№ 12814
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110167646 по описа за 2022 година
Предявен е иск от П. С. В., ЕГН **********, с адрес ..., за осъждане на ответницата
Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изнесени от
ответницата неверни и позорящи твърдения, вкл. чрез подаден сигнал до СДВР и сезиране
на предаването „Господари на ефира“ през 2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 12.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се излагат данни, че ответницата твърди, че ищецът я преследва и
тормози чрез интернет, че я критикува за начина, по който се изразява с музикалната груп
„Дип проджект“ и други намеци за сексуален тормоз, искал да я изнасилва. Сочи се, че
ответницата е сигнализирала СДВР, като въз основа на жалбата й е образувана пр.пр.№
41833/2017 г. Освен това е потърсила съдействието и на телевизионното предаване
„Господари на ефира“, което на 14.12.2017 г. и на 18.12.2017 г. е излъчило репортажи с
ищеца. Според ищеца, в това предаване е изнесена невярна и позоряща информация за него.
Сочи се, че това е предизвикало и широк отзвук в социалните мрежи, като се е развила
активна кампания срещу ищеца от страна на фенове на ответницата, които са се заканили, че
ще го бият и накажат.
По отношение образуваното по сигнал на ответницата досъдебно производство се
обяснява, че е прекратено с постановление от 07.08.2019 г. поради липса на извършено
престъпление, но ответницата е обжалвала постановлението. Последното обаче е потвърдено
от СГП, а след обжалване на акта на тази инстанция и АП-София също е потвърдила
прекратяване на наказателното производство. В исковата молба се сочи, че прокурорската
1
преписка срещу ищеца е продължила 4 години, като ищецът е бил призоваван, разпитван и
унижаван, без да са установени данни за извършено престъпление от общ характер по
отношение на Н. Г..
Ищецът аргументира становище, че в резултат на тези действия на ответницата, той е
получил сътресения в семейството си, още повече, че синът му е станал обект на
подигравки. Обръща се внимание, че към момента на излъчване на процесните репортажи
ищецът е бил безработен, като след това никой вече не искал да го назначи на работа.
Според ищеца, тези негативни последици са продължили повече от една година. С оглед на
това, той е изпаднал в депресия, не искал да се вижда с приятели и близки, не искал никъде
да излиза, затворил се в себе си, станал мрачен човек. Претърпените неимуществени вреди
ищецът оценява на 10 000.00 лв., които иска да му бъдат присъдени в настоящето
производство.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирала такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът поддържа становище, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не се
изнесени твърдения за предприети действия, които могат да се квалифицират като
„противоправно поведение“. В тази насока се изразява становище, че жалбите до полицията
и прокуратурата, независимо от изхода на производството, са законно право на всеки
гражданин и не могат да се квалифицират като противоправно поведение. Цитира се и
съдебна практика по този въпрос. По отношение репортажите в „Господари на ефира“ се
сочи, че всеки може да търси подходящ начин за собствената си защита, стига да е
правомерен. Според ответницата това предаване се ползва със заслужена популярност и
авторитет, нотя не може да влияе върху неговото съдържание.
Отбелязва се, че ищецът е водил наказателно дело от частен характер срещу
ответницата и срещу Борис Ваклинов – репортер от „Господари на ефира“, но тъжбата му е
отхъврлена на първа инстанция от СРС, като към момента делото е висящо пред СГС.
По съществото на спора се излагат твърдения, че ищецът в продължение на години е
нанасял на ответницата непрестанен психически тормоз в интернет пространството,
упротребявайки по нейн адрес и цинични обръщения и квалификации. Според ответницата,
това поведение на ищеца е започнало още когато тя е била непълнолетно момиче. Отбелязва
се, че в процесните репортажи на „Господари на ефира“ ищецът прави признание за
написаното от него по отношение на Н. Г., като го мотивира, че е „за нейно добро“.
В същото време се сочи, че ищецът от дълги години не работи, поради което няма
причинно-следствена връзка между излъчените репортажи и липсата на трудова
ангажираност от негова страна. Ответницата оспорва ищецът да е претърпял и останалите
описани в исковата молба неимуществени вреди, за които претендира обезщетение.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на
ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
2
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният по делото иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен този иск за непозволено увреждане, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили
вреди, причинна връзка между тях и вина.
В случая в исковата молба се претендират претърпени неимуществени вреди от
предприети от ответницата действия по сезиране на полицейски органи, както и на
електронни медии с оплаквания срещу ищеца.
По делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че ответницата Н. Г. е подала жалба срещу ищеца П. В. за закана за убийство
през м.март 2017 г., въз основа на която е образувано досъдебно производство № 118/2018 г.
по описа на СДВР, пр.пр.№ 41833/2017 г. по описа на СРП. Същото е частично прекратено
за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и спряно за престъпление по чл.148, ал.1 вр.
чл.146, ал.1 от НК с постановление на прокурор при СРП от 07.09.2019 г.
Страните също така не спорят, че по инициатива на ответницата Г., на 14 и 18
декември 2017 г. е излъчен репортаж в предаването „Господари на ефира“ за ищеца.
От допуснатите до разпит свидетели на страните, а именно Николина Найденова
Желева, Теодора Тодорова Цончева и Соня Пенчева Г., се установяват отношенията между
страните.
Св.Николина Желева твърди, че живее на семейни начала с ответника. В показанията
си обяснява, че В. се занимава с музика и следи творчеството и на други музиканти, но
единствено с ответницата е възникнал конфликт, като подробности за неговия генезис
свидетелката не знае. За проблемите между страните Желева е разбрала след излъчване на
процесните епизоди на предаването „Госпоради на ефира“. Съобщава на съда, че В. е
оставял коментари във фейсбук страницата на ответницата, които са били свързани с
нейните професионално изяви. Сочи, че след разгласяване на случая, ищецът е започнал да
получава заплахи, изпаднал е в депресия, във връзка с което е посетил психиатър и се е
наложил прием на антидепресанти. В същото време, срещу ищеца е водено и наказателно
производство, което впоследствие е прекратено.
Според Желева това пречи на ищеца и да си намери работа. Самият той, както и
семейството му пък са станали по-затворени, прекъснали са почни всички приятелски
отношения, което е повлияло и на детето на В..
Св.Теодора Цончева е в близки отношения с ответницата, като се познават от 2013 г.
от музикалния формат „Екс фактор“, а св.Соня Г. е майка на ответницата. И двете
3
свидетелки в показанията си разказват, че отношенията между П. В. и Н. Г. датират именно
от 2013 г., когато ответницата е взела участие в „Екс фактор“. Според тях, ищецът е
започнал да пише в различни интернет платформи коментари по неин адрес, които
първоначално са били критични, след това са съдържали любовни обяснения, а е имало и
такива със заплахи. Свидетелките твърдят, че ищецът не се е представял с истинското си
име в интернет пространството, а с псевдоним, но е установен по съвет от полицаи чрез
проявен мним интерес от ответницата към него, при което той й е предоставил телефонния
си номер. Свидетелките подробно обясняват думите и изразите, които ищецът е използвал
спрямо ответницата, като твърдят, че те са предизвикали страх у нея. Това пък я е
мотивирало да се обърне към полицията и към предаването „Господари на ефира“.
При така събраните по делото доказателства и за да прецени доколко поведението на
ответницата по сезиране на компетентните органи и на телевизионно предаване, е
противоправно, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от Конституцията на Р.България, гражданите имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с това по силата на
чл.56, изр.1 от Конституцията на Р.България, всеки гражданин има право на защита, когато
са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл.117, ал.1 от
Конституцията на Р.България, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.
Защитата на правата или интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде
осъществявана както по гражданскоправен или административноправен ред, така и по
наказателноправен такъв-чрез предвидените в НК и други закони престъпни състави
отнасящи се до засягането на правата или интересите им. В зависимост от степента и
обществената опасност на деянията, характера на засегнатото от тях право или интерес и
съществуващите отношения между дееца и лицето, чиито права са засегнати, защита може
да бъде реализирана от от самата държава – при престъпления от общ характер или от самия
пострадал чрез сезиране на съда с подаване на тъжба.
Подаването на жалба или сигнал за извършено престъпление по смиъла на чл.209
от НПК, е признато от закона право и само по себе си то не може да бъде противоправно
действие, което да обуслови отговорност на лицето, което твърди, че негови
законовозащитими права са засегнати. Такава противоправност обаче може да възникне в
случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба
със същото по чл.57, ал.2 от Конституцията на Р.България. Обстоятелството дали правото на
сезиране на компетентните органи е упражнено добросъвестно или недобросъвестно не е
поставено в зависимост от крайния резултат на наказателното производство, тъй като
законът не е свързал съществуването на правото с изискването твърдяното престъпление
действително да е било извършено и то от обвиняемия. Затова следва да се приеме, че това
право е упражнено добросъвестно, когато лицето, което твърди, че негови права са
засегнати, го упражнява с убеждението, че действително описаната от него фактическа
обстановка се е осъществила в обективната действителност. В този случай няма да е налице
недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че престъплението не е извършено или не е
4
извършено от обвиняемия. Незнанието на тези обстоятелства от пострадалия, независимо
дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини, изключва недобросъвестността.
В същото време, съдебната практика приема, че обвиненото лице може да търси
обезщетение за причинени му вреди само ако правото на жалба е било упражнено при
наличието на злоупотреба с право. Последното ще е налице, когато правото е упражнено
извън неговите рамки и целите, за които е предвидено. Рамките, в които правото може да
бъде упражнено са определени в разпоредба на чл.57, ал.2 от Конституцията на Р.България,
съгласно която не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други, както и в разпоредбите на чл.39, ал.2 и
чл.41, ал.1 от Конституцията на Р.България, съгласно които предвидените с тях права не
могат да бъдат използвани за накърняване на правата и доброто име на други лица, за
призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване
на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, както и да
бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и
морала. Освен това упражняването на правата е ограничено и с разпоредбата на чл.8, ал.2 от
ЗЗД, съгласно която лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите
интереси, като не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото.
Използването на правото от носителя му не по предназначението му, извън така очертаните
рамки и в нарушение на установените в посочените разпоредби забрани, представлява
злоупотреба с правото и води до неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с
правото обуславя противоправността на действието на носителя на правото и възможността
от същия да бъде търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на
трети лица.
Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се
предполага по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, а тъй като има отношение към
противоправността на действието, трябва да бъде доказана, наред с причинната връзка и
вредите, от лицето което претендира обезщетение за претърпени вреди.
Предвид горното подаването и жалба от физическо лице пред надлежен орган по
разследване – полиция или прокуратура, само по себе си не е неправомерно поведение,
поради което в този случай лицето, което е сезирало такъв орган в защита на свои права, но
впоследствие не се установи да са извършени описаните в жалбата действия/бездействия,
респ. същите да представляват престъпление, не дължи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, без едновременно с това да е била осъществена и злоупотреба с
право. Прекратяването на наказателното производство не е достатъчно основание за
възникването на отговорност на подалия жалбата за вреди на уличеното лице.
В случая от събраните по делото гласни доказателства се установи, че между
страните е имало отношения в интернет пространството, като ищецът е коментирал
професионални изяви на ответницата, както и нейни лични качества. Действително страните
не са ангажирали доказателства относно точните думи и изразни средства, използвани в
комуникацията между тях, но видно от представеното от ищеца постановление на СРП, в
5
същото е отбелязано, че установените такива не са съставомерни за престъплението по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, т.е. те не представляват закана с убийство.
С оглед на това, настоящият състав намира, че ответницата добросъвестно е
изложила в жалбата си фактите и обстоятелствата около отношенията й с ищеца, но същите
не представляват престъпление, въпреки субективното усещане на Г.. В този смисъл не
може да се приеме, че тя е упражнила превратно правата си и е допуснала злоупотреба, при
която би могла да се ангажира деликтната й отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД, още
повече, че в случая няма данни за привличане към отговорност на ищеца в образуваното
наказателно производство, а само за извършена проверка по подадения сигнал.
По отношение излъчения репортаж в два епизода на предаването „Господари на
ефира“ на 14 и 18 декември 2017 г., следва да се посочи, че по делото не се ангажираха
доказателства за съдържанието на този репортаж. Доколкото обаче в показанията на водения
от ответницата св.Соня Герогиева, която е и нейна майка, се съдържат данни, че именно Н.
Г. е поскала да бъде заснет такъв материал и в него е показан лика на ищеца, следва да се
посочи, че чл.32 от Конституцията на Република България прокламира правото на личен и
семеен живот на гражданите, постановявайки, че всеки има право на защита срещу
незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателства върху неговата чест,
достойнство и добро име. Според ал.2 на чл.32 от КРБ, не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знание и въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените в закона случаи.
Колизията между основните права и свободи на различните граждани е регламентирана чрез
общия правен принцип, възпроизведен в чл.57 от КРБ, недопускащ злоупотреба с права и
тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други /в изяснения
по-горе смисъл/.
В съдебната практика се приема, че спрямо публичните личности границите на
допустимата критика са по-широки, като те могат да бъдат подложени и на засилен медиен
интерес, когато това е в интерес на обществото. Настоящият случай обаче не е такъв.
Ищецът не е публична личност, поради което свободното разпространяване на неговия лик и
на оплакванията на конкретен гражданин от него не може да се приеме, че е обществено
оправдано.
Въпреки това не може да се ангажира отговорността на ответницата за излъчения
репортаж в предаването „Господари на ефира“. Съдебната практика приема, че за верността
и цялостното съдържание на дадена публикация или телевизионно предаване, отговорност
носи неговия автор, а при липсата на такъв - редакторът на медията, но не и източника на
разисквания случай. В същото време, освен деликтната отговорност, която може да бъде
търсена от виновните лица, в някои закони е предвидена и административно-наказателна
такава - чл.126 от Закона за радиото и телевизията.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът намира, че по делото не се
установиха елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и в частност на
основната такава, а именно противоправно поведение на ответника, поради което
6
предявеният на това основание иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото, единствено ответницата има право на разноски, каквото
искане е направила и пълномощникът й е представил списък по чл.80 от ГПК.
Претендираният в последния разход е за адвокатско възнаграждение от 1300.00 лв., което в
договора за правна защита и съдействие, е отбелязано, че е платено в брой, поради което
подлежи на присъждане в пълния предявен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. С. В., ЕГН **********, с адрес ..., за осъждане на
ответницата Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес ..., да му заплати сумата от 10 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изнесени от
ответницата неверни и позорящи твърдения, вкл. чрез подаден сигнал до СДВР и сезиране
на предаването „Господари на ефира“ през 2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 12.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА П. С. В., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на Н. Л. Г., ЕГН
**********, с адрес ..., сумата от 1300.00 лв., представляваща направени от последната
разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7