№ 14510
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110165432 по описа за 2023 година
Ищецът „М............“ ЕООД, твърди, че между ответника ЗЕАД „..............“ ЕАД и Е. П. Д. бил
сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ...............
за автомобил „Киа К5“, рег. № ............. Поддържа, че на 22.08.2023 г., в гр. София, на ул.
„............“, на приблизително равно отстояние от разклона на ул. „............“ за ул. „............“ и
бул. „.............“, в посока летище София, настъпило ПТП при извършване на маневра обратен
завой от автомобила, между него и автомобил „Опел Комбо“ с рег. № ..............., за което бил
съставен двустранен констативен протокол. По застрахования автомобил настъпили
увреждания на предните десен и ляв фар, по облицовка на предна броня, хромирана лайстна
в предна решетка горна, предна решетка, кора над радиатор, амортисьор предна броня,
решетка долна в предна броня, никеле десен в предна броня, капаче на теглич в предна
броня, описани в опис от застрахователя. При ответника била заведена претенция по щета №
.............. С договор за цесия от 10.10.2023г. Е. П. Д. прехвърлил на ищеца вземанията си за
обезщетение по сключения застрахователен договор в размер на 19 000 лв. На ответника
било изпратено съобщение за прехвърляне на вземането, но плащане не постъпило. Ищецът
моли да се осъди ответникът да му плати сумата от 3000 лв., частична претенция от общо
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 19 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва наличието на сключена застраховка „Каско“ по отношение
на автомобил „Киа К5“, рег. № ............, както и обстоятелството, че на 23.8.2023 г. при
ответника е заведена застрахователна претенция под № .............. Поддържа, че
застрахованото лице е избрало начин на обезщетяване – в сервиз посочен от застрахователя,
във връзка с което било издадено възлагателно писмо още на 23.08.2023 г. и автомобилът
1
насочен към автосервиз „М...........“ ЕООД. Предвид изложеното, ответникът счита, че е
изпълнил задълженията си, произтичащи от застрахователния договор. Ответникът оспорва
материалноправната легитимация на ищеца поради нищожност на договора за цесия, тъй
като цедираното вземане не е надлежно индивидуализирано. Оспорва размерът на вредите
като завишен и произволно определен, и причинната им връзка с твърдения от ищеца
механизъм. Счита, че е налице „тотална щета“. Оспорва претенцията за лихви. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С протоколно определение от 15.5.2024 г. е допуснато увеличение на иска, като се счита
предявен за сумата от 5871 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на
дължимо от застрахователя обезщетение по сключена имуществена застраховка, цедирано на
ищеца.
За основателността на иска по чл. 405 КЗ следва да се установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка имущество за
посочения автомобил, застрахованият да е изпълнил своите задължения по договора,
увреждане на застрахованото имущество в периода на действие на застраховката, вид и
размер на вредите, в причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане. Ищецът следва
да докаже и материалноправната си легитимация да получи вземането - наличието на
валидно сключен договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено от
застрахования-цедент на ищеца-цесионер, за което ответникът е надлежно уведомен.
По делото не е спорно, че между Е. П. Д. и ЗЕАД „..............“ е сключен договор за
застраховка имущество “Каско” към 23.8.2023 г., с предмет автомобил „Киа К5“, рег. №
............, както и че на 23.8.2023 г. настъпило ПТП, за което при ответника е заведена
застрахователна претенция под № .............. Съгласно полицата, покритите рискове са по
клауза „Пълно каско“ и допълнително покритие „Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“.
Застрахователната сума е 34000 лв.
Не е спорно по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че по
застрахованото ППС са настъпили вреди в срока на застрахователното покритие – при
настъпилото на 23.8.2023 г. ПТП, реализирано поради предприето от водача му навлизане в
насрещната пътна лента, са увредени ляв фар, ляв калник и предна броня.
Ответникът възложил извършването на ремонт на сервиз „М...........“ ЕООД.
В показанията си свидетелят Е. П. Д., собственик на автомобила, сочи, че автомобилът бил
възложен за ремонт в два сервиза от застрахователя, но от там му било заявявано, че не са
налични части за автомобила и около месец и половина го управлявал в увредено
състояние. След това автомобилът бил ремонтиран от ищцовото дружество, от което бил
закупен.
От приетия по делото Договор за прехвърляне на вземане от 10.10.2023 г., сключен между Е.
П. Д. като цедент и „М............“ ЕООД като цесионер се установява, че увреденият
2
застрахован прехвърлил на ищеца вземането си за застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по процесната щета за МПС марка "Киа К5“ с рег. номер ........... в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило в гр. София на 22.8.2023 г., което
вземане е в размер на 19 000 лв.
От приетото съобщение на осн. чл. 99 от ЗЗД се установява, че цедентът Е. П. Д. уведо.
ответното дружество, на 11.10.23 г., за прехвърляне на вземането си в полза на "М............"
ЕООД, в полза на когото следва да бъдат извършвани всички плащания.
Съдът приема, че вземането за застрахователно обезщетение е валидно прехвърлено от
застрахованото лице на ищцовото дружество, за което ответникът е надлежно уведомен на
11.10.2023 г., от който момент цесията е породила действие по отношение на него.
Възраженията на ответника, че цесията е недействителна, са неоснователни, тъй като не е
налице твърденият порок – липса на достатъчна индивидуализация на прехвърленото
вземане – напротив същото е индивидуализирано в максимална степен, видно от договора за
цесия. Неоснователно е и възражението, че договорът е нищожен поради липса на уговорена
и платена цена. Законът не предвижда цесията да е възмездна, напротив, законодателят е
уредил изрично последиците от сключването на безвъзмезден договор за цесия – кредиторът
не отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето /чл. 100, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно, вземането по процесния застрахователен договор е валидно прехвърлено на
ищеца, при което той е материалноправно легитимиран да търси изпълнението му.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение – чл. 405, ал.1 КЗ, което следва да е равно на размера на
вредата към момента на настъпване на събитието.
Видно от представеното по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
от 23.8.2023 г., собственикът на застрахования автомобил първоначално е поискал
автомобилът да бъде ремонтиран в сервиз, посочен от застрахователя, но в последствие със
съобщението за цесията, връчено на ответника на 11.10.2023 г., е оттеглил това свое искане и
е посочил, че обезщетението следва да бъде изплатено на новия носител на вземането.
Отстраняването на вредите в доверен сервиз на застрахователя представлява възстановяване
в натура по смисъла на чл. 406 КЗ, което е уредено като сурогат на задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение, допустим само при съгласие на застрахованото
лице. Освен това то следва да бъде извършено в разумен срок /чл. 108, ал.7 КЗ/. Липсва
законова или договорна пречка застрахованият да оттегли съгласието си за отстраняване на
вредите в натура, стига това отстраняване да не е започнало. Достатъчно е неговото
волеизявление да е достигнало до застрахователя и автомобилът да не е бил приет за ремонт
в доверения сервиз към този момент. В случая цедентът е уведо. ответника за оттеглянето на
съгласието си на 11.10.2023 г., към която дата по делото не се твърди и не се доказва
автомобилът да е бил ремонтиран, поради което следва да се приеме, че ответникът е
останал задължен за изплащане на парично застрахователно обезщетение.
Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза и уточненията на
вещото лице в съдебно заседание, описаните щети по застрахования автомобил са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността, необходима за отстраняване
3
на вредата по процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
събитието е 5871.05 лв. Не е налице тотална щета. Застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от
застрахователната сума, която от своя страна не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на
необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието, тъй като в нейните
предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и
качество. Ето защо с определената от вещото лице стойност на вредата по средни пазарни
цени се съизмерява дължимото обезщетение. Ответникът не твърди и не доказа да е
заплатил каквато и да било част от застрахователното обезщетение, поради което
предявеният иск е изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца
в цялост - за държавна такса 235 лв., депозит в. л. 220 лв., депозит свидетел 30 лв. и
адвокатско възнаграждение 750 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕАД ..............“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр.
София, .............., ДА ЗАПЛАТИ на „М............“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. София, .............., на основание чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 5871.00
лв., представляваща прехвърлено вземане за застрахователно обезщетение за вреди,
причинени на лек автомобил марка "Киа К5" с рег. № ..........., при ПТП на 22.08.2023 г. в гр.
София, ведно със законната лихва от 29.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1235.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4