотин и
осемдесет) лева, представляваща осъществени разноски по ВНЧХД № 270/2019 г. по
описа на СОС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………