Определение по дело №2890/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2768
Дата: 22 октомври 2018 г.
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20185220102890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Пазарджик, 22.10.2018 година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

         Като разгледа гр.д. №2890 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе прие следното:

Извършена е проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.

         С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Поискал е прилагането на НЧХД №1935/2018г. по описа на РС-Пазарджик, без да сочи материалите в него, от които иска да се ползва и за установяването на кои факти. По това искане съдът ще се произнесе след привеждането му в съответствие с разпоредбата на чл.156, ал.1 ГПК.

         Поискал е обяснения от ответника по реда на чл.176 ГПК по въпроси, на които същият е отговорил в писмения отговор на исковата молба. Затова обясненията му по чл.176 ГПК не са необходими.

         Поискал е разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелства от предмета на доказване.

         Ответникът също е представил допустими, относими и необходими писмени доказателства с писмения отговор.

         Поискал е задължаването на трето лице да представят писмени доказателства /4 бр. преписки на РП-Пазарджик и МВР-Пазарджик/, без да сочи материалите в него, от които иска да се ползва и за установяването на кои факти. По това искане съдът ще се произнесе след привеждането му в съответствие с разпоредбата на чл.156, ал.1 ГПК.

         По искане на ответника следва да се задължи ищцата на основание чл.183 ГПК да представи да представи по делото оригинала на амбулаторната карта, приложена в копие към исковата молба.

         Ответникът е поискал разпит на четирима свидетели за установяване на релевантни обстоятелства.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЕМА представените с писмения отговор писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до първото съдебно заседание да представи по делото оригинала на личната си амбулаторна карта, приложена в замерен препис към исковата молба.

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ищеца свидетелите Гергана Благова, Светослава Петкова и Георгиос Гидакис.

ДОПУСКА до разпит свидетеля мл. пол. инспектор Благой Байдов, който да се призове по месторабота в РУ на МВР – Пазарджик.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за даване на обяснения от ответника по реда на чл.176 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.11.2018г. от 13,30 часа, за когато да се призоват страните и свидетеля Байдов.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора по чл.131 от ГПК.

         Определението не подлежи на обжалване.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът съобщава на страните ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:

         Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД за заплащането на обезщетение в общ размер на 3900лв. за претърпени неимуществени вреди от три отделни деяния, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихвата от датата на всяко увреждане.

Ищцата Ц.М.Д. твърди, че на 14.8.2016г. в гр.Пазарджик ответникът Г.А.В. я е обидил с думите: „боклук, парцал, мърла, ще ти еба майката“, от което се почувствала крайно унизени, повишило се кръвното й налягане и седмици наред не могла да спи добре, което наложило да пие лекарства за успокоение и сън. Освен това преживеният стрес обострил мигрената й. Претендира обезщетение за преживените болки и страдания в размер на 800лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – 14.8.2016г. до плащането. Поддържа, че по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на ответника има влязла в сила присъда по НЧХД 1935/2016г. на ПРС, изменена с решение по ВНЧХД №464/2017г. на ПОС.

Ищцата твърди още, че на 31.8.2016г. в гр.Пазарджик ответникът я е обидил, наричайки я „курва“ и като извършил неприлични действия в нейно присъствие - показал среден пръст, поставил го в устата си и го движел като го пъхал и вадел, а след това поставил ръка върху члена си и правел неприлични жестове. Твърди, че от тези обиди й причерняло пред очите и получила силно главоболие. Почти 24 часа не била в състояние да стане от леглото. Повишило се кръвното й налягане и започнала прием на лекарства за успокоение и против главоболие. Претендира обезщетение за преживените болки и страдания в размер на 800лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – 31.8.2016г. до плащането.

Ищцата твърди ответникът да е извършил и трети деликт, при който на 3.9.2016г. в гр.Пазарджик в нейно присъствие я наклеветил като казал на трето лице за нея следното: „ей тая курва отгоре е спала с Владо.“, а два часа по-късно я обидил, наричайки я: „мърла и парцал“ и й се заканил с убийство с думите: „малко ти остава, няма да живееш“. Освен това нарекъл децата й „педерасти“ и се заканил, че: “ще им се счупят я ръка, я крак“. В резултат от тези негови действия ищцата се разстроила, избухнала в плач и часове наред не могла да се успокои. Мигрената й се обострила още при оклеветяването, а след обидите и заканите са засилило неимоверно. То продължило няколко дни, което наложило да потърси медицинска помощ на 7.9.2016г. След лекарски преглед на ищцата било предписано лечение и отпуснат 6-дневен отпуск по болест. След изтичането му ищцата започнала работа, но не се чувствала добре от преживения стрес и отново потърсила медицинска помощ. След извършен преглед лекарят установил хипертонична криза, която се дължала на преживяното. На ищцата било предписано ново лечение и отпуснат нов 5-дневен отпуск по болест. За преживените болки и страдания от клеветата, обидата и заканите ищцата претендира обезщетение в размер на 2300лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – 3.9.2016г. до плащането.

Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът счита третия от кумулативно съединените искове за ненадлежно предявен поради липсата на конкретика какво обезщетение се претендира за всяко от трите деяния – клевета, обида и закана. Оспорва исковете по основание по съображения, че за изречените обиди на 14.8.2016г. бил провокиран от ищцата, поради което претендира да е налице съпричиняване от страна на пострадалия от този деликт. Отрича да е извършил описаните в исковата молба деяния на 31.8.2016г. и 3.9.2016г. Евентуално твърди, че от тях не са настъпили описаните от ищцата неимуществени вреди поради особености в нейния характер- скандално поведение и богат уличен речник. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със свое насрещно вземане към ищцата в размер на 4000лв. – обезщетение за извършено от ищцата непозволено увреждане чрез наклеветяването му пред служител на полицията, охарактеризирайки го като „патологичен лъжец, който измъчва и убива с изключителен садизъм птици и животни“. Сочи доказателства и претендира разноски.

За основателността на главния иск по чл.45 ЗЗД ищецът следва да установи осъществено от ответника виновно и противоправно деяние, стоящо в причинна връзка със заявените неимуществени вреда, както и настъпването на вредите.

На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборване на презумпцията е на ответника.

         На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателен съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

         За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг и забавата на ответника.

         При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи наличието на принос от пострадалия за настъпването на вредите. Във връзка с възражението за прихващане, следва да установи правопораждащите факти на активното вземане – противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях. Ответникът носи тежест да докаже и положителния факт на плащането на претендираното обезщетение.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: