РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. С., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900105 по описа за 2021 година
Р.Г.Л. от гр. К., ул. „Валери Чкалов“ № 10, с ЕГН **********, чрез пълномощник
адв. С.Н. от САК, е предявил срещу ЗАД „Д.Б. : Ж. и з.” АД, ЕИК обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в
размер на 100 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и
страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – открити счупвания на
подбедрицата вдясно и разкъсно-контузни рани в областта на дисталната дясна подбедрица
и на средната трета на дясна подбедрица, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
28.01.2021 год. около 0.20 часа на 397-ми километър на автомагистрала „Хемус” /посока гр.
С. – гр. В./, по вина на Ченко И.К. с ЕГН ********** – водач на влекач „Ивеко АС 440 Л
ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, със застрахователна полица № BG/30/120002770197 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
до 01.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2021 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Увеличение на размера на иска по чл.432, ал.1 от КЗ – от 50 000 лева на 100 000 лева,
е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 26.04.2022 год.
С исковата молба се твърди, че на 28.01.2021 год. ищецът управлявал автобус марка
„Иризар И6 1235” с ДК № СВ 13 15 РС по автомагистрала „Хемус” в посока гр. С. – гр. В.,
1
като се движил в средната лента за движение. Около 0.20 часа на 397-ми километър на
магистралата движещият се в най-крайна лява лента влекач „Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК №
РВ 4712 ХС, управляван от Ч.И.К. с ЕГН **********, изведнъж навлязъл в неговата лента
за движение, не могъл да избегне удара и предизвикал ПТП. Виновен за настъпване на ПТП
бил водачът на влекача К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като при
престрояване на съседна лента на автомагистралата не се е убедил, че не се движат други
МПС и отнел предимството на управлявания от ищеца автобус.
В резултат на ПТП ищецът получил открити счупвания на подбедрицата вдясно и
разкъсно-контузни рани в областта на дисталната дясна подбедрица с размер около 15 см и
на средната трета на дясна подбедрица, една от които в областта на фрактурата. Бил приет в
болница, като за наместване на костите се наложило да бъде извършена на 29.01.2021 год.
оперативна интервенция с поставена вътрешна фиксация на тибията и фибулата и поставени
импланти. Твърди се, че ищецът търпи изключително интензивни болки и страдания и към
момента на предявяване на исковете.
Ищецът сочи, че за влекача „Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, управляван
от деликвента Ч.И.К., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/120002770197, валидна до 01.10.2021
год., т.е. към датата на ПТП, 28.01.2021 год.
Без изрично да е посочено в исковата молба, видно от приложената към нея писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Р. Г. Л. – вх. № 681/17.02.2021 год. по
описа на ЗАД „Д.Б. : Ж. и з.” АД, при ответника била образувана преписка по щета № 0801-
006157/2020-02, по която с писмо изх. № 2360/14.05.2020 год. същият отказал плащане на
обезщетение.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца са връчени
на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият
е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при
ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищеца. Твърди се, че водачът на влекача марка „Ивеко“ Ч.И.К. не е нарушил
императивните разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП така, както е
описано в исковата молба, поради което липсва основният елемент от фактическия състав на
деликта – протИ.правно поведение. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата
молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията – че ищецът е
претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а ако такива са настъпили, се
сочи, че те далеч не са с характер, интензитет и в размер, които да обосноват претендирания
в исковата молба размер на обезщетение.
Сочи се, че пострадалият Р.Г.Л. с поведението и действията си е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като се прави възражение за съпричиняване – твърди
2
се, че ищецът с поведението си е допринесъл съществено за настъпване на процесното
произшествие и оттам за повечето настъпили увреждания в резултат на ПТП; същият е
управлявал автобуса с несъобразена с пътните условия скорост и с неразрешена такава,
както и с непоставен правилно предпазен колан непосредствено преди настъпване на
произшествието и с това си поведение сам се е поставил в рискова ситуация, като е
допринесъл в съществена степен за настъпване на ПТП.
Оспорват се всички твърдения на ищеца за вида, характера и степента на
уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус
на ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при условие на
евентуалност се твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им
и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неизвършвани контролни
прегледи при ортопед и непроведена рехабилитация и физиолечение за получените телесни
увреждания.
Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на
понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания,
както и че не е съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП. Сочи се, че
протИ.правното поведение на ищеца е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпването на урежданията му, поради което следва да бъде отчетено при разпределение
на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и началният
момент, от който същата се претендира.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 134/28.01.2021 год.
за ПТП с пострадали лица на РУ – Д. и изисканите от съда по реда на чл.186 от ГПК от
Районна прокуратура – В., Териториално отделение – Д. протокол от 28.01.2021 год. за
оглед на местопроизшествие със скица, находящи се по ДП № 18/28.01.2021 год. на РУ –
Девня, в същите е отразено настъпило ПТП на 28.01.2021 год. около 0.20 часа на 397-ми
километър на автомагистрала „Хемус” /посока гр. С. – гр. Варна/, с участието на МПС 1 –
влекач „Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, с водач Ч.И.К. с ЕГН ********** и
МПС 2 – автобус марка „Иризар И6 1235” с ДК № СВ 13 15 РС, с водач Р.Г.Л. с ЕГН
**********. В констативния протокол е отразено, че при маневра на МПС 1 по
автомагистралата от лява в дясна лента блъска МПС 2, движещо се в дясна лента, при което
е причинено телесно увреждане на водача на автобуса – фрактура на десен крак.
Видно от протокола за оглед, в същия е отразено, че в аварийната лента на
магистралата, плътно един зад друг на платното, са намерени установени влекач „Ивеко” с
3
ДК № РВ 4712 ХС, с прикачено ремарке с рекламни надписи „Кауфланд“, с ДК № РВ 0484
ЕВ и зад ремаркето, врязал се с предницата си в задната му част, автобус марка „Иризар ”,
червен, с рекламни надписи „БИОМЕТ“, с ДК № СВ 13 15 РС. Посочено е, че MПC са
ориентирани в посока към гр. Варна, ремаркето е с огънати ламарини и задна броня, а
автобусът е с изцяло смачкана предна част – предно стъкло, броня, табло, предни врати и
прозорци, липсва предна лява врата, а парчета метални детайли от него се намират около
мантинелата вдясно от автобуса в продължение на дължината му.
От показанията на свидетеля Ч.И.К., водачът на влекача „Ивеко”, се установява, че
на 28.01.2021 год. управлявал товарния автомобил с прикачено ремарке на магистрала
„Хемус”, било тъмно – след полунощ, пътят бил замръзнал и платното не било опесъчено.
При спускането към гр. Д. се движил в лявата /скоростната/ лента на магистралата със
скорост 70 – 80 км/ч, защото нямало други превозни средства и дясната била видимо
заледена. В огледалото за обратно виждане видял автобус зад него, който го наближавал и
му присветнал с фарове. Свидетелят подал десен мигач и завил към дясната лента за да
пропусне автобуса. При така извършената маневра не изгубил сцепление, не се завъртял, но
внезапно почувствал удар в ремаркето отзад, където автобусът го ударил. След като спрял
композицията и излязъл, видял, че автобусът бил със счупено предно стъкло и вдлъбнати
ламарини.
От показанията на свидетелката В.Е.Ц., пътник в автобуса към момента на ПТП, се
установява, че пътувала през нощта по маршрут С. – В. и се возила на една от предните
седалки. От катастрофата помни, че се движили в средната лента на магистралата, когато с
видимо по-висока скорост от тях ги изпреварил камион в лявата лента и подал десен мигач,
като внезапно завил надясно. Водачът на автобуса се опитал да избегне удара, но не успял и
се врязали в ремаркето пред тях. След катастрофата предницата на автобуса била изцяло
деформирана, смазана, а водачът му не можел да се движи, тъй като кракът му бил затиснат
и загубил за момент съзнание. Свидетелката му оказала първа помощ докато чакали
пожарникарите да пристигнат, за да го измъкнат от автобуса.
От показанията на свидетелката В.К.Л., съпруга на ищеца, се установява, че след
катастрофата на 28.01.2021 год. Р.Л. бил приет по спешност в болница в гр. В., където го
оперирали заради фрактурата на крака. При операцията му поставили външни фиксатори,
имал и две дълбоки порезни рани. Състоянието му било тежко, не можел да става, използвал
само подлога, придвижвал се с проходилка. В болницата престоял девет дни, след което
продължил лечението си във ВМА – С.. Там се наложило да постъпва за оперативни
процедури още три пъти – наложило се да му махат фиксаторите, тъй като раните не се
затваряли и костта не заздравявала. По време на извънредната епидемична обстановка във
ВМА не допускали външни лица и се наложило да ангажират медицинска сестра, която да
му сменя превръзките в къщи, но основно свидетелката полагала грижи за него. В началото,
когато бил обездвижен, ищецът изпитвал много силни болки и приемал обезболяващи
медикаменти, наред с антибиотици и такива за разреждане на кръвта. Заради силните болки
не можел да спи, психически ситуацията му се отразила зле. И сега пръстите на крака му са
4
изтръпнали, накуцва, все още посещава процедури за раздвижване, освидетелстван бил от
ТЕЛК и през цялото време бил отпуск по болест.
Последното се установява и от представените с исковата молба и с молбите от
18.03.2022 год., 26.04.2022 год. и 17.06.2022 год. на пълномощника на ищеца 17 бр.
болнични листове за пациент Р.Г.Л., от които е видно, че ищецът е бил в отпуск по болест за
периода от 28.01.2021 год., датата на ПТП, до 02.06.2022 год. С експертно решение на ТЕЛК
№ 90826/01.06.2022 год., издадено от УМБАЛ „Св. А. – С.“, му е била определена 50 % ТНР
за срок от една година.
Видно от представената от ответника справка от НОИ за извършени хоспитализации
на ищеца след датата на ПТП, същият е престоял в болнични заведения /МБАЛ „С.А. – В.“
АД и „ВМА – МБАЛ С.“/ общо четири пъти по повод извършени операции заради травмата
на крака му – от 28.01. до 05.02.2021 год., от 14.03. до 17.03.2021 год., от 24.05. до
27.05.2021 год., и от 10.06. до 16.06.2021 год.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с
материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и протокол от
28.01.2021 год. за оглед на местопроизшествие, се установява следното:
В.л. не могат да определят въз основа на данните по делото скоростта на движение на
двете превозни средства към момента на ПТП, тъй като такива се съдържат единствено в
показанията на свидетеля К., водачът на товарната композиция, който сочи, че се движил
със скорост от 70-80 км/ч. Двете превозни средства към момента на ПТП следва да са били
оборудвани с тахографи, но такива не са описани в протокола за оглед на
местопроизшествие и няма приложени разпечатки от тях. Към момента преди ПТП
товарният състав е изпреварил автобуса и за да се осъществи тази маневра, е необходимо
скоростта на движение на изпреварващото превозно средство да е поне с около 10 км/ч по-
висока от скоростта на изпреварваното.
ПТП е станало в тъмната част на денонощието, при заледен пътен участък, при
нормална за това време видимост. Хоризонталната маркировка е била непрекъсната линия
„М1”, разделяща дясната активна лента от лентата за принудително спиране и прекъсната
линия „М3”, отделяща двете активни ленти за движение по автомагистралата. Товарният
състав се е движил в лявата лента за движение, а автобусът се е движил в дясната, като
експертизата приема, че при липса за данни за намалена видимост между двамата водачи е
съществувала директна видимост преди и след автобуса на не по-малко от 150 м. След
частично извършване на изпреварването товарният състав е предприел прибиране в дясната
лента за движение, при което най-вероятно задната част на полуремаркето се е приплъзнала
вдясно и е ударила лявата челна и централна част на автобуса, след което двете ППС са се
установили в зоната на лентата за принудително спиране, като разстоянието между предната
ос на автобуса и най-задната ос на полуремаркето е било от порядъка на около 5.50 м.
КСМАТЕ сочи, че от техническа гледна точка ПТП би могло да се избегне, ако
водачът на товарния състав след извършване на маневрата за изпреварване на автобуса и
5
заемане на мястото в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство е боравел
плавно с органите за управление и е подсигурил достатъчно безопасна надлъжна и
странична дистанция, която да не принуждава изпреварваното превозно средство да
намалява скоростта си на движение или да изменя посоката си на движение. Предвид
конкретните пътни условия – заледено платно за движение, водачът на автобуса не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП.
От заключението е видно, че вследствие на ПТП на Р. Г. Л. са били причинени
следните травматични увреждания – многофрагментно раздробяващо счупване на костите
на дясната подбедрица – дясната голямопищялна кост и малката пищялна кост на две места
и четири разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица. По повод фрактурите и
недоброто зарастване, продължило с месеци, пострадалият е бил подложен на
неколкократно оперативно лечение, отразено подробно в приложените по делото епикризи.
В случая е налице е увреждане на опорно-двигателния апарат – костите на дясната
подбедрица – тибия /голям пищял/ и фибула /малък пищял/, което причинява трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца при
нормално протичане на възстановителния процес. В конкретния случай този срок е бил
удължен поради настъпилите усложнения, което е довело до по-големи срокове за
възстановяване от обичайните при фрактури на подбедрицата.
Към момента пострадалият е с данни за завършил процес на костно срастване и
възстановяване на функциите на крайника, но не в пълен обем. Налице са остатъчни прояви,
като ограничение в движението на глезенната става, както и болезненост при физическо
натоварване и при промяна на времето, които ще останат дожИ.т. Възможно е с напредване
на възрастта тези оплаквания да се засилват. Към настоящия момент изходът от
увреждането е благоприятен до степен, че пострадалият се движи без помощни средства,
макар и с променена качествено походка.
КСМАТЕ сочи, че при така установения механизъм на произшествието и
последвалите деформации на автобуса, както и локализацията на констатираните при
пострадалия травматични увреждания, последните добре отговарят да са получени по
установения механизъм на произшествието. Увреждането е локализирано в областта на
дясната подбедрица и предвид механизма на произшествието поставения обезопасителен
колан в случая не играе защитна роля и не би предотвратил причиняването на конкретните
травми.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за влекач
„Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, със застрахователна полица №
BG/30/120002770197, сключена със ЗАД „ДаллБогг : ЖИ.т и здраве” АД, валидна до
01.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 28.01.2021 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на Р. Г. Л. – вх. № 681/17.02.2021 год. по описа на ЗАД „Д.Б. : Ж. и з.” АД, при ответника
6
била образувана преписка по щета № 0801-006157/2020-02, по която с писмо изх. №
2360/14.05.2020 год. същият отказал плащане на обезщетение. Видно от претенцията, в
същата не е посочена банкова сметка с оглед изискванията на чл.380, ал.1, изр.2-ро от КЗ,
като с писмо изх. № 1181/05.03.2021 год. застрахователят е изискал както посочване на
такава, така и представяне на допълнителни доказателства, удостоверяващи щетата, като
няма данни такива да са му били представени до постановяване на отказа. Ищецът не е
посочил банкова сметка и с исковата си молба въпреки нарочното изискване на чл.127, ал.4
от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Р. Г. Л. – вх. № 681/17.02.2021 год. по описа на ЗАД „Д.Б. : Ж. и з.”
АД, по която при ответника е била образувана преписка по щета № 0801-006157/2020-02 и
по която с писмо изх. № 2360/14.05.2020 год. застрахователят е отказал плащане на
обезщетение.
7
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на влекача „Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС –
Ч.И.К., който при движение по автомагистрала е извършил маневра за изпреварване на
автобуса, заел е мястото в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, но
не е осигурил достатъчно безопасна надлъжна и странична дистанция, която да не
принуждава изпреварваното превозно средство да намалява скоростта си на движение или
да изменя посоката си на движение, при което е предизвикал удар между двете ППС.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищеца –
открити счупвания на подбедрицата вдясно и разкъсно-контузни рани в областта на
дисталната дясна подбедрица и на средната трета на дясна подбедрица, са в причинна връзка
с протИ.правните действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл.
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в
настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства
вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на
правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за влекача „Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, управляван при
ПТП от деликвента Ч.И.К., е била сключена със ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/120002770197, валидна до 01.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 28.01.2021 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. При определяне на обезщетението се съобразяват
8
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на изключително тежки и
продължителни физически болки и страдания, търпени от ищеца като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания, както и трайни
и необратими последици за здравословното му състояние, налагащи сериозни ограничения в
нормалния му начин на жИ.т.
От заключението на обсъдената горе комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза бяха установени както интензитета и продължителността във
времето на физическите болки и страдания, понесени от ищеца, така и последиците за
здравето му от нанесените му при ПТП травматични увреждания. Установено бе, че
откритите счупвания на подбедрицата на ищеца са били съпроводени с физически болки и
страдания, които са се отличавали с много по-голям интензитет от обичайния при такъв вид
увреждания и са продължили продължително време, а част от физическия дискомфорт от
уврежданията ще съпътства ищеца дожИ.т – видно от заключението на КСМАТЕ, същият
има ограничение в движението на глезенната става и качествено променена походка
/накуцва/, а при физическо натоварване и при промяна на времето ще изпитва болезненост в
областта на фрактурите. Самият възстановителен процес, който при такива травми би
следвало да приключи обичайно за срок от около 7-8 месеца, в случая е бил удължен поради
настъпилите усложнения – както бе посочено, заради същите ищецът се е наложило да
претърпи четири оперативни интервенции за по-малко от пет месеца, бил е освидетелстван
от ТЕЛК, като му е била определена 50 % ТНР. Ищецът, мъж в работоспособна възраст по
време на произшествието – на 53 години, след причиняване на травматичните увреждания
вследствие на ПТП, е бил принуден да ползва непрекъснат отпуск по болест от 28.01.2021
год. до 02.06.2022 год., нуждаел се е от непрекъснатата помощ от съпругата си в
ежедневието си за елементарни хигиенни и битови грижи, а горното му се е отразило и
психически.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Р. Г. Л. увреждания налагат определяне на обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди и репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищеца, в размер на 50 000 лева. Предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 100
000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищеца поради негови действия или бездействия, довели до съпричиняване
на вредоносния резултат. По делото ответникът не установи с оглед възложената му
доказателствена тежест твърдените с отговора обстоятелства, че към момента на ПТП
ищецът е управлявал автобуса с несъобразена с пътните условия скорост и с неразрешена
такава, както и с непоставен правилно предпазен колан. От друга страна, заключението на
КСМАТЕ е категорично, че естеството на причиненото на пострадалия увреждане е такова,
9
че не би било предотвратимо и с поставен обезопасителен колан.
Предявеният иск по чл.409 от КЗ – за заплащане на законна лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, следва да се отхвърли като неоснователен. Както
бе посочено по-горе, нито с претенцията си по чл.380 от КЗ /дори и след като му е изискано
допълнително от застрахователя/, нито с исковата си молба ищецът е посочил банкова
сметка с последиците по чл.380, ал.3 от КЗ – непредставянето на данни за банковата сметка
има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят
не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Отделно следва да се отбележи, че дори такава сметка да бе
посочена, лихва не се дължи преди 17.05.2021 год., когато е изтекъл срокът по чл.496 от КЗ,
доколкото с претенцията не са били представени всички изискуеми документи,
установяващи щетата и такива са били изискани допълнително от застрахователя.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 11/02.06.2021 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса за предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ /не и от
разноски/, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
иска по чл.432, ал.1 от КЗ – ДТ в размер на 2 000 лева.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената
част на исковете – 150 лева от общо направени разноски в размер на 300 лева – внесен
депозит за изготвяне на заключение по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 495
лева – внесени депозити за КСМАТЕ и призоваване на свидетел и такси за издаване на
съдебни удостоверения; същият не е удостоверил и претендирал заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3
от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 247.50 лева,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ №
891881/09.02.2021 год. /л.4 от делото/, сключен между ищеца и адвокат С.К.Н. от САК, с
ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., бул. „Македония“ № 12, ет.3, същият е за
оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 2 030 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 50 000 лева –
уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху
горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено,
че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
10
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД, ЕИК да заплати на
Р.Г.Л. от гр. К., ул. „Валери Чкалов“ № 10, с ЕГН **********, сумата от 50 000 лева
/петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди –
физически болки и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – открити
счупвания на подбедрицата вдясно и разкъсно-контузни рани в областта на дисталната
дясна подбедрица и на средната трета на дясна подбедрица, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 28.01.2021 год. около 0.20 часа на 397-ми километър на автомагистрала
„Хемус” /посока гр. С. – гр. В./, по вина на Ч.И.К. с ЕГН ********** – водач на влекач
„Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, със застрахователна полица №
BG/30/120002770197 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна до 01.10.2021 год., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по
чл.432, ал.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 100 000
лева /сто хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ за заплащане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение, считано от 28.01.2021 год. до окончателното му заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД, ЕИК да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 000 лева /две хиляди лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД, ЕИК да заплати на
Р.Г.Л. от гр. К, ул. „Валери Чкалов“ № 10, с ЕГН **********, сумата от 150 лева /сто и
петдесет лв./, съставляваща разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Р.Г.Л. от гр. К, ул. „Валери Чкалов“ № 10, с
ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД, ЕИК сумата от 247.50 лева /двеста
четиридесет и седем лв. и петдесет ст./, съставляваща направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.” АД, ЕИК да заплати на
адвокат С.К.Н. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., бул. „Македония“ №
12, ет.3, сумата от 2 030 лева /две хиляди и тридесет лв./, съставляваща определено от съда
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11