№ 6344
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100512161 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 14230/18.07.2024 г., постановено по гр. д. № 59911/23г. по описа на
Софийски районен съд, 88 с-в, са уважени частично предявените от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, като ответникът е
осъден да плати на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 8 536, 55 лв.,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско" по щета № 440219213013018 за вреди на трактор ‚Джон Диър 6120М“ с
рег. № ******** от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 28.06.2022 г. в с. Попово,
вследствие на противоправното поведение на водача на зърнокомбайн „Клас Лексикон“ с
рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 063, 90 лв. В полза на
ищеца са присъдени разноски в общ размер на 2 073, 50 лв., а в полза на ответника - 42 лв.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва
решението в частта, в която е уважен предявения иск поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изложени са конкретни съображения,
че неправилно било отхвърлено възражението за ограничаване отговорността на
делинквента Т.Т., който бил служител на увреденото лице и вредите били причинени от него
при и по повод изпълнение на трудовите задължения, то с оглед чл.206 КТ отговорността
била ограничена, съответно отговорността на застрахователя по гражданската отговорност,
която била функционално обусловена от отговорността на делинквента, до размера на
месечното трудово възнаграждение, в която насока цитира съдебна практика.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за правилност
1
на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Сочи, че цитираната от
въззивника практика е неотносима. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Решението е и ПРАВИЛНО, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с релевираният
във въззивната жалба довод е необходимо да се добави следното:
Предметът на спора, който е въведен от въззивника с подадената въззивна жалба и по
който въззивният съд следва да се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, се
концентрира по въпроса дали в случаите, при които делинквентът водач на застраховано
по застраховка „гражданска отговорност“ МПС, с което е причинено увреждането, е
служител по трудов договор на правоимащото лице застраховано по имуществена
застраховка „Каско“ на увредено МПС, отговорността на застрахователя по
гражданската отговорност се ограничава до отговорността на работника по чл.206 КТ?
Настоящият въззивен състав намира възражението на въззивника за неоснователно
по следните съображения:
Отговорността на застрахователя по "Гражданска отговорност" е функционално
свързана и обусловена от отговорността на делинквента. Предназначението на
имуществената застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за
които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на
застрахования делинквент. Ето защо застрахователят обезщетява причинените вреди в
същия размер, в който, на основание чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият
делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна
сума. Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следователно застрахованият делинквент по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите отговаря към
третото увреденото лице за всички преки и непосредствени вреди от увреждането.
Според нормата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Разпоредбата на чл. 477, ал. 3 от КЗ дефинитивно сочи, че за трети лица по ал. 1 се смятат
всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както
и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Предвид нормата на ал. 3 на чл.
477 КЗ за трети лица по ал. 1 на същата законова разпоредба се смятат всички увредени лица
2
с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Аналогично е отменено
правило на чл. 257, ал.3 КЗ (отм.). С т. 8 на ТР № 1 от 23.12.2015г. по т.д. 1/2014г. по описа
на ОСТК на ВКС е дадено тълкуване, че собственикът на превозно средство, сключил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е трето лице по
смисъла на чл.257, ал.3 КЗ (отм.) и е легитимиран да предяви иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при управление на
собственото му моторно-превозно средство от друго лице. Следователно всяко лице, извън
делинквента, се явява трето лице по см. на цитираната разпоредба и като пострадало от
деликт разполага с правото на пряк иск срещу застрахователя. За допустимостта на прекия
иск е ирелевантно дали лицето е собственик на увреждащото моторно превозно средство и
дали в това си качество е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, по който е страна. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното
разбиране е самата същност на имуществената застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, една от специфичните особености на която е, че застраховано е всяко
лице, което ползва моторно превозно средство на законно основание и в този смисъл е
отговорно за причинените при управлението му вреди - чл. 257, ал.2 КЗ.
В случая от процесното застрахователно събитие са причинени имуществени вреди
на собственика на трактор с рег. № ВТ 07841, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД /видно
от комбинираната полица л.9 от първоинстанционното дело/, а не на имущество на
работодателя на делинквента /застрахованото лице „Тарра Трейд“ ООД, видно от
комбинираната полица л.9 от първоинстанционното дело/. Увредено лице по смисъла на чл.
478, ал. 2 от КЗ, съответно - трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ, е „ОББ
Интерлийз“ ЕАД, а не работодател на делинквента и застрахован по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". С оглед изложеното се налага извод, че в настоящата
хипотеза разпоредбата на чл. 206 от КТ е неприложима. Същата регламентира
имуществената отговорност за причинени вреди на работодателя, а не на трето лице.
Цитираната от въззивника съдебна практика по т. д. № 656/2019 г. по описа на ВКС, Първо
ТО, е неотносима - същата е постановена по повод искове срещу застраховател по
имуществена застраховка "Каско" и в нея се прави тълкуване на уговорен в договора
изключен риск /Вж. Решение № 6146 от 30.11.2023 г. по в. гр. д. № 9581 / 2022 г. на СГС и
Решение № 4641 от 02.08.2024 г. по в. гр. д. № 10624 / 2023 г. на СГС/.
Отделно от това, чл. 206, ал. 1 от КТ урежда предпоставките и определя максималния
размер на ограничената имуществена отговорност на работник за причинените по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения вреди на
работодателя. Тези правила са приложими с оглед съществуващото между страните трудово
/договорно/ правоотношение с включените в същите права и задължения. Недопустимо е по
аналогия същите да се прилагат и при реализиране на регресното вземане на застрахователя,
който се е суброгирал в правата на увредения застрахован срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това противоречи пряко на чл.
51 от ЗЗД, според който на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
3
непосредствена последица от увреждането, причинено от деликт. Да се приеме противното
би означавало да се разшири предмета на спора по чл. 411 от КЗ и законоустановените
предпоставки за предвидената суброгация, като в същите се включи и установяване формата
на вината на работника и дали поведението му следва да се квалифицира от гледна точка на
трудовото правоотношение като такова, обосноваващо неговата пълна имуществена
отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ или ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал.
1 от КТ. Този правен извод следва и от разпоредбата на чл. 494, т. 1 КЗ, която урежда по
императивен начин изключенията от застрахователното покритие и в този смисъл не може
да се тълкува разширително /Вж. Решение № 2277 от 14.04.2025 г. по в. гр. д. № 2803 / 2024
г. на СГС/.
Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС и
доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, а въззивната жалба - оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е
доказала сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 1384,38лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14230/18.07.2024 г., постановено по гр. д. № 59911/23г.
по описа на Софийски районен съд, 88 с-в, в обжалваната част, в която „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 8
536, 55 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско" по щета № 440219213013018 за вреди на трактор ‚Джон
Диър 6120М“ с рег. № ******** от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 28.06.2022
г. в с. Попово, вследствие на противоправното поведение на водача на зърнокомбайн „Клас
Лексикон“ с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при
ответника с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 01.11.2023 г.
до окончателното изплащане.
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, в която искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 10 063, 90 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, разноски пред настоящата инстанция в размер на 1384,38лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5