Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско
отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди
и двадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16250 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16250/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на М.С.С.
ЕГН ********** *** срещу решение №165352 от 15.07.2019 г
по гр.дело №24386/2019 г на СРС , 76 състав , поправено с решение №220861 от
22.10.2019 г , което решение за поправка от своя страна е поправено с решение
от 29.11.2019 г . С посочените решения СРС е отхвърлил исковете на въззивника с
правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ срещу „С.Г.С.Б.“ ЕООД *** ; за отмяна на уволнението на С. с предизвестие от 30.01.2019 г от
длъжността „К.-И.мрежи“ НКПД 2523 6002 ; за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност , както и да се осъди „С.Г.С.Б.“ ЕООД да й
заплати сумата от 19 153,98 лева обезщетение за оставане без работа
за периода 01.04.2019 г до 01.10.2019 г . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като в същото липсват мотиви и не са обсъдени наличните
писмени доказателства . Ищцата е заемала длъжността „К.-И.мрежи“ НКПД 2523 6002
, а след това длъжността „К.-И.техническа поддръжка, ниво 1“ , код по НКПД 2522
6009 отдел 35004 . Ответникът не е
представил писмени доказателства за отдел 35004 относно законността на
уволнението , а при прекратяване на ТПО са били налични 89 щатни бройки НКПД
2522 6009 , с английски и италиански език 7 броя . Предизвестието връчено на
ищцата на 31.01.2019 г се извършва съкращаване на всички щатни бройки на
позиция „К.-И.техническа поддръжка, ниво 1“ с италиански език от отдел 35034 , а на 27.03.2019 г на
ищцата е връчена заповед №3819 , че ТПО се прекратява на основание чл.328 ал.1
т.2 КТ за длъжността „К.-И.техническа поддръжка, ниво 1“ от отдел 35045 . Ако отделът няма
значение , то следва да се вземат предвид 89 щатни бройки НКПД 2522 6009 ,
с английски и италиански език 7 броя . При ответника е открит цял нов отдел за
работа с „Веритас“ 35054 с цели 35
бройки . Не следва да се кредитират
безкритично свидетелските показания. След освобождаването на ищцата са наети
още 5 човека с италиански език НКПД 2522 6009 , а отделно и такива с английски език , който
ищцата също владее .
Във въззивната си жалба срещу
решението от 22.10.2019 г въззивникът посочва , че ако решението е поправено ,
то поддържа първоначалната си жалба и се повтарят доводите от нея . Във
въззивната си жалба срещу решението от 29.11.2019 г за трети път се повтарят
доводите от въззивната жалба .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор на основната въззивна жалба , в който оспорва
въззивната жалба . Ищцата е работила на длъжността „К.-И.техническа поддръжка,
ниво 1“ с италиански език . В исковата
молба ищцата не е твърдяла , че :
-
е
работила за клиента „Сиско“ и закриването на бройка за клиент „Веритас“ е без
отношение за нея ;
-
че
в щатното разписание има още 7 щатни бройки за
НКПД 2522 6009 , с английски и италиански ;
-
след
съкращаването на ищцата е открит нов отдел „Веритас“ 35045 с 35 бройки ;
като тези доводи са преклудирани . Дори да се разгледат
доводите са неоснователни , защото ищцата е работила за клиент „Веритас“ ,
който се занимава с продукти за архивиране . Ищцата не е работила за други
клиенти . Отдел 35034 винаги е съществувал , а в него няма „К.-И.техническа
поддръжка, ниво 1“ с италиански език .
Ищцата е работила в отдел 35034 и е съкратена от него . В анекса
на ищцата от 12.12.2016 г в английската версия правилно е посочено , че същата
преминава в отдел 35034 , но в българската версия е допусната техническа грешка
и е записан стария отдел 35004 . Затова
и в подписаната от ищцата на 16.12.2016 г длъжностна характеристика , в
предизвестието и в заповедта за уволнение е записан отдел 35034 . В „споразумението за прекратяване“ е записан отдел 35045 , което е техническа грешка и
няма правопораждащ ефект .
Въззиваемата страна не е подала
писмени отговори на жалбите срещу решението за поправяне на решението на СРС и
за поправка на решението за поправка .
Въззивната
жалба е допустима. В последното о.с.з СРС е обявил , че
ще се произнесе с решение на 16.07.2019 г , спазил е този срок , поради което
основната въззивна жалба от 25.07.2019 г е подадена в срок . В срок е и
„уточнителна въззивна жалба“ от 29.07.2019 г .
Решението за поправка от 22.10.2019 г
е връчено на въззивтника на същата дата , поради което въззивната жалба срещу
него от 05.11.2019 г е подадена в срок .
Решението за „поправка на поправката“
от 29.11.2019 г е връчено на въззивника на същата дата , поради което
въззивната жалба срещу него от 03.12.2019 г по пощата е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решенията на СРС.
След преценка на доводите в
жалбите и на
доказателствата по
делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :
За да отхвърли исковете СРС е приел , че между страните е било
налице трудово правоотношение /ТПО/ . ТПО е прекратено с изтичане срока на предизвестието
връчено на ищцата . Предизвестието е мотивирано в достатъчна степен и е ясно , че става въпрос за съкращаване на
щата . Заповедта за уволнение е с констативен характер . Споразумението дублира
заповедта за уволнение , а и с него страните за нищо не се споразумяват . Предизвестието е подписано от упълномощен
служител. По делото съдът е длъжен да се произнесе само по визираните в исковата
молба основания за незаконосъобразност на уволнението . В случая съкращаването
на щата е реално , като е доказано от представените писмени доказателства и
свидетелски показания . Длъжността на ищцата е била единична и подборът не е
бил задължителен , като ищцата не е въвела в исковата молба никакви конкретни твърдения
за идентични на нейната длъжности .
Решението на СРС е правилно , като водещите му мотиви се споделят и от настоящия съд . Действително мотивите на
първоинстанционния съд не са достатъчно подробни при обсъждане на наличните
доказателства и конкретните доводи и твърдения на страните , но това не е
основание за отмяна на обжалваното решение , защото е правилен крайният извод
за неоснователност на исковете .
Според настоящият съд преди връчване
на предизвестието за прекратяване на ТПО ищцата е заемала длъжността „К.-И.техническа
поддръжка, ниво 1“ с италиански език код по НКПД 2522 6009 отдел 35034. Това е видно от английската
версия на допълнителното споразумение от 12.12.2016 г , от връчената на
16.12.2016 г на ищцата длъжностна характеристика и от щатното разписание до 31.03.2019
г , което не е оспорено от ищцата .
Действително , в българската версия на
допълнителното споразумение от 12.12.2016 г е вписан отдел 35004 , но очевидно става въпрос за техническа грешка . Няма други
данни ищцата да е работила в този отдел , а и въобще да е имало такъв отдел
. Твърденията на ищцата за наличие на такъв отдел са спекулативни и неверни ,
при липса на оспорване от нейна страна на представените пред СРС „старо“ и
„ново“ длъжностни разписания за цялото предприятие .
Къде и какво е работила ищцата и че
длъжността й е съкратена е видно и от показанията на св.И.и Т.. Според
свидетелите в различните отдели работата
на К.-инженерите е била различна , като същите са работили с различни езици
и са били профилирани според клиентите и техните продукти .
Необосновани и преклудирани са
твърденията на ищцата за наличие на напълно идентични на нейната длъжности - 89 щатни бройки НКПД 2522 6009 , с английски и италиански език 7
броя. След представяне на длъжностните разписания пред СРС ищцата не е релевирала
твърдения , че това са идентични длъжности на заеманата от нея преди
уволнението . От друга страна ищцата признава , че същите касаят „К.-И.техническа
поддръжка“ както с английски , така и
с италиански език. При липса на други доказателства длъжностите трябва
да се приемат за различни , като е без значение неподкрепеното с доказателства
твърдение на ищцата , че владее и английски език /без да е ясно на какво ниво/
и би могла да изпълнява и други длъжности .
Както правилно е приел СРС последиците
на уволнението настъпват от връченото на ищцата на 31.01.2019 г предизвестие ,
в което е вписан действителният й отдел 35034. И в издадената на 27.03.2019 г
заповед за длъжността на ищцата е вписан отдел 35034.
Нова техническа грешка е допусната в
споразумение за прекратяване на трудовия договор от 27.03.2019 г , в което е
вписан отдел 35045. Въпросното
споразумение обаче има последици само относно изплащане на обезщетението по
чл.224 КТ. Ако се приеме , че това споразумение има и значение по повод
прекратяване на ТПО , то тогава исковете ще са неоснователни и на друго
основание – страните са подписали споразумение
за прекратяване на ТПО и исковете трябва да се отхвърлят и на това
основание .
Без значение са твърденията на ищцата
пред въззивния съд за откриване на нови отдели с нови „сходни“ длъжности след
уволнението й . Съкращаването на
щатни бройки не е равнозначно на забрана за определен период след
уволнението да се разкриват нови или сходни длъжности от страна на
работодателя . Това е винаги допустимо и е без значение за
законосъобразността на уволнението след като според твърдения на ищцата откриването
на бройките е станало след прекратяване на нейното ТПО .
Правилно СРС е допуснал поправки на
допуснати от него очевидни фактически грешки . Също правилно е отхвърлил
доводите на ищцата – изоставени пред
настоящата инстанция - за допуснати процесуални нарушения в мотивирането на
заповедта , за липса на упълномощаване на лицето подписало предизвестието и за
непроведен подбор . В тази връзка са основателни твърденията на въззиваемата
страна , че ищцата прави опити за процесуална злоупотреба като не оспорва
наличните доказателства и не представя свои такива , а непрекъснато променя твърденията си и формулира нови основания за незаконосъобразност на уволнението .
Съгласно трайната практика на ВКС и по
трудови дела е валидно правилото , че съдът се произнася по формулираното в исковата молба основание на иска , което включва
конкретните оплаквания за незаконосъобразност на уволнението- решение №345 от 26.09.2011 г по гр.д. № 37/2011 г, ГК , ІV ГО на ВКС.
В противен случай би се злепоставил ответникът , който няма как да представи
доказателства срещу нови и нови /спекулативни и необосновани/ твърдения едва
във въззивната жалба или в подадени по делото становища на ищцата .
Налага се изводът , че уволнението на
ищцата е законосъобразно , исковете правилно са отхвърлени от СРС и
първоинстанционното решение /така както е поправено с последващи решения/ трябва
да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на
въззиваемата страна в размер на 1300 лева адвокатско възнаграждение . До
този размер е намалено адвокатското възнаграждение от 5398,09 лева поради
прекомерност .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №165352 от 15.07.2019 г
по гр.дело №24386/2019 г на СРС , 76 състав , поправено с решение №220861 от
22.10.2019 г , което решение за поправка от своя страна е поправено с решение
от 29.11.2019 г .
ОСЪЖДА М.С.С. ЕГН
********** *** да заплати на „С.Г.С.Б.“ ЕООД *** сумата от 1300 лева
разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 06.07.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.