Решение по дело №237/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20193400500237
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№108

гр. Силистра, 19.09.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дeветнадесети септември през  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                            ДОБРИНКА СТОЕВА                                                                                 

 

като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. № 237 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба от А.К., взискател по изпълнително дело №20187670401615 по описа на ЧСИ Георги Георгиев с рег. №767, район на действие – СОС, против действията на частния съдебен изпълнител, обективирани в постановление от 7.08.19г.

Силистренски окръжен съд, като съобрази доводите в жалбата и в писмения отговор, мотивите на съдебния изпълнител по обжалваното действие, както и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и по същество неоснователна.

На 9.11.18г. А.К. депозира пред ЧСИ молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Ф.Р..

С постановление от същата дата ЧСИ постановява да се образува изпълнително дело по молбата, да се извърши справка по чл. 191 ДОПК, да се извършат исканите от взискателя справки относно имущественото състояние на длъжника, да се връчи покана за доброволно изпълнение. Постановява също, че приема направените от взискателя разноски в настоящото производство. В поканата за доброволно изпълнение до длъжника от 5.12.18г. е посочен размерът на дълга му, в който размер са включени и разноските по изпълнителното дело, вкл. и таксите, дължими към 5.12.18г.

На 2.01.19г. длъжникът депозира молба по делото, ведно с приложен платежен документ, за внесени 3 460 лв. от дълга, като се задължава да изплаща ежемесечно по 420 лв. до пълното изплащане на дълга.

С молба от 10.01.19г. взискателят посочва сметка, по която да му бъдат приведени постъпилите суми по делото.

На 8.04.19г. длъжникът депозира молба за прекратяване на изпълнението поради окончателно изплащане на всички суми, с приложен документ за последна вноска от 469 лв.

На 8.04.19г. и взискателят депозира молба, с която претендира присъждане на заплатен от него адвокатски хонорар по делото в размер на 400 лв.Прилага към молбата,като доказателства за заплатения от него адв. Хонорар, ф-ра от 5.02.19г. и платежно нареждане от 6.02.19г. и моли тази сума да бъде приета като разноски, присъединени за принудителното събиране.

С обжалваното постановление от 7.08.19г. ЧСИ отказва да приеме като дължими от длъжника, предявените разноски от взискателя в размер на заплатен адвокатски хонорар от 400 лв.В мотивите си ЧСИ сочи, че от представения към молбата заверен препис по чл. 32 ЗА от извлечение от банкова сметка *** „Е.Ф.“,поради заличаване името на наредителя на сумата, не става ясно кой я е наредил, поради което и не представлява годно доказателствено средство, доказващо плащане от взискателя към пълномощника му.

Настоящата инстанция не възприема довода на жалбоподателя, че това платежно нареждане следва да се цени като доказателство за плащане от страна на взискателя, независимо че са заличени името му и номера на банковата сметка, тъй като те попадат в обхвата на банковата тайна. По тази логика всички книжа по делото, свързани с плащанията по изпълнението, би следвало да са със заличени номера на банкови сметки и титуляри, а това безспорно би ги лишило от даказателствена стойност и невъзможност за съда да извърши проверка по фактите, свързани с плащанията.

 Несъстоятелен и доводът в жалбата, че съдът е указал на ЧСИ с предходното си решение да присъди тези разноски. Съдът е указал на ЧСИ да даде произнасяне по молбата от 8.02.19г. във връзка с разноските, но не и как да се произнесе по тях. Обжалването е било във връзка с приключване на изпълнението без произнасяне по молба за разноски, а не е било свързано с постановен акт на ЧСИ по разноските.

Съдът не възприема  и довода на жалбоподателя, че е без значение кой е заплатил на адвоката възнаграждението по делото, тъй като няма забрана плащането на едно задължение да се извърши от трето лице. Разпоредбата на чл. 78 ГПК, която се прилага субсидиарно и във вр. с чл. 79 ГПК, е категорична че се присъжда заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат, ако е имала такъв.

И не на последно място, следва да се отбележи, че както молбата на взискателя от 8.04.19г., така и представените с нея платежно нареждане и фактура, са с дата, последваща погасяването на по-голямата част от дълга в срока за доброволно изпълнение.

Съгласно възприетото в т. 2 от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г., на ОСГТК на ВКС, дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материално - правно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Аналогично, за да бъде взето предвид като разноски по изпълнителното дело от съдебния изпълнител, адвокатското възнаграждение следва преди това да е заплатено от взискателя, което подлежи на установяване с надлежни доказателства – било то платежно нареждане или разписка, обективирана в договора за правна защита и съдействие, или оформена като отделен документ, с положени подписи от страните.

Както правилно е посочил ЧСИ, от  книжата по делото не се установява взискателят да е сторил претендираните от него разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв. - по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, а и липсват документи, установяващи реално плащане на възнаграждение от страна на взискателя нито за образуване на изпълнителното дело, нито за процесуално представителство в хода на вече образуваното такова. Поради това следва да се приеме, че в полза на взискателя не е възникнало вземане за тези разноски срещу длъжника. /В този см. и  Решение № 6113 от 16.08.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 9711/2019 г./.

Водим от гореизложеното, Силистренски окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К., взискател по изпълнително дело №20187670401615 по описа на ЧСИ Георги Георгиев с рег. №767, район на действие – СОС, против действията на частния съдебен изпълнител, обективирани в постановление от 7.08.19г., с което ЧСИ отказва да приеме като дължими от длъжника, предявените разноски от взискателя в размер на заплатен адвокатски хонорар от 400 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 ЧЛЕНОВЕ: