№ 744
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100111947 по описа за 2021 година
Ищцата Е.В.И. твърди в исковата молба, че е претърпялa подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 23.04.2019г. в гр. София. Ищцата била пътник в
тролейбус на обществения транспорт, чийто водач П.Б.К. предприел рязко
спиране, при което ищцата паднала в салона на превозното средство и
получила увреждания на гръбначния стълб. Поддържа, че водачът на
увреждащото ППС е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника – ЗД „Б. ВИГ“ АД, поради което предявява иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 30 000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със
законната лихва за забава от 23.04.2019г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявения иск, както и претенцията за
присъждане на мораторно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вината на водача, констативния протокол за ПТП,
настъпилите неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП, наличието
на валидно застрахователно правоотношение между водача на ППС и
ответника. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като я
счита за несъобразена с принципа за справедливостта. Релевира евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
ищца, която не е предприела необходимите действия, за да предпази себе си,
возейки се в тролейбуса права и без да се държи за предвидените са това
съоръжения.
1
В допълнителна искова молба ищцата поддържа първоначалната и
оспорва подадения отговор, а в допълнителния отговор ответникът поддържа
възраженията си.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
На 23.04.2019г. ищцата е пътувала с тролейбус „Икарус“ с инв.№2608,
движещ се по бул. „Ал. Станишев“ с посока от бул. „Добринова скала“ към
бул. „Панчо Владигеров“ по линия №6 на градския транспорт. Ищцата е
пътувала правостояща, в превозното средство имало доста хора и нямало
сводободни седалки. В района на бл.205 водачът на тролейбуса внезапно
рязко намалил скоростта на движение по неизяснени причини. При
задействане на спирачната система на тролейбуса с авариен режим, се е
реализирала инерционна сила от около 30 кг. Ищцата и другите пътници не
успели да се противопоставят, всички политнали напред, а ищцата се
изпуснала от съоръжението, за което се е захванала и паднала на пода на
тролейбуса.
Горното се установява от съвкупния анализ на приетите по делото
писмени доказателства, приетото заключение на САТЕ и разпита на свидетеля
Т. - очевидец на инцидента, пътувал в същото превозно средство. Събраните
доказателства взаимно се подкрепят по отношение на това, че водачът на
тролейбуса е предприел рязко спиране / свидетелят при разпита в о.с.з. дори
го нарича „състезател – даде газ и спря изведнъж“/, поради което съдът ги
кредитира изцяло и приема този факт за установен по делото.
За проявеното недостатъчно внимание към превозваните пътници и
рязкото натискане на спирачката, в резултат на което е настъпило падането на
ищцата в салона на тролейбуса и на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП,
водачът П. К. е санкциониран с глоба в размер на 20 лв. с влязло в сила
наказателно постановление №19-4332-008401, издадено от началника на
СДВР, отдел „Пътна полиция“ на 14.05.2019г.
В резултат на падането, ищцата е претърпяла телесни увреждания,
които се установяват от приетото по делото заключение на СМЕ и
медицинска документация, която е подробно обсъдена от вещото лице,
поради което съдът не я обсъжда отделно. След инцидента пострадалата е
2
транспортирана от екип на ЦСМП в спешното отделение на УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“. Поставена е диагноза „контузия на долната част на гърба и
таза“, извършени са рентгенови изследвания и пациентката е освободена за
домашно лечение. Поради продължаващите болки в областта на гръбнака, в
периода 01.-09.05.2019г. е проведено болнично лечение в клиника по
ортопедия и травматология на същата болница. На 07.05. е извършена
операция – възстановяване на прешленна фрактура – циментова фиксация на
втори лумбален прешлен. Вещото лице сочи, че при процесното ПТП ищцата
е получила контузия на гръбначния стълб с компресионна фрактура на втори
поясен прешлен. Фрактурата е от нестабилен тип, но без увреждане на
гръбначен мозък и нервни коренчета. Фрактурата е предизвикала трайно
затруднение в движението на снагата за срок повече от 30 дни – в случая до
10-12 месеца. След гладък следоперативен период, ищцата е изписана за
лечение в домашно-амбулаторни условия чрез спазване на хранителен режим,
носене на гръдно-поясен корсет и рентгенов контрол на състоянието на
фрактурирания прешлен. При всяка фрактура на гръбначен прешлен, се
развиват различни по степен и вид стато-динамични нарушения в гръбначния
стълб – изкривявания, ограничени движения, нарушавания на анатомичната
форма на гръбначния канал, по-бързо развитие на дегенеративни изменения.
В конкретния случай, при пострадалата тези нарушения са налице, но в
сравнително лека степен. Не са установени неврологични усложнения.
Процесът на пълно консолидиране на фрактурата на поясен прешлен
продължава поне 12 месеца. От последната контролна рентгенова снимка на
ищцата от 05.11.2019г. се установяват малки остеофити – калциеви
натрупвания – по предните ръбове на прешлена към съседни прешлени. При
извършения към същия момент преглед е посочено, че се установяват
ограничени движения в поясната област, ищцата носи корсет при
натоварване. В резултат на получената травма, ищцата е търпяла интензивни
болки и страдания за срок до 3 месеца, умерени до 10-12 месеца и
продължаващи в по-лека степен и до момента. Възстановителният период на
пълно костно зарастване продължава 12 до 18 месеца, а цялостният
възстановителен период при липса на усложнения – 2 до 3 години.
За установяване на конкретните претърпени от ищцата неимуществени
вреди по делото е проведен разпит на свидетеля В.И. – неин съпруг. Същият
заявява, че за инцидента научил по телефона от самата ищца, която плачела и
3
му казала, че е паднала. Видял я по-късно, в болницата, където била откарана
с линейка. Намирала се в фоайето, на инвалиден стол. Не можела да се
изправи и плачела. Дошъл полицай, който й казал, че трябва да напише
обяснения, но тя не била в състояние, затова свидетеля записвал, а тя само се
подписала. Освободили я за домашно лечение. Едва успели с помощта на
санитар да я качат в автомобил. Вкъщи можела само да лежи по гръб,
ползвала памперси и била много травмирана. Случилото се било точно преди
Великден, по празниците било много тежко. На контролния преглед след
празниците отново й направили снимка и лекарят преценил, че трябва да
остане за болнично лечение, защото прешленът е освен счупен, също и
смачкан и снишен. Останала в болницата 7 дни, свидетелят я обслужвал, тя
само лежала по гръб и ползвала памперси, приемала обезболяващи.
Извършена била оперативна интервенция за възстановяване на прешлена, но
болките й продължили. Вкъщи също приемала обезболяващи. С помощ
започнала да става леко, да ползва тоалетна. След месец и нещо започнала да
става и сама. Имала ограничени движения, не можела да се наведе да си обуе
обувките, нито да се изправи изцяло. Получила цялостна деформация в
стойката, роклите й станали по-дълги, което я травмирало допълнително.
Психически изживяла тежко случилото се, изпадала в шок, като види тролея,
в който била паднала и вече свидетелят я превозвал да работа с автомобил. Не
била същият човек. Болките постепенно отзвучавали, но движенията й
останали ограничени.
След като извърши преценката по чл.172 от ГПК, съдът намира, че
показанията на свидетеля са логични, последователни и информативни за
релевантни за спора обстоятелства, поради което, независимо от близката му
роднинска връзка с ищцата, ги кредитира изцяло.
С определение на съда от 18.01.2022г. ответникът е задължен на осн. чл.
190 от ГПК в срок до първото по делото заседание да представи
застрахователна полица №03319000018773, валидна от 01.01.2019г. до
31.12.2019г., като е предупреден, че при неизпълнение съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства. Указанията на съда не са изпълнени, поради което
на осн. чл.161 от ГПК съдът приема за установен по делото факта, че е
налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача
на процесния тролейбус, собственост на С.Е. ЕАД, към датата на ПТП.
4
Ангажирани са писмени доказателства за това, че на 16.12.2019г.
ищцата е предявила извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника,
в отговор на която, с писмо от 18.12.2019г. застрахователят е изискал
представянето на допълнителни документи. Няма данни по делото въз основа
на заявената претенция да е било определено и изплатено застрахователно
обезщетение.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
При процесното ПТП са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. С действията си по рязко
задействане на спирачната система на тролейбуса водачът е нарушил
разпоредбата на чл. 132, т. 2 от ЗДвП, задължаваща го по време на движение
да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. По
делото няма данни аварийното спиране да е предприето за избягване на други
вреди последици и ответникът не е ангажирал доказателства за факти,
оборващи презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД, а негова е била
тежестта за това, което му е указано с доклада по делото. Изложеното
мотивира съда да приеме, че презупцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена
и водачът е виновен за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът е приел и че е налице е и валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане,
поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1
5
от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищцата,
посочени по – горе при излагане на фактическата страна по спора.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; болките и
страданията от претърпяната операция; общата продължителност на лечебния
и възстановителен период /една година за фрактурата и 2 до 3 години за
пълно възстановяване/, през първите 3 месеца от които ищцата е търпяла
интензивни болки, налагащи ползването на болкоуспокоителни средства;
възрастта й – 61 г. към датата на ПТП; неудобството от продължителния
постелен режим; ограничените и към настоящия момент движения на ищцата
в поясната област, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според
съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от
вредите, причинени от процесното ПТП, същата изцяло съответства на
заявената претенция, поради което искът е основателен за целия предявен
размер.
По претенцията за законна лихва:
По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за разлика от отменения, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. Това е така, защото за
разлика от КЗ / отм. / новият КЗ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната
сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
6
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Следователно, до предявяване на претенцията
пред застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от пострадалия вреди се дължи от деликвента на осн.86 ЗЗД, но
не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя
на основание застрахователния договор. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава.
В конкретния случай, между страните не е спорно, че ищецът е
предявил извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника на
16.12.2019г., но в срока по КЗ, вкл. и до момента, ответникът не е изплатил
обезщетение. Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че законна лихва
върху определеното обезщетение следва да се присъди, считано от датата на
завеждане на претенцията пред застрахователя, а именно – 16.12.2019г.
По възражението за съпричиняване:
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по своевременно
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Същото се извежда от две фактически основания, наведени в
отговора на исковата молба – че ответницата е пътувала правостояща и че не
се е държала за предвидените за целта места в превозното средство.
Съдът намира, че възражението е неоснователно. От показанията на
свидетеля – очевидец Н. Т. се установява с категоричност, че в тролейбуса не
е имало свободни седалки, поради което съдът намира, че ищцата е била в
обективна невъзможност да ползва седящо място, а нормативната уредба не
съдържа забрана за превоз в обществения транспорт на правостоящи
пътници. Същите обаче следва да полагат дължимата грижа за собственото си
7
здраве, като във всеки един момент се държат стабилно за предвидените за
целта лостове и дръжки. При разпита свидетелят е заявил, че ищцата е
пътувала права, но се е държала на предвидено за това място. При внезапното
спиране на тролейбуса обаче тя се „…изпусна и преметна…Падна много
лошо.“. От заключението на САТЕ се установява, че не достатъчно здравия
захват на ищцата за дръжките може да се посочи като причина за падането й
от техническа гледна точка, но при изслушването в съдебно заседание вещото
лице пояснява, че при аварийно спиране средно статистически пътник с тегло
от 60 кг. трябва да се задържи за дръжката, противопоставяйки се на усилие
от 30 кг., което не винаги е физически възможно и зависи от субективните
способности. Свидетелят И. описва ищцата като „не много лека жена“, при
което въздействалите й инерционни сили е възможно да са били дори по-
големи от средно изчислените от вещото лице. Ето защо, съдът намира, че
като е пътувала, захваната на предвидените за това места, ищцата е положила
дължимата грижа за здравето си и с действията си по никакъв начин не е
допринесла за настъпването на ПТП, което е резултат единствено от
действията на водача в разрез с нормативно установените му задължения.
Възражението е изцяло неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, право на разноски
има ищцата. Съобразно представения списък и доказателства по делото,
следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 030 лв., от които 1200 лв.
платена държавна такса, 400 лв. – депозити за вещи лица и 1 430лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* да заплати на Е.В.И., ЕГН ********** с
адрес гр. София, ж.к. „******* сумата от 30 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило
на 23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.12.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 3 030 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9