РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000065 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 420 от 05.11.2024 година, постановено по т. дело №
""/2022 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено „Д. З.“ АД, ЕИК "",
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К. А. Д.“ № "", да заплати на
Ц. Р. С., ЕГН **********, с адрес област П., Община „М.“, с. К., ул. „""“ №
"", сумата от 90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес, в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 17.05.2022 г. на път "", км "", причинено виновно и
противоправно от Г. Н. Д. при управление на лек автомобил марка и модел
„Ф.“ с рег. № "", по отношение на който е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на събитието, сключена с „Д. З.“ АД,
1
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
13.07.2022г. до окончателното му изплащане Отхвърлен е предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лв. до пълния
претендиран размер от 150 000 лв. като неоснователен.
Оставено е без уважение искането на адвокат Р. М. за присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на Ц. Р. С..
Осъдена е Ц. Р. С., ЕГН **********, да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК "",
сумата от 210 лв. разноски за производството, изчислени съобразно
отхвърлената част на иска.
Осъдено е „Д. З.“ АД, ЕИК "", да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд, сумата 3 600 лв.- дължимата
държавна такса, както и сумата 777 лв., представляваща изплатени от бюджета
на съда депозити за вещи лица по допуснатите СМЕ, СПЕ и АТЕ и депозит за
призоваване на свидетели, изчислени съобразно уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни жалби.
Ответникът в първоинстанционното производство „Д. З.“ АД е обжалвал
решението в частта, с която е осъден да заплати на ищцата Ц. С. обезщетение
за неимуществени вреди в размера над 70 000 лева до 90 000лева / или за
20 000 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й
изплащане. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и
необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че
определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е
завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените и установени
по делото болки и страдания на ищцата. Не били съобразени в пълна степен
всички обстоятелства, имащи значение за определянето му, посочени в
Постановление на Пленума на ВС № 4/68 година, включващи броя, вида и
тежестта на получените травми и отражението им върху ищцата, относително
краткия лечебен и възстановителен период, нормалния ход на лечението и
възстановяването й, липсата на негативни последици за в бъдеще или
усложнения, наличието на възрастови промени, на които се дължи сегашното
й влошено състояние. Твърди се, че обезщетението от 90 000 лева не намира
своята обществена и икономическа обосновка. Развити са доводи, че то се
равнява на средния доход на едно лице от домакинство в България за близо 10
години и че този размер е съобразен с присъжданите обезщетения в други
2
европейски страни, без да са отчетени разликите в икономическата
конюнктура в страната ни и размера на събираните застрахователни премии.
Обезщетението било завишено и спрямо трайната съдебна практика за сходни
случаи. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови ново по същество за отхвърляне на иска в тази част, като се
присъдят на жалбоподателя направените разноски пред първата инстанция
съобразно изхода на спора, както и разноски – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение от 300 лева за въззивното производство.
Срещу въззивната жалба на „Д. З.“ АД е подаден писмен отговор от
адвокат Р. М. като процесуален представител на Ц. Р. С.. С него се изразява
становище за нейната неоснователност, като са развити подробни
съображения за неоснователност на поддържаните оплаквания. Искането е за
потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски
за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал.2, т. 4 и
5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
включен ДДС.
Ищцата в първоинстанционното производство Ц. Р. С., представлявана
от адвокат Р. М., е обжалвала решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
90 000 лева до претендираните 150 000 лева, ведно със законната лихва от
13.07.2022 година до окончателното изплащане, както и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати разноски на „Д. З.“ АД. Искането е да се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което на
ищцата да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лева / разликата от 90 000 лева до 150 000 лева/, ведно със
законната лихва от 13.07.2022 година. Оплакванията са за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната част. Поддържа се, че определеното обезщетение е в занижен
размер с оглед вида и характера на травматичните увреждания на ищцата,
установени с приетата съдебномедицинска експертиза, техния брой, двете
проведени оперативни интервенции, общия възстановителен период и
невъзможността за пълно възстановяване. Твърди се, че липсват мотиви,
относими към определяне на справедливия размер на обезщетението, че не са
анализирани всички изведени от съдебната практика критерии, които следва
3
да бъдат съобразени, че не са взети предвид и свидетелските показания
относно търпените от ищцата болки и страдания. Според жалбоподателката
били игнорирани част от изводите на съдебно-психологическата експертиза,
свързани с емоционалните и психологическите последици за ищцата от
преживения инцидент. Не била отчетена възрастта на пострадалата. Липсвали
мотиви за определяне на размера на обезщетението съобразно
икономическите условия в страната към датата на ПТП, както и съобразно
лимитите на застрахователните обезщетения. Претендирани са разноски за
въззивното производство.
Срещу въззивната жалба на Ц. Р. С. е подаден писмен отговор от „Д. З.“
АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски
– юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица,
имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца срещу
отхвърлителната част на решението и от ответника частично срещу
осъдителната му част. При подаване на въззивните жалби е спазен срокът
по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
С представените доказателства към исковата молба се установява, че
ищцата Ц. С. е сезирала ответното дружество с претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й
при ПТП, станало на 17.05.2022 година, от Г. Н. Д. при управлението на
лек автомобил „Ф.“ с рег. № "", за който към момента на произшествието е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при дружеството-ответник. Претенцията на ищцата до
застрахователното дружество е от дата 13.07.2022 година. Безспорно е, че
както до изтичане на тримесечния срок от сезирането, така и до завеждането
4
на настоящото дело и до момента не е определено и изплатено
застрахователно обезщетение, поради което искът пред съда е допустим
съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивните
жалби, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма
или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по
делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на
ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе, които касаят
само определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост.
Неимуществените вреди, които ищцата Ц. Р. С. твърди, че е
претърпяла и продължава на търпи в резултат на ПТП от 17.05.2022 година,
са описани подробно в обстоятелствената част на исковата молба. За тях е
претендирано първоначално обезщетение в размер на 100 000 лева, което е
увеличено в хода на процеса на 150 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на сезиране на застрахователя – 13.07.2022 година, до окончателното
му изплащане.
За установяване на обстоятелствата, изложени в исковата молба, на
които се основава предявеният иск за неимуществени вреди, в
първоинстанционното производство е приложена медицинска документация
за констатираните травми и проведеното лечение на ищцата, приети са
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. П. и
съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от О. Д., които не са оспорени
от страните, изслушани са и показания на свидетелите Н. Д. и Ф. С.,
разпитани в съдебно заседание на 22.06.2023 година.
От медицинската документация и заключението на вещото лице д-р П.
се установява, че при ПТП и в пряка причинно-следствена връзка с него, на
ищцата са причинени травматичните увреждания, подробно описани в
исковата молба. Те се изразяват в политравма, включваща контузия на
гръдния кош със счупване на множество ребра вляво и счупване на
страничните израстъци на Л1 / поясен прешлен/ вляво, които са причинили
трайно затруднение в движенията на тялото й за около един и половина – два
5
месеца. Освен това на ищцата е причинена контузия на корема с травматично
разкъсване на слезката / далака/, в резултат на което тя е загубила този орган.
Плевралният излив вляво, хемоперитонеумът от 1500 милилитра /излив на
кръв в коремната кухина/ и левостранния ретроперитонеален хематом при
ищцата са определени от вещото лице като разстройство на здравето,
временно опасно за живота й. Освен това тя е получила навяхване на шийните
прешлени, заради което е била 10 дни с поставена яка, а отшумяването на тази
травма е за период от около 22-25 дни. Вещото лице е отразило, че описаните
травми са съпроводени с охлузвания и кръвонасядания, които са отшумели за
около 2-5 дни. Установено е освен това, че при ПТП ищцата е получила от
общото сътресение на тялото и камшичния удар на шията лекостепенно и
бързопреходно сътресение на мозъка, изразяващо се в унесеност и сънливост,
като към момента, в който е приета в болницата, тя вече е била контактна,
адекватна, без огнищна неврологична симптоматика. В заключението е
записано, че липсва причинна връзка между ПТП и неврологичните
оплаквания на ищцата пет месеца по-късно, включващи смутен вербален
контакт, по-малък прием на храна, главоболие, бучене в ушите и силно
залитане при ходене, заради които е осъществен преглед от невролог на
25.10.2022 година. Вещото лице е посочило, че тези оплаквания могат да
бъдат свързани с преживян мозъчно-съдов инцидент преди прегледа при
невролога, като няма данни за такива оплаквания за периода от датата на ПТП
до посещението при невролога.
Описаните увреждания са причинили на ищцата болки, който са били
най-силни и интензивни непосредствено след политравмата, като са
намалявали постепенно след извършените оперативни интервенции при
престоя й в болнично заведение и започналите възстановителни процеси.
Според вещото лице те са изчезнали почти изцяло за период от около 2-2,5
месеца. Ищцата е продължила да изпитва и изпитва включително и към
момента известни „придърпвания“ при движения на тялото, дължащи се на
срастванията, получени след коремната операция и заздравяването на
счупените ребра.
Лечението на ищцата след ПТП включва болничен престой през
периода от 17.05.2022 година до 03.06.2022 година, през който е извършено
оперативно отстраняване на слезката, лечение в КАИЛ и втора операция на
02.06.2022 година заради възпаление на меките тъкани около оперативната
6
рана. Прилагана е и медикаментозна терапия.
Последиците за ищцата, видно от заключението на вещото лице, се
изразяват в негативното въздействие от премахването на слезката за имунния
й статус, изразяващо се в намалена имунна защита на организма към
инфекции и възможността от възникване на анемичен синдром. Причинени са
й и неудобства, болезненост при движения в областта на корема, гръдната
кухина и кръста от получените увреждания и срастванията. Придърпването,
причинено от отстраняването на далака, според вещото лице, е отшумяло за
месец – месец и половина, като е изисквало спазване не толкова на
хранителен, колкото на физически режим без резки движения и натоварвания.
При изслушването си д-р П. е заявил, че е възможно липсата на този орган да
доведе до слабост на организма, която пречи на ищцата да извършва
селскостопанска работа както преди ПТП.
От заключението е видно, че оплакванията на ищцата за болки в
областта на краката и за главоболие се дължат на възрастовите изменения –
остеофитни по костите и атеросклиротични по артериалните съдове,
характерни за напредналата възраст, които намаляват притока на артериална
кръв към вътрешните органи, включително към мозъка.
От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебнопсихологическа експертиза е видно, че травмиращото събитие,
случило се с ищцата и свързаните с него физически проблеми, усложнения,
болки и дълъг период на възстановяване, имат негативно отражение върху
нейния психо-емоционален статус. При ищцата става дума за остра стресова
реакция, установени са абнормни страхови състояния и повишена
тревожност, проявяващи се като страх от лекари, полицаи, преследване,
вкарване в болница, рязане на ръце. Те, според вещото лице, са защитен
механизъм на съзнанието и подсъзнанието, като преодоляването на тези
проблеми се препятства от средата, социалния статус и възрастта на ищцата.
Вещото лице е посочило, че при подходяща психологична помощ, която да
отключи спомена за ПТП и да постави началото на преработването на стреса,
е възможно постепенно решаване на проблемите с ирационалните страхове,
но перспективите с оглед изброените по-горе пречки са по-скоро негативни.
Свидетелите Ф. С. и Н. Д. са съответно внук на ищцата и жената, с
която той съжителства. Те живеят в едно жилище с ищцата, грижат се за нея и
7
имат преки и непосредствени впечатления от начина, по който тя се чувства
след ПТП и до момента. Свидетелите установяват, че когато са видели
ищцата в болницата след извеждането й от интензивно отделение, тя е била
много зле, имала силни болки, погледът й бил страшен, не познавала близките
си, не помнела случилото се. След изписването й от болница ищцата не
можела да се грижи за себе си и да се обслужва сама, била на памперси, дори
не можела да се храни сама, свидетелите я къпели и хранели. Тя била на легло
около шест месеца, не можела да върши никаква работа, свидетелите се
грижели за всичко, включително чистене и готвене. След шест месеца ищцата
започнала да се движи, но се изморявала, нямала сили, отслабнала, не й
достигал въздуха, ползвала инхалатор за дишане. След като започнала да се
движи, ищцата се нуждаела още три-четири месеца от помощта на близките
си, за да се обслужва. През цялото време и до момента ищцата изпитвала
болки в ребрата и гърдите, приемала обезболяващи лекарства, приемала и
приспивателни, тъй като не можела да спи. Преди ПТП ищцата била здрава,
жизнена, работела и помагала в градината и домакинството. След ПТП тя не
можела да върши нищо, дори да се грижи за себе си, променила се и
психиката й, включително говоренето и мисленето, не общувала, затворила се
в себе си, сънувала много сънища с полицаи и лекари, притеснявала се,
страхувала се, налагало се близките й да спят при нея. След катастрофата
ищцата не общувала с никого, освен със свидетелите, не излизала навън при
съседите. Свидетелката Димитрова установява, че една седмица след
изписването от болница ищцата се е разболяла от пневмония.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява обсъдените по-горе доказателства, установяващи
причинените тежки физически увреждания на ищцата – счупване на
множество ребра и на израстъците на поясен прешлен, както и травма на
слезката, довела до отстраняването й и свързания с това риск от намаляване
на имунната защита към инфекции и анемичен синдром, макар да няма данни
те да са се проявили при ищцата. Съдът взема предвид и установените
негативни психически изживявания, които са в пряка причинна връзка с
ПТП, продължителността на болките и страданията, вида на проведеното
лечение, включително повторната оперативна интервенция заради
възпалителния процес, отражението им върху начина на живот на ищцата,
социалното й общуване, невъзможността да се труди и да се грижи за себе
8
си, възстановителния период и необходимостта от чужда помощ, както и
неблагоприятните прогнози за психическото й възстановяване и болките и
придърпванията, които изпитва и ще продължава да изпитва в бъдеще в
областта на корема и гърдите заради травмите и оперативното отстраняване
на далака.
От друга страна съдът съобразява, че сегашното състояние на ищцата,
включващо болките в краката и главоболието, не се дължи на травмите, които
са й причинени при ПТП, а на възрастовите промени в костите, установени от
вещото лице и атеросклеротични промени, заради които тя е посетила лекар-
невролог едва след ПТП / месец октомври 2022 година/. Липсват твърдения
и доказателства затрудненията в дишането и необходимостта от ползването на
инхалатор да са в пряка причинна връзка с травмите, получени при ПТП, не е
установена и причинна връзка между пневмонията, за която говори
свидетелката и травмите при ПТП. Заключението на вещото лице д-р П. е, че
най-дългият период за възстановяване от получените травми и за почти пълно
отшумяване на болките е около 2 -2,5 месеца. Не са установени конкретни
обстоятелства, наложили по-продължителен възстановителен период при
ищцата, извън собствените й воля и желание.
Преценявайки всичко гореизложено, свързано с критериите,
приложими при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
установени със съдебната практика, включително задължителната такава - т. ІІ
от ППВС № 4/1968 г., включително възрастта на пострадалата, която към
момента на ПТП е била на 69 години, съдът намира, че размерът от 90 000
лева е справедлив, съобразен с установените по делото конкретни факти и
обстоятелства.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и
страдания, промяната в начина й на живот и прогнозата за в бъдеще,
размерът на обезщетението от 90 000 лева е съобразен и с конкретните
икономически условия в страната към датата на ПТП – 17.05.2022 година и с
размерите на обезщетенията, които се присъждат от съдилищата в сходни
случаи, отнасящи се за този период. Става дума за период със засилени
инфлационни процеси / инфлацията за май 2022 година е 15,6% спрямо същия
месец на 2021 година/ и поскъпване на живота в страна / индексът на
9
потребителските цени е 115,6% в сравнение с този за май 2021 година, като
само от декември 2021 година до май 2022 година те са се увеличили с 9,1%
по данни от НСИ/.
Размерът от 90 000 лева е съобразен и с нормативно определените
лимити на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, установени в чл. 492 от КЗ, които макар и само индиция,
а не абсолютен критерий за обществено разбиране за справедливост и за
икономическите условия в страната, имат значение при определяне на
размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, което становище се
застъпва в съдебната практика.
По изложените съображения съдът намира, че въззивните жалби, с
които е сезиран, са неоснователни. Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните части, с които на ищцата е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размера над 70 000 лева до 90 000
лева, ведно със законната лихва от 13.07.2022 година до окончателното му
изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за
разликата над 90 000 лева до претендираните 150 000 лева и ищцата е осъдена
да заплати разноски на ответника за производството пред ОС.
С оглед изхода на спора въззивният съд следва да се произнесе и по
въпроса за дължимите от страните разноски за въззивното производство, като
съобрази, че и двете въззивни жалби, с които е сезиран, са неоснователни.
Обжалваемият интерес по въззивната жалба на „Д. З.“ АД е 20 000
лева. Адвокат Р. М. е осъществила безплатна адвокатска помощ на Ц. С. в
качеството й на ответник по тази жалба на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В този случай възнаграждението на адвокат М., дължимо на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, се определя служебно от съда. При
определянето му съдът, съгласно чл. 633 от ГПК, съобразява
задължителните за него разяснения по правилното тълкуване и прилагане на
правото на ЕС, съдържащи се в решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело
С-438/2022 година. Според това решение съдът не е обвързан от размерите
на адвокатските възнаграждения, посочени в приетата от Висшия адвокатски
съвет Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/ Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа след измененията,
обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/, а размерът му следва да се
10
съобрази с реално извършената работа от адвоката по конкретното дело.
Определянето на възнаграждението следва да стане при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото във въззивното
производство. В случая за защитата по жалбата на „Д. З.“ АД тя е малка,
свързана е само със справедливия размер на обезщетението, който е предмет
и на жалбата, подадена от самата ищца, не са събирани нови доказателства, не
са поддържани нови доводи и възражения и е проведено само едно съдебно
заседание. Съобразявайки всичко това съдът намира, че застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат М. възнаграждение
за въззивната инстанция с включен ДДС в общ размер на 960 лева.
Обжалваемият интерес по жалбата на Ц. С. е 60 000 лева. По тази
жалба ответникът „Д. З.“ АД има право на разноски, като претендираните
такива са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Тази сума
следва да бъде присъдена като разноски на застрахователното дружество на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения Пловдивския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 420 от 05.11.2024 година, постановено
по т. дело № ""/2022 година по описа на Окръжен съд – П., В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които:
-е осъдено „Д. З.“ АД, ЕИК "", да заплати на Ц. Р. С., ЕГН
**********, сума в размера над 70 000 лева до 90 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.05.2022 г. на път "", км "",
причинено виновно и противоправно от Г. Н. Д. при управление на лек
автомобил марка и модел „Ф.“ с рег. № "", по отношение на който е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
събитието, сключена с „Д. З.“ АД, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 13.07.2022г. до окончателното му
изплащане;
11
-е отхвърлен като неоснователен искът на Ц. Р. С., ЕГН **********,
срещу „Д. З.“ АД, ЕИК "", за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 90 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000
лв.;
-е осъдена Ц. Р. С., ЕГН **********, да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК
"", сумата от 210 лв. разноски за производството, изчислени съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК "", със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н „О.“, бул. „К. А. Д.“ № "", да заплати на адвокат Р. М. от
Адвокатска колегия – С., личен номер от единния адвокатски регистър при
ВАС "", с адрес на дейността град С., ул. „Ц. А.“ № "", сумата от 960 лева с
включен ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна
правна помощ на Ц. Р. С., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ц. Р. С., ЕГН **********, с адрес област П., Община
„М.“, с. К., ул. „""“ № "", да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК "", със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н „О.“, бул. „К. А. Д.“ № "", сумата от 300 лева
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12