Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 21.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в публично заседание на четиринадесети
август, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря ***като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 864 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
делото е образувано по искова молба с вх.№4353/17.12.2018г., подадена от Д.М.Н.
с ЕГН **********
***, чрез адв.В.Д.
***, съдебен адрес ***, срещу „АГРОСПЕКТЪР“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр…., ул.“***“, №**9, представлявано от
М.К.Г.. С исковата молба е предявен иск за отмяна на Заповед №34/08.11.2018г. и
признаване уволнението за незаконно, възстановяване на предишната работа в „Агроспектър“ ООД, заплащане от ответника на сума в размер
на 5 088 лева, обезщетение за времето, през което ищеца е останал без
работа, ответника да заплати сума в размер на 3600 лева за положен извънреден
труд в почивни и празнични дни за периода от м.ноември 2015г. до м.септември
2018г. и да заплати сума в размер на 3000 лева, представляващо допълнително
трудово възнаграждение за постигнати резултати от труд, пропорционално на
отработеното време през 2018г.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на трудов
договор от 06.07.2015г., сключен на основание чл.67, ал.1 ,т.1 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ
е бил назначен при ответника на длъжността „Шофьор тежкотоварен
автомобил“, с пълно работно време – 8 часа и с основно трудово възнаграждение
700,00 лева. На 08.10.2018г. е бил извикан при работодателя и му било връчено
предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328,
ал.1, т.3 от КТ. На същата дата му била връчена Заповед №34/08.11.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 08.11.2018г.
Ищецът твърди, че притежава всички необходими
документи за правоспособност за упражняване на длъжността си. През периода на
трудов договор не са му били налагани наказания от работодателя, не е допускал
нарушения по ЗДвП и притежавал нужната квалификация и опит. Въпреки това в
нарушение на КТ (без извършване на подбор) правоотношението му било прекратено.
Ищецът оспорва уволнението и заповедта, с която е
извършено като незаконосъобразни, както поради неспазване на изискванията на
КТ, относно начина на провеждане на процедурата по уволнението, така и по
същество, твърдейки, че към момента на отправяне на предизвестието от страна на
работодателя, не е било налице реално намаляване обема на работата, не е имало
взето решение от компетентния орган по надлежния ред. Отделно от това ищецът
твърди, че работодателят не бил мотивирал заповедта за прекратяване на трудовия
договор. Не бил посочил в заповедта според кои трудови функции, визирани в
длъжностната характеристика е настъпило намаление обема на работата. Според
ищеца липсата на извършен подбор по чл.329, ал.1 от КТ е съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Ищецът претендира на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за
оставането му без работа в период от шест месеца от 08.11.2018г. до
08.05.2019г.
Предявява иск с правно основание чл.262, ал.1 от КТ за
заплащане на извънреден труд, като твърди, че е полагал такъв за периода от
м.ноември 2015г. до м.септември 2018г.. в размер на 3600,00 лева.
Предявява иск и за допълнително трудово възнаграждение
за 2018г. в размер на 3000,00 лева, съгласно вътрешните правила за работната
заплата.
Моли съда да признае заповед №34/08.11.2018г., с която
е прекратено трудовото правоотношение на Д.М.Н. с ответника „Агроспектър“ ООД за незаконна и я отмени; да възстанови
ищеца на предишната работа; да му бъде изплатено обезщетение за оставане без
работа в размер на 5 088,00 лева; да осъди ответника да му заплати 3600,00 лева
за положен извънреден труд, както и сумата от 3000,00 лева допълнително трудово
възнаграждение.
С молба – становище конкретизира възнаграждението за
извънреден труд в размер на 3060 лева,, за допълнително възнаграждение в размер
на 3000 лева и за оставане без работа в размер на 3000 лева.
В с.з., ищецът представляван от упълномощения адв.Д., поддържа исковата молба. На основание чл.214 от ГПК
прави искане за изменение на исковете в следния смисъл: по отношение на иска по
чл.225 от КТ за обезщетение за оставане без работа, същия да се намали до сумата
от 227,80 лева, като за разликата до претендираните
3000,00 лева прави отказ от иска и моли производството по делото да бъде
прекратено. По отношение на иска за положен извънреден труд, прави искане за
увеличение на иска от претендираните 3600,00 лева на
9472,97 лева и на иска за допълнително възнаграждение за постигнати резултати
от претендираните 3000,00 лева на сумата от 4707,50
лева.
Претендира разноски в производството.
Ответникът „Агроспектър“ ООД
е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Счита исковете за
допустими. Не оспорва, че ищецът е работил в ответното дружество, не оспорва и,
че трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед №34/08.11.2018г.
на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа.
Оспорва иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ като неоснователен. Твърди, че в
действителност в дружеството било налице намаляване обема на работа, като
излага, че необходимия брой работници от категория шофьор на тежкотоварен
автомобил били необходими 5 броя. Към м.юли 2015г. броя им бил 7, а след
постъпване на ищеца те станали 8. Тенденцията била в намаляване обема на работа
в дружеството и един от шофьорите напуснал работа по взаимно съгласие. Така до
август 2018г., когато също напуснал още един шофьор – Х.П..
Ответникът посочва, че били налице обективни фактори
довели до намаляване обема на работата на шофьорите на тежкотоварни автомобили.
Първо през последните две години 2017-2018г. в ответното дружество се била
утвърдила практика при реализиране на селскостопанската продукция да се
сключват договори за доставка и износ на стоки с клауза EXW / EX Works – франко завода (франко уговорено
място). Според тази форма задълженията на продавача били минимални и се
ограничавали до подготовката на стоката за натоварване в складовата база в
гр.Каварна, от която се предавали на купувача. Товаренето на стоката била
отговорност на купувача, който заплащал и разходите за транспорт и носил
рисковете за транспортирането им до крайната дестинация. Купувачът ангажирал
превозвач или сам осъществявал превоза на стоката и на практика работата на
шофьорите във фирмата намаляла и се свеждала само до превозването й от полето
до базата в гр.***.
На следващо място посочва, че ангажираността на
шофьорите на тежкотоварни автомобили била в периода от м.юни до м.септември,
като през останалото време от м. ноември до м.март почти не получавали курсове.
На следващо място сочи, че предстоящо било стартиране
на нова зърнобаза в с.***, където били обработваемите
земи на фирмата, което щяло да доведе до минимален маршрут на тежкотоварните
автомобили.
Относно твърдението на ищеца, че нямало взето решение
от компетентен орган по надлежния ред, ответникът счита, че такова не е и необходимо, а
единствено ако намаляване обема на работа водел до структурни промени – до
закриване на отдели, на звено или друга структурна единица.
На следващо място ответникът твърди, че било невярно
твърдението на ищеца, че не бил извършен подбор по чл.329, ал.1 от КТ. Посочва,
че била издадена Заповед №32/01.10.2018г., с която били определени лицата,
между които да се извърши подбора, комисия в състав от четирима души, която да
направи оценка по посочените критерии и да представи в срок до 08.10.2018г. протокол с резултатите
от нея. Комисията изготвила протокол с дата 06.10.2018г., в който били
документирани резултатите от извършения подбор между шофьорите на тежкотоварни
автомобили. Съпоставени били техните квалификация и начин на изпълнение на
работата. Оценяването било направено по въпросник, който включвал показателите:
степен на изпълнение на задълженията; познание за професионално изпълнение на
задълженията; възможност за самостоятелно изпълнение на задълженията;
изпълнение на задачите в рамките на поставените срокове; уплътняване на работното
време; практически знания и умения за изпълнение на задачи на други работни
места във фирмата, когато обстоятелствата го налагат; участие в работния процес
– поява на сътрудничество и грижа за по-неопитните колеги; спазване на
трудовата дисциплина; спазване на изискванията за безопасен и здравословен труд
(използване на ЛПС и др.) и хигиена на работното място и околната среда;
уважително отношение (лоялност). Според сочените критерий ищецът получил
най-малко точки. Управителят на дружеството утвърдил протокола на комисията и
посочения в него резултат, но нямал задължение да уведомява ищеца за своята
преценка.
Ответникът оспорва иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на предишната работа. Оспорва и иска по т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ относно обезщетението за оставяне
без работя, като твърди, че ищеца не е посочил, че е останал без работа
вследствие на уволнението, а напротив уведомил счетоводителя, че работи на
друга работа.
По отношение на иска по чл.262 от КТ, счита молбата за
нередовна, а също и за неоснователен иска на сочения размер.
Оспорва иска за присъждане на сумата от 3000 лева за
допълнително възнаграждение на ищеца за 2018г.
В с.з. ответникът се представлява от упълномощен адв.Б.К. ***, която поддържа отговора и оспорва исковете на
ищеца.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работел на трудов
договор, сключен с ответното дружество на длъжност шофьор на тежкотоварни
автомобили, съгласно Трудов договор №669/06.07.2015г. Със заповед № 34/08.11.2018г., представляващия
„Агроспектър“ ООД е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ поради намаляване обема на работа.
Установи се от събраните в процеса доказателства, че в
ответното дружество са работили седем човека на длъжност водачи на тежкотоварни
автомобили през периода 2016 – 2018г. /присъствена форма л.79-112/. Установи се
също, че в този период е намалял обема на работа, тъй като селскостопанската
продукция се изнасяла от базата на ответника от купувачите и фактически
шофьорите на товарни автомобили се налагало да извършват друга дейност. Така
според свидетелите М.В.С.и Р.Й.Т.преди 2-3 години се извършвал превоз от базата
на ответника до базите на купувачите в гр.***, *** и др., а сега само
извършвали транспорт на продукцията от полето до базата в гр.***. Предстоящо
било започване работа на базата в с.***, която още щяла да съкрати работата на
шофьорите.
След като е констатирал намаляване обема на работа,
работодателя е издал заповед №32 от 01.10.2018г. в която на основание чл.329,
ал.1 от КТ е наредил да се извърши подбор между работниците, които изпълняват
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в „Агроспектър“
ООД, а именно М.В.С., Г. М. Б., Д.М.Н., Р.Й.Т., С.И.С.и Н. М. Д.. Назначена била
комисия за извършване на подбора в състав: Н.С.В., Н. С. Д., Г. Р. К. и Д. Г. Д..
По посочените във въпросника за оценка на персонала е оценен всеки един от
шофьорите на тежкотоварни автомобили. След извършената оценка е изготвен
Протокол №1 от 06.10.2018г. /приложени в трудовото досие на ищеца/, където са
отбелязани събрания брой точки на всеки от участващите в подбора. От протокола
е видно, че ищеца Д.М.Н. е с най-малко брой точки – 3,67.
Със становището си от 15.02.2019г. /л.37/ ищецът, чрез
проц.представител е оспорил Заповед №32/01.10.2018г.
В тази връзка, по искане на ответника е разпитан свидетеля Н.С. Д., участвал в
комисията за извършения подбор. Той свидетелства, че е извършен подбор по
определени критерии между шофьорите на тежкотоварни автомобили.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира изцяло, като я счита за компетентно изготвена. Според
заключението на вещото лице в ответното дружество през периода 01.01.2017 до 01.10.2018г. е намалял броя на извършените
превози, изпълнявани от шофьорите на тежкотоварни автомобили и няма
новоназначени шофьори. Вещото лице е констатирало, че във ведомостите за
работни заплати са налице записвания за начисления : допълнително
възнаграждение за „Трудов стаж и професионален опит“, заработка
ремонт, заработка полето, заработка
услуги, заработка транспорт. Вещото лице е извършило
съпоставка във ведомостите за заплати, където било вписано подробно дължимото
възнаграждение на ищеца, съгласно Трудов договор №669/06.07.2015г. и е
констатирало, че изчисленията са на база дължимо допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, възнаграждения за положен труд в почивни,
работни и празнични дни, както и стойността на полагаемия, ползван годишен
платен отпуск и допълнително годишно възнаграждение под формата на „коледна
премия“ за финансовата 2016г. и 2017г. Вещото лице е изчислило, че за периода
01.01.2016г. до 31.12.2016г. ищецът според
ведомостите са му били начислени заплати в размер на 29474,20 лева. За същия
период дължимите трудови възнаграждения съгласно договореното трудово
възнаграждение са в размер на 16996,09 лева, а за работата му в почивни,
работни, празнични дни са му начислени възнаграждения в повече в размер на
12478,11 лева. За периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. според вписванията във ведомостите на ищеца са начислени възнаграждения
в повече в размер на 11260,89 лева, а за периода от 01.01.2018г.
до 08.11.2018г. са му начислени 10 389,93 лева. В с.з., вещото лице
уточнява, че това начисление над уговореното трудово възнаграждение се е
постигнало с часовете труд, които ищецът е положил над 8-часовия работен ден и
работата му в почивни и празнични дни., включително и допълнителното трудово
възнаграждение като коледна премия за 2016г. и 2017г. /л.295/.
Към делото е приложена преписка
изх.№18095209/06.11.2018г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич
/л.178-274/.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Страните не спорят, че са били обвързани от валидно
възникнало трудово правоотношение /за неопределено време/, по силата на което
ищецът е заемал длъжността "шофьор на тежкотоварни автомобили", което
е било прекратено със Заповед № 34/08.11.2018г. на работодателя, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ "поради намаляване
обема на работа".
Уволнението поради "намаляване обема на
работа" винаги е резултат от осъществяването на един сложен фактически
състав, състоящ се от два елемента, а именно: обективно установяване и наличие
на намален обем на работата, касателно трудовата
функция, изпълнявана от ищеца, като по естеството си намаляването обема на
работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството
на продукцията, обема на стокооборота или на обема на услугите, извършвани в
отдела, например, като това състояние трябва обективно, фактически да
съществува, но не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а
само към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, а на
следващо място е необходимо вземане на решение за прекратяване на трудовите
отношения с някой от лицата, заемащи тези длъжности /но не всички/, като
уволнението следва да е извършено от органа, който има право да го извърши,
задължително след извършен от него подбор измежду всички служители, заемащи
същата или сходна длъжност, като тази на ищеца.
Намаляването на обема на работата е самостоятелно
основание за уволнение по и когато уволнението на съответния служител е
извършено на това основание, при оспорване законността му, какъвто е настоящия
случай, предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на
работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови
функции.
Поради изричното оспорване в настоящия случай от
страна на ищеца на законността на уволнението, като се твърди, че реално липсва
твърдяното от работодателя му намаление в обема работа на работниците
изпълняващи длъжността „шофьор на тежкотоварни автомобили“ и за
законосъобразността на извършения задължителен подбор по критериите установено
по чл. 329 от КТ, в тежест на ответника в производството, бе да установи при
условията на пълно и главно доказване, че работодателят законосъобразно е
упражнил потестативното си право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца длъжност "шофьор
на тежкотоварни автомобили" по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, респ.
че при процесното уволнение е осъществен фактическият
състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и към датата на уволнението е налице
обективно намаляване на обема на работа на шофьорите на тежкотоварни автомобили,
което налага тяхното намаляване.
С разпореждането си за насрочване на делото, съдът
изрично е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже:
Законосъобразното упражняване на правото му да прекрати трудовото правоотношение
с ищеца, както и извършения подбор по чл.329 от КТ.
В изпълнение на възложената доказателствена
тежест, ответникът е ангажирал писмени и гласни доказателства, като е поискал
изслушване на заключение на ССчЕ.
По отношение на извършения подбор и намаления обем на
работа:
С отговора на исковата молба, ответникът е посочил, че
със заповед №32/01.10.2018г. е била назначена комисия, в състав: Н.С. В., Н. С.
Д., Г. Р. К. и Д. Г. Д., които съставили протокол №1/06.10.2018г. за работата
си и съобразно с критериите за подбор, установени в КТ и въпросник за оценка на
персонала, изготвили класиране измежду всички работници, заемащи длъжността
"шофьор на тежкотоварни автомобили", като в съответствие с дадените
от комисията оценки, трудовото правоотношение с ищеца било прекратено.
Целта на подбора е да останат на работа
най-квалифицираните и най-добре изпълняващите трудовите си задължения
работници. От гореизложеното се установява, че дори и да е имал добра
квалификация в смисъл необходими професионални умения, то начина на изпълнение
на трудовите му задължения са довели до получаването на ниските оценки в
атестацията и от там до най- нисък общ резултат – 3,67.
Предвид посоченото съдът счита, че работодателя е
извършил законосъобразно подбор по реда на чл. 329 от КТ, като е постигната и
целта на същия.
Доколкото в настоящото производство се установи по
безспорен начин, че е налице намаляване обема на работа, касаеща
трудовите функции на ищеца, както и че работодателят е бил длъжен и е извършил
законосъобразно подбор между всички работници заемащи еднакви длъжности, съдът
намира уволнението на ищеца за законосъобразно извършено, поради което и
предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Относно исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2
от КТ и чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ.
Предвид обусловеността на претенциите по чл. 344,
ал.1, т.2 и т.3 КТ спрямо тази за отмяна на уволнението и предвид отхвърлянето
на иска за отмяна на уволнението като незаконно, то те също следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По предявения иск с правна квалификация чл. 262 КТ
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ урежда легална
дефиниция на понятието „извънреден труд” – това е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън редовното му работно
време, установено по трудовото правоотношение. Извънредният труд по правило е
забранен, като за законодателя е ирелевантно дали
такъв се полага по изрично разпореждане на работодателя, или поради мълчаливото
му допускане. При полагането на извънреден труд съгласно чл. 150 КТ, във вр. с чл. 262 КТ работодателят дължи заплащане на
възнаграждение в увеличен размер – според уговореното между страните, но не
по-ниско от минималните установени в закона размери.
За да възникне парично вземане за извънреден труд, е
необходимо да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически
факти) – 1. работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на
работника или служителя извън уговореното работно време или той мълчаливо да е
допуснал полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение
работно време и 2. работникът и служителят ефективно да е престирал
своята работна сила съгласно нарежданията на работодателя извън установеното в
трудовия договор работно време. Задължението на работодателя да заплати трудово
възнаграждение при полагане на извънреден труд представлява насрещната престация за извършената от работника или служителя работа
по трудово правоотношение. Тя се дължи независимо от това дали при полагането
на извънредния труд са спазени законоустановените
изисквания. За да възникне задължението на работника или служителя да полага
извънреден труд, разпореждането за възлагането му трябва да достигне до
знанието на работника. Уведомяването му за необходимостта и времето на полагане
на извънредния труд става чрез съобщение по смисъла на чл. 15, ал. 1, изр. 2
НРВПО. Но дори и да не е издаден нарочен акт от работодателя, той дължи
заплащане на положения извън установеното работно време труд, в случай че
служителят е изпълнявал своите трудови функции в негов интерес и без неговото
противопоставяне.
От клаузите в Трудов договор №669/06.07.2015г. се
установява, че уговореното между страните работно време е 8 часа. От събраните
по делото доказателства се установи, че ищецът е работил повече от посоченото в
договора работно време, за което е получил и допълнително възнаграждение над
договореното от 700 лева, основано възнаграждение. Според вещото лице това
възнаграждение, получено от ищеца би било възможно само при начисления за
извънреден труд, които реално той е получавал ежемесечно.
В този смисъл съдът счита предявения иск по чл.262 от КТ за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр. с
чл.13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 13, ал.1 от НСОРЗ, с колективен трудов
договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов
договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за
постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период, а според
ал.2, с договора и вътрешните правила по ал.1 се определят условията за
получаване и размера на допълнителните трудови възнаграждения.
От събраните в хода на процеса писмени доказателства
се установи, че ответникът със Заповед №31/12.12.2016г.
е определил коледна премия за всички служители в „Агроспектър“
ООД в размер на 3,3 средномесечни
заработки. От заключението по приетата ССчЕ се установи, че ищецът е получил през м.декември 2016г
и 2017г. в повече от заработеното, а именно допълнителното възнаграждение,
което е дадено от работодателя под формата на коледна премия. Горното води на
извода за неоснователност на предявения иск за заплащане на допълнително
възнаграждение в размер на 4707,50 лева, след направеното увеличение на иска в
с.з.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ищецът следва да заплати държавна
такса в настоящото производство в размер на 677,22 лева по сметка на РС Каварна,
за предявените от него обективно съединени искове. Същия следва на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сторените в производството разноски
в размер на 1770,00 лева, съгласно приложен списък.
Водим от горното, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М.Н. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.В.Д. ***, съдебен адрес ***, срещу
„АГРОСПЕКТЪР“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“,
№**, представлявано от М.К.Г., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от КТ, за признаване за незаконно уволнението извършено със Заповед
№34/08.11.2018г., издадена от представляващия дружеството и отмяна на
уволнението му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор
на тежкотоварни автомобили“ в ответното дружество и за заплащане на обезщетете
за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 227,80 (двеста
двадесет и седем лева и осемдесет стотинки) лева, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Н. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.В.Д. ***, съдебен адрес ***, срещу
„АГРОСПЕКТЪР“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“,
№**, представлявано от М.К.Г., иск за заплащане на извънреден труд на основание
чл.262 от КТ в размер на 9 472,97 (девет хиляди четиристотин седемдесет и
два лева и деветдесет и седем стотинки) лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Н. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.В.Д. ***, съдебен адрес ***, срещу
„АГРОСПЕКТЪР“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“,
№**, представлявано от М.К.Г., иск за заплащане на допълнително възнаграждение
на основание чл.128, т.2 от КТ във вр. с чл.13 от
Наредба за структурата и организацията
на работната заплата в размер на 4 707,50 (четири хиляди седемстотин и
седем лева и петдесет стотинки) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.Н. с ЕГН ********** ***, чрез адв.В.Д. ***, съдебен адрес ***, да заплати по сметка на РС
Каварна, на основание чл.78, ал.6 от ГПК дължимите съдебно-деловодни разноски в
размер на 677,22 (шестстотин седемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки)
лева.
ОСЪЖДА Д.М.Н. с ЕГН ********** ***, чрез адв.В.Д. ***, съдебен адрес ***, да заплати на „АГРОСПЕКТЪР“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“, №**,
представлявано от М.К.Г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените в
производството разноски в размер на 1770,00 (хиляда седемстотин и седемдесет)
лева, съгласно приложен списък.
Решението може
да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….